Изгубих всичко, но останах цяла.
Разбити бяха моите мечти.
Изгубих те чрез вечната раздяла.
В ума ми отчаяние крещи.

Намерих те на одъра изпружен,
с очи загледани във вечността.
Все още беше ми ти нужен.
От мен отне те веч смъртта.

И спомних си аз дните, във които
мечтаех да те прегърна аз
и да ти кажа аз съвсем открито,
че те обичам, но във този час

е късно вече. Тялото студено
далеч от мен е. Моята душа
във тръни е обвита и ранена
и себе си не ще аз утеша.

И толкова пропуснати моменти,
и толкова отнети часове.
Минал ли е живота ти на лента
и чуваш ли ти наште гласове.

Да те оплаквам вече няма смисъл.
Да ме боли все още продължава.
И не забравяйте в живота си улисани,
че любовта се лесно изразява.