Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2008 06:32 - Убийство чрез ентусиазъм. Анна Заркова ще гостува във видеочата на РЕД
Автор: avangardi Категория: Политика   
Прочетен: 1032 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 30.09.2008 07:23


Убийство чрез ентусиазъм

Александър Симов

Преди няколко дни попаднах на невероятна мисъл на румънско-френския философ Емил Чоран. В есето си, в което се е постарал да изследва развитието на реакционната мисъл, той като афоризъм извежда следната сентенция: "Всяка апология е опит за убийство чрез ентусиазъм".
Сетих се за тази мисъл покрай дискусията, която тече в България за ролята на журналистиката, особено след жестокия побой над журналиста Огнян Стефанов. Вчера дори президентът Георги Първанов призова за големи дебати сред самите журналисти за същността на тяхната професия, както и за обвързността с властите или съответно със сивата икономика.
Темата е много голяма и сякаш в последните години по нея умишлено не се говори. Ние като общество допуснахме огромна подмяна. Лесно разрешихме на много поръчкови репортери да се тупат по гърдите и да минават за съвест на нацията, докато всъщност те не са нищо повече от полулакеи на свободна практика, желаещи да служат на който и да е господар. Но апологията, както вече обяснихме, е опит за убийство.
Журналистиката е слуга единствено на обществото. Ето защо е проблематична представата за репортери, които с удоволствие и дори с ентусиазъм предоставят таланта си на властта за еднократна или многократна употреба.
Още по-отвратително е, че наистина част от сивите физиономии в българското общество се опитаха да използват четвъртата власт в своя собствена изгода. Как да разпознаем повечето журналисти, които са в този коловоз? Обикновено не можеш да им затвориш устата от безкрайни обяснения колко свободна е съвестта им. Ето това винаги ме е изумявало в България - най-големите слуги, майсторите на политическите измислици, се правят на най-свободните хора и с удоволствие критикуват останалите, че са слепи, негодни и глупави.
Ужасното в този процес е размиването на стойностите. Вместо информацията продажната журналистика цени компромата. Вместо на анализа, залага на интригата. Вместо коментари пуска клюки. Вместо истини - удари по не една човешка съдба. И това става пред очите на цялото общество. Виждам дори целта на цялото мероприятие. Този бял шум е стратегически прицелен към идеята да отврати от политиката и остатъка от активни хора. Когато обществото не е добре информирано, а е заливано от слухове, преднамерена помия и дори откровени измислици, тези със сивите физиономии и тайните помисли най-добре виреят. От кого зависи това да не се случва? Преди всичко от журналистите.

Анна Заркова ще гостува във видеочата на РЕД R.E.D. УМА

Топкриминалната журналистка минава от другата страна и ще отговаря на въпроси

imageРЕД-фенове се включиха в шествието срещу рака на гърдата

Опасно ли е да си журналист в България? И какво би могло да те шокира, когато си сред най-добрите криминални журналисти? И още много въпроси и теми, за които в четвъртък в продължение на час гостът на RED-чата Анна Заркова ще си говори с потребителите на www.red-bg.net. Чатът започва в 15 часа и е достъпен за всички регистрирани в сайта.
На 25 септември журналисти от почти всички български медии се събраха на мирен протест срещу зверския побой над главния редактор на "FrogNews" Огнян Стефанов. Може да се каже, че гостът ни беше повече от съпричастна към съдбата с колегата си, защото е понесяла такива удари. Преди 10 години Анна Заркова пострада жестоко от ръката на неизвестен похитител, залял я със сярна киселина. Въпреки това не обича да я възприемат като жертва, нищо че това е един от тежките моменти в живота й. След инцидента написва книгата "Изгаряне". Признава, че не я е чела. Предпочита да върви напред, да продължи да работи, а не да мисли за страданието.
Анна Заркова е родена в София. Завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". С журналистика започва да се занимава случайно. Отначало търси работа като учител в гимназията в Берковица. Нямало свободни места. Това я е отвело в местния вестник "Ком", където пък имали нужда от репортери.
По-късно в София започва работа във в. "Транспортен глас", после - в органа на МВР "Народен страж". Съдбата я свързва за дълго с националния всекидневник "Труд", където от години завежда криминалния отдел.
RED-феновете са любопитни хора. Сега имат шанс да разпитват друг не по-малко любопитен гост. И сигурно ще питат кои са информаторите на топжурналистката, все още ли смята, че има свобода на словото у нас, как различава достоверната информация и как се пази от фалша.
Тя прави единственото интервю в българската преса с Васил Илиев. Казва, че се е обърнала към него наивно, ето така: "Вие сте бандит, но въпреки всичко аз искам нещо да ви попитам..."
Ще се разкрият ли големите убийства в България? Отговорът на този въпрос може да даде РЕД-гостът. След дълги години занимания със разследваща журналистика през 2005 г. излезе книгата й "Големите убийства". През 1996 г. в съавторство с Никола Кицевски на пазара се появи и "Големите убийства в България".

От форума

"Да пребиеш журналист"

imageПри РЕД-феновете няма възрастови ограничения

Fallen

За съжаление са малко истинските журналисти. Повечето от тях играят по свирките на тоя, който им плаща. Убедих се в това, когато едно разследващо предаване срещу една голяма фирма се изопачи до степен на реклама, а разследващият журналист си забрави хапливите въпроси, които иначе не си спестяваше срещу продавачите по сергиите примерно... Жалко, но факт!

Тео

Потресен съм от побоя над Огнян Стефанов. Макар не винаги да съм бил съгласен с тона и публикациите на Фрогнюз, това е медия, в която съм публикувал и аз. Тъжно е, че в България лица, изпълняващи служебните си задължения, могат да станат обект на нападение. Става дума за полицаи, данъчни служители, журналисти... Това показва, че престъпниците, мутрите нямат достатъчен респект към държавата и сега именно е нужно тя да накаже и намери виновните. Особено, че имаме втори случай на най-нагло маскиране на бандити като полицейски служители (същото става и при убийството на Бай Миле преди 4-5 години).

emo66

Проблемът е, че гледаме не през крив макарон, ами през прав спагет към Европа. Там сигурно няма корупция, проституция, наркотици? И простотии политически?
Няма общество без престъпност. Всеки сам избира обаче доколко да участва в престъпления.
Друг е въпросът защо биячите и поръчителите не ги хваща който и да е на власт. И то не за да овъзмезди бития, щото по техните си правила може и правилно да е бит. А защото просто така не бива да се прави.
На мен ми е гадно, когато започне един вой за свободата на словото, когато май не това е проблемът... Дайте да чуем това слово - за какво са си говорили в ресторанта например? Нещо жена му на "журналиста" говореше по телевизията как преди дни не знам си кой съмнителен искал среща с него, пък не казва за какво са говорили въпросната вечер и с кого са били на една маса. Нали свободата на словото ще защитаваме?

RedTod

Вижте какво, много неща се премълчават! От страх ли не знам, може би? Сигурен съм, че всеки тук има какво да ни каже, да напише, но няма да го направи, защото утрешния ден, или тази вечер никога няма да е сигурна! Що се отнася до побоя над журналиста, нямам си ни най-малка представа кой с кого в какви взаимоотношения е, но подобна саморазправа със журналисти ми говори само, че държавата си влиза точно в ролята! И неслучайно снощи по БТВ новините като нищеха версиите взеха целенасочено да казват над какви статии е работил журналиста: путинизация, корупция по етажите на властта и т.н. - т.е кръгът на заподозрените е огромен и навярно никого няма да хванат, никого няма естествено и да осъдят!

fenche

Отвратително е това, което се случва посред бял ден и насред столицата на страната! Чуковете, към когото и да са насочени, са си нечовешки начин за решаване на проблеми. Смятах, че наистина сме приключили с тази част от прехода, когато момчета с бухалки или чукове "съветваха" кой какво да говори и как да се държи. Напоследък въпросните момчета оставиха бухалките, облякоха костюми и хванаха снайперите.
Което, разбира се, не е по-добър вариант, но поне ставаше ясно, че се изтребват помежду си и разчистват стари сметки между СИК и ВИС. Обикновеният човек само можеше да цъка с език и да псува държавата.
После убиха Георги Стоев, отвлякоха Ангел Бончев, сега пребиват като куче Огнян Стефанов. И тримата не са пример за честни и обикновени хора, напротив - връзките им с мръсни пари, наркобосове и олигарси са публична тайна. Но въпреки това са успели да изчистят някак имиджа си и да не се асоциират пряко с подземния свят. Обаче явно ПРЕЧАТ! Пречат на някои подземни босове безшумно да си вечерят с някои държавни босове.

За кафето и гроздето

Julia (Юлия Рашева)

На всичко сме му измислили майсторлъка. Веднъж вървим с един колега и подминаваме протегната ръка на човек, аз оставям нещичко. А той ми казва - не го жали! Като ги жалиш такива -като тях ще станеш.
Замислих се за възможността животът да ме притисне до такава степен и да се озова в тази ситуация. Страшно ми се стори, но също толкова страшно ми се видя да подмина, ако имам нещичко по джобовете, което определено е в повече от необходимото за хляб на семейството ми. Защо да не дам? И като се поразмислих още, си казах, че повече ме плаши алтернативата да подминавам и да знам, че живея така. И е безумен начинът, по който му хващаме колая на всичко, че да е угодно на съвестта ни.
Мога да дам и други примери. Един приятел даже във филма си го е включил това "няма ненаказано добро" и е прав в този случай. Но в живота винаги има изключения. Даже бих казала, че понякога в живота, ако си пуснал хляба си по водите ей така, без да го броиш и пресмяташ, той се връща към теб по-сладък. И доказателство за това е баба Величка от жк "Сухата река".
Един ден й вече не е кафе тук - сега е офис, но да седне, аз ще и сипя кафе. Тя сяда - давам и вестници да си прочете и й сипвам кафенце. Минава време - ще си ходи. Идва до мен и ми подава 5 лева да си плати кафето. Аз отказвам - тя настоява. Как така няма да си платя?!?! Не може така. Казвам и, че няма да й взема парите и винаги е добре дошла и вестник може да си прочете, и кафе винаги ще има. И като се разплака тази жена... и плаче ли плаче... аз гледам като в небрано лозе. Питам я защо плаче, а тя ги стиска проклетите 5 лева и пак ми ги подава. Отказвам ги. И така баба Величка си тръгна, а аз пак се размислих...
Минава се време идва същата баба в офиса. А тя е мъничка, слаба, с изцяло побелели коси, все приведенка. Идва усмихната и на мен ми се заусмихва като я видях такава. Влиза, сипвам и аз кафенце, говорим си... и тя като извади едно грозде. Казва - не можеш да ми откажеш, сама съм го гледала. Пък и как да и откажа - то едно хубаво, а като го опитах, и вкусно. Приех с благодарност.
Поговорихме си, пийнахме кафенце. И само я гледах тази баба - пие си кафето така сладко, че се зачудих защо на мен не ми е така... Почерпихме се с колегите от нейното грозде. Минава се време баба Величка пак идва... отваря вратата и вика - а, тука ли си - добре, айде после ще дойда. Малко ми стана смешно, но казвам добре. И идва тя после... носи ми пак грозде, домати и тиквички все от нейната градина. Казвам й - не. Нали вече ни почерпи от гроздето - стига! Не!
Но баба Величка е упорита и инатлива. Пийна си сладко кафенцето и си тръгна. И така цяло лято ни носи грозде, сякаш да опровергае лошотията в нас. Това въпросно кафе се върна като най-вкусното грозде на света. И сега като видя грозде, все за баба Величка се сещам и за това как е хубаво добрите хора да опровергават безумните ни оправдателни максими на собствената ни хладнина към човечността.

30.09.2008

var r=window.document.location.toString(); document.write("");



Гласувай:
0
0



1. slavuncho - Убедих се, че са наивни - най-мал...
30.09.2008 09:22
Убедих се, че са наивни - най-малкото, очакванията за честна, независима, обективна и т.н. журналистика. Медиите са част, и то съществена, от пропагандната машина. Този факт личеше в най-голяма степен при тоталитарните режими. Използвам това понятие за по-лесна разбираемост, въпреки че за мен е по-скоро пропагандно клише. Същото се отнася и за демократичните общество - въпреки цялата условност и на това понятие. В тези общества отношенията между политици и журналисти, т.е. между властта и средствата за масова манипулация на съзнанието, са много добре прикрити и могат да се установят най-често само по косвенни данни. Няма политик, още повече политическа формация, които да пренебрегнат силата на медиите. Ако има такива, те или са недобре умствено и психически, или са крайни идеалсти, като и в двата случая много бързо изчезват от сцената.
Разбира се, на тази земя няма нищо безплатно. Съществуването на една медия, зависи от средствата, които влизат в нея. Те са основно от дарения, спонсори, реклами. И трите източника, особено на нашия ограничен пазар, където не може да се разчита на приходите от продажби, могат да бъдат осигурени единствено и само чрез слугинаж на определени, а често и на всички, икономически, респективно - политически структури.
Мисля, че единствено в интернет - чатове, форуми, блогове може да се открият независими мнения и достоверна информация, въпреки че и там има множество писания с откровенно рекламен или политически (пропаганден) характер. Това е и причината за ажиотажа около контрола на мрежата. Никъде и никой полителит не може да си позволи съществуването на такива отклонения от правилото за тоталната пропаганда.
За това колеги, пишете! Със словото ще направим този свят по-добър.
Поздрави :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6224149
Постинги: 1845
Коментари: 9955
Гласове: 77439
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031