2. radostinalassa
3. mt46
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. varg1
9. getmans1
10. apollon
11. iw69
12. rosiela
13. sekirata
14. avangardi
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. lamb
8. emocionalnost
9. ka4ak
10. avangardi

Прочетен: 2313 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2022 17:12


“Старите хора разправят, че някога много,
много отдавна в едно село двама
луди - млади – Еньо и Стана,
много се искали.
Всеки ден мислите на единия били при
другия, а хлябът им не се услаждал,
ако не успеят да се видят поне отдалеко.
Но бащата на момичето друго бил решил
и сгодил Стана на друго село. Вдигнали
тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат.
Тръгнала девойката, че сватба се назад
не връща, а когато стигнала големия мост
над Тунджа, смъкнала булото
и се хвърлила в реката.
Поболял се любимият й Еньо от мъка …
цели девет години, девет постелки изгнили
под него. През това време капка дъжд
в селото не капнала. Реката пресъхнала
и настанал мор по хората и добитъка.
На десетата година Еньовата сестрица
взела от тъкачния стан кросното,
поставила на кръст точилката и с детски
повес ги обвила. После го облякла
с женски дрехи, с бяло го пребулила
и отишла при Еньо.
„Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя,
да видиш твоята Стана е дошла, булка
да ти стане…“
Широко отворил очи клетият момък,
усмивка грейнала на измъченото му лице,
поизправил се с протегнати ръце и
отведнъж издъхнал.
Духнали силни ветрове, рукнали буйни
дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли
стадата, а момите песен запели за любов.
Та оттогава останал обичай
на Еньовден момите „булка“ да правят
и песни да пеят за венчило и голям берекет.
После „напяват“ пръстените,
за да видят
какъв момък ще ги залюби,
а свирните
и хората в този ден нямат край...”
споделено от интернет