2. zahariada
3. radostinalassa
4. panazea
5. mt46
6. varg1
7. rosiela
8. bven
9. kvg55
10. leonleonovpom2
11. planinitenabulgaria
12. blackpredator
13. hadjito
14. sparotok

Прочетен: 669 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.06 17:12


“Старите хора разправят, че някога много,
много отдавна в едно село двама
луди - млади – Еньо и Стана,
много се искали.
Всеки ден мислите на единия били при
другия, а хлябът им не се услаждал,
ако не успеят да се видят поне отдалеко.
Но бащата на момичето друго бил решил
и сгодил Стана на друго село. Вдигнали
тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат.
Тръгнала девойката, че сватба се назад
не връща, а когато стигнала големия мост
над Тунджа, смъкнала булото
и се хвърлила в реката.
Поболял се любимият й Еньо от мъка …
цели девет години, девет постелки изгнили
под него. През това време капка дъжд
в селото не капнала. Реката пресъхнала
и настанал мор по хората и добитъка.
На десетата година Еньовата сестрица
взела от тъкачния стан кросното,
поставила на кръст точилката и с детски
повес ги обвила. После го облякла
с женски дрехи, с бяло го пребулила
и отишла при Еньо.
„Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя,
да видиш твоята Стана е дошла, булка
да ти стане…“
Широко отворил очи клетият момък,
усмивка грейнала на измъченото му лице,
поизправил се с протегнати ръце и
отведнъж издъхнал.
Духнали силни ветрове, рукнали буйни
дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли
стадата, а момите песен запели за любов.
Та оттогава останал обичай
на Еньовден момите „булка“ да правят
и песни да пеят за венчило и голям берекет.
После „напяват“ пръстените,
за да видят
какъв момък ще ги залюби,
а свирните
и хората в този ден нямат край...”
споделено от интернет