Проф. Андрей Гнездилов: „Денят на смъртта не е случаен, както и денят ни на раждане“

„Ние се боим от смъртта пред нас. Но смъртта е зад гърба ни, откъдето сме дошли. Докато не сме се родили, сме били в същия район на смъртта, където отиват умиращите хора.

Много пъти съм се убеждавал в това, общувайки с умиращи повече от тридесет години. Техните многобройни истории са доказателство, че освен нашия свят има и друг свят, в който всичко е подредено по закони, които са извън нашето разбиране”, казва психотерапевтът професор Андрей Гнездилов.

Професор Андрей Гнездилов е легендарен руски психотерапевт и ученик на Виктор Франкъл. Повече от три десетилетия той посвещава живота си на работа с тежко болни и умиращи пациенти, изучавайки границата между живота и смъртта.

Автор е на десетки книги и изследвания за смисъла на страданието, духовната трансформация и преживяванията след клинична смърт. Гнездилов вярва, че смъртта не е край, а преход — врата към друг свят, където действа висш ред, отвъд човешкото разбиране.

Той е сигурен, че съзнанието на човек не се унищожава след смъртта. Професорът е убеден още, че човек по своя воля може да приближи или издаде датата на смъртта си. За да докаже това, Андрей Гнездилов цитира истории от своята лекарска практика.

„Не, това не беше смърт, а живот“

Веднъж Андрей Гнездилов бил близо до умираща пациентка. Тя помолила лекаря да включи музикалната кутия. И в този момент, когато засвирила трогателна мелодия, жената спряла да диша.

Близките, които били до умиращата жена, молели лекаря да направи нещо. Професорът успял да върне жената към живота. Когато пациентката дошла на себе си, лекарят й обяснил, че е в клинична смърт. В отговор жената се усмихнала и казала: „Не, това не беше смърт, това беше живот“.

Анализирайки разказите на своите пациенти, професор Гнездилов се опитал да отговори на въпроса какво е смъртта?

Тя настъпва, когато човек спре да диша, спират да работят сърцето и мозъкът, които вече не могат да приемат информация отвън и да я изпращат към външния свят. Тогава как човек продължава да осъзнава реалността и да говори за преживяванията си, когато успее да бъде върнат към живота?

Андрей Гнездилов смята, че човешкият мозък е просто предавател, необходим за получаване на информация. Освен този предавател в нас има нещо по-мощно и по-дълбоко. Това, което не се унищожава след смъртта.

Освен това проф. Гнездилов е сигурен, че смъртта ни е дадена като награда и отдих, с настъпването на които човешкото съзнание не изчезва, а само променя състоянието си.

„Човек сам може да отмери дните от живота си“

„Мислим си, че някой предопределя дните ни вместо нас. Всъщност човек си тръгва, когато програмата му, за която е предназначен, приключи или стремежите му са приключили“ – казва Андрей Гнездилов.

Професорът е сигурен, че човек може да отмери собствения си живот: както да го разшири, така и да го стесни.

В своята практика Андрей Гнездилов среща много случаи, когато човек вътрешно вече се е съгласил да си тръгне, тъй като вече не получава нищо ново в този свят. Такъв човек подсъзнателно привлича болестта.

Но щом този човек намери стимул в живота, състоянието му се подобрява. Когато пациентът разбере, че е нужен тук, значи живее колкото си иска, смята Андрей Гнездилов.

Като пример професорът посочва историята на една жена. Според прогнозите на лекарите й оставали няколко седмици живот.

Жената сама отглеждала непълнолетната си дъщеря. Притеснявала се най-много, че след смъртта й няма да има кой да приюти момичето и я очаква сиропиталище.

Умиращата жена се молела да продължи да живее, докато дъщеря й навърши пълнолетие. И въпреки прогнозите на лекарите, тази жена живяла още две години. Точно толкова време, докато дъщеря й стане пълнолетна.

Има и други подобни истории. Андрей Гнездилов разказва за жена, която не искала да умре през зимата. Тя пожелала с цялото си сърце да изчака пролетното слънце и умряла с настъпването на пролетта в онези моменти, когато ярка слънчева светлина изпълнила нейното отделение.

Още една умираща баба не искала да си отиде от този свят преди Великден. Благодарение на този стимул пациентката успяла да оцелее до Великденската служба.

Андрей Гнездилов има и много истории, когато човек нямал предпоставки да си отиде, но пациентът умирал, тъй като вече нямаше стимули да живее. Той умирал, защото е взел такова решение, обяснява психотерапевтът.

Професор Гнездилов си спомня пациент, който веднъж казал, че умира. Професорът побързал да успокои пациента, като му обяснил, че ще живее, тъй като пациентът няма физиологични предпоставки за смърт. Но пациентът си знаел своето.

„Знам, че това е смъртта“, казал той. Пациентът бил прав. Два дни по-късно починал.

Подобна история се случи и с бабата на самия Андрей Гнездилов. Тя почувствала приближаването на смъртта си и помолила дъщеря си да доведе свещеник, който да помогне на баба й да си отиде с мир.

Гнездилов смята, че денят на смъртта на човек не е случайност, както и неговият рожден ден. Често раждането може да се свърже с деня на смъртта на роднина.

Защото децата често повтарят историята от живота на някой от техните роднини. Съвпадение може да се открие дори в детайлите, отбелязва професорът.

А самият живот може да се сравни с кръг. В края на живота се връщаме в точката, от която сме го започнали. Между смъртта и раждането има много общи моменти, казва Андрей Гнездилов.

 

https://sofiadailyexpress.com/?p=62723

че човекът има безсмъртни душа и Дух. След смъртта на човека душата отива на Божия съд. Там тя бива разобличавана във всичките си грехове. При третото явяване пред Бог на душата след като е преминала през 3-те свободни дни, после през рая 6 дни и ада 30 дни се определя съдбата на душата. Тя ще се прероди след определено време в друго тяло и ще трябва да отработи всичките си грехове и да изпълни задачите. Не ги ли изработи и остават за следващия живот. И ние виждаме как на едни хора живота е тежък и още по-тежък, а на други минава къде къде по-леко. Душата носи със себе си всичко научено през животите, а не Съзнанието.
Подсъзнанието не е носител на болести. То е извън човешкото тяло, има огромна памет и записва всичко в животите на душата!!!
Човешкият живот в голяма степен е предопределен и в него случайности няма. От раждането(на човека трябва да се даде душата), после с кого ще се срещне в живота си, какво ще учи, и т.н. до вида на смъртта.
Ако човекът избърза и се самоубие душата се наказва строго за неспазването - греха е самоубийство. Същото е ако убие друг човек - греха е убийство!!
Но най-големият грях си остава невярата в Бог!

След смъртта душата чака да мине Съдът. Съдът е еднократно действие, което се случва веднъж в човешката история. Той е малко преди живота на земята в този вид да свърши и да дойде възкресението. Съдът вече приключил и неговите решения са дадени на човечеството. А прераждане няма.

Интересно е гледището но двама наши пророци - Ванга и Дънов.
Вторият даже казва ЗАЩО има прераждане - "за икономия", което цима обяснение, но то не е подходящо за един коментар в блога.
Ванга веднъж се сопнала на посетителка - "Кой ти каза, че има прераждане". Изглежда е избягвала разправии с църквата.
Случва се, макар и много рядко, обикновини хора да имат достъп до "оня свят", с извинение. Някои от тях "осребряват" тая дарба, установяват тая връзка, и изумяват свои "клиенти" със специфични за починали близки знания, мисли и чувства...