Любовни стихове

 

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин

            Попита ме

 

Днес ти ме попита

дали те обичам,

дали ще те искам,

дали ти се вричам.

 

Запитай звездите

и те ще потрепнат.

Запитай листата

и те ще прошепнат,

 

че аз те мечтая,

във нощ те сънувам,

в реалност желая,

и в сън теб бълнувам.

 

 

            Рай

 

Сред черната пустош

на изпепелената гора

щастлив съм, че те имам,

че съдбата ни събра.

От твоя смях щастлив съм,

от твоя слънчев подлед,

от сладките целувки,

ухаещи на пролет,

от думите ти нежни,

изречени с любов -

вечно да ги чувам,

на всичко съм готов.

Ако сме двама в ада

дали ще разберем

или че рай това е

със теб ще се кълнем.

Раят е където

се намираш ти.

Защо ми е небето?

Защо са ми мечти?

Ти си ми реалност.

Ти си ми една.

Ти си нежна ласка,

ти си топлина.

Обичам те такава,

каквато си сега.

Недей да се променяш,

ти слънчева жена.

Обичай ме, мисли ме,

изгаряй като мен

в любовен пламък двама

да бъдем всеки ден.

И никой да не може

интрига да посее

в добрия огън злото

зад нас да си изтлее.

 

 

            Хубаво ми е

 

Хубаво ми е със теб!

С пламъчетата игриви

като на мъничко дете

са очите ти щастливи.

 

Хубаво ми е със теб!

Сутрин да ме будиш нежно,

а след трудния ни ден

пак да сме в любов безбрежна.

 

Хубаво ми е със теб!

Толкоз хубаво, че мога

и безкрайното море

да запаля в своя огън.

 

 

            Не

 

Не е лесно от тебе сега да замина

и споменът скъп във сърцето да нося

Любовната мъка не ще да премине.

За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

 

Сега да се любим! От нас да изгрее

последна любов под беззвездно небе

и чувството нежно нека живее,

във сънища заедно с тебе да сме.

 

 

            Сбъднато

 

Тялото ми помни

твойта топлина,

две очи и устни,

шепнещи в нощта.

Помни и ръцете

с нежна доброта.

Помни раменете,

трепващи в страстта,

и бедра, които

меко ме притискат,

тръпнещи от порив

своето да искат.

И дори небето

угасна -  да не пречи

на това, което

случваше се вече.

Болката зад нас е.

Общи са ни дните.

Сбъднаха се вече

копнежите, мечтите.

 

 

            С теб

 

Без теб денят ми мразовит бе,

със тебе пролет разцъфтя.

Без тебе плачеха върбите,

а с теб и гарванът запя ;)

Какво ли щях да съм сега?

Откъснат и повяхнал цвят.

Живот си ти и светлина,

със теб е хубав тоя свят.

 

 

            За мен

 

За мене ти си въздух

За мен си светлина

За мене ти си слънце,

огряло през дъжда

За мене ти си огън

на зимата в нощта

за мене ти сълза си

дошла от радостта

 

 

            Двама

 

Какво си ти за мене

и аз за теб какво съм...

Ний двама сме родени

любов в сърца да носим.

В един път да вървиме

съдбата е решила.

С любов да го преминем

Така е отредила.

 

 

            Объркан

 

За мъката говорех.

Помниш ли?

За болката от самотата.

За изгаснали звезди,

за нощта и тишината.

А ти...

Обърка всичко...

Отгде се взе

тъй нежна и добричка

лястовице бяла,

в моето небе?

Сърцето ми превзе

о, сладкопойна птичка

нощта за тебе вика,

денят ми те зове.

 

 

            Ще чакам

 

Обичам твоите стъпки

обичам твоя глас

Полазват ме страстни тръпки

И изпадам в захлас,

Когато край мен преминаваш,

когато ми казваш "Здравей!"

И диря ухайна оставяш

и обич в душа ми се лей.

Ще чакам и утрото тука

да видя пак твойто лице

Докато любовта ми пропука

леда в твоето сърце.

 

 

            Да съм аз

 

Копнежите ти всеотдайни

от камък любовта разтварят,

вълнуващи и тъй омайни

студеното сърце изгарят.

Като разцъфналата роза

усмихваш се и си красива.

Защо ли да не съм аз този,

с когото ти ще си щастлива?

 

 

            Един за друг

 

Очите ти гледат ме с радост

и в моята обич една,

единствена болка от сладост,

за нея отдавна копнях.

 

За нея си струва звездите

да палиш, да срещаш луна,

да бродиш във утро измито

от горестна чиста сълза.

 

Избрани ний бяхме със тебе

в животa нелек и суров,

за тебе да бъда потребен,

за мен ти да бъдеш Любов.

 

  http://oblak.bg10.com/lirika.htm 

Сладки стихчета - звучат ми като от лексикон:) Благодаря, Или! Прегръдка!

Онова горе (Парадоксът на нашето време) не е на Джордж Карлин. (Гарлин го наричат руснаците)
Всъщност, автор е д-р Боб Муурхед, пастор от Вашингтон.

Чувствена романтична поезия.
С удоволствие изгледах рецитала на нашите великолепни актьори...
Благодаря, Илка!