Снимка: Pincasso / Shutterstock

Четири свещи горели бавно.

- Аз съм Мир - казала първата - но в наше време никой не се бори за мен.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората промълвила:

- Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен.

И нейният пламък също спрял да гори.

- Аз съм Любов и също нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.

И без да чака повече, Любовта угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.

Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край.

Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:

- Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.

С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.

Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне! 

Из "Скритият дар", Джериес Авад

Красива притча! Нека светлината на надеждата никога не угасва в душите ни!
Благодаря ти, мила Или! Прегръдка!

да си пожелаем топлина, любов, обич, здраве и разбирателство във всички семейства!
Няма по-свято нещо от семейството и близките!
Нека бъдем покрепа и упора, да съхраним християнските ценности, топлината, уважението и обичта!
Благодаря, Вени! Прегръдка!

Чудесна притча. За първи път я срещам. Благодаря, драга Илке.
Особено ми хареса ролята на ДЕТЕТО. Винаги съм мислил, че децата не се просто бъдещи възрастни. Дали природата или лично Творецът, са дали на децата САМОСТОЯТЕЛНА роля - да ни напомнят най-доброто от човешката природа, НЕ УВРЕДЕНА от "страсти и неволи", както пише поетът.
От опит зная, че добрият конструстор не поставя нито една линия, размер ими текст на чертежа САМО С ЕДНА умисъл. Така и детето не е само за размножение, а и за много други чудеса.

Детето трябва да знае, че е чудо, че откакто свят светува не е имало. Благодаря ви за времето, прекарано заедно.