Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.
 Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.
  Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...
  Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

  Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?
  Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.
  Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.
  Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

  Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...
  Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.
  Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...
  Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.

  Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.
  Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.
  Не вземай младата душа от остарялото й тяло.
  Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.
 
Недялко Йорданов

"... листите не съм изписал", възкликва той /поетът/. Оставяйки ни светла диря от писания да не го забравяме. Литературно побоцквайки в сърцата 'ииилядите филолог зубрачи с плитко драм-умение и полуприкрита свЪрх способност за самовъзкръсване зад портата на Края... Неизбежния!... Та - субективно: "А дано! - ама надали", Недялко...

Толкова простичко - като излязло от сърцето на някого от нас, простосмъртните, и толкова голямо, недостижимо - като автора си, големия, недостижим поет и мъдрец Недялко Йорданов.
Любим! Благодаря ти, мила Или! Прегръдка!

трябва да го изучават в училище докато съществува България, а и след нея, ако съществува човешкия род.

и винаги нещо ме свива дълбоко в сърцето!!! Толкова е чувствено, докосващо!!!
Прекрасно е!
Благодаря ти, Вени! Прегръдка и за теб!

Петя Дубарова - едно от най- големите обещания на българската поезия. И не само обещание- въпреки 18-те си години, Петя остана със своите стихове в литературата ни. Цитират я, помнят я, още я обичат. Дори в незнайното старозагорско селце Горно Ботево вчера четоха нейни стихове. Дали обаче другаде наистина се сетиха?

Беше декември 1979г....”Петя се е отровила.”, разказва в интервю в "Уикенд" Недялко Йорданов...

" Плъзнаха слухове за причината за самоубийството. ...

Бригада в бирена фабрика. Или, както се казваше тогава – “производствено обучение”. Разваля се броячът на една машина и обвиняват Петя, че тя умишлено го е развалила. Пишат писмо до училището. Събира се учителският съвет и - за да откликнат на писмото там решават да и се намали поведението.

Петя се кълне в невинността си приемат го като естествена защитна реакция. По принцип тя е нарочена вече – ученичка с национална популярност, снима се във филм, публикува стихотворения. Какво се мисли – че за нея ще се направи изключение ли? Тъкмо обратното – за назидание – най-строгото наказание. Типична учителска психика от онова време.

Никой не подозира какъв удар е това върху едно толкова емоционално и държащо на името си момиче.

За съжаление същата тази фатална вечер Петя остава самичка в къщи. И нагълтва приспивателните. За да защити честта си..."

Толкова предвидимо и толкова нелепо една варварска система премазва рядко талантливото момиче. Малко преди това тя написва:

Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА

https://www.flagman/article/265173

Недялко Йорданов е явление в българската поезия. Неподражаем стил. Благодаря за тази публикация!

Желая ти през настоящия месец ноември, да бъдете здрави, щастливи и да имате много незабравими мигове!

:)))

Ново начало и много здраве, щастие, късмет и сбъднати мечти желая на теб и твоето семейство!