Ще открием, че близо до НДК, улиците носят имената на народни будители, на хора, които имат право да бъдат в нашата история и често техните имена присъстват в учебниците по история. Улицата, която преминава през Петър Парчевич и Неофит Рилски, носи името Ангел Кънчев. Въпросният има една особено място в нашата история и спокойно може да се смята за протеже на някои от големите възродители като Петко Рачев Славейков.

Ангел се ражда през 1850 г. в Трявна и именно там прекарва детските си години. Именно там Славейков е негов учител, който отдавна е приел мисията да възпитава и събужда родолюбието. На 10-годишна възраст неговото семейство се мести в Русе, където строителството е много по-добре платено. Разбира се, семейството може да подпомогне малкия Ангел, но още в ранна възраст той започва сам да кове съдбата си.

Благодарение на отличния успех и жаждата за знания, той привлича вниманието на другите семейства и скоро заможните русенци започват да инвестират средства, за да може да продължи образованието си в Болгградската гимназия. Там обаче може да прекара само една година. Когато пътува към Русе, преминава през Гюрево и съдбата ще промени живота му завинаги. Димитър Иванов Горов започва да споделя своите идеи за освобождение, като младият Ангел попива всичко като гъба. След раздялата, двамата поемат по свои собствени пътища, но Кънчев вече знае какво точно ще трябва да прави. През 1867 г. решава да замине за Белград, за да постъпи в артилерийското училище.

Военното изкуство се оказва в кръвта му и той преминава курсовете без проблеми. Знанията ще се използват за командването в предстоящото българско въстание. Ангел Кънчев оставя следи и сред своите учители, които винаги ще говорят, че е бил един от най-скромните, но много добре възпитани кадети. Сформирането на Втора българска легия се случва през 1867 г. Там Ангел се среща с Васил Левски, Любен Каравелов и Панайот Хитов. Разбира се, преди да се стигне до някакви действия, сърбите бързат да сложат край на потенциалното формирование, поради простата причина, че не искат да навлекат гнева на османците. Голяма част от четниците се прехвърлят в Букурещ, докато Кънчев не спира да критикува домакините, които отказват да имат нещо общо с тази идея.

През 1869 г. Кънчев официално е повишен в офицер, до края на годината страда от влошено здраве и се прибира в Русе при родителите си. Пише молба да прекъсне образованието си, която е уважена. Русенци го посрещат топло и само една година по-късно Петър Акиф ще издейства стипендия, с която Ангел да отиде и да учи в индустриалното училище в Чехив. Именно там ще бъде първенец на випуска, ще се превърне в любимец на българите и ще се смята за един от най-добрите примери. Неговият приятел Никола Обретенов не спира да му изпраща вестници от България. За съжаление и това образование не може да бъде завършено, поради липсата на средства.

Парите му стигат до Белград, като там взима заем от Панайот Хитов – две австрийски жълтици. Веднъж в родното Русе, редица предложения за работа излизат на преден план, като някои са примамливи и мнозина мечтаят за тях. Вече обаче е късно и желанието за революция е най-силно. Кънчев е определен за помощник на Левски през 1871 г. и се мести в Ловеч. Издава се първият устав на организацията, като в наказателната секция ще бъдат добавени параграфи относно кражбата на комитетски пари. Знанията и отговорността ще го направят и официален касиер на организацията. Освен пътешествия и събиране на средства, военното обучение позволява на този патриот да прави топографски карти и да обяснява стратегическите позиции на комитета.

В рамките на 2 години, Кънчев обикаля България и големите градове два пъти. Историята разказва, че на 5/17 март е трябвало да отиде на общо  събрание на БРЦК в Букурещ. Поради влиянието му и пламенните слова, мъжът най-накрая е предаден и посочен на властите. Опитът му да стигне до Букурещ без паспорт приключва още на границата. По това време става ясно, че ще бъде жив, докато не се извлече информацията, а за да охлади всички страсти, предпочита да се самоубие. До днес не е сигурно кой точно е предателят? Един от заподозрените е Никола Българов, чието име се появява в кореспонденцията на шуменския комитет.

Основателен довод е, че Кънчев забелязва присвояването на пари, като след това и други негови последователи ще повдигнат същия въпрос. Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе, където днес има паметна плоча, присъства и паметник в родната му Трявна. Ангел има и три сестри: Кина, Иванка и Стояна. Когато пристига новината за смъртта на Ангел, трите веднага се насочват към комитетите. И трите момичета имат връзка с майката на Хъшовете – баба Тонка. Кина се записва в комитета в Гюрово, докато нейната сестра Иванка изпълнява функцията на куриер и освен поща, понякога прекарва и оръжие.

Иванка, следвала примера на брат си, често заявявала, че предпочита да се удави в Дунав, отколкото да предаде пощата. Най-малката сестра Стоянка полудява, след като вижда какво се е случило с нейния брат. След неуспехът на Колю Ганчев в Стара Загора през 1875 г. оцелелите хъшове бягат в Гюрово, където са хранени от Димитър Горов. Там основават следващия комитет и след това мислят за следващото въстание – Априлското въстание от 1876 г. Сестрите успяват да се срещнат с Христо Ботев, за да се сбогуват, като той по тях изпраща последното писмо до съпругата си Венета. С Избухването на Руско-турската война ще открием, че Горов продава всички имоти и тръгва заедно с всички към България.

Предоставя своите услуги на руснаците, а междувременно ще открием, че Иванка остава в Трявна, но за съжаление туберколозата ще съкрати значително живота ѝ. Тя успява да види пристигането на руските войници. Щастлива е, че пак успява да види страната си свободна. Що се отнася до Кина, тя се запознава със съпругата на Любен Каравелов. Омъжва се за Александър Кесяков, който участва в боевете на Шипка и Шейново, а след това е официер в Княжество България. Иван Вазов никога не прощава забравата и разказва, че едната сестра гладува и бедства, като най-накрая си намира работа в публичен дом. Кина за жалост живее в пълна нищета, нейният съпруг умира малко преди началото на XX век и с пенсия от 30 лева трябва да гледа сина си и да издържа своята душевно болна сестра.

Никога не получава помощи, живее с малка пенсия и накрая умира през 1932 г. на близо 90 години. Животът ѝ остава пълна мизерия, но поне пенсията, завещана от брат ѝ Ангел остава недокосната. Що се отнася до най-младия Ангел, кръстен на вуйчо си, той е на 46 години, когато майка му умира. След това става ясно, че той никога не продължава поколението, но и отказва да приема милостинята на околните. Точно като вуйчо си е доста начетен и интелигентен, просто славата му и клюките, които в това отношение са изключително безмилостни, а той самият не получава много работа и рядко е търсен за каквито и да било услуги. Стоянка умира в болница през 1939 г. С това приключва и целият род, чиято единствена цел е била свободата, но за жалост за нея се заплаща много люта цена.

Снимки: Wikipedia
https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/

ЕКАТЕРИНА,СВЕТИ И ДАНО,СЪБУДИ ИСКРАТА,ЖИВОТ...:)))
ЗДРАВЕТО Е ДАР И НЯМА ЦЕНА!!!
БЪДИ ЗДРАВА,СВОБОДНА И ВСЕ ТАКА,МЪДРА...:)))))))))

Много подробности не знаех !
Сега всичко ми се изясни за Ангел Кънчев и семейството му.
Тони

Зарадвах се на поста ти!
Припомняш ни за хора, които са светлина в нашата история.
Ангел Кънчев - един от обичаните от мен революционери. Млад, красив, образован, честен, почтен. Навремето четох, че се е застрелял, преди да го заловят на русенското пристанище.
Кой съвременен човек би се жертвал сега? И в името на какво?
Припомни ми и Колю Ганчев.
За трудната съдба на заслужили поборници не ми се иска да пиша.
Благодаря, Илче!
Хубав ден и прегръдка!

В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.
Да е жива и здрава, Катето!
Бъди ми и ти жив, и здрав!

Бъди щастлива! Хубава вечер!
Илка

На 24 ноември Православната църква чества паметта на светите великомъченици Екатерина и Меркурий. Днес имен ден празнуват: Екатерина, Катерина, Катрин, Катя, Тинка, Катина, Тина.
Нека само обич изпълва живота ти, нека само слънце има в дните ти, нека все миг здравето е неотлъчно до теб! Честит имен ден!
Прегръдка с много обич!