Малки им били заплатите. А 400 млн. премии?   Публикувана: Сряда, 7-ми Октомври 2009, автор: Румяна Дeнчeва;

Граждани недоволстват от високите такси. СНИМКИ: "24 ЧАСА"

Към 400 млн. лв. отиват годишно в джобовете на чиновниците в България под формата на различни допълнителни възнаграждения.

Това показва проверка на "24 часа", след като преди време премиерът Бойко Борисов обяви, че ще прави ревизия на заплатите, премиите и бонусите.

"Не може те да получават в пъти повече от мен, след като аз като премиер нося отговорността", аргументира се тогава премиерът.

Борисов илюстрира идеята за намаляване на възнагражденията на държавните служители с факта, че един министър взема 2 хил. лв., а чиновници получават по 6000, 10 000 или 12 000 лв.

Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков пък готви концепция за административна реформа, която ще включи и смяна на системата за заплащане.

Какво показа проучването на "24 часа".

Официално средната заплата за чиновник е около 430 лева. 3287 лева получава премиерът.

Всички министерства и агенции обаче са въвели, и то съвсем законно, действащи системи за допълнителни пари. Става дума за т.нар. премии или допълнително материално стимулиране.

Оказва се, че по този начин чиновници получават от една до три премиерски заплати над своята, като разни бонуси.

Две са базите, на основата на които се пресмята общият им размер - като процент от фонд “Работна заплата” и като процент от събираните от съответната институция такси, глоби, лихви и други, установи проучването ни.

Като правило, ако парите за премии се пресмятат върху фонд работна заплата, то с постановления и правилници най-често се предвижда до 25% да се разпределят като премии.

От 10 до 40%, а в отделни случаи до 70% от събираните приходи, такси, глоби, санкции и др., отиват в чиновническите джобове.

Справка в бюджета за тази година сочи, че в него са заложени 700 млн. лв. приходи от държавни такси. Проста сметка показва, че чиновниците ще си поделят тези пари заедно с държавата и ще получат между 140 и 280 млн. лв.

Към тях експерти прибавят още поне 180 млн. от от общия фонд работна заплата, които се разпределят като различни бонуси. Средно годишно например бюджетът дава 15-25 млн. лева за облекла. Хазната се бърка и с поне 20 млн. лева за командировки. Отделно се раздават суми като награди, покриват се разходи за мобилни телефони, коли. Така общата сума набъбва до поне 400 млн. лева, сметнаха експерти.

Официалното обяснение за раздаването на тези пари са ниските заплати на чиновниците и търсенето на парични стимули те да си вършат работата.

Остър конфликт на интереси в механизма за формиране на премиите вижда председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.

"Не може администрацията да си пише правилниците и наредбите и да определя таксите, на базата на които се определят премиите, които самите те вземат, категоричен той.

И дава пример - миналата година всички служители от лекарствената агенция получили средно по 1000 лв. за месец премии.

Отделно всеки служител е получавал и трудовото си възнаграждение.

Данев е категоричен, че това е превърнало таксите в квазиданъчно облагане и рекет над бизнеса и хората.

Затова депозирал предложение до министъра на финансите Симеон Дянков да се сложи таван на разпределяните за премии пари и той да не надхвърля 10 на сто от администрираните приходи по ведомствата, а в бюджета да влизат останалите 90%.

Това е и обяснението защо, след като сме шампиони по най-ниски данъци в Европа, преразпределението на приходите през БВП не пада под 40%, подкрепят го и от Българската асоциация на индустриалния капитал.

Като твърде високи или раздути те определят таксите на Патентното ведомство и на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и на Министерството на околната среда и водите.

Пред чиновническата твърдост е капитулирал и бившият министър на държавната администрация Николай Василев.

"24 часа" научи, че той е внесъл предложение за намаляване с 4 до 40% на високите такси в 5 министерства и ведомства - околна среда, здравеопазване, метрология и технически надзор, патенти и земеделие, с идеята да ореже част от премиите там.

Проектът му обаче бил категорично отхвърлен от предишния кабинет.

“Да, така бе, това се случи през пролетта на 2009 г.” , потвърди вчера самият Николай Василев. Без да се ангажира с конкретни цифри, той обясни, че сегашният механизъм за определяне размера на събираните от държавата такси противоречи на закона за лицензионните и разрешителните режими.

В него било записано, че таксата трябва да покрива само административните разходи.

Изследване на неговото, вече закрито, министерство, показва, че за 3 години таксите в пет сектора са се увеличили със 183%. Така излиза, че приходите от тях отиват предимно за издръжка на ведомствата и за бонуси, което поощрява чиновниците да искат нови увеличения.

"Не е икономически обосновано недостатъчно високите заплати за държавни служители да се компенсират с приходи от такси. Това е нарушение на пазарните механизми за ефективно разпределение на финансовите ресурси, тъй като облагодетелстването на държавни служители е за сметка на бизнеса и на крайните потребители, категоричен бе бившият министър на държавната администрация.

 

Едни събират 240 такси, други ги описват на 28 страници

4240 различни такси събира Изпълнителната агенция за лекарствата към Министерството на здравеопазването. Те варират от 1000 до 20 000 лв. Тарифата е регламентирана със Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Рядко някоя сума пада под 1000 лв. Като допълнителни материални стимули се разпределят 40% от събраните такси.

420% за премии си делят чиновниците от Националната служба по зърното и фуражите към Министерството на земеделието и горите. Институцията лицензира складовете за съхранение на зърно и фуражи и др. Тарифата за таксите има 45 позиции. Сумите тръгват от 60 ст. и стигат до 2500 лв.

425% за премии е предвидило в тарифата си Патентното ведомство. Отделно калкулира в бюджета си и 25% от годишния размер на средната работна заплата. Над 200 са таксите, които собствениците на търговски марки, географски означения, на промишлен дизайн и други им плащат. Сумите варират от 6 лв. до 4000 лв. годишно.

410 страници е тарифата на Министерството на околната среда и водите - за ползване на водоем, за събирането и преработката на отпадъци, за проучване на генно модифицирани организми и други. Сумите в тях варират от 500 до 10 хил. лв. За премии се заделят 25% от постъпленията.

428 страници е тарифата за таксите на Държавната агенция по метрологически и технически надзор. 150 лв. струва само прегледът на документите на кандидата за някакво разрешение.

Проверката на място струва 250 лв. Удостоверението за лицензирането на техника - 400 лв. Специално е записано, че в таксите не са включени разходите за командироване на специалистите, участващи в комисиите за проверка на място, които се определят съгласно действащите нормативни актове. (24часа)

 

Поощрения за работа с еврофондовете

Около 3,4 млн. лв. премии щели да си раздадат група държавни служители, работещи по еврофондовете, стана ясно наскоро.

Първоначално предвидената сума се е увеличила с около 200 000 лева заради включването на около 150 чиновници от земеделската програма САПАРД.

Около 1,5 млн. лв. от премиите се осигуряват от държавния бюджет, а останалите 1,9 млн. лв. идвали от мярката за техническа помощ по оперативни програми.

Близо 1500 служители в различни еврозвена ще получат премии, като средно на човек се падат по 2000 лева.

Това бе регламентирано със специално постановление на предишния кабинет, според което тези служители имат право да получат като бонус до шест работни заплати.

Проблемът в случая не е със законността на раздаването им, а в това, че чиновници от евродирекция към финансовото министерство сами са одобрявали европроекти и сами са усвоявали парите по тях.

Става въпрос за дирекцията "Управление на средствата от Европейския съюз". Дирекцията била бенефициент по 10 проекта за 18 млн. лв. Голяма част от тези пари отиват за премии, командировки и семинари. Новият финансов министър вече прие оставката на шефката на тази дирекция.

Наскоро пък Управителният съвет на Фонд "Земеделие" установи, че се налагат корекции на фонд "Работна заплата" с цели 6 милиона лева, за да се покрият административните разходи до края на годината.

Тогава управителният съвет посочи като една от причините, че предишното ръководство е изплащало масово допълнителни възнаграждения на служителите.

С други думи обяви, че фондът е бил източван с премии.

С нареждане на старата управа на фонд "Земеделие" разходи за близо 1,1 млн. лв. за възнаграждения на експертите му по линия на мярката "Техническа помощ" по Програмата за развитие на селските райони са били осчетоводявани като похарчени пари от фонд "Работна заплата".

Новият земеделски министър Мирослав Найденов разпореди да влезе проверка на Сметната палата. (24часа)

 

И Световната банка ни критикува

Cветовната банка открива сериозни недостатъци при формирането на държавните такси в България. Обявен неотдавна доклад показва, че политиката е некоординирана, непоследователна и непрозрачна. От 2005 до 2008 година таксите са се вдигнали средно с около 60%.

По закон те трябва да са такива, че да покриват разходите за определена услуга, която администрацията извършва. Някои държавни агенции запазват значителен дял - до 75 на сто от събраните средства, и ги разпределят за премии, което на практика е незаконно, пише в доклада на институцията.

На закона противоречат и т.нар. ограничителни такси, твърдят експертите на банката. Като пример за такъв вид такса се посочва изискването туроператорите да плащат 5 хил. лева за регистрация. Толкова плащат и онези, които искат разрешително за откриване на хотел с над 500 стаи, което е много по-сложна задача от администрацията и трябва да се прегледат множество технически документи, да се правят и проверки на място.

Според експертите от Световната банка целта на високата за туроператорите такса не е да отрази реципрочни административни усилия или разходи, а да ограничи конкуренцията. Подобен е и примерът с такса за откриване на аптека - и тя е 5 хил. лева. Целта там е да не се отварят сезонни аптеки в курортите, тъй като се счита, че подобни обекти са по-скоро импровизирани и продават фалшиви продукти. Ролята на таксите обаче не е да оказва регулация на пазара, посочват от Световната банка.

Съветите към администрацията са да се заложи на принципа възстановяване на разходи при ценообразуването, да се разпишат ясни критерии за изчисляването на таксите. Сериозно трябва да се помисли и върху въпроса на кои агенции да се позволи да запазват приходи и на кои не. Ограничителните такси обаче трябва да отпаднат. (24часа)

 

Божидар Данев, председател на Българска стопанска камара: Рекетът над бизнеса и хората трябва да спре!

- Г-н Данев, разбрах, че сте против сегашния механизъм за определяне на чиновническите премии. Какви са аргументите ви?

-Да, аз от доста време апелирам да се промени начинът за определянето им, а не да се използват скрити похвати, за да се вдига непрекъснато размерът на държавните такси. Просто защото е порочно от него да зависят премиите на чиновниците, които ги събират.

- Дайте примери в подкрепа на тезата си?

- В цената на таксите на две институции например е включен процент, специално предвиден за допълнително материално стимулиране. Това противоречи на Закона за държавните такси, където е записано, че пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Не може администрацията да си пише правилниците и наредбите и да определя таксите, на базата на които се определя допълнителното материално стимулиране.

Например - миналата година всички служители от лекарствената агенция- от портиера до ръководителя й, са получили средно по 1000 лв. на месец ДМС. Това прави поне по 12 000 лв. на човек за година.

Отделно всеки служител е получавал и заплатата си.

- Това превръща таксите във вид данък.

- Да, таксите наистина са се превърнали в квазиданъчно облагане. Всяка година при планирането на бюджета постъпленията от тях се увеличават с ръст, който е по-голям от общия ръст на приходите.

- Виждате ли и конфрликт на интереси?

- Естествено. Първият основен конфликт на интереси е, че същите чиновници пишат подзаконовите документи, с които опеделят гоби, санкции, такси. Излиза, че те си определят каква част от тях могат да отидат за допълнително материално стимулиране и обикновено те решават от 25% на 75%.

Което се превръща в рекет към бизнеса и хората. Ако проследите изпълнението на бюджета, ще видите, че за шестмесечието всички приходи са под планираните, а единственото перо, в което има преизпълнение с 53% са тези от такси и глоби. Което е абурд да бъде така в тази криза.

- Какви са вашите предложения?

- Стопанската камара предложи отново още при разработването на антикризисните мерки на кабинета да се промени това разпределение и да се сложи летва до 10%. Помислете си - разни дребни чиновници връщат хората заради дреболии и всеки път им вземат по 50 лв. например за да си вдигат приходите, и и съответно премиите. Това трябва да спре. Внесли сме предложението при финансовия министър.

Браво на всички !!!! Да се сети някой да ревизира и работата на АА(Автомобилната администрация). Държат се като "еничери". Полицейска и данъчна държава. БРАВО

Ако не са медиите, няма и да знаем.
Май постоянното осветяване на всичко е единствения начин. Не е практика обаче. Затова сме в жалко положение толкова дълги години. Не че ще спрат опитите да се крие, но нали все пак отнякъде трябва да се започне истински нещо да става.
Поздрав!