Олимпийските страсти на десницата

Обединението на ГЕРБ, ДСБ и СДС напомня на сюжет от древногръцката митология

Александър Симов

Десницата има да прави още много, за да изчисти своите Авгиеви обори

          Преди година и нещо на страниците на ДУМА се появи едно сравнение на десните страсти със страстите в древногръцката митология и нейния неизбродим свят. Днес СДС, ДСБ и ГЕРБ са приятели, заедно сядат на една маса, пишат заповеди за уволнение на правителството и мечтаят как грижливо ще управляват България в странния формат, наречен ЕНП.
         Преди година обаче съвсем не беше така. Тогава столичният кмет Бойко Борисов нарече СДС "троянски кон". Причина за гнева му стана желанието на сините да се коалират с ДПС в Кърджали на местните избори.
       Словосъчетанието "троянски кон" винаги ще бъде безсмъртна препратка към великото произведение на Омир "Илиада". И понеже на хората в България сигурно жестоко им е писнало от това да слушат безплодни и скучни анализи на тема десницата и нейното бъдеще, нека се опитаме да хвърлим нов поглед върху нейния свят. За целта ще трябва да се позовем на слепия поет от древността, в чиито думи най-добре можем да разчетем днешната драма на десните.

Пътешествие към Троя

        О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев. Това е забележителният старт на "Илиада". В него Омир веднага ни подготвя за един простичък факт - че описваното от него ще се развива в два свята - земен и божествен.
       Да се намираш между небето и земята вероятно е прекрасно усещане, ако си поет, но в политиката трагичният опит го доказа, то ражда единствено изцепки и драми. Ражда политико-митологична каша, пълна с клишета, обвинения, събирания, раздели и най-дразнещото - постоянно дърдорене за предсрочни избори.
        Днес в десницата твърдят, че са приятели, че силите на народния бунт са на тяхна страна, че Зевс Олимпиеца и жена му - могъщата Хера, майка на бога на войната Арес, са на тяхна страна и гръмотевиците съскат в хангара на боговете, миг преди да поразят тройната коалиция. Но както вече припомнихме, всъщност естественото състояние на СДС, ДСБ и ГЕРБ е инстинктивната вражда, която напомня за омразата между древни държави, които се обвиняват една друга, че си дишат дори въздуха.
       В духа на "Илиада", но уви не в класическите Омирови хекзаметри, Бойко Борисов не един път е отправял подозрения към другите десни. Колко пъти от другите партии са изпитвали хулиганския му нрав, въплътен в език, който митологията може и да не запази, но градските улици биха запомнили.
Един от централните образи в поемата "Илиада" е този на Ахил. Син на морската богиня Тетида и на авантюриста Пелей, той е безсмъртен и силен. И понеже това е като медийно сравнение от размирния XXI век, нека да приравним образа на Ахил с този на Бойко Борисов. Още в началото на "Илиада" слепият бард трепетно отбелязва, че Ахил е донесъл "безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир на грабливите птици".
      Няма как да не отбележим, че и тук Омир говори така, все едно е политически наблюдател на съвременната българска десница.
      ДСБ, СДС, ГЕРБ минаха през всички митологични етапи. Появата на ГЕРБ епично запрати старите десни партии в мазето на политиката или, ако трябва да бъдем в час с Омировата лексика, по бойните полета с разпилени кости, където грабливите птици се радват. После на преден план излезе темата за предателството. Трите партии започнаха да се подозират една друга, точно както гръцките военоначалници пред големите и непревземаеми порти на Троя. Това приличаше на политически танц на съмнението, сякаш вдъхновен от великата муза Терпсихора, дъщеря на Зевс Гръмовержеца, която с лира в ръка накара всички да се пържат в огъня на този наистина изтощителен танц. А може и всичко да бeше дело на коварната Талия - музата на комедията, която упорито държи на това светът да предизвиква смях и да е лек като мехурче от газирана напитка.

Пред вратите на непревзимаемия град

     Точно пред Троя Ахил се оттегля от битката, защото се чувства обиден. Започва да броди самичък, докато троянците разказват играта на гърците на бойното поле. Пак имаме възможност да приравним този сюжет към нашата политическа действителност. Подобно на поведението на Ахил, необяснимо от днешна гледна точка, десните навремето се бяха шокирали от полуподкрепата на Бойко Борисов за техния кандидат-президент Неделчо Беронов. И те помислиха, че Бойко-Ахил е тръгнал да им се гневи, но, уви, нямаха богове, на които да се помолят за укротяване на ситуацията.
     После, като в древногръцки цикъл на живота, в десницата пак станаха промени. Единият лидер на СДС отстъпи сцената, подобно на титаните, и дойде друг лидер. Там обаче също запрехвърчаха искри. И десницата отново навлезе в мъгливите земи на собствената си митология.
    Ако пак се прехвърлим на страниците на "Илиада", ще видим, че в началото още се казва как по волята на боговете в свада влизат "мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен".
    Ама какво повече може да се добави към тази ситуация! Четете и разбирайте между редовете - СДС и ГЕРБ. Те също бяха в класическа епична битка, която разтърси основите на дясното мироздание. Парчето земя пред Троя, което делят десните партии, не се уголемява, то е едно. И армиите на десницата откриха, че им е тясно. Заради това така настояват портите на Троя да бъдат отворени, защото иначе усетиха, че ще обърнат оръжията срещу себе си и ще се самоизколят за пир на великите грабливи птици. А самоизколването води единствено до други порти - на Хадес, където дебне триокият пес Цербер, а от устата му капят кървави лиги.
    Троя - това е властта, която десните така много искат да получат, по възможност наготово, защото битката за града продължи май много дълго и те усетиха, че сподвижниците им са изтощени от непрестанния ужас на това да знаеш, че на всички избори, на които участваш, резултатът ти ще е неясно число в рамките между 2 и 8 процента.

Обсада или атака?

    Цар Агамемнон (да разбираме синият лидер Стефан Юруков) трябваше в движение да тълкува волята на боговете и да си задава въпроси, които вероятно нито един смъртен лидер на десницата преди него не си е задавал. Той попадна в класическите древногръцки капани на неразрешимите дилеми. Какво да направи - да сключи съюз с човека, който е негов потенциален екзекутор, или да намери съюз с него, който по-късно би взривил собствената му партия. В древна Гърция са знаели как да поставят морални предизвикателства пред хората.
    Пред ДСБ и техния лидер подобна дилема също стоеше. И те като неканена армия стояха пред портите на Троя и чакаха в дар драгоценният град да падне, а хубавата Елена сама да се покаже на прага и да поиска всички вкупом да я обладаят. Ако трябва да търсим образ от митологията, който колективно да подхожда на ДСБ, не трябва да ровим много - Нарцис. И ДСБ като партия са самовлюбени и самодостатъчни. Те са партия, до която реалността рядко стига, защото живее в собствен свят, в който десебейци смятат, че са върхът на сладоледа. Тяхното присъствие пред портите на властта в очакване и техният нов герой от ГЕРБ да се появи и да ги вкара в Троя вероятно е прищявка на божествата.
    И така - след поредица от перипетии, за които дори Омир вероятно нямаше да има думи, десните се озоваха в един съюз. Тъжна съдба и тъжно падение. Защото приятелството в десницата може да ражда само коварни планове - троянски коне или нещо друго, но никога ясни знаци към боговете какво смятат да правят и ще правят ли нещо друго освен похотливо да възжелават Троя през ден и прелестите на красавицата-власт вътре.

Хор на политическите наблюдатели

     Всеки от описаните герои има тъжна съдба. Повечето знаят участта на Агамемнон. За да измоли вятър в платната на своите кораби, той жертва своята дъщеря - девицата Ифигения. Тогава любовникът на жена му Клитемнестра Егист забива ножа си в сърцето на микенския цар. А по-късно самата Клитемнестра е убита от сина си Орест.
    В митологията е така. Един път пролята ли е кръв, цикълът на отмъщението не спира. За капка кръв се плаща с капка кръв. За око - с око. Заради това приятелството в десницата е странно и няма да проработи дълго. Омир го е предрекъл, не аз.
    Всемогъщият Ахил, непобедимият и неумиращият, царят на мирмидонците, става жертва на Парис, който с коварния си лък го уцелва в единствено уязвимо място - сухожилието, което днес в чест на тази митологична смърт наричаме ахилесово.
    Нарцис, героят толкова искрено обичал себе си, умира, след като не успява да се съедини със своето отражение във водите. Той се хвърля трагично в езерото, в което се е видял. Голямата любов, дори когато е към самия тебе, винаги е с трагични оттенъци.
    В заключение можем да кажем, че в "Илиада" има един герой, който говори с гласа на народа. Омир, за съжаление, мрази този свой герой. Той се казва Терсит - физически урод и воин, който единствен има куража да каже на царете това, което мисли - че са тирани, мислещи само за жени, пиене и плячка. Десницата се нуждае от своя Терсит, защото иначе ще трябва да сдаде сцената, както навремето древногръцките богове сдадоха Олимп. Сега там дори с мощен фенер в ръката няма да откриеш кьорав бог.

04.09.2008 - www.duma.bg

за власт. Единственото правило е, че няма правила. Изтъркан шаблон, но хилядолетията го потвърждават :)
Поздрави!

Децата не обичат да четат книги и сега нагледно ще им бъде играна пиесата:-))
Може и да схванат нещо??
Поздрави и за теб, Слав.