10 неразгадани мистерии от Древна Гърция – в миналото сме пътували от страна на страна и сме изследвали някои от най-зловещите и странни мистерии, скрити в мръсните им истории. Но сега отиваме в далечното минало, чак до Древна Гърция, за да надникнем в някои от най-странните тайни и енигми, които ни предлагат.

  10. Дали Евкситей е убил Херод?

Класическа Гърция има десет публични оратори. Те са толкова възхитени със своите умения и красноречие, че станали известни като Десетте атически оратори. Най-ранният от тях е Антифон от Рамнус, държавник от 5-ти век пр. н. е.. Той използва своите риторични способности в съда, като по този начин ни предоставя някои от първите регистрирани случаи на правни дела, представени пред демократично жури.

Една такава реч е озаглавена „За убийството на Херод“. Тя ни представя древногръцка мистерия за убийство. Един ден двама мъже с имена Евкситей и Херод тръгнали заедно на кораб от Митилѝни, пътуващ за Айнос. Буря принудила кораба да акостира в неназовано пристанище, в който момент двамата мъже потърсили подслон. Точно колко хора са били в този подслон не е известно, но без да имат какво друго да правят, мъжете прекарали нощта, като се напили. На следващият ден Харод вече го нямало. Той бил изчезнал и не бил открит след два дни издирване.

В крайна сметка, след като времето се изяснило, Евкситей продължил пътуването си. Но при завръщането си в Митилѝни той бил посрещнат с обвинение в убийство, повдигнато от роднините на Херод. Ето защо бил отведен в Атина, за да бъде съден. За съжаление, речта на Антифон не включвала присъдата, така че никога няма да разберем как Херод е изчезнал. И дали Евкситей е бил признат за виновен за убийството му или не.

  9. Какво се случва с Атина Партенос? 10 неразгадани мистерии от Древна Гърция

В продължение на стотици години статуята на Атина Партенос е била един от най-ценените паметници в Атина, ако не и в цяла Гърция. Тя е разположена на почетно място във вътрешната камера на Партенона. Това била хризелефантова скулптура, което означава, че била направена от дърво, покрито със злато и слонова кост. Била висока почти 12 метра. Изграждането на тази чудна статуя се приписва на Фидий, който прекарва почти десетилетие в работа върху нея, преди да я посвети някъде около 438 г. пр.н.е.

За съжаление не знаем какво се е случило с този шедьовър на класическото гръцко изкуство. Знаем, че около 150 години след построяването й, атински тиранин на име Лахарес трябвало да „съблече“ част от златните листове, за да плати на войниците си. Знаем също, че около 165 г. пр. н. е. статуята е била повредена при пожар, но по-късно е била поправена.

След това подробностите стават малко мътни и имаме само хипотези какво се е случило с нея. Тъй като градът е бил разграбван няколко пъти от германски и славянски племена, е възможно статуята да е била унищожена при един такъв случай. Въпреки това, тъй като поклонението на Атина също е изпаднало в немилост до този момент, възможно е самите жители на Атина да са ограбили скулптурата заради нейните ценни материали.

Има един по-късен разказ, който споменава съществуването й през 10 век сл. н. е.. Там се твърди, че е била преместена в Константинопол. Ако това е вярно, тогава статуята на Атина Партенос може да е оцеляла до 15-ти век, когато Османската империя завладява Константинопол.

  8. Защо трилогията за Атлантида никога не била завършена?

Повечето хора вероятно са чували за Атлантида, митичния остров, потънал в океана. Но те може би не знаят, че произходът на тази история идва от Платон, атинският философ. Според Платон, хиляди и хиляди години преди неговото време, Атлантида е този гигантски остров, който е бил богат и мощен. Притежавал е могъщ флот, различен от всичко, което светът някога е виждал. С този флот Атлантида завладял всичките си съседи, след това Северна Африка, стигайки до Средиземно море чак до Италия.

Но атлантската армада се оказала несъвместима с Атина, която ги победила сама и след това освободила всички територии, поробени от враговете им. След това поражение Атлантида изгубила благоволението на боговете и претърпяла огромно земетресение, последвано от наводнения, които потопили целият остров в океана.

Очевидно никой не предполага, че нещо от това наистина се е случило. Загадката тук не се крие в това, което Платон е написал, а в това, което той не е написал. Той обявил, че ще направи цяла трилогия за Атлантида. Но така и не го направил, въпреки че имал много време. Платон написал първата книга по темата (диалогът Тимей), около 360 г. пр. н. е.. След това имал цели 12-13 години, за да завърши своята трилогия. Последвала втора книга (Критий), която няма край и прекъсва по средата на изречението. Това повдига въпроса, защо?

7. Имало ли е истински Лабиринт?

Говорейки за известни гръцки митове, нека да преминем към легендата за лабиринта и смъртоносния Минотавър, който се криел вътре. Ето бърз опреснителен курс, ако сте забравили историята. Цар Минос от Крит наредил на Дедал да построи сложна структура, наречена Лабиринт, която съдържала чудовището полубик, получовек, известно като Минотавъра.

 

На всеки девет години Минос карал цар Егей от Атина да му даде седем момчета и седем момичета. Те щели да бъдат изпратени в лабиринта, за да бъдат изядени от Минотавъра. И това продължило десетилетия, докато героят на историята, Тезей, влязъл в лабиринта и убил Минотавъра.

Тук ще кажем, че Минотавърът не е бил истински. Но не можем да каже същото за Лабиринта, поне не окончателно. Въпреки че никога не са били открити осезаеми признаци за съществуването му, изглежда, че на всеки няколко века има подновен интерес към лабиринта от хора, които вярват, че легендата може да е вдъхновена от истинска структура, най-вероятно разположена близо до Кносос.

В древни времена както римските, така и египетските писатели от египетската епоха на Птолемеите са смятали лабиринта за реален. След това, почти 1500 години по-късно, византийският историк Никифор Грегорас пише, че лабиринтът е огромна изкуствена пещерна система, изсечена от варовик, но разположена близо до древния град Гортин, а не Кносос.

В края на 19-ти век британският археолог сър Артър Еванс провежда големи разкопки на остров Крит. Той открива отдавна изчезналата минойска цивилизация. Въпреки че първоначално бил скептик, той повярвал, че лабиринтът е истински, поставяйки го отново близо до Кносос. И само преди десетилетие нов археологически екип открил подземни тунели в стара каменна кариера. Този път близо до Гортин, като отново отворили дебата за съществуването на лабиринта.

  6. Какво представлява Сократовият проблем? 10 неразгадани мистерии от Древна Гърция

Вероятно всички сте чували за Сократ. Днес човекът се смята за бащата на западната философия, но е късмет, че хората дори помнят името му, да не говорим за постиженията му. Това е така, защото Сократ никога не си е правил труда да запише нещо. Несъмнено той щял напълно да избледнее в неизвестност дори само десетилетия след смъртта му, ако не били неговите ученици. Те продължили и изложили идеите му, отдавайки заслугата на човека, който започнал всичко.

Въпреки това, тъй като той е известен само косвено, е трудно да се направи разлика между „Сократ като герой“ и „Сократ като истинска историческа фигура“. Понякога различните описания на философа са не само несъответстващи помежду си, но и направо си противоречат.

Така се породило това, което учените наричат ​​„проблемът на Сократ“. Мъже като Платон, Ксенофонт и Аристофан са нашите основни източници за Сократ. Но всеки предлага собствена интерпретация на философа, а не точна картина. Когато става въпрос за истинският Сократ, единственото, което знаем, е, че не знаем нищо.

5. Какво е значението на Делфийския епсилон?

В древни времена Делфи е бил свещено място, което е привличало безброй посетители от цял ​​свят, които са пътували надлъж и нашир, за да чуят пророчествата на Пития, Делфийският оракул. Жрицата обслужвала своите клиенти в най-внушителната структура в Делфи, храма на Аполон. И когато посетителите се приближили до храма, те виждали, че на фронтона на сградата има неочакван символ – буквата ε или епсилон. Но какво означавало това?

 

Този въпрос озадачавало историци и философи от древни времена, показвайки, че истинското значение на Делфийския епсилон никога не е било общоизвестно. Плутарх бил първият, който говорил за това, като написал цял трактат, озаглавен „Е“ в Делфи. Той предложил няколко възможни обяснения, въпреки че останал несигурен в значението им. Той наистина ни предоставил история на символа.

Най-ранният идва от 6-ти век пр. н. е. и е направен от дърво. Този изгорял и бил заменен с такъв, направен от бронз, който на свой ред бил заменен от такъв, направен от злато. Последният все още съществувал по времето на Плутарх, почти 700 години по-късно. Фактът, че символът непрекъснато се подменял и надграждал, както и позиционирането му над входа предполагат, че имал важно значение. За съжаление ние просто не знаем какво е то.

В днешно време символът е кооптиран от теоретиците на конспирацията, които го свързват с извънземни, тайни общества и тайни извънземни общества. Но честно казано, има много неща за Оракула от Делфи, които са били пазени в тайна. Изглежда че Делфийският епсилон е предопределено да остане мистерия.

4. Дали Съпругата отровила мъжа си? 10 неразгадани мистерии от Древна Гърция

Връщаме се към Антифон и неговите речи, за да изследваме друга древногръцка мистерия за убийство, този път предполагаем случай на отравяне. Както жертвата, така и предполагаемият му убиец са неназовани по случая, но те са били съпруг и съпруга. Един ден мъжът вечерял със свой приятел на име Филонеос, като и двамата се разболели скоро след това. Двамата умират с разлика от няколко дни, но не и преди мъжът да успее да каже на сина си от първия си брак, че е бил отровен и да го инструктира да накаже убиеца.

 

Синът бил този, който повдигнал обвинение в убийство срещу своята мащеха. Речта показала, че това се е случило години след отравянето, което предполага, че тогава синът е бил още малко момче. Начинът, по който прокуратурата представила случая, съпругата всъщност не е извършила отравянето сама. Вместо това е подмамила любовницата на Филонеос да го направи.

Другата жена си помислила, че дава любовен еликсир, за да възстанови желанието му към нея. Тъй като тази жена била робиня, тя не получила същото справедливо изслушване като съпругата. Вместо това тя била измъчвана, докато не признае вината си и след това убита. Що се отнася до обвиняемата, речта отново пропуска присъдата, така че нейната съдба е изгубена за историята.

3. Какво се е случило със статуята на Зевс?

Що се отнася до гръцките скулптури, нямало нещо, по-голямо от статуята на Зевс в Олимпия. В крайна сметка това било едно от Седемте чудеса на древния свят. Висока 12 метра, тя изобразявала царя на боговете, седнал на трона си, със скиптър в едната си ръка и статуя на Нике в другата, и маслинов венец, увенчаващ главата му. Подобно на статуята на Атина Партенос, това е статуя от хризелефантин, покрита с абанос и златни листове. Не е изненадващо, че е направена от един и същи човек – Фидий.

За съжаление, също като статуята на Атина, крайната й съдба остава загадка. Статуята на Зевс просто изчезва от историческите записи. Според римския историк Светоний, Калигула искал статуята да бъде донесена в Рим, за да може да отсече главата на Зевс и да я замени със своята. Императорът е убит, преди да има шанс да направи това, но дали статуята е била преместена или не, не е известно.

 

Ако приемем, че статуята е оцеляла след плана на Калигула, тогава тя може да е била унищожена по време на управлението на Теодосий I или II. И двамата са християнски императори, които се обединяват срещу старите традиции и затварят и дори разрушават много езически храмове. Мнозина вярват, че един от тях е наредил статуята на Зевс да бъде транспортирана до Константинопол, за да бъде изгорена. Ако по някакъв начин все още била оцеляла, тогава вероятно е срещнала своя край през 6-ти век, когато храмът в Олимпия е бил разрушен от земетресения.

2. Бил ли е Омир истински? 10 неразгадани мистерии от Древна Гърция

Името „Омир“ ще бъде познато на много хора и не говорим за този, който работи в сектор 7G на атомната електроцентрала в Спрингфийлд. Не, говорим за оригиналния Омир, който се счита за основател на древногръцката литература, благодарение главно на двата си епоса, Илиада и Одисея. Има обаче продължаващ дебат дали Омир изобщо е съществувал или не.

Това е известно като Омировият въпрос и произтича от факта, че той е живял много по-рано, отколкото хората биха могли да си помислят. И че почти нищо не се знае за действителният му живот. Ако имало истински Омир, той щял да съществува през 8-ми век пр. н. е.. А това е стотици години преди Гърция да стане културен център на света и да има велики поети и драматурзи като Софокъл, Еврипид и Есхил. Дори в тяхното собствено време Омир е бил древна фигура от отминала епоха.

Омировият въпрос всъщност е двоен. Първата част е дали Омир е бил истински или не, но втората е дали той наистина е написал епосите, с които е известен. Той би трябвало да е живял във време, когато гръцката писменост все още била в начален стадий и историите се предавали предимно устно. Има много учени, които смятат, че Илиада и Одисея са стотици, може би дори хиляда години по-стари, отколкото вярваме.

 

И тогава, разбира се, има хора, които не смятат Омир за действителна личност. Те го виждат или като смесица от истински писатели, или като символичен дух, който гърците са придали на най-обичаните от тях литературни произведения, чийто истински автор е неизвестен.

1. Какво се е случило по време на Елевзинските мистерии?

Гърците много обичали своите тайни ритуали. Може би никой не бил по-известен от Елевзинските мистерии – ритуалите, наблюдавани почти 2000 години в чест на Деметра, богинята на земеделието.

Според мита Хадес се влюбил в Персефона, дъщерята на Деметра, затова я отвлякъл и я отвел в подземния свят. Поради скръбта си, богинята спряла да се грижи за посевите, причинявайки широко разпространени суши и глад по целия свят. В крайна сметка Зевс принудил Хадес да върне Персефона на Деметра, но сделката била, че тя трябвало да се връща в подземния свят всяка година и да прекарва част от годината с Хадес. През това време земята ставала студена и твърда и нищо не растяло. Така се появили сезоните.

Докато Деметра търсила дъщеря си, тя пристигнала в град Елевзина. Преоблечена като стара жена, тя служела като дойка на момчето на царицата. В крайна сметка тя разкрила истинската си същност и хората от Елевзина построили храм на Деметра и започнали да провеждат мистериите там, за да отпразнуват събирането на майка и дъщеря, което накарало посевите да растат отново.  

Това е митологичната страна на ритуала, която е много по-известна от истинската страна, тъй като хората, които са участвали, приемат обетите си за тайна много сериозно. Две мистерии се провеждали всяка година – Малките мистерии през пролетта и Големите мистерии през септември. Традицията започвала с ходенето на посветените от Атина до Елевзина. Всеки можел да наблюдава шествието, но що се отнасяло до това, което се случвало в храма, това било строго мълчание.

Имало пост, ритуали за пречистване, жертвоприношения и дарения. Това са стандартните неща, но някои учени смятат, че ритуалът може дори да е включвал човешка жертва, тъй като девойка щяла да бъде убита, за да символизира тежкото положение на Персефона. Истинският обхват на Елевзинските мистерии завинаги ще остане скрит.

https://kakda.org/10-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b3%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b4%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8/

ЗА ПУБЛИКАЦИЯТА !

Много красив и смислен, съдържателен постинг. Благодаря ти, Или! Поздрави!

Аз много оценявам твоята помощ. Поздрави!

Всичко изчетох обстойно- струваше си,поздравления за труда!

Благодаря и признателност. Поздрави!