Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2015 10:40 - Просяците просяци ли са?!?
Автор: hloris Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1393 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 20.09.2015 20:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Идеята да пиша по тази тема ми дойде след една случка,която ми се случи това лято.Разходихме се с Теди/сина ми/ един ден до манастира св"Мина",който се намира в покрайнините на София.
Та там има един мъж с отрязана ръка,и на инвалидна количка,който стои пред мостчето на пречиствателната станция,и проси...
Вече две поредни лета попадаме на него,отивайки до там...
Миналото лято му дадох някакви стотинки,просто имах такива в момента в портмонето си.Личи си,че е интелигентен човек,защото тази година си и поговорихме,защото изчакахме там да дойдат да ни вземат...
Както и да е...
Но тази година просто купувах знаете как е в манастир свещички,записвах имена за здраве,и просто се оказа така,че бях останала без никакви дребни,без монети в портмонето си...
Заговорихме се...аз му обясних,че нямам никакви дребни,за да му оставя този път,защото явно той ни беше запомнил...
Бях купила на Теди кока-кола,защото времето беше много горещо-
края на юли.Предложих му да го почерпим една чаша кола,на което той отказа...
Приемал само пари.
После цял следобяд съм си мислила по въпроса дали съм права,защото аз съм прекалено жалостива,та дали трябва да се дават пари на такива хора....
Знаете,че вече и просията по улицата вече е вид бизнес...
Всички знаем,че има организирани групи,които взимат подобни хора,попаднали в такова положение,под свое покровителство,и ги карат да просят,карайки ги сутрин до определеното място,и прибирайки ги вечер,вземайки им изкараните пари през деня с/у храна и подслон...

Та аз лично за себе си все още си задавам този въпрос?!
Редно ли е да даваме на тези хора пари?!
Или е по-добре да им купим/ако преценим/ нещо за ядене...
Интересното е,че повечето в тези случаи отказват...
Та аз вече след всичко,защото съм имала няколко подобни случаи,вече избягвам да давам пари в брой.
Предлагам в такива случаи,ако имам пари,да купя нещо на този,който проси,но пари на ръка...вече не...

Вие самите как постъпвате,и какво мислите за просяците по улицата?!
Те просяци ли са,или по-скоро разчитат/защото наистина са добри психолози/ да събудят нашето чувство на състрадание,и милост,използвайки го в повечето случаи?!?



Тагове:   бизнес,   просяци,


Гласувай:
11



1. vania23 - Аз винаги давам.
20.09.2015 12:07
Понякога знам, че имат повече от мен, но пак давам. Няма значение дали са цигани, българи, турци или каквито и да е - винаги давам.
цитирай
2. hloris - Здравей,Ваня! :)
20.09.2015 12:35
vania23 написа:
Понякога знам, че имат повече от мен, но пак давам. Няма значение дали са цигани, българи, турци или каквито и да е - винаги давам.


Не зная вече наистина кое е редното...да даваш,или да не даваш.
Лично при него ме впечатли неговата благост,кротост,и смирението,с което го прави.
Миналото лято,когато му дадох някакви си стотинки,ако знаеш с какви мили думи ме благослови,и ми пожела да си пожелая нещо пред Бог,и аз естествено си го пожелах...
А пак миналото лято ми се случи нещо ужасно потресаващо в един подлез на бул.България...там една циганка седеше и просеше,но просеше толкова отчаяно,и грозно,и кълнеше хората,които минаваха и не и оставяха нищо....
И ако искаш ми вярвай,почувствах се толкова зле,че на връщане просто направи умишлено така,че я заобиколих...грозна картина.

Не зная...може би в такива случаи човек трябва да разчита на своя вътрешен глас,да се вслуша в себе си,и да дава в зависимост от това кой стои с/у него.
Защото има просяци...и просяци.

цитирай
3. vania23 - Аз пък давам на общо основание.
20.09.2015 12:40
Всеки път си мисля какво би ми било на мен, ако прося. Това е ужасяващо състояние. Би ми било страшно трудно, дано никога да не разбирам дали дори би ми било възможно да го правя. Ако нямам дребни, давам едри :)
цитирай
4. hloris - Eмпатична личност си ми ти,Ваня...
20.09.2015 13:09
vania23 написа:
Всеки път си мисля какво би ми било на мен, ако прося. Това е ужасяващо състояние. Би ми било страшно трудно, дано никога да не разбирам дали дори би ми било възможно да го правя. Ако нямам дребни, давам едри :)


И аз бях такава,докато не се случиха някои неща с мен...може би,ако се престраша,ще ги споделя някой ден тук,под формата на пост...
В смисъл как в една трудна за мен ситуация аз останах съвсем сама,въпреки толкова много приятели,които имахме,докато съпругът ми беше жив.

И вече давам само за каузи,за които си заслужава,и когато преценя при подобни ситуации,просто може би се научих да гледам по-трезво на нещата от живота...
Но е факт,че станах още по-милосърдна и състрадателна...в душата си.
И да в днешно време много лесно човек може да се озове в подобна ситуация..не го пожелавам и на най-големия си враг...
Представям си какво им е на тези хора,които разчитат единствено на човешката милост,съчувствие и състрадание,за да оцелеят..
И не сме ли виновни ние всички като общество за положението,в което се намират?!
Ей такива въпроси винаги ми се въртят в главата при подобни срещи.
Къде е мястото на обществото ни тук?!
Къде е ролята на социалните грижи тук,за да не стигат хората до подобно положение?!
А къде е ролята и на самата църква в подобни случаи?!
Като институция,която е създадена да служи на хората?!

Може би по-добре е в такива случаи,ако имаш пари,вместо да правиш дарения на църквата,то тези пари да ги дариш на човек,изпаднал в такова затруднено положение...
може би там е истината.

Ваня,би ли дала на един просяк на улицата 50 лева?!
Защото за мен това са много пари.


цитирай
5. alhimik1 - ...давам Лори по левче, на двама от махлата, явни инвалиди, без крака...
21.09.2015 13:35
Иначе, на онези зачемберените дето ги разставят по ъглите край банки, НЕ!! Тях ги прибират с луксозни коли, мафия , както са в Европа нашите цигани...

Впрочем, този материал го мярнах въ Фейса хе четейки общи, явно, фб приятели, така че...:-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2196149
Постинги: 1192
Коментари: 5412
Гласове: 17876
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031