Според древногръцката митология, боговете, независимо от огромната си власт, не били в състояние да отменят ветото на съдбата. Всеки от тези богове имал свои любимци сред смъртните и горчиво плачел, когато на любимецът се падал леталния жребий. Така станало и при двубоя на двамата древни герои - Ахил и Мемнон. Техните жребии  били поставени на везните на съдбата и жребият на Мемнон тръгнал надолу. Заплакали многобройните му почитатели сред боговете. Мемнон бил убит пред очите им от великия Ахил.
        Нещо подобно се случва в момента със САЩ и Русия. Кой от тях е Ахил и кой е Мемнон, предстои да узнаем. Но едно е ясно - жребиите на тези две суперсили са качени на везните на съдбата. Казано на шахматен език - играе се форсиран вариант, който трябва да завърши с мат на единия от противниците. Планът на Путин е дързък, но има прецедент в лицето на анексирането на Крим. Играе се повторно същата пиеса. Дали този път тя ще е трагедия или фарс?  И кога ще узнаем това? Сакс Кобурготски би казал: Когато му дойде времето. А то бързо наближава. Путин играе вабанк. Той иска всичко или нищо! Анексирайки завзетите дотук територии, при т.нар. от него спецоперация, той може да получи реалната възможност да приложи най-тежкото оръжие, което притежава. Да го приложи с мотива, че Украйна нападайки тези територии, напада самата Русия. И въпреки, че Запада няма да признае скалъпените референдуми, номерът все пак може да мине. Да не забравяме, че САЩ хвърлиха две атомни бомби в Япония с мотива, че са били вероломно нападнати от страната на изгряващото слънце.
         Да си зададем въпроса какво би станало, ако Путин успее да анексира завинаги въпросните територии? Това би означавало, че за втори път той излиза с един и същи номер, при това успешно. Налице е опасен прецедент, който може да послужи като еталон на поведение на добре въоръжени държави. Например на Китай по отношение на Тайван. Или на Турция по отношение на Гърция, и не дай си боже - на България. Освен това безучастното НАТО би изглеждало в очите на световната общност - жалко и непотребно. Би излязло, че всеки, който има дързостта и мощта да постъпва аналогично би станал отправна точка на нов световен ред. Проблемът тук е, че НАТО и Русия разполагат с атомно оръжие и всеки опит за брутално налагане на едната от тези две сили над другата би довел до световен ядрен конфликт. Залогът е много висок - съществуването на цялото човечество. Фрапантното е, че и двете страни печелят финансово от продължаващата война. И двете страни нямат финансова изгода да я прекратят. Но това не може да продължава до безкрайност. До Русия са застанали три могъщи държави - Китай, Индия и Иран. Всяка една от тях, както и много други, освен тях, нямат интерес САЩ да спечелят, защото тогава би дошъл и техния ред. Това прави позицията на Русия достатъчно силна. Запада разчита на възможността за преврат в Русия. Но не е сериозно да се приема мечтаното за действително. Едно е ясно, че Западните санкции срещу Русия не успяха да постигнат планирания ефект и се превърнаха по-скоро в бумеранг - особено за Европа. Причината е, че тези санкции бяха неутрализирани от Китай и Индия, които изкупуват енергоносителите на Русия и дори й осигуряват печалба по-голяма, отколкото тя имаше преди тях.
          Везните се люлеят. Чий жребий ще падне? Ще видим. Но който и да е той, едва ли ще е за доброто на човешкия род.

Така е.

Много вярна преценка на политическата ситуация в света днес.
С прозорлив поглед към водещите сили и към резултатите от действията им.
Поздравления за активната позиция, Мисана!

Изложих моето разбиране за политическата ситуация в света. Не съм ползвал други анализатори, а само собствения си ум.

За Турция прецедентът е Севернокипърската турска република.