|
1989-а промени света. Това стана в годината, в която не просто рухнаха тоталитарните режими в Европа, а на практика се сложи край на студената война, която в продължение на десетилетия определяше политическия климат на планетата. Тогава, преди 20 години, само за 12 месеца светът се промени неузнаваемо. Промениха се и съдбите ни.
Но към по-добро ли? "Минаха двайсет години и преобладаващото мнозинство от унгарското население възприема тези две десетилетия като епоха на разочарованието", писа бившият унгарски либерален политик Петер Хак в статия, която разпали оживени дебати. "Въпреки редица успехи смяната на режима се провали. Тя се провали, защото не създаде онази по-годна за живеене страна, която толкова много желаехме преди 20 години", заяви той.
Днес някогашният чехословашки дисидент, а после чешки президент Вацлав Хавел е по-голям оптимист. Той обаче вижда шанс само във внуците на хората около 50-те, защото тяхното вече възрастно поколение все още е обременено от това, че е отгледано в сянката на комунизма. "Рано или късно ще дойде моментът, когато децата на тези деца ще започнат да навлизат в обществения живот и моята надежда е, че тогава общественият живот ще бъде напълно прочистен", твърди Хавел.
Полша
Ярузелски пръв подаде ръка на опозицията
Полският президент и първи секретар на Полската обединена работническа партия (ПОРП) Войчех Ярузелски бе първият от комунистическите лидери, който се съгласи да говори с опозицията като с равноправни партньори и публично подаде ръка на лидера на "Солидарност" Лех Валенса, някога арестуван по негова заповед.
За всичко това спомогнаха изключителната популярност на опозицията (през 1981 г., малко преди да бъде обявено военно положение в Полша, в "Солидарност" официално членуват близо 10 милиона души от 30-милионното население на страната), големият авторитет на католическата църква, оглавянана освен всичко от "полския папа" Йоан Павел II, и - особено характерното за Полша - отъждествяване на антикомунизма с националния патриотизъм.
Ярузелски, загубил навремето родителите си и здравето си в съветски ГУЛАГ, се е смятал според мерките на соцлагера за умерен политик. Още на 17 септември 1986 г. в Полша са били освободени всички политически затворници, а на 29 ноември е бил легализиран Временният съвет на "Солидарност". Единствена от всички страни в Източния блок Полша веднага започва да копира горбачовската гласност и икономическите реформи.
"Кръглата маса" на властта и опозицията продължава до 5 април. Два дни по-късно основните споразумения - провеждането през лятото на демократични избори, отмяна на цензурата и пълна легализация на "Солидарност" - бяха ратифицирани от Сейма.
На 4 юни в Полша се произведоха първите в комунистически блок свободни избори. Нарекоха ги "полусвободни", защото според постигнатите договорености на "кръглата маса" 65% от местата в Сейма са определени за представители на ПОРП и партии сателити. В горната камара, сената, където не са били предвидени ограничения, опозицията получава 99 от общо 100 места.
Президентът Ярузелски се опита да направи премиер своя съртанки Чеслав Кишчак, но след като се сблъска с решителна съпротива в парламента, на 18 август се съгласи да бъде сформирано коалиционно правителство начело с известния представител на католическа интелигенция и активист на "Солидарност" Тадеуш Мазовецки.
Унгария
Най-нежната революция
Смяната на режима в Унгария като че ли премина най-безболезнено и мирно. Унгария е единствената държава в съветския блок, в която дори не са правени опити да бъде съден някой за миналото.
На 23 октомври 1989 г. в Унгария завърши смяната на властта и строя. От името Унгарска народна република парламентът махна символизиращата комунистическото минало дума "народна". Датата не бе избрана случайно. 23 октомври е свързан с унгарското въстание през 1956 г. Тогава на свикан от студентите от Будапещенския политехнически институт идват близо 200 хил. души, а на следващия ден правителството е оглавено от Имре Нади.
Преди това на 16-20 октомври обаче е историческата сесия на парламента, на която депутатите взимат решение през следващата година да бъдат произведени многопартийни парламентарни избори и учредяват поста президент. За временен държавен глава е назначен комунистът реформатор Матяш Сюреш.
Междувременно Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП) взима решение на свой конгрес да се преобразува в социалдемократическа и маха от името си думата "работническа".
Дълги години Унгария бе най-либералната страна от членките на Варшавския договор и само към нея Западът нямаше претенции в областта на човешките права. Икономическите реформи на Горбачов се основаваха преди всичко на опита на унгарския "гулашен социализъм", а авторът на прочутата "Икономика на дефицита" Янош Корнаи е младежкият кумир на руските реформатори Гайдар и Чубайс.
Може би заради по-либералната политика на унгарските комунисти строят в Унгария се смени не на улицата, а в парламента.
ГДР
Хонекер не се дава до последно
За разлика от Полша и Унгария властите в Източна Германия до последно се противопоставяха на промените. На 7 октомври Михаил Горбачов, който пристига в Берлин за официалното честване на 40-годишнината на образуването на ГДР, е посрещнат от тълпи от демонстранти. Те приветстват възторжено съветския лидер и настояват за оставката на Ерих Хонекер, яростен критик на съветската перестройка и претендиращ за ролата на главен пазител на "социалистическите ценности".
Малко след като Горбачов си тръгва, 77-годишният Хонекер обаче подава оставка поради... възраст.
Още преди обединяването на Германия източногерманската прокуратура му предявява обвинения за държавна измяна, злоупотреба с власт и разхищаване на държавна собственост. Поради здравословното му състояние обаче прокуратурата остава с вързани ръце. През март 1991 г. по заповед на маршал Язов съветските военни тайно извеждат Хонекер от ГДР в Москва. През лятото на 1992 г. обаче той е върнат в Германия, където остава в следствения затвор 169 дни. Бившият лидер е освободен по хуманни съображения и е пуснат да замине в Чили при дъщеря си, където и умира две години по-късно. На погребението му свирят "Интернационала", а ковчегът на Хонекер е покрит със знамето на вече несъществуващата държава ГДР.
България
Нашият 10 ноември
По времето на СССР България е известна като най-близката до Москва държава. Дори се носеха слухове за присъединяването й към СССР като 16-а република.
На 10 ноември българският комунистически лидер Тодор Живков бе свален от партийните и държавните постове. Оставката му бе инициирана от другарите му в Политбюро, повлияни от събитията в другите източноевропейски страни. 78-годишният държавен глава, управлявал дотогава страната 35 г., не оказа съпротива. Малко след това БКП бе преименувана в социалистическа, в държавата бяха провъзгласени многопартийност и либерални свободи.
Година по-късно БСП спечели парламентарните избори.
|
"Гардиън": Да си спомним България преди 1989 г.
|
|
|
| |
|
Тазгодишният юбилей прилича на всички подобни събития - на припомняне и отпразнуване на победа. Защото е официална победа, тя до голяма степен е предначертано припомняне, концентрирано около два централни пилона и добре познатите им формули - "мирната революция" и "осмислянето на миналото", което се случва в Германия, коментира британският в. "Гардиън". В България 1989 г. е известна, в типичния пренебрежителен стил, не като революция, а като "промяната", точно като германската Die Wende.
Всъщност всичко е започнало като либерална интелектуална революция, която скоро се трансформира в драстична социална революция, превръщайки едно относително егалитарно общество в такова с огромна разлика в доходите и маргинализирана интелигенция. Дори в тази кръгла годишнина 1989-а не е в центъра на общественото внимание, освен за ограничени интелектуални кръгове, но може да се твърди, противно на общоприетата логика, че успоредно с естественото й избледняване, паметта за комунизма се разраства по множество и новаторски начини. Комунистическото присъствие е изчезнало най-бързо във визуалната и символичната сфера - почти 100 населени места бяха преименувани, имената на улици бяха сменени и бяха приети нови национален флаг, химн и система за почивните дни. Огромен брой паметници от епохата на комунизма бяха унищожени, като кулминацията на този процес беше взривяването на мавзолея на Георги Димитров през 1999 г.
|
Чехословакия
"Пражка пролет" през зимата
Нежната революция на Чехословакия
Както и в ГДР, властите в Чехословакия дълго време оказват съпротива на промените. През януари 1989 г. грубо са разпръснати демонстрации в чест на 20-годишнината от самозапалването на Ян Палах, протестрил срещу съветската окупация през 1968 г.
Безкръвният преврат започва с масова студентска демонстрация, посветена на 50-годишнината от погребението на убития от есесовци пражки студент Ян Оплетал. На следващия ден към студентите се присъединяват популярни актьори и интелектуалци. На 19 ноември се обявява за създаването на Обединен граждански форум. На 21 ноември простестиращите получават подкрепа от кардинала на Чехия Франтишек Томашек.
Демнострациите не стихват нито ден, ставайки все по-масови. Според данни на комисията на Федералното събрание на Чехия близо 500 души са пострадали в една или друга степен при сблъсъци с полицията. Властите обаче така и не се решават да използват по-твърда сила.
В един от дните огромна колона вървяла по центъра на Прага. Пътя й преградил самотен полицейски офицер, който размахвал ръце и крещял: "Наляво! Завивайте наляво!".
"Никога повече няма да тръгнем наляво!" - отговорила му тълпата.
На 26 ноември в Прага се събират близо 700 хиляди души. На следващия ден под звуците на сирени и автомобилни клаксони преминава обща предупредителна стачка. На 28 ноември генералният секретар на ЦК на КПЧ Милош Якеш напуска поста си. Той е сменен от смятания за либерал Карел Урбанек. На 29 ноември парламентът отменя в конституцията члена за ръководната роля на партията.
На 5 декември след среща на Горбачов с Урбанек и премиера на ЧССР Ладислав Адамец е публикувана декларация на съветското правителство за събитията от 1968 г.: "Тази акция бе намеса във вътрешните работи на ЧССР, несъвместима с нормите на отношенията между суверенни държави".
На 10 декември президентът Густав Хусак подава оставка. На 28-29 декември за президент на Чехословакия е избран дисидентът драматург Вацлав Хавел, арестуван още през януари за "подстрекателство към безредици", а за председател на парламента - лидерът на "Пражката пролет" Александър Дубчек.
За разлика от СССР, където опозицията е унищожавана физически, в Чехословакия повечето герои от 1968 г. доживяват до "нежната революция". Новите лидери обаче имат различни убеждения. Клаус, днешният чешки президент, е известен като десен националист и евроскептик. Дубчек пък до края на живота си вярваше в "социализма с човешко лице".
Румъния
Касапницата на Чаушеску
Николай Чаушеску се оказа единственият комунистически лидер в Източна Европа, който се опита да задържи властта със сила. Вълненията в Румъния започват в град Тимишоара с протестен митинг срещу депортирането от страната на свещеника унгарец Ласло Текеш. Текеш активно пропагандираше за автономия на унгарското малцинство в Румъния. От Тимишоара протестът бързо се прехвърля към столицата Букурещ.
Вечерта на 19 декември агентите на прочутата румънска държавна сигурност "Секуритате" откриват огън срещу демонстрантите в Тимишоара.
На 21 декември Чаушеску, спешно завърнал се в родината си от визита в Иран, държи реч от балкона на сградата на ЦК, в която нарича участниците в протестите "врагове на революцията", и обещава да увеличи средномесечната заплата на 100 леи (близо 4 долара).
Когато на осмата минута от изказването му тълпата започнала да освирква диктатора, срещу хората е заповядано да се стреля. Според различни данни в Тимишоара, Букурещ и други места, са загинали от 162 до 1104 души, над 3,3 хил. са ранените.
В 19 часа сутринта на 22 декември Чаушеску обявава в страната военно положение, но командването на армията му отказва подкрепа. Министърът на отбраната Виктор Станчулеску заповядва на войниците да останат в казармите. Властта преминава в ръцете на Фронта за национално спасение.
Чаушеску и съпругата му Елена успяват да се измъкнат от Букурещ с хеликоптер, но са разпознати и арестувани в района на Търговище. На 25 декември след бърз (и доста съмнителен съд) двамата са осъдени и разстреляни. Присъдата бе произнесена от сформиран набързо извънреден трибунал, състоящ се от видни дейци на предишния режим. Съпрузите Чаушеску не се признаха за виновни, разговаряха със съдиите пренебрежително и уверяваха, че са направили Румъния за модел, на който завижда целият свят.
Труповете на бившите величия бяха показани по телевизията: тъй като в различни места в страната продължават спорадични стрелби, новите власти искали да продемонстрират на привържениците на бившия лидер, преди всичко на сътрудниците на "Секуритате", че по-нататъшната е безсмислена.
Михаил Горбачов от своя страна изпраща до председателя на Съвета на Фронта за национално спасение Йон Илиеску следното послание: "Искам да ви уверя, че приятелският румънски народ ще има подкрепата от страна на народите и ръководството на Съветския съюз по пътя на обновлението."
Литва
Балтийската верига
На 23 август 1989 г. два милиона души от балтийските републики свързват ръцете си в жива верига, която се простира на 600 километра от Талин през Рига до Вилнюс, с настояване за суверенитет. Поводът е 50-годишнината от пакта Молотов-Рибентроп между Съветския съюз и Хитлерова Германия, който оставя Литва, Латвия и Естония в зоната на влияние на Съветите.
Живата верига, известна като Балтийската верига, е нещо повече от демонстрация срещу пакта между Хитлер и Сталин. Тя е израз на протеста на хората от трите балтийски републики срещу насилствената им принадлежност към СССР и желанието им за независимост. Събитието се явява своеобразен предшественик на рухването на Съветския Съюз.
Евродепутатът Витаутас Ландсбергис, първи президент на независима Литва през 1990 г., си спомня, че 23 август е бил отбелязван в Литва още от 1987 година. "Балтийският път", както са известни събитията от лятото на 1989 година, според него е бил послание към света: "Искаме свобода и ще я постигнем по мирен път, на насилието и беззаконието трябва да се сложи край."
"Съветският съюз не посмя да използва сила и през декември Конгресът на народните представители прие резолюция, която осъди и отхвърли пакта Молотов-Рибентроп", спомня си още литовският евродепутат.
На 7 декември Върховният съвет на Литва (парламентът на републиката) отмени член 6 на литовската конституция - за ръководната роля на партията. Литва бе първата от съветските републики, която предприе тази стъпка. На 19-20 декември пък комунстическата партия на Литва обяви на свой конгрес независимостта си от КПСС. В резултат на това компартията се разцепи: малцинството сформира Комунистическа партия на Литва на платформата на КПСС. През януари 1991 г. лидерите й се опитаха да вземат властта в републиката с помощта на съветските войски.
|
