Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2008 07:17 - Владетелят - по Николо Макиавели
Автор: avangardi Категория: Политика   
Прочетен: 1548 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.09.2008 07:32


Костов, владетелят

Той преследва целите си като хрътка и не подбира средствата за осъществяването им

image

"Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър - да бъде или не в зависимост от обстоятелствата. Той трябва да е достатъчно благоразумен, за да избягва позора и онези пороци, които биха го лишили от властта му. Желателно е да бъде обичан и да внушава страх. И повече страх, защото хората обичат, когато им изнася.

За ума на владетеля се съди преди всичко по приближените му."

Николо Макиавели

"Владетелят",1513 г., подарък заЛоренцо де Медичи

 

Той е образцов християнин - педантично спазва църковния канон, пости, тремири по Коледа и Великден. Но неговата библия не е Светото писание. А "Владетелят" на Николо Макиавели. Книгата, смятана от XVI век насам за най-великия "наръчник" на тираничните управници. За него семейството е над всичко. Демонстративно бърза да се върне от командировки, за да вечеря при жена си. Плаче нощем за своята дъщеря Яна, говори скришом с теменужката на съпругата си. Пълен вегетарианец Но изпречи ли се някой на пътя му, демонстрира качества на хищник. Не прощава. Добродетелите му се превръщат в пороци. И разчиства сметките си с цената на всичко. Кое правителство е най-добро? Онова, което ни учи да се управляваме сами, казва Гьоте. Кабинетът, който прави себе си излишен, доразвива мисълта му пруският държавен деец Вилхелм-Карл Хумболд. Управленското кредо на премиера Иван Костов обаче е друго, още по-старо. За него най-добра е властта, която кара хората да се чувстват зависими от нея. Както учи Макиавели. Онази, която принуждава бедните да благодарят при увеличение на минималната заплата от 75 на 79 лв., да вярват, че ще има нови работни места. Онази, която подтиква пострадалите от тоталитаризма да изпадат в ужас при всяка реплика на опозицията. Онази, която държи в страх вътрешните опоненти. В началото на "Раковски" 134 шеговито и с любов наричаха Костов Началника. Защото бе всичко онова, което предшественикът му Филип Димитров не можеше да бъде. Строг, организиран, педантичен. Човек, за когото отговорността и редът са свещени, лоялността и приятелството - също. Все качества, за които в раздиращата се от скандали през 1994 г. СДС коалиция, не бяха и чували. Единак по природа, той успя до 1997 г. да надскочи себе си. Сухият, вечно намръщен финансов министър от правителствата на Димитър Попов и Филип Димитров се превърна в идол на сините. Смени мрачната физиономия с усмивка, научи се да говори вежливо с журналистите, на които до избирането си за лидер на СДС крещеше, ако не са разбрали някой финансов термин. Младите го боготворяха, по-възрастните го посрещаха разплакани на митингите и мълвяха молитви след него Дупница още помни мъжът с черната кожена тужурка и синята лента, заради когото удържа блокадата си срещу Виденов. А София - лидерът, който обедини през 1997 г. опозицията и се нагърби със задачата да избави България от кризата. В първата година на своето управление той накара хората да повярват, че във властта може да има не просто съмишленици, а верни приятели, които работят на мускетарския принцип: един за всички, всички за един. И с охота споделяше публично, че семействата Костови, Софиянски, Стоянови си ходят на гости по празниците. Дай на човека власт, за да разбереш какъв е, учат обаче старите хора. Властта показа кой всъщност е Костов. За три години управление той неусетно се върна към черупката си. Стана Командира, чието име се произнася тихо и със страх. Самотникът от Драгалевци, който сам твърди, че няма приятели. "Ако искаш народът ти да те смята за щедър, не трябва да избягваш никакъв разкош", съветва Макиавели. И Костов подходи точно така. Започна властта си с ремонт на МС. В пресата още кънтят писъци за покупката на супермодерния самолет "Фалкон", както и скандалите около кръга "Олимп" и облагодетелстване на братовчедите във властта. Пак по "учебника" на флорентинеца Костов е "скъперник" към данъкоплатците. Защото това е "един от пороците, на които се гради властта". За да може, "когато дава, да се прослави като милостив". В замяна на това пък проявява с особен талант един от основните добродетели на владетеля - спестовността. От командировки. 

Костов разглежда управлението в Аз-форма. 
"Аз съм актуалният въпрос",
 каза неотдавна премиерът на репортерите, опитали се да го спрат с въпроси при заминаването му в Чехия. 
"Лично ще спечеля изборите",
 увери във вторник студентите от СУ. 
Болезнено амбициозен, той не може да губи В Министерския съвет влезе с репликата: 
"Единственото ми скъсване в живота е на първия изпит в университета." 
В управлението - с фразата: 
"Нямам кумир сред предшествениците си на поста, не искам да приличам никого." 
Мечтае обаче да е твърд като Стефан Стамболов и гъвкав като Андрей Ляпчев, чийто принцип: 
"Со кротце, со благо и со малце кютек",
 му е любим. Преследва целите си като хрътка и не подбира средствата за осъществяването им. След националната конференция на СДС през февруари 1999 г. опонентите му прибързано квалифицираха избора на НИС като поражение за Костов. Само за 9 месеца със задкулисни машинации Командира принуди Евгений Бакърджиев, Христо Бисеров и Йордан Цонев да напуснат постовете си. Подмени вота на конференцията и направи свой НИС. Още в края на 1999 г. изпълни правилото и вече не управлява с хората, с които спечели властта. На "Раковски" 134 казват, че голямата цел на Иван Костов е да остане в най-новата ни история като първия министър-председател, записал два последователни, а защо не и пълни мандата на управление. За да я осъществи обаче, Командира не трябва да забравя друг, основен съвет на Макиавели: "И понеже разликата между реалния живот и идеалния е огромна, то онзи, който пренебрегна реалния и живее в идеалния, по-скоро подготвя своята гибел, отколкото спасението си." Екатерина Николова 
ekaterina_n@standartnews.com
Събота, 23  Декември 2000

Търсят кметските мазоли на Бойко


Стойчо Керев
Острата размяна на словесен картеч между Борисов, Първанов и Станишев не е новина. Новина е, че патроните не са халосни, а бронебойни. Причината, според анализатори, е в социологическите проучвания към днешна дата. Реториката срещу Борисов е в качеството му на кмет, а не на партиен лидер. Защо?
В страната образът на Генерала е повече от позитивен. В София мненията са разнопосочни. От одобрение до рязко отрицание. Столичани претръпнаха на задръстванията и боклука. Парното е стара песен на нов глас. Истина е, че пред Борисов стоят за решаване проблеми, трупани с десетилетия в София. Но да не спираме до тук. ГЕРБ е първа политическа сила в страната. БСП втора, казват водещите социолози. И тук може би е скрито разковничето на това словесно карате. В миналото.
Николо Макиавели в писмо до Лоренцо де Медичи, управител на Флоренция и херцог на Урбино, пише: Римляните са предвиждали отдалеч затрудненията и винаги са се справяли с тях. Никога не са ги оставяли да се развият и осъществят само за да избегнат някоя война, защото са знаели, че войната не се избягва, а само се отлага, и то в полза на противника.
В наши дни. Ситуацията днес е аналогична с тази от началото на Милениума. Фактите откриваме в доклад, изготвен на 31 август 2001 г. във Варшава от Офиса за демократични институции и човешки права. Само дни след разгромната победа на НДСВ с близо 43%. В параграф III четем: "Високото ниво на безработицата и относително ниският стандарт на живот продължават да бъдат проблеми за българското общество. Няколко скандала по твърдения за корупция оказаха своето отрицателно влияние върху общественото възприятие за политиците. В тази обстановка появата на ново движение, което извлече дивиденти от широкото недоволство, коренно и рязко промени баланса между основните политически действащи лица. Край на цитата.
Този баланс в средата на септември 2008 г. е в полза на Борисов и неговата партия ГЕРБ. Догонващи са вторите в ранг листата на социолозите.
Атака срещу професионалните качества, а не политическите възгледи и програми е възможно най-добрата стратегия за дискредитация в обществото. Днес Борисов е кмет на всички софиянци. Първанов президент на всички българи. Станишев премиер на републиката. И тримата политически обвързани и професионално уязвими.
Накратко. Макиавели ни учи:
Народът по природа е променлив и лесно можеш да го убедиш в нещо, но е мъчно да го задържиш за дълго на това убеждение.



Тагове:   Макиавели,   Николо,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6224235
Постинги: 1845
Коментари: 9955
Гласове: 77440
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031