Бизнесът: Опозицията не е готова за властта 
ГЕРБ, СДС и ДСБ пък приготвиха 500 000 заповеди за уволнение на кабинета

Партиите членки на Европейската народна партия (ЕНП) - ГЕРБ, СДС и ДСБ, не са готови за властта, те не предлагат нищо по-различно. Това бе коментарът на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев пред сайта "Всеки ден" относно планирания бойкот на опозицията към кабинета. Данев допълни, че опозицията готви протести, но с протести не се управлява. Десните партии не са предложили все още и обща програма, каза още шефът на БСК, и допълни, че очакването им за предсрочни парламентарни избори е наивно, тъй като няма подкрепа, с която да се предизвика вота. Като показателен фактор за това Данев изтъкна неуспешните досега вотове на недоверие към правителството.
Трите опозиционни партии отговориха пред "Всеки ден" на коментара на Данев, като Димитър Бъчваров от ДСБ заяви, че ако шефът на БСК иска да дава политически оценки, "би трябвало да седне да се занимава с политика". Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък заяви, че партията му отдавна била представила управленската си програма. Тепърва предстои среща с работодателските организации и ще имаме възможност да запознаем Данев с това какво предлагаме, заяви зам.-председателят на СДС Любов Панайотова.
С 500 000 заповеди за уволнение на правителството стартира националната подписка на ГЕРБ, СДС и ДСБ, чиито представители се срещнаха по-рано вчера. Тя започва на 6 септември в цялата страна и в интернет. От трите партии очакват хиляди българи в страната и чужбина да уволнят кабинета на БСП, НДСВ и ДПС заради корупция, некомпетентност и провала на еврочленството на България.
Основният символ на кампанията ще е писалката, с която всеки български гражданин ще може да подпише от свое име заповед за уволнение на правителството. Така десните партии от ЕНП искат да покажат, че ще протестират не със сопи и неконтролируеми граждански прояви, а интелигентно. Насловът на кампанията е "Аз съм европеец".
Подписи ще се събират на публични места във всяко населено място, в интернет и в клубовете на трите десни формации. От ГЕРБ, ДСБ и СДС имат готовност да отпечатат още колкото са необходими формуляри.
Не искаме хаос, но и не искаме управлението да продължи по този циничен начин, заяви председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.
Събирането на подписите трябва да приключи на 20 септември, а на 21 септември ще се проведат дебати със синдикатите и неправителствения сектор.

02.09.2008

Очертава се интересен откъм люспене и скучен откъм бунтове сезон WANTED: Българският Обама Десните са като автобус с едно кормило и слизащи пътници

Бил Гейтс твърди, че светът става все по-добър. Говори за "творчески капитализъм в действие" и да гледаме на бедите като на "бизнес проблем". И добавя - "ще разговарям с политическите лидери как да станат по-ефективни".
Всичко, което казва Бил Гейтс, не се отнася до нас. Краткосрочните прогнози сочат застой - и понеже живеем в динамично време, този застой, макар и кратък, в рамките на един политически сезон може да се окаже вреден почти като застоя по времето на Брежнев.

Засега ощетените животновъди са единствените, които негодуват срещу управлението на тройната коалиция
Фото Антон Чалъков Мартин Карбовски

В Мексико вървят "белите походи". В 31 мексикански щата повече от половин милион души с бели дрехи и факли протестират срещу престъпността в страната. Тя е съизмерима с нашата - за последната година там има 18 обезглавени трупа (война между картелите на наркотици), у нас имаше няколко отвличания, а поръчковите убийства не са спрели. Сравнени с Мексико, първата и най-спокойна прогноза, която можем да направим за България в новия политически сезон, е липсата на народно недоволство. Икономическият растеж, който не е заслуга само на това правителство, кара българите да се оригват доволно от докосването им до един бит, който доскоро им се струваше невъзможен и който беше добит бавно и скъпо. Мобилните комуникации, заемите, ипотеките и битовата техника са достъпни на всички нива за всички. Достъпът до големия град и неговите благини, свободната вътрешна миграция на хора и стоки най-после проработиха на българска земя и това се отчита като голям успех. От този политически инженеринг освен доволство се получава и доста боклук - но това винаги ще бъде проблем на опозицията. Засега е сигурно само, че в нашата "успешна" икономика творческият капитализъм ще почака. За него трябва държава и лидерство (пак Бил Гейтс).
Народното недоволство е призрак, който се опитва да навлече политически костюм, но този костюм е твърде голям за такова мъничко недоволство.
Въпреки че личният успех в живота на българите се плаща на висока социална цена - престъпност, възраждане на мутрите, евтините измами, пирамидите (в нова, секретна форма). Здравеопазването и обществените услуги като качество са под критичния санитарен минимум. Образованието и другите обществени дела са само повод за отделно забогатяване на чиновниците на средните нива и "говоренето" за "действаща реформа". Крайно невъзможен е вариантът, който сънува опозицията - нацията излиза с бели дрехи и факли и предизвиква един културен политически сблъсък, в който културно си отива правителството на Станишев. Това няма да се случи. Недоволството в момента е индивидуална характеристика (или браншова), а новите червени стратези гасят добре всеки малък пожар по политическото стърнище. Прогнозата за бунт е нереална - в историята си българите рядко са се бунтували за хляба си, а днес хляб има. Ако опозицията беше една идея по-умна, щеше да легне на друга кълка, не на тази с народното недоволство.

Партийните коалиции
Застоят в политическия живот след лятото следва да продължи. След потушаването на "лошите новини" от Брюксел никой няма повод да се организира или реорганизира с цел създаване на фронт срещу тройната коалиция. Причини, колкото искаш, но опозицията е импотентна и безлицева. Умореното лице на Бойко Борисов не носи политическа и икономическа идеология, за която да се хванат десните избиратели. Формата на "спасителя", която българите много обичат в политическо отношение, днес се изпразва, вместо да се пълни. Защото икономическите проблеми на българите са почти решени - остават политическите и културните, но никой не смее да заяви това, защото ще трябва да се изправи в лице с избирателите си и да им каже колко са некачествени. Механичният сбор на недоволни, но задоволени партийни лидери на опозиционни партии не създава такова политическо движение у нас, каквото е ЕНП за Европа. С реална визия е само "Атака", която влиза в оптимума си на политическо потребление, но и тя избърза да застане начело на бунт, който нахранените нашенци не виждат през прозореца си.
Преди изборите догодина ще са характерни колаборациите между малки партии в дясното, но не и сериозна тройна опозиционна коалиция, както им се иска на шепата седесари и Костов - СДС, ГЕРБ, ДСБ плюс малко бойни групи от "Атака". Генерал Борисов сигурно мисли, че така изтощава дясното и го привлича към себе си, но всъщност е вярно само първото. И още една подробност в подкрепа на тази прогноза - в дясното пространство има генерали, командири и прочие лидерска паплач, но няма водач с идеология, нов Ленин или Обама. Ленин предложи да забогатеем, като вземем от богатите, Обама предлага една стара мечта - черен президент. У нас вдясно никой не предлага нищо - на политическата сергия има само свирки и кречетала, защото всъщност единствената добра идея е прочистването на политическия пазар - и вляво, и вдясно. А за такова прочистване не бива да се говори. Докато вляво не можем да оспорим харизмата на Станишев (на баба момчето), на Доган (Соколът на свободите) и Царя (короната).
За решаване на тези си харизматични проблеми опозицията няма дори щабове - а дори и една (примерно) екологична насоченост на новата дясна идеология можеше да им свърши работа. Опозицията просто е глупава и затова не вижда и подкрепа отвън. Липсата на апарат в тъканта й води до липсата на лидерство, затова резултатът е обикновено фюрерство. Вдясно е крещяща и липсата на нови лица поради това, че десните партии са автобуси, които имат само едно кормило и непрекъснато слизащи пътници. Дайте ни нови герои, момчета. Един Йошка Фишер ще ви дойде добре.

Европейските реакции
Само едно може да прогнозира Европа - идеята за стабилност, дори и на цената на една лека несправедливост към българите. Някои медии усетиха, че в доклада (за който вече никой не говори) има заложен капан. Капанът с купуването на гласове у нас и оставането ни без глас в ЕС. В момента, когато нито една от службите и институциите ни не са готови да гарантират прекратяването на купуването на гласове, изборите ще бъдат най-точната грешка на политическата класа. Това, което Европа не знае, е, че и догодина, каквито и да са изборите, купуване на гласове ще има - никой не работи в обратната посока. Така че сривът с "ценния" ни глас в ЕС ще настъпи, въпросът явно е да не е при това правителство. Ето конкретиката - през 2009-а се провеждат избори, има купуване на гласове, идва ново правителство и точно тогава България започна да получава замразените си пари, но пък остава без правото си на глас в съюза. Не звучи логично и точно над това си блъскат главите хората, занимаващи се в Брюксел с "българския проблем". И още - никой у нас не знае какво означава "загубата на глас в ЕС". А и не изглежда логично при политическа промяна (с купени гласове) да страда следващото правителство. В този смисъл Европа не е невинна - нейната особена политика на непосочване на конкретните български проблеми прилича на колаборация с едно от най-слабите (но стабилни!) правителства в историята на прехода. Особено впечатление прави, когато ОЛАФ се среща с представители на нашите служби, по презумпция компрометирани в националното съзнание.

Рискови прогнози
И една рискова прогноза - отговорът на европейските изисквания трябва да породи най-накрая делене (или поне люспене) в БСП. На пръв поглед то ще бъде извършено на принципа "млади" и "стари". БСП е доказала, че може да се разделя с лидерите си (Лилов) и да фабрикува други (Петков, Овчаров, Станишев). Но най-често тя прави това единствено на принципа на династиите - (старият Добрев, младият Добрев). В редиците на червените обаче вече се чувства недоволство от старата генерация която спаси себе си и провали прехода, а днес е неспособна да се катери към "нови европейски постижения". Старата генерация демократични апаратчици в БСП наблягат на роднинството, шуробаджанащината, любовниците и соцмодела на управление на кадрите, с които работят за държавата (и за себе си). Новите леви демократи са по предпазливи и работещи на сигурно - те не разчитат, че медиите няма да ги забележат - както се случва. В този смисъл цепене в БСП може и да няма - но раздяла с някои знакови имена няма как да се избегне. Въпросът е тези знакови имена да бъдат отделени безболезнено от тялото на партията и държавата, защото, както се е случвало досега, те държат в себе си изключителната власт на миналото и знанието за това как стоят нещата.
Така започва политическият сезон у нас - отново с надежда за промяна, която трябва да дойде от тези, които най-малко имат нужда от промяна. Всъщност това е основен въпрос - как изглежда промяната. Ако заимстваме от едно телевизионно състезание, освен че промяната трябва да е пълна, нещата трябва да станат и доста по-красиви.