Трябва ни нов прочит за националната сигурност
Из Лекция на президента Георги Първанов, 16.01.2009 г.

Първанов към опонентите: "Енергетиката, глупчо"

news.bg

С изключително остър тон президентът Георги Първанов започна лекцията си посветена на темата "Националната сигурност пред нови предизвикателства".

Пред препълнената зала 11 на НДК, в присъствието на премиера Станишев и външния министър Калфин държавният глава акцентира по темата енергетика.

Перефразирайки лозунга на Бил Клинтън - „Икономиката, глупчо", Първанов се обърна с „Енергетиката, глупчо" към противниците на отваряне на блоковете на АЕЦ и критиците на големите наши енергийни проекти.

През последните месеци настъпи съществена промяна в икономическата и финансовата среда в световен мащаб. Тази глобална криза, както и наслагването върху нея на друг тип кризи - газовият конфликт, войните в някои от съседните ни региони, всичко това ми дава основание да направя извода, че съществено се променя средата на сигурност, което изисква не просто бърза реакция, не просто работа на парче, макар и добра в нередки случаи, налага преосмислянето на постулати, пренареждането на приоритети, преформулирането на цели, задачи и политики.
Увеличава се скоростта на промените, съкращава се значително времето за реакция на институциите, динамично се променя политическата обстановка в света. В Съединените американски щати г-н Барак Обама стана президент с мащабна програма за промени. Новият руски държавен глава г-н Медведев предложи нова стратегия за сигурност. Преди броени дни европейските лидери обосноваха нова визия за развитието, за развитието на капитализма. Става дума за една наистина невероятна конкуренция на идеи, на стратегии, на политики и България не може да остане встрани от този дебат, от тази конкуренция. България има какво да предложи като идеи, като инициативи и с оглед на това да отстоим своя национален интерес, но и, разбира се, с мисълта да засилим приноса си за стабилизирането на съюзническите организации, да утвърдим лидерската си роля в региона.
Днес, повече от всякога, се нуждаем от нов прочит на темата за националната сигурност. Без такава стратегия много от мерките са поставяне на каруцата пред коня. Последиците са пред очите ни. Нерядко липсва синхрон в действията на различните институции, следват се събитията, намалена е способността за вземане на бързи и адекватни решения в критични ситуации.
Въпреки че не ми влиза пряко в правомощията, знаете, че президентът е лишен от законодателни правомощия,

имам намерение да създам център за стратегии и развитие

на базата на преструктуриране на администрацията на президентството, за създаване на експертния потенциал с привличането на максимален брой представители на научните звена, на други подобни институти, с оглед на това в относително кратък срок да предложим на обществото за дебат една нова стратегия за национална сигурност. Ако правителството ни изпревари, няма да се сърдим, няма да ревнуваме. Но мисля, че повече решаването на този въпрос не търпи отлагане. И имам намерението да вземем инициативата.

Имаме шанс да сме ключов енергиен играч

Аз не вярвам в идеята за търговските измерения на конфликта между Русия и Украйна. Конфликтът изразява амбиции за нова стратегическа политика. Нека да не се лъжем. Става дума за сблъсък около стратегически интереси. Но се питам какъв е този стратегически интерес? Може ли той да бъде оправдан тогава, когато страдат милиони граждани на Европа? Дори ако щете, когато страда един човек. И България остро възразява срещу това да бъдем заложници, независимо на каква политика - дали на Москва и Киев, дали на Вашингтон или Брюксел. Защото в политиката трябва да има и морал.
Държа на изразеното си мнение, че българските институции реагираха относително бързо и адекватно в набелязаните мерки, в действията си за ограничаване на последиците от газовата криза. Но трябва да признаем, че именно кризата показа, че за всичките години на прехода не е направено нищо за създаването на алтернативни възможности за изход от кризисни ситуации или почти нищо. Не само че няма алтернативна тръба на тази, която имаме в продължение на повече от две десетилетия, извинявайте, ние нямаме една нова гайка, завита във времето след Тодор Живков. И тъкмо заради това не приемам менторския тон на всички онези, които са управлявали, които са имали възможността през тези години да направят необходимото, да дадат своя принос в реализирането, в постигането на алтернативни възможности. Аз намирам за работещи решенията, които правителството обоснова в средносрочен план. Оценявам позитивно обявената готовност на ЕС да инвестира в създаването на една по-голяма обвързаност между националните газопреносни мрежи с оглед на създаването на предпоставки за взаимопомощ в кризисни ситуации. Това е шанс и за нашето намерение да изградим междусистемната връзка Комотини - Димитровград, както впрочем и за изграждането на подобни връзки с Румъния.
Но работата не е в това дали ще решим тези частни въпроси. Не е в това дали ще треперим всяка зима няма ли да станем жертва на поредната прищявка. Въпросът е в това дали имаме амбицията и волята да бъдем стратегически играч на световната или поне в частност на европейската енергийна сцена. Ние имаме реалния шанс да играем ключовата роля в изграждането на модерна енергийна инфраструктура, в създаването на изгодни условия за транзита и цените на енергоресурсите. И, подчертавам, в създаването на една мрежа, която да гарантира непрекъснатост или наличност на доставките в дългосрочен план не само за България, но и да даде така желаната енергийна сигурност на региона за цялостното му стабилизиране, което от своя страна е предпоставка за развитието на европейската перспектива на региона. Тоест, важно е да има диверсификация не само на източници, но и на трасетата. Защото газът по нашата тръба беше спрян, но доставки имаше за Европа през Беларус, имаше през "Син поток", което идва да докаже колко необходим и колко бързо трябва да стане, възможно

най-бързо "Южен поток".

И колко е важно България да има инициативата в реализацията на проектите "Набуко", "Бургас-Александропулис", "Бургас- Вльора".
През изтеклата година България доказа своето искрено и твърдо намерение да бъде активен участник в реализацията на стратегическите проекти за пренос на природен газ и нефт от региона на Черно море, Каспийския регион и Близкия изток за Европа. Търсенето на алтернативни източници и на енергийни ресурси е не само заради избягването на високите цени. Става дума за трайни гаранции и за енергийната сигурност на Източна Европа, на континента като цяло. Извън обемите на "Южен поток", които, както знаете, са около 31 млрд. куб. м газ, само през 2008 г. по време на моите визити, по време на визитите на министър-председателя, на външния министър, на други представители на българските институции бяха договорени около 4 млрд. куб. м газ за България. С турската страна се договорихме транзитирането през тяхна територия да става на реципрочна основа, т. е. при условията, при които се транзитира руски газ за тяхната страна. Това не е решение на днешния проблем. Но това създава максимални гаранции за решаване на подобни проблеми в бъдеще. Тези 4 млрд. куб. м газ са количество далеч над нашата квота, съвсем условно казано, в "Набуко" тогава, когато се реализира проектът.
И аз твърдя, понеже в началото на миналата година, по това време, имаше доста остри, тежки обвинения към нас, които подписахме пакет от споразумения с Руската федерация, твърдя сега от дистанцията на тази изтекла година, че няма друга страна, която да е била толкова активна в търсенето на конкретни решения по проекта "Набуко", който, както знаем, е европейски приоритет. Но тези количества бихме могли да използваме и преди старта на "Набуко", което е особено важно, ако, разбира се, правилно организираме своите действия. Тези междусистемни връзки, за които говорих, не бива да се изграждат и да се разглеждат само като част от една антикризисна програма, а като елемент от една много по-мащабна стратегия.
Нека да се опитаме да си обясним какво се съдържа зад понятието "диверсификация". Първо, как постигаме разнообразяване на източниците? Аз нямам спомен някои от българските политици и държавници да е потърсил други източници на газ в периода допреди 2005-2006 г. Кой, подсетете ме, ако греша, отиде в Кавказкия регион например и договори 1 куб. м газ? Няма такъв случай.
Второ, защо избягваме да говорим за необходимата и възможната диверсификация на трасетата? Нека обърнем внимание, че при "Южен поток" тръбата отново идва през Русия, но България е първата страна по трасето. Преди нас няма друга страна. Съкращаването на този път дава своите гаранции в бъдеще.
Готов съм да обсъдим професионално, отговорно, честно надеждността на другите възможни трасета, надеждността на трасето през Иран, надеждността на възможното трасе по Каспийско море при цялата сложна правна материя, при нелеките взаимоотношения между потенциалните партньори. Много лесно е да седнем в кабинета и да начертаем трасетата с червения или синия молив. Става дума за политика.
Затова "Набуко" не е въпрос на техническо свързване на тръби,

"Набуко" означава нова политика

на страните от Европейския съюз, на страните от Запада към страните от Черноморския и Каспийския регион. Ние трябва да кажем готови ли сме на тази нова политика и какво съдържание сме готови да вложим в това ново виждане.
Между другото, да припомня, че през изтеклата година беше сондирана възможността да се развие сътрудничество със страни като Азърбайджан, Туркменистан, Узбекистан, Египет за проучването и добив на природен газ. Предложенията на редица страни за участие в разработването на такива находища може да бъде предимство в доставките. Но това, без съмнение, предполага солиден потенциал за търсенето и експлоатирането на тези находища. Някои от споменатите страни, признателен съм за това, изразиха готовност да окажат техническа и икономическа подкрепа за стартирането на подобни проекти. Но това предполага и мобилизация на сериозен вътрешен национален ресурс.
В разговорите с лидерите на Египет и Катар беше обсъдена възможността и получи реален шанс идеята за доставка по морски път на компресиран природен газ до терминал на европейските брегове Ц Турция или Гърция, от което може да се възползва и България. И аз съм удовлетворен, че проведеният наскоро Консултативен съвет по национална сигурност подкрепи идеята България да инвестира в тази алтернативна възможност. Този проект впрочем може да се реализира и с европейска подкрепа, надявам се и средства.
Най-важното обаче е да се опитаме да формираме тази нова европейска политика към тези региони, политика, основана на принципите на взаимното доверие, на активната подкрепа, политика, недопускаща наставнически, назидателен тон и отношение. България има амбициите да бъде сред факторите, които инициират и активно участват в търсенето и намирането на устойчиви, дългосрочни гаранции за доставянето на газ и петрол. Това е една от целите на организираната от мен

Международна среща на върха в края на април 2009 г. в София.

Искам да ви информирам, че готовност за участие в този форум са потвърдили почти всички поканени страни от Балканите, Черноморския и Каспийския регион. Не се сещам да има страна, която да ни е отказала. С включването на представители от Европейския съюз, САЩ, Русия и Близкия изток наистина се създават условия за провеждането не само на един високопредставителен, но и работещ форум, какъвто аз поне нямам спомени да е провеждан в нашия регион.
С други думи ние имаме шанс да бъдем ключов фактор, а не периферия, не изолиран остров, както се оказа в последните седмици, във формирането на една нова европейска енергийна политика. За да стане това обаче, трябва да се случат най-малко три неща. Първо, в България да постигнем съгласие по основните аспекти на тази политика, по необходимостта от реализацията на тези проекти, ако щете, и по графика на тяхната реализация. Второ, ако в Брюксел разберат, че усилията на България са реален, искрен принос в интегрираната политика на Европейския съюз по отношение на енергетиката. И, трето, ако изградим надеждно, коректно партньорство с Русия, със страните от Черноморския и Каспийския регион, от арабския свят.
Защото проектите, които договаряме днес, ще се изпълняват от не едно и две правителства, без значение, без да коментирам техния възможен състав. Идеята за ново съгласие по ключови въпроси, особено в енергийната сфера, не отменя необходимостта от остър политически дебат, не снема отговорността от един или друг политически субект, лидер за онова, което се е случило или което не се е случило в предишните години.

Отваряне на АЕЦ "Козлодуй" в диалог с ЕС

Още в самото начало на кризата с природния газ предложих да се иска процедура по рестартирането на блок трети на АЕЦ "Козлодуй", доколкото за него има съответната готовност и технологично време, и е постижимо от техническа гледна точка. Реакцията на Брюксел, чрез говорителя на комисаря, беше сдържано негативна, очаквана. Вътрешните коментари бяха противоречиви. Така, както го направих и преди две години в Европейския парламент, и сега обосновах своето предложение с чл. 36 от Договора за присъединяване на България към Евросъюза.
Всички знаем, че малките реактори бяха затворени необосновано, несправедливо и под натиск. Европейската комисия в нито един момент не се вслуша в гласа на експертите от всички възможни институции, имащи отношение към темата ядрена енергетика. Разбира се, и преговарящите от българска страна допуснаха съществени грешки, като се започне от обвързването на членството в Европейския съюз със затварянето на малките реактори и се свърши със съзнателното, прибързано затваряне на глава "Енергетика", макар че това можеше да стане в края на преговорния процес и при по-благоприятни условия за България.
Основните аргументи срещу моето предложение се съдържат в тезата, че първо, ние не сме в криза и, второ, т.е. ние изнасяме ток. Аз питам - колко тежка трябва да стане кризата, за да се пристъпи към подготовката и пускане в експлоатация на замразените енергийни източници? По тежка ли е кризата, например, в автомобилната промишленост на Запад? Впрочем, нали тези заводи изнасят автомобили. Защо за тях да има специална програма, защо за тях да има специални мерки.
От друга страна, какъв е критерият за криза, не е ли достатъчен фактът, че затваряме училища, детски градини, отделни производства са на ръба на оцеляването, някои вече прескочиха ръба. И най-сетне - чел съм и тогава, преди две години, и сега чета много внимателно чл. 36 от Договора за присъединяване - там няма такива изисквания. Там е записано: ако възникнат сериозни, трайни затруднения в който и да е сектор на икономиката или затруднения, които могат да причинят сериозно влошаване на икономическата ситуация в дадена област. Къде го измислихме това с дефицита на тока, с износа? Дайте да спорим с реални факти.
Твърдя, че тази мярка, приета не самоволно - ние не искаме "ядрен конфликт" с Брюксел, а мярка, предприета в диалог с аргументи, с отстояване на позиции, - би била животоспасяваща не само за българската икономика. Защото, няма съмнения, това всеки непредубеден специалист ще го каже, че затварянето на 3 и 4 блок породи постоянен електроенергиен дефицит в Югоизточна Европа.
Добре, може да не е това мярката, но аз искам да видя от нашите партньори коректно предложена мярка, която да ни позволи не просто да сме на ръба на оцеляването, а да развием енергетика, от което би могло да има полза за целия регион. Независимо от това какъв ще бъде изходът от поставянето на този въпрос, от сегашния спор, България ще участва активно в европейския дебат за бъдещето на ядрената енергетика и заради чистотата на това производство, и заради неговата ефективност. И твърдя, че колкото по-рано европейските лидери се обърнат с лице към този проблем, колкото по-рано разберат смисъла, същността, силата на тези решения, толкова по-големи са шансовете на Европа да бъде наистина един все по-значим и реален фактор в световната икономика и не само в икономиката.

Срещу заплахите за икономиката

Аз мисля, че основната заплаха пред българската икономика е възможният спад на преките чуждестранни инвестиции. В следваща заплаха може да се превърне намаляването на кредитирането за реалния сектор и затрудненото му финансово обслужване. На трето място като заплаха може да се посочи допускането на необосновано за условията на криза изразходване на финансови резерви на страната. Четвърта, но с по-особена значимост, заплаха е възможното ограничаване на финансирането от Европейския съюз заради недобро и непрозрачно управление.
Като възможни насоки за противодействие на горните заплахи могат да се посочат: На първо място, максимално задържане на валутния и фискалния резерв на допуснатите нива; изразходването на суми от тях да става само в краен случай, при доказана необходимост, за преодоляването на евентуални последици от кризата. На следващо място, от особена важност е търсенето на възможности за задържане на спада на преките чуждестранни инвестиции, включително и във финансовия сектор. На трето място, БНБ и другите ангажирани държавни институции трябва да стимулират банките за осигуряването на достатъчен кредитен ресурс за функционирането на бизнеса. И не на последно място, максималното оползотворяване на европейските фондове с опция за искане на допълнителна финансова подкрепа при необходимост.

Срещу заплахите за труда и парите на хората

Поради особената им значимост отделно ще посоча заплахите в сферата на публичните финанси:
- Възможен натиск върху разходите за обезщетение при безработица, социални помощи, обслужване на държавния и държавно гарантирания доход.
- Наличие на потенциал за редуциране на данъчните приходи, основно от ДДС, предизвикано от възможно свиване на бъдещото потребление.
- Евентуално намаляване на приходите от корпоративни и подоходни данъци, вноски за социално осигуряване и други плащания.
- Възможни рискове за пенсионноосигурителната и здравноосигурителната система.
Възможното противодействие виждам в следните насоки:
- Увеличаване на публичните инвестиции, в това число и в човешкия капитал, за научни изследвания и развойна дейност и решителни мерки за повишаване на тяхната ефективност.
- Превантивни и комплексни мерки срещу евентуалното нарастване на безработицата чрез създаването на адекватни програми за преквалификация и алтернативна заетост.
- Засилването на фискалната дисциплина и данъчния контрол.
- Намиране на баланс между фискалната централизация и децентрализация, с оглед ефективното използване на публичните финанси.
Случващото се в световната и в националната икономика неминуемо се отразява сериозно и на социалната сигурност на българските граждани. За нейното гарантиране смятам за необходимо да се предприемат следните спешни, конкретни мерки.
- Насочване и разширяване на публичните инвестиции за запазване и създаване на работни места. Ако се допусне драстично съкращаване на работни места и сътресение на пазара на труда, хората не само ще загубят своите, но и на семейството си доходи и сигурност, но и ще се влоши финансовата и икономическата среда, ще намалеят приходите в бюджета и възможностите на социалните системи. Впрочем, в много страни, членки на ЕС, включително и в Германия, Великобритания, интервенцията на пазара на труда е основен приоритет за 2009 г.
- Рязко увеличаване средствата и капацитетът на програмите за насърчаване заетостта и редуциране на социалното подпомагане. В допълнение към действащите социални мерки и мрежи, следва да се активизира и обнови системата за повишаване на професионалната квалификацията, за преориентиране и получаване на нови знания и умения.
- Категорични и ефективни законодателни, административни и практически мерки за борба с нерегламентираната заетост. Заедно с това трябва да се подобри и насърчи диалогът между социалните партньори, насочен към запазването на работни места, избягване на съкращенията, предоставяне на обучение за преквалификация на работното място. Очаква се при спад на инвестициите и производството да нарасне значително сивият сектор, което ще влоши не само осигуреността на работещите в съответните сектори, но и ще постави в много трудно положение бюджета.
- Насочване на необходимите публични средства за ускорено създаване на достъпна обществена среда, необходима за цялостното интегриране в обществения живот на хората в неравностойно положение.
- Сериозно преосмисляне и усъвършенстване на системите за социална сигурност у нас - пенсионни, социални и здравни. В условията на криза осигурените лица трябва да са сигурни, че техните спестявания няма да пострадат.
И накрая, отново подчертавам, трябва да създадем организация да оползотворим максимално съществуващите програми и фондове на ЕС, както от европейския социален фонд, така и от останалите структурни фондове.

Агресия или стабилност в политиката

При така очертаващата се ситуация на наслагване на кризи, чийто изход трудно можем да прогнозираме, ние трябва да намерим решение на една друга криза, която е от различен порядък. Това е кризата на функционирането на политическия модел. При това трябва да го направим в годината на два избора - за евродепутати и за народни представители в българския парламент.
Нека да си представим какво става, ако към тези изброени кризи от м. юни нататък ние се изправим и пред политическа криза. Имаме две алтернативи. Едната е алтернативата на постоянния сблъсък, на конфронтацията - социална, политическа, на някого много му се ще и етническа. И другата е алтернативата на стабилното и ефективно управление. Много ми се иска България да има след шест месеца своето силно, стабилно управление. Политическата стабилност е ключовото необходимо условие за реализацията на всички тези идеи в краткосрочен и в дългосрочен план.
Обратно, нестабилността, връщането на лентата към онези времена, за което ни напомниха събитията от последните два дни, времето, в което се даваше шанс на агресията, на насилието, това време обрича България. Има голяма опасност да се върнем на изходната точка. Аз апелирам - основните политически партии, онези, които сега са в парламента, онези, които със сигурност ще бъдат в парламента или във всеки случай ще имат ключова роля в политическия дебат, да се договорят по 5, или нека да са 10, дай боже, приоритета, по които да се разберем, че независимо от формулата на управление, всички работим в една посока. Това беше възможно през 1997 г., когато аз бях от другата страна на барикадата. Тогава, уви, имаше и барикади. Не го пожелавам и сега. Но тогава, без разлика на управляващи и опозиция, без разлика на идеологическите разбирания ние се договорихме по няколко пункта, които бяха над всичко - т. нар.

Декларация за национално съгласие.

Аз не натрапвам ролята на държавния глава, но много бих искал да започне диалог, за да се стигне до една нова декларация на национално съгласие. Дори - да се стигне до своего рода пакт по тези пунктове. Защото ако енергетиката например не е сред тези 5 пункта, по които сегашните и бъдещите управляващи да се разберат, независимо от промените; ако те не подкрепят енергийните проекти, за които сме се договорили, и онези енергийни политики, за които работим, но все още не са факт, да бъдат реализирани, то тогава кризата на доверието към политическите партии, към институциите, към субектите, в най-широкия смисъл на думата, ще се задълбочи. Очаквам от политическите партии онзи конструктивен подход, на който бях свидетел само преди броени дни по време на Консултативния съвет по национална сигурност по енергийната тема.
Приключвам с това, че преди 6 месеца, вие си спомняте имаше, Консултативен съвет по същата тема. Сигурно помните какво стана тогава. Опозицията, тези 4-5 опозиционни партии, напуснаха и ние продължихме работата сами. Шест месеца по-късно на заседание по същата тема ситуацията беше радикално променена. Това е малък, но все пак необходим знак за това, че българските политици могат да мислят държавнически, могат да мислят отговорно.

Със значителни съкращения

17.01.2009
duma.bg