Прочетен: 3484 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 27.12.2011 10:57
През ноември т. г. в ИНГА (Интердисциплинна гражданска академия) бяха прочетени две лекции:
1. Човекът в условията на глобалната криза. Лектор проф. Нягол Манолов – академик на ИНГА и нейн председател
2. Хората на България. Лектор д-р Пенчо Пенчев.
По-долу предлагам на любезния читател мои коментари върху тези лекции, предполагайки, че те притежават самостоятелна значимост, поради което могат да бъдат интересни и за хора незапознати с въпросните лекции. Последните ще бъдат публикувани в списанието на ИНГА „КОНТАКТИ” (ISSN 1311-7939)
ЗА ДВЕТЕ ПРЕДПОСТАВКИ В ЛЕКЦИЯТА „ЧОВЕКЪТ В
УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛНА КРИЗА” НА акад. МАНОЛОВ
Желю Железов
Философстването, както и мисленето изобщо, започва с определени предпоставки. Това е аксиома или постулат. Развитието на човешкото познание доказва, че мислене което започва от погрешни предпоставки, завършва с погрешни изводи, дори когато са спазени всички норми и закони на формалната логика и на математиката като нейно приложение. Това второ твърдение е получило също така статут на постулат, а, според мен, може да се приеме за парадокс фактът, че със средствата на формалната логика не може да се докаже или опровергае истинността на този втори постулат.
Предпоставка на цялото теоретично построение в разглежданата лекция е абстракцията „човек” или абстрактен (извънисторически) индивид, която авторът определя като „функционален атом” на човека въобще, съдържащ три елемента: „да има”, „да знае” и „да бъде”. Тази абстракция е погрешна и поради това е негодна за предпоставка на постигащо същността на човека и обществото мислене. Погрешна и негодна е защото:
1. Е абстракция валидна за всички живи същества, в която липсва differentia specifica на човека като социално същество. „Да има” е алегория на свойството на живия организъм да обменя вещество и енергия с околната среда. „Да знае” е също така алегория, но на информационният обмен на живия организъм. Третата алегория „Да бъде” изразява истинкта за самосъхранение на индивида (особата) и рода. Видно е, че в така представения функционален атом не е посочена причината за развитието (еволюцията) на живите системи изобщо; да не говорим за развитието на социума. А, ако приемем, че този функционален атом е валиден само за човека, той като предпоставка е негоден да обясни както човешката история, така и историческата определеност на индивидите.
Обмяната на вещество и енергия („Да има”) , като фундаментална определеност (атрибут) на живота, във „финкционалния атом” на човека би трябвало да се превърне в производство и възпроизводство на живота. Човекът е единственото живо същество, което произвежда своя живот, произвеждайки средства за поддържането му. Неразбирането и неприемането на това обстоятелство е характерно не само за акад. Манолов. Самото то е предпоставка на всички социални теории извън марксизма, за което съществуват поне две причини: 1. Общественото разделение на труда на умствен и физически. За хората на умствения труд, незаети непосредствено в производството на материални блага, т. е. не упражняващи физически труд, е непостижима идеята, че именно производството на живота е предпоставка и специфична особеност на човека, отличаваща го и от най-развитите животни. 2. Общественото разделение на труда е първопричина за разделението на обществото на класи, едни от които „имат” средствата за производството на живота, а другите ги „нямат” и затова тяхните индивиди, за да живеят („да бъдат”), трябва непрекъснато да умножават имането на имащите. Затова съвременната имаща класа, класата на капиталистите, както и нейните идеолози, непрекъснато „опровергават” Марксовата теория за характера и ролята на производството на жизнени блага.
„Да знае„ също е атрибут, общ за човека и животните, особено ако информация и знание не се различават, каквото е разбирането на мнозинството от интелектуалците, в т ч. и в разбиранията на акад. Манолов. Информацията като същност на животинската психика не е знание в точния смисъл на думата. Знанието, като психичен феномен, не е тъждествено с знанието като елемент на човешкото съзнание. Последното е модус на идеалния атрибут на втората, на очовечената природа. Знанието и като елемент на индивидуалното съзнание, и като един от модусите на Духа е чисто социален феномен, исторически определен и развиващ се благодарение на предметната дейност на човека като предметно социално същество (очовечена природа).
„Да бъдеш” (или да не бъдеш) е алегория, както вече казах, на инстинкта за самосъхранение. Процесът на очовечаване на този инстинкт човешките индивиди са започнали с постепенно отрицание на „зоологическия егоизъм”, т. е. на същия инстинкт, разглеждан вече като рудимент във възникващото човешко съзнание и поведение, и заменянето му с първобитен алтруизъм, който не е дар от небесата, а произтича от материалните жизнени условия на индивидите. Появата на общественото разделение на труда и на произтичащото от него деление на обществото на социални класи, белязали началото на Историята, са начало и на постоянно задълбочаващ се процес на замяна на първобитния алтруизъм с вече човешки егоизъм, който много често се е израждал в нещо много по-страшно от зоологическия егоизъм. Човекът егоист иска „да бъде” винаги за сметка на битието на другите човеци.
Втората погрешна предпоставка има методологическа същност. Методологията, която предпоставя г. Манолов е създаденият от него „контактен подход”, който той определя като метод, методология и дори като завършена научна парадигма. Известно е, че в цялата световна история на науката, учените, създали нова методология, се броят на пръсти, а новата парадигма винаги е била дело на множество учени от различни отрасли на научното знание. Контактният подход възниква в лоното на физиката и по-конкретно в механиката. Как той отрича или диалектически снема в себе си цялата досегашна теоретична физика, е проблем, който не се наемам да коментирам, защото знанията ми в тази област са дилетантски. Обаче не приемам начина по който контактният подход, под прикритието на интердисциплинността, напуска територията на физиката, с претенцията да се превърне и в нова философия на историята, т. е. в метод и методология на обществознанието и хуманитаристиката изобщо. Не отричам правото на всеки надарен и високообразован учен да сътворява гениални идеи. Отричам начина по кйто това става в нашия случай. И ето защо: известно е, че в историята на научното познание има твърде много „случайни” изобретения и дори открития. Но крупни открития, предизвикващи научни революции, или нови философски системи, се създават на основата на зъдълбочено познаване на всичко значимо, създадено преди това в отделен отрасъл или в научното знание като тоталност. Прекрасен пример за това е творчеството и на, Хегел, и на Маркс. Но те не са само пример. Марксовото учение е актуално и ще става все по актуално, доказателство за което е анкетата на „ВВС”, която определи Маркс като мислител на хилядолетието, а според Библиотеката на Конгреса на САЩ Маркс е най-четеният автор. Акад. Манолов не просто отрича Маркс, той го игнорира, без да го преодолява, защото не го познава. Ако бе осмислил дори само Тезисите за Фойербах и най-вече 6-ия от тях, не би използвал критикуваната тук абстракция „Човек” като предпоставка на изложените в лекцията идеи. Шестия тезис гласи:
„Фойербах свежда религиозната същност до човешка същност. Но човешката същност не е абстракция, присъща на отделния индивид. В своята действителност тя е съвкупността ( в оригинала е „ансамбъла”, т. е. системата – ЖЖ) на всички обществени отношения.
Затова Фойербах, който не се занимава с критика на тази действителна същност, е принуден:
1) да се абстрахира от хода на историята, да разглежда религиозното чувство (Gemut) обособено и да предпоставя абстрактен – изолиран – човешки индивид;
2) затова той схваща човешката същтност само като „род”, като вътрешна, няма всеобщност, която свързва множеството индивиди само с природни връзки.” ( Том 3. с. 5)
Ако заменим в първото изречение думата „религиозната” с „духовната”, което в случая е напълно резонно, и ако не знаем, че автор на цитата е Маркс, то бихме си помислили, че анонимният автор е написал тези мисли като критика на лекцията на г. Манолов.
Ноември 2011 г.
МИСЛИ ПО ПОВОД ЛЕКЦИЯТА НА д-р ПЕНЧО ПЕНЧЕВ „ХОРАТА НА БЪЛГАРИЯ”
Желю Железов
„Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”
Хенри Форд
Благодарение на природната си гениалност и богатия си жизнен опит в условията на съзряващия капитализъм в САЩ, Хенри Форд е достигнал до тази изключитено дълбока мисъл. Наистина по-късно избухнаха революции против „нашите банкова и парична система”, т. е. срещу капитализма, но те не бяха в резултат на проумяването на истината за тази „система” от народите, извършили социалистически революции, а в резултат на революционна ситуация предизвикана от самата „банкова и парична система”, както и от революционната идеология, създадена и внедрявана в трудещите се маси от тяхните вождове, произлизащи обикновено от средите на имащите класи и интелигенцията. От времето на Форд до сега разбирането от страна на народа на „банковата и паричната система” става все по невъзможно, за което има две причини:
1.Самата система се усложни толкова много, че става неразбираема и за изявени специалист. Това е видим факт и затова не се нуждае от доказателство.
2. Капиталистическата класа притежава почти монополно могъщи средства за духовно производство, което й позволява да насочва общественото съзнание в посока, отговаряща на нейните користни класови интереси. Все повече автори определят идеологията и движението за „устойчиво развитие” като реакционна буржоазна идея и политика, целяща отклоняване вниманието на световната общественост от действителните проблеми и тяхното действително решение, действителна предпоставка и условие за което може да бъде единствено действителното преодоляването на капиталистическия обществен строй, като реализация на прекъснатостта, т. е. преодоляване на линейния етап от развитието на обществото.
Общественото развитие, което, като факт, трудно може да бъде отречено, има множество определения и обяснения, които, от един определен аспект, може да се разделят на три групи: детерминистични, индетерминистични и марксистки (Марксови).
А. Детерминистични определения. Според този подход, битието и на индивидите, и на обществото като цялост е определено и предопределено от Бог Творец и/или обективни закони, съдба, късмет и др. под. Доколкото се допуска развитие, то се извършва линейно, т. е. само непрекъснато.
Б. Индетерминизмът е свойствен на субективния идеализъм и обикновено се отъждествява с субективистичния подход към битието на хората. Според това схващане хората са свободни да подреждат живота си неограничавани от нищо. Явното противоречие между двата мирогледа, характерно за науката и идеологиите на Новото време, е формулирано от Уилиам Джеймс като „Дилемата на детерминизма”. „Устойчивото развитие” не е и не може да бъде решение на тази дилема.
В. Марксовата теория за общественото развитие нито е детерминистична, нито индетерминистична, нито еклектична смес между тях. Според Маркс „Хората сами правят своята история, но те я правят не произволно, не при избрани от самите тях, а при непосредствено заварени, дадени и наследени обстоятелства. Традицията на всички мъртви поколения тегне като кошмар над умовете на живите.” (Т. 8, с. 117). Третият тезис от „ТЕЗИСИ ЗА ФОЙЕРБАХ завършва с кратко, но блестящо обяснение на диалектиката на общественото развитие: „Съвпадението на промяната на обстоятелствата и на човешката дейност може да бъде разгледано и рационално разбрано само ката революционна практика”. Вместо линейно, Маркс разглежда общественото развитие диалектически, като единство на противоположните определения „прекъснатост” и „непрекъснатост”.
Съдържанието на лекцията на д-р Пенчев най-кратко може да се сведе до три момента:
а. Актуалното състояние на българския народ точно и прецизно се описва като дълбока и всестранна криза, в условията на която се извършва истински геноцид срещу българския етнос. Сериозна слабост на автора е, че „народ”, „етнос” и „нация” не се прецизират като научни понятия. Друга слабост: ако геноцидът се доказва с неоспорими факти, то за да не бъде третиран като природно бедствие, трябва много точно да бъде показан извършителят на геноцида. Неоправдано, според мен, авторът акцентира изключително много върху демографската и екологическата кризи, с което, осъзнато или не, се тушира дълбочината, причините и характера на икономическата и социалната страни на кризата. Друг недостатък на лекцията намирам в опита българската криза да се представя като нещо изключително, не само по своята дълбочина, а и принципно различно от кризисните явления в света.
б. Славната история на народа ни се представя като контрапункт на мизерното му настояще. В това отношение д-р Пенчев е постигнал желаният ефект. Действително, дълбочината на падението може да се почувства и проумее само в сравнение с висотата на велечавото. Тук на лектора бих препоръчал да различава по екзактно четирите явления изразявани с понятията „патриотизъм”, „националицъм”, „интернационализъм” и „космополитизъм”, защото, третият момент от лекцията, който ще анализирам – „устойчивото развитие” – е типичен продукт на космополитичната идеология на империализма, избуяла в условията на набиращия скорост процес на глобализация.
в. Д-р Пенчев е един от изтъкнатите, ако не и най-изтъкнатият идеолог и/или теоретик у нас на т. нар. „устойчиво развитие”. В интернет съществува следното определение: „ Световно призната концепция за начин на развитие, който отговаря на настоящите нужди на човечеството, запазвайки необходимите потенциал и ресурси за нуждите на бъдещите поколения, при съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие с изискванията за опазване и подобряване качеството на околната среда.” В лекцията „устойчивото развитие” бе представено едва ли не като панацея против всички беди на съвременното човечество. Отношението към него може да бъде или като към идеология, или като към наука. В първия случай то може да бъде определено като хуманистична, но и утопична (ненаучна) идеология, въпреки че целите които преследват не малка част от неговите адепти, съвсем не са хуманни. Те, буржоазните идеолози адепти на „устойчивото развитие” съвсем съзнателно си поставят за цел народите никога да не разберат „нашата банкова и парична система” и следователно да не правят революции за унищожаването й.
Истинността на „устойчивото развитие” като теоретична концепция не може да бъде доказана нито с факти и аргементи от наличната дийствителност, нито с каквато и да била логика. На най-абстрактно равнище единството на „развитие” и „устойчиво” са нонсенс. Ако капитализмът, който господства вече 5-6 века можеше да осигури „устойчиво развитие”, то щеше да се реализира, за да предпази човечеството от много десетки икономически и финансови кризи, колониално поробване, три световни войни (две горещи и една стедена), стотици локални войни и още много и много злини за човешкия род. И ако трябва да отбележим с благодарност заслугите на капитализма за фантастичното развитие на науката, технологиите и производителните сили на обществото изобщо, то трябва да кажем, че всичко това се дължи именно на обективната му неспособност за „устойчиво развитие”. Идеологът – привърженик на „устойчивото развитие”- ще опровергае горната теза с аргумент, че това е могло да стане , но не е станало, защото по някяква причина хората са нямали съзнание за „устойчиво развитие”. Днес, казват те, когато ние им поднасяме истинната идея, тя обезателно ще се сбъдне. В подкрепа на тези мои мисли за илюзиите на идеолозите ще приложа нещичко от Маркс.
НЕМСКА ИДЕОЛОГИЯ. ПРЕДГОВОР
Досега хората винаги са си създавали неправилни представи за самите себе си, за това, което са или трябва да бъдат. Те са изграждали своите отношения според представите си за бога, за това, което се явява като образец за човека, и т. н. Създанията на тяхната глава започнаха да господствуват над тях. Те, творците, се преклониха пред своите творения. Да ги освободим от илюзиите, идеите, догмите, от въображаемите същества, под игото на които те линеят. Да вдигнем въстание срещу това господство на мислите. Да ги научим да заменят тези илюзии с мисли, които отговарят на същността на човека, казва един, да се отнесат критично към тях, казва друг, да ги изхвърлят от главата си, казва трети и ... съществуващата действителност ще рухне.
Тези невинни и детски фантазии образуват сърцевината на най-новата младохегелианска философия, която в Германия не само се приема с чувство на ужас и благоговение от публиката, но и се поднася от самите философски герои с тържествено съзнание за нейната светоразтърсваща опасност и престъпна безпощадност. Първият том на предлагания труд си поставя за цел да разобличи тези овце, които се смятат за вълци и биват приемани за такива, да покаже, че тяхното блеене само повтаря във философска форма представите на немските бюргери, че самохвалствата на тези философски коментатори само отразяват нищетата на германската действителност. Той си поставя за цел да развенчае и да лиши от всякакъв кредит философската борба със сенките на действителността, борба, която така допада на мечтателния и сънлив немски народ.
Веднаж един смелчага си въобразил, че хората се давят във водата само защото са обхванати от мисълта за тежестта. Ако изхвърлят тази представа от главата си, като я обявят например за суеверна, религиозна, те биха се избавили от всякакъв риск да се удавят. През целия си живот той се борил срещу илюзията на тежестта, за вредните последици от която статистиката му доставяла все нови и нови доказателства. Този храбър мъж е първообразът на съвременните немски революционни философи.
По нататък в ръкописа е зачеркнато: „Немският идеализъм няма никаква специфична отлика в сравнение с идеологията на всички останали народи. Тази последната също смята, че идеите господстват над света, тя смята идеите и понятията за определящи принципи, определени мисли – за тайнство на материалния свят, което е достъпно само за философи.”
Порошенко унищожава Източна Украйна по а...
Гледна точка Славянск
Конкурс: "Търся си издател" ил...
ОЧАКВАЙТЕ: КАКВО И КЪДЕ ОБЯДВАХМЕ ЕДН...
01.04.2012 08:34
http://yourreplicawatches.net/brand/Cartier/ - Cartier Replica Watches - wholesale replica watches from shenzhen
<a href="http://yourreplicawatches.net/">replica watches best uk</a>
http://yourreplicawatches.net/ - replica swiss grade 1 rolex watches
23.10.2012 07:26
25.10.2012 04:49
