Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2009 14:00 - Когато Бойко говори и фактите немеят. Може ли властта да заговори с гласа му. Две тела една цел
Автор: avangardi Категория: Политика   
Прочетен: 1429 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.09.2009 14:02




Когато Бойко говори и фактите немеят
image

Перифразирам популярната сентенция не защото Бойко не уважава боговете - напротив, той си разговаря с тях като пръв сред равни, а защото откакто стана премиер, се опитва да говори предимно с езика на фактите и цифрите. Пък според сентенцията, когато те проговорят, дори и боговете започват да се ослушват.

Любопитното в ситуацията е, че и самият Бойко все още ги поставя над себе си дори.
Засега де.
И все още.  Все още…

 

След философските лупинги на Доган и отвъдните лакърдии на Сакскобургготски, Бойко роди нов стил на говорене. Като противоотрова за нищоказването и еврочиновническия жаргон генералът избра да комуникира с публиката на уличен език. Без риск от неразбиране. Една от любимите му фрази е “Пожелавам им приятна игра”. Изразът се употребява в белота от човек, който държи всички козове. Безсмъртна ще остане и сентенцията му за вътрешната политика: “Изпражнение, завито в целофан.” Веднъж Борисов обясни дейността си като кмет по следния начин: “Хората гледат, че всеки ден съм на бунището, на асфалта. Мъча се, не им давам на онези да крадат, развалям им културата на хранене, градинки правим, спортни площадки, украси. Хората виждат, че с трици ловя маймуни.”

Трудно е човек днес да си спомни откъде тръгна бойковизацията на българското политическо говорене. Но знаково ще си остане неговото спонтанно признание като главен секретар на МВР: “Ние ги хващаме, те ги пускат.” Тогава, когато той, в ролята на Добрия Шериф, хвърчеше из цялата република, а просълзени репотерки в екстаз целуваха още топлите отпечатъци по асфалта, които лимузината му бе оставила при поредната мръсна газ към следващото престъпление и го гледаха право в очите.

Май по това време Бойко се закани и на Доган: “Бе, той само да ми дойде на една ръка разстояние…”
Не съм сигурен. Но то и в Библията има някои неточности и разминавки. Важното е, че накрая, когато предпазливия и хитър Сокол наистина му кацна на една ръка разстояние, многоточието само се изпълни с неизреченото от Бойко.

Необяснимо е обаче, защо след като подряза крилете на хищната птица, той я остави да диша и да събира сили, а се заигра с проскубаното петле Сергей, чиито мутиращо ужкукуригане не се чува вече дори и в двора на Старата къща.

Наистина - неведоми са пътищата Господни.

Като пожарникар по образование, Бойко Борисов е наясно, че с огъня игра не бива, но в политиката си е новобранец и отвори ли „поразяващата си уста”, често бълва жупел. Лесно запалим материал се оказа раздумката му с български емигранти в Чикаго. „Материалът, който се явява на избори и можем да избираме кадри, никак не е голям… Няма как! Един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ!”, оплака се Генерала отвъд Океана. Този вопъл е тъжното самопризнание на бате Бойко, че все пак не е Бог. Защото Господ е създал Адам от кал, без да се оплаква от лепкавия материал. Утехата на нашенския демиург е, че никой не може да му отнеме етикета „специалист по всичко” - огнеборец, бодигард, топченге, каратист, футболист от „Витоша Бистрица” или кмет. А ако някой ден изкара съкратен курс по човешки ресурси, може да реши и проблема си с „Материала”.

Говорейки така, Бойко успя да омачка и поразкъса целофана на българските политици с езика на улицата. Според социолога Андрей Райчев, Борисов е човекът, който е заговорил пръв на некомунистически език: „Това е езиков феномен. Езикът му изразява мирогледа на новия българин”, обясни Райчев. Е,този език не винаги е точен естествено. Например той цяла седмица бърка думичките конструирам с конституирам. И цяла седмица конструира парламент. Но защо пък Професора не го поправи?

Крилатите фрази на Бойко “по правило” са срещу. Те набелязват враг, който трябва да бъде осмян, преди да бъде победен. Без мишена, без експресивно посочен враг, Бойко Борисов би бил поредният български политик, преминал прага на своята компетентност.

А така реално, Бойко Борисов успява да съчетае наистина две в едно, т.е. два образа, които са еднакво харесвани от българина (с уговорката, че не могат да се правят крайни обобщения). Първият образ е този на бореца, срещу когото са се изправили всички партии и институции, а вторият образ е на човек, който говори с езика на средно статистическия българин, който политиканства на чаша ракия, в съчетание даже с неизпълнените му обещания, защото те са част от представата за нас самите. Борисов е един от нас, и малко по-добър без да ни дразни, защото има бабаитско присъствие, а е и “готин”. ГЕРБ е добро хрумване. Използвайки негативизма към всичко политическо, формацията ГЕРБ съчетава три важни за успех в дадения момент елемента – антиидеологична – програжданска; антиполитическо говорене – личностно (споделящо) говорене; и събиране на лидери от местната власт, т.е. хора, които се свързват със справяне с конкретните проблеми по места, а не с недолюбваната псевдонационална политика. Борисов и ГЕРБ имат интерес от овладяване на слабото за сега дясно, защото там има празно пространство и защото естествения процес на развитие изисква оформянето на силен, традиционен, десен избирател.

Бойко доказа, че в България такова животно като силен, традиционен, десен избирател не съществува. Затова и докрай, с някаква чиата детска наивност, се дърпаше от всякакви коалиции. И успя да се опази от тях.

Ден преди да обяви кабинета си, прочетох един виц:
“- Г-н Борисов, какво ще бъде новото правителство?
- Как какво?! МОЕ!”

Това бе вица, който с един ден изпревари събитието. На следващата вечер, в новините, попитан за критериите за избор на министър на най-голямото си министерство, това на икономиката, енергетиката и туризма, Борисов отговори: “Той е доказан експерт!” Журналист го попита: “Пред кого е доказан?” “Пред мен!” - отговори Ге’ералът.
Това вече не е виц! Това е самата истина, документирана от камерите.

А след няколко дни, на една от поредните медийни изяви на Борисов, в която той ползва цветущия си, толкова характерен език и демонстрира отново доста специфично поведение, той пусна култовата фраза “думи, като моля, другарко, Бойко ме бие пред Брюксел не важат”, след което, обръщайки се фамилиарно към финансовия СИ министър, му дава заповед пред камерите и демонстративно напуска конференцията видимо отегчен и обиден…

И се заредиха фраза, след фраза:
“Да си премиер е 10 пъти по-лесно отколкото да си в МВР или кмет. Това каза министър председателят Бойко Борисов пред Нова телевизия. “Имаш телефон с копчета, всеки министър ти казва каквото искаш да знаеш, никой не ти пречи.”

“Аз нямам претенции, че съм безгрешен, както направих с Агенцията по горите – назначих един човек в петък и ми беше достатъчно до понеделник, че трябва да бъде махнат”, признава си чистосърдечно Той.

Междувременно Премиерът плаща на пенсионерите, носи пари от Брюксел и май ще докара дефицит в родната реч ако забрани още някое глаголно време или думичка. Защото след забраната на „ще”, премиерът изтри от речника на своите министри още две думи – „замразяване” и „спиране”. Това стана докато двамата му министри – социалният и този на финансите си противоречаха нещо за заплатите и пенсиите, но Генерала веднага внесе ред, като отписа и двата глагола.

Лингвистичните си препоръки Бойко обяви по време на брифинг след заседанието на Министерски съвет, макар че говорът на Борисов е далеч от книжовния български език и е характерен за родния му град - Банкя, който вече е квартал на София.

Бъдещите историци могат да разглеждат втората половина ХХ век и като аномалия на езика. Достатъчно е да си спомним мисловната реформа, в която комунистическите клишета отстъпиха на либералните, а русизмите бяха заменени с американизми.
Доброто и злото размениха местата си като в калейдоскоп. “Народното стопанство” стана “пазарна икономика”. Заклеймените герои на по-бившия режим - капиталисти и експлоататори, се превърнаха в предприемачи и бизнесмени. Пролетарият престана да се обединява със себеподобните си по света и се преквалифицира в “синя якичка”. Едновремешните “борци за свобода” от Палестина днес се виждат като фундаменталисти, а борбата срещу империализма преля в тази срещу тероризма.

Революционната жилка, която беше на почит, отстъпи на демократичната. “Комунист” от название на свръхчовек стана нарицателно за хиперзлодей. Председателите на ТКЗС след закриването на стопанствата се събудиха като президенти на ферми. На мястото на пионерските организации никнат бойскаути. За реформата на езика се грижеха същите прашни идеологически работници. Само дето вече спряха да се наричат агитпропчици, а са пиари и имиджмейкъри. През 90-те битка между леви и десни се водеше за миналото - СДС държеше сметка на червените за комунистическите извращения преди 10 ноември и идеализираше епохата преди 9 септември. Докато БСП се мъчеше да спаси останките от социалистическата ера и да не допусне “реставрация на монархофашизма”. Противопоставянето се стопи в момента, когато на “Позитано” започнаха да маршируват милионери и БСП също се научи да “отправя оферти” към своите избиратели и окончателно се раздели с курса към въоръжена борба.

Триумфът на либералния дух доведе след себе си друг феномен - уеднаквяване на речниците на централите. Подборът на думичките днес указва единствено мястото на партията - дали е на власт, или се намира в опозиция. По навик малцинството в парламента кълне управляващите, че затриват държавата. В техните очи българите загиват или бягат, бизнесът е докаран до просия, над пенсионерите се провежда геноцид, младежта се друса и проституира, а булките не раждат.

Обратно, политиците на власт говорят за небивалото забогатяване на населението и икономически просперитет, пишат си календарчета на успехите, преизпълняват си двойно и тройно обещанията. Засега Борисов има календарче само с успехите си като кмет. Плюс харизмата си, която независимо дали ни харесва, или не, е факт. Него го харесват жени и журналисти и това му е известно. Той може много добре да комуникира с репортерките. Просто да си играе с тях така, че те от обикновени факти да създадат море от събития около него. Макар че той е в много добри отношения и с главните им редактори. Но в отношенията си с журналистите знаеше, и досега знае, на кой, как и какво да подаде. Знае дори как и кога да сгълчи репортерите, за да направи и от това събитие.

А според медийния експерт Георги Лозанов, Бойко Борисов е “Политическата проекция на реалната телевизия”, защото превръща в свой имидж чисто езиковото, емоционалното и дори телесното сходство с така наречения обикновен човек. “Бойко Борисов е звезда, защото хората се идентифицират с него и си казват: “Щом той може, значи и ние имаме шанс.”- твърди експертът.

Пък един мой познат преди няколко дни ми каза: “А на Борисов от сега му се подигравате…Сигурно, защотолафовете му не са мазен курбан,като тези на разни Сергостанишевци,Емелетемки,Миленвелчевци и не си говори отвлечено за разни комисии,фирми,съюзи,проекти и какво ли не още, за да се прави на учен, който подиграва неучените. Мисля си, че е дошло време да не се научим да съдим по делата…20 години ни баламосваха вече”.
Той не беше медиен експерт.
Не беше дори и член на ГЕРБ.
Дано обаче не се окаже поредния баламосан в милата родна политическа джунгла.

Автор Данаил Парнаров
  image
Галерея_Дефне

Две тела една цел   Публикувана: Петък, 28-ми Август 2009, автор: 24 Часа; image

Знам, че имате черен колан по карате, аз имам по джудо, искам така да водим разговора вече с вас, детайл по детайл.

С тези думи руският премиер Владимир Путин поставил основите на взаимоотношенията си с новия български министър-председател по телефона.

Че двамата ще сближат позициите си по ключовите енергийнни проекти, бе ясно и още преди Бойко Борисов да признае, че основата е била и спортните пристрастия.

Двамата имат и други общи неща - висок рейтинг и минало на професионални ченгета.

Но наистина упорството, с което спортуват, и лекотата да показват телата си заслужават специално внимание.

Путин има черен колан по джудо, а миналата година се появи във фитнес дивиди с бившия олимпийски шампион по джудо Ясухиро Ямашита.

Борисов също е носител на черен колан, но по карате. Бил е активен състезател, треньор и дори международен съдия.

Руският премиер е по-голям с 6 години от българския, но значително по-лек от него. При това

Путин има какво да покаже, отбелязва в. "Таймс". По-добра фигура може да се види само по кориците на мъжките списания за фитнес, пише авторката Пета Би. Американският президент Барак Обама твърди, че вдига на тренажора тежести, равни на килограми на Хилари Клинтън, но по гръдна мускулатура не може да се равнява на руския премиер, допълва тя.

Торсът на 56-годишния Путин, излязъл сякаш от филм за Тарзан, не е получен даром. Години наред всяка сутрин бившият шеф на КГБ посвещава на различни тренировки. Обикновено се заема с вдигане на тежести и плуване. Води и много активен спортен начин на живот. Влекат го ските, рафтингът в буйните планински бързеи и трекингът. Най-кротката физическа дейност, с която се занимава, е ловенето на риба.

За Борисов това също е най-спокойното отпускарско занимание, ако изключим шаха, който редовно практикува последните месеци, след като си оперира крака. Българският премиер също редовно вае тяло във фитнеса, плува и играе тенис. Заниманията му на футболния стадион пък са толкова постоянни, че той отново ще бъде картотекиран като футболист на „Витоша" (Бистрица) за новия сезон на Югозападната „В" група.

Гол до кръстта и на кон - тази снимка, част от отпускарската фотосесия на Путин, обиколи света. Ездата стяга различни мускулни групи по тялото и допринася за изправената стойка. За сериозни тренировки все пак е нужно облекло нагоре, обяснява Нико Хьорман, печелил европейски златен медал по езда през 2007 г. с отбор, пред в. "Тагесшпигел". Според него така е не само по-естетично, но и по-практично. При евентуално падане нараняванията може да са по-неприятни, ако е с яке или поне риза. Като язди гол обаче, Путин иска да подчертае, че е твърд и не се плаши от рискове.

Същия ефект имаше и запомнящата се снимка на голия до кръста Борисов във фитнеса. Тогава той бе начинаещ главен секретар на МВР и тепърва трябваше да показва сила и издръжливост. Рискът да се покаже по този начин пред световната агенция Ройтерс обаче свърши работа. Хората видяха представител на властта, който изглежда като тях. Повярваха, че след като не крие тялото си под костюм, ще бъде честен и в политиката, и за по-малко от 7 г. го припознаха за свой премиер.

Да цепи вълните с ръце, плувайки при това един от най-трудните стилове - бътерфлай, е друго предпочитано спортно занимание за Путин. "За мен би било много интересно да работя с руския премиер", признава Хорст Мелцер, бивш треньор на германския олимпийски плувен отбор, който на 35 г. е бил и световен шампион. Според него, ако носи във водата и костюм от специален високотехнологичен материал, дори Обама няма да може да му се опре.

Американският президент стана известен като плувец още миналата година, когато медиите разпространиха негови снимки от отпуската на Хавай. На тях той яростно пори вълните. Достоен конкурент на Путин може да е Бил Клинтън, който също е добър плувец по думите на Мелцер. Лицето на Путин обаче издава, че той е с по-силна воля и ориентиран към целта, така че в едно състезание между двамата той би спечелил, казва с усмивка световният шампион по плуване.

Макар да плува, Борисов, изглежда няма шансове във водата срещу руския премиер. Силата на българския министър-председател е на футболния терен. Кметът на Москва Юрий Лужков вече има опит с шута на българина. Друг руснак - Владимир Титов, пък знае колко тежко е да паднеш от Борисов на корта. Като посланик в София Титов често се подлагаше на инфарктни тенис мачове със столичния кмет.

Арихивите пазят следи за особено тежка среща между двамата през юни 2003 г. По време на нея се чували викове, в които често се споменавала важната роля на другаря Сталин в живота на българите. Дипломатът отговарял на тях с "Да живее пазарната икономика и Световната търговска организация".

Докато бе столичен кмет, Борисов често можеше да бъде забелязан в обедната почивка да рита мач. Специалната му футболна фотосесия за списание "По-здрави" преди година предизвика истински фурор.

"По този начин се разтоварвам от стреса. Последното, за което спортувам, е формата. За здраве, за самочувствие. Ако не се изтичам днес, няма да се чувствам добре", обясни тогава спортните си страсти той. Облечен само в черни шорти, Борисов призна, че се стреми да не надвишава 99-те килограма.

Хляб не яде, но чушки, салати, както казвала майка му, по една кофа изяждал. Пред списанието Борисов се шегува, че е на "конска диета" - по цял ден препуска и яде само вечер.

"24 часа" се опита да научи как едномесечният престой в Министерския съвет се отразява на спортния режим на Борисов и дали наистина е трупнал някой килограм, както твърдят от опозицията. Отговорът обаче бе, че на този етап няма какво да сподели.

Според запознати той продължава да става в 6 часа, но не завършва деня си на стадиона, както преди. Причината бил възстановяващият му се крак след операция, а не премиерските задължения. По думите им, какъвто и да стане, той винаги ще тренира, защото смята, че това дисциплинира не само тялото, но и духа.

Малко вероятно е обаче Борисов да бъде видян по горските и планинските пътеки като Путин. По-големи са шансовете двамата да си дадат среща на стрелбище.

"Със стрелба не се развиват много мускули, но се тренира концентрацията и прецизността. Веднага личи, че е професионалист, техниката му е отлична", казва за руския премиер Манфред Волф, шеф на съюза на германските стрелци в Берлин. Дясната ръка натиска спусъка, а лявата я подкрепя. Като особеност той посочва, че Путин държи ръцете си не изправени, а леко сгънати. Така откатът при изстрела се усеща по-силно. Това сякаш не му пречи. Вероятно е научил тази техника при спецчастите на КГБ преди 30 г. и е свикнал така, добавя Волф.

С минало на професионален бодигард на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски и шеф на охранителна фирма "Ипон", българският премиер със сигурност знае как да държи пистолет. Така че любопитно би било да се сравнят мишените му с тези на Путин.

Разбира се, несравнимо би било, ако двамата премерят техниките си по бойни изкуства.

Джудото е спортът, който Путин е тренирал дълги години. В движенията му германските специалисти забелязват особености, характерни за руската школа. Когато хвърля противника, той го хваща и с двете ръце за ръкавите, докато ние посягаме с едната към ревера, а с другата към ръкава, обяснява Франк Винеке, олимпийски шампион по джудо от 1984 г.

Борисов тренира карате повече от 20 г. Техниката му все още е непозната за широката публика, но се твърди, че е шок и ужас за противника.Така че бойните изкуства не са добра основа за сближаване на българо-руските отношения.

Далеч по-подходяща би била една риболовна разходка в Обзор или някъде в Русия. Ето обаче още един съвет, ако Борисов реши да заведе Путин следващия път, когато бъде спипан да отсяда в морския хотел на шефа на "Лукойл" Валентин Златев: "Руският президент има вид на човек, който е в дивата природа, огладнял и търси начин да се нахрани", коментира Арнулф Ерхен от специализирано списание за риболов.
 

СЪВЕТИ

1. За бързо оформяне на гръдните мускули подходящи са лицевите опори. Започнете с няколко според възможностите си и здравословното състояние. Оптимално е, ако правите по 20-25 почти всеки ден. За още по-добър ефект продължете с набирания.

2. Интензивното плуване е добър начин за трениране на торса, но и на издръжливостта. За час тренировки мъж с тегло около 80 кг гори около 730 калории.

3. Ако освен сила и гъвкавост искате да усвоите и техники за самозащита, изберете джудото - любимия спорт на руския премиер. За 1 час тренировки се изгарят до 790 калории. Подобрява се и концентрацията.

4. За извайване на отделните мускулни групи в горната част на тялото много подходящи са тренировки с вдигане на тежести. Най-добре е те да стават във фитнес зала под надзора на опитен треньор. Той ще прецени правилно възможностите ви и ще даде съвети за сериите упражнения.
 

Слушате ли ме внимателно ... ние сме демократична партия... но от тука нагоре... всяко действие се свързва с мен












Може ли властта да заговори с гласа на Борисов   Публикувана: Вторник, 1-ви Септември 2009, автор: 24 Часа; image

НЕСЪМНЕНО е в обществен интерес да бъде наблюдавана и коментирана политическата реторика на Бойко Борисов. Не само защото е стъпил на най-високото (а и най-видимото) място в държавата. Но и защото за първи път дотам стига някой, който така категорично отказва да се ползва тъкмо от политическа реторика, от нейните стереотипи, условности и протокол.

Тази обърната реторика, насочена срещу партийните елити, донесе на генерала изключителен електорален успех. Въпросът беше какво ще прави с нея след изборите, ще я закачи ли на пирон?

Отговорът засега също е известен - запази я и дори я разшири, което според социологическите изследвания разшири и подкрепата му. Даде му шанс да упражнява власт без негативитена властта, да оставя реторическо впечатление, че продължава да е в опозиция. Въобще, бягайки от политическия език, Бойко повече от който и да е друг политик на прехода е наясно, че политиката е езикова игра. Че в нея, както настоява и теологическата максима, "имената правят нещата". Останалото е работа за експерти, технолози, чиновници и пр. Неговата е да накара хората да му вярват и гласуват, а това може да стане само ако първо ги накара да го слушат.

Тук Бойко е безспорен майстор, но досега като "сам юнак на коня" (не случайно образът на "дясната му ръка" Цветан Цветанов - и като кариера, и като излъчване, и като право на мнение, беше конструиран не като втори до него, а като негово второ "аз").

Откакто е министър-председател обаче, изговарянето на политиката му вече не зависи само от собствения му глас, а и на тези под него, та и на тези под тях. Това се превърна в проблем още след първото публично разминаване между мненията на министрите - на финансовия и социалния.

Бойко усети, че диалогът с хората му се е изплъзнал и вече няма как да го върне в старите граници. Затова, верен на спонтанността си, той тръгна в обратната посока и реши предварително да го дисциплинира. Това вкара в дневния ред на обществото темата със забранените думи, която напомня за магическите практики. Разликата е само, че не са посочени и вълшебни думи (с безотказно влияние върху този, който ги чуе).

Под санкцията на генерала попаднаха "ще", "замразявам" и "спирам", които оттук нататък за правителството именно ще са замразени и спрени. Магическото започва с насочване едно към друго на езикови огледала. Логиката е, че това, което искаш да направиш с другите, ще ти се случи на теб. Основният недъг, а оттам и риск пред политиците, особено по време на криза, е да отлагат ангажиментите си за утре (ще), а днес да замразяват и спират. И доколкото политиката е езикова игра, в която Борисов е шампион, той дава на своите магическия ключ - като си спестиш думите, си спестяваш и риска.

На цялата тази работа може да се гледа на свой ред като игрово напомняне, че ГЕРБ не трябва да влиза нито в спиралата на обещания, нито на рестрикциите. Че забранените думи са само едно превантивно размахване на пръст към властта в защита на хората, което не бива да бъда подлагано нито на двусмислени, нито на надценяващи интерпретации.

Щеше да е така, ако не беше медийният (пък и по-общият публичен) комфорт, на който се радва Бойко Борисов след изборите. Витринното представяне на новата власт.

Вярно, че всяко правителство се ползва от правото на своите сто дни, през които да го оставят на мира. Но случаят с генерала в качеството му на министър-председател е по-различен. Той бе издигнат от вълната на масовото очакване за възмездие - и по високите етажи на властта, и по подземията на престъпността, което най-после да извади обществото ни от краха на справедливостта и да изтрие криминалния му профил. Първа точка в неговия неписан договор с избирателите е да изиграе ролята на непоколебимия полицай на прехода. Тоест на "силната ръка", за която с колебание се говори през целия преход и която без колебания беше избрана на 5 юли 2009 г.

А опасността пред едно общество, управлявано от "силна ръка", е заедно с криминалния да не загуби и демократичния си профил. И по-лошо от това - да загуби само демократичния, а криминалният да си остане.

За да не стане така, медиите трябва да изпълняват критическата си функция с далеч по-голям хъс, отколкото при която и да е друга власт. Обратно на отминалите месеци - да подлагат управляващите на натиск. Да го правят и вместо опозицията, която сама не може да го направи, защото е в ролята на подсъдим. Само свободата на словото днес може да запази демократичния баланс в обществото, усещането, че не живеем в свят без алтернативи.

Досега Бойко дължи много на любовта на медиите, но доколко тя е била истинска, предстои да се разбере. Като въпросът е и той да може да я понесе, защото оттук нататък тя ще се измерва в критическата дистанция към управлението му. Без нея силната му ръка рано или късно ще започне да се преживява не в защита на човешките права, а в ограничаването им. И думата "генерал" ще започне да звучи като в латиноамериканска еполетна мелодрама.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ

Бат Бойко №1




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8309069
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95682
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031