Мария Терезия е дъщеря на император Карл VI от династията Хабсбург. Още приживе той приема Прагматичната санкция от 1713 г., с която осигурява правото на дъщеря си да наследи владенията му. Въпреки това, след смъртта му през 1740 г., правото ѝ е оспорено от няколко европейски сили.

Това води до Войната за австрийското наследство (1740–1748), в която Прусия, Франция и Бавария се опитват да разкъсат Хабсбургската монархия. Въпреки загубата на Силезия от Прусия, Мария Терезия успява да запази основните си територии и да се утвърди като легитимен и уважаван владетел.

Макар формално да не носи титлата император на Свещената Римска империя, Мария Терезия управлява де факто държавата. Съпругът ѝ Франц I Стефан Лотарингски е коронован за император през 1745 г., но политическите решения се вземат основно от нея. След смъртта му тя споделя властта със сина си Йозеф II, като до края на живота си запазва решаващата дума.

Тя управлява разнообразна по етнически, религиозен и културен състав държава, включваща австрийските земи, Унгария, Бохемия, Хърватия, Трансилвания, части от Италия и Нидерландия.

Мария Терезия ражда 16 деца между 1737 и 1756 г., от които 10 достигат зряла възраст. За нея династията е основен инструмент на външната политика. Всеки брак е внимателно планиран и подчинен на държавния интерес.

Нейните деца заемат ключови позиции в Европа:

-Йозеф II – император на Свещената Римска империя и реформатор.

-Леополд II – велик херцог на Тоскана и по-късно император.

-Мария Антоанета – кралица на Франция.

-Мария Каролина – кралица на Неапол и Сицилия, една от най-влиятелните жени в Италия.

-Фердинанд – херцог на Модена.

-Мария Кристина – управителка на Австрийските Нидерланди.

Чрез тези династични бракове Мария Терезия изгражда мрежа от политически съюзи, която обхваща Франция, Италия, германските държави и Централна Европа.

Най-значимият дипломатически ход е бракът между Мария Антоанета и френския престолонаследник Луи-Огюст (бъдещия Луи XVI) през 1770 г. Той символизира т.нар. „дипломатическа революция“, при която Австрия и Франция – вековни врагове – стават съюзници.

Мария Терезия лично контролира кореспонденцията с децата си и често им дава инструкции как да действат политически в страните, които управляват. По този начин тя упражнява влияние върху европейските дворове, без да присъства физически в тях.

Паралелно с външната политика, Мария Терезия провежда мащабни вътрешни реформи. Тя централизира администрацията, създава професионална държавна служба и ограничава привилегиите на местната аристокрация.

През 1774 г. въвежда задължително начално образование за всички деца, независимо от социалния им произход — ключова стъпка към модерната държава. Реформира съдебната система, забранява изтезанията и ограничава произвола на феодалите над селяните.

Макар да е дълбоко религиозна католичка, Мария Терезия подчинява Църквата на държавата. Тя ограничава влиянието на папството и закрива манастири, които не изпълняват социални или образователни функции. В същото време проявява нетолерантност към религиозни малцинства, особено в ранния период на управлението си.

Мария Терезия не „управлява Европа“ в буквалния смисъл, но чрез съчетание от военна устойчивост, административна модернизация и изключително активна династична политика тя се превръща в един от основните фактори, определящи европейската политика през XVIII век.

Нейното управление поставя основите на реформите на Просвещението в Централна Европа и превръща Хабсбургската монархия в модерна държава. Чрез децата си Мария Терезия оставя отпечатък върху съдбата на почти всяка голяма европейска сила от своето време.