Днес Западът води политика с цели, сравними с тези на Наполеон, а след това и на Хитлер

Жан-Луи Липер

Европейският обществен дискурс за Русия е еднозначен. Той е основан на прикрит силогизъм, изведен от полето на обсъждане, несъмнена предпоставка за който отъждествява Европа със социалдемокрацията, вдъхновена от “ценностите”, които са още по-неопределени, защото имат известна аура на нещо, което се намира извън познанието.

Но такива ли са всъщност моралните принципи на хуманизма, формулирани от Еразъм и философията на Просвещението? Нима не са в противоречие с използваните в политиката технологии? И къде са вселенските обещания от епохата на съвремието, когато всеки наблюдава неумолимо втурване към бездната?

Второто в разсъжденията постулира, че Русия не съответства на този прекрасен идеал. Шумно са озвучени многочислени причини от новинарски характер. Сложни ситуации, заслужаващи щателен анализ, се опростяват системно, за да се сведат до карикатурно клише: този остатъчен продукт на СССР не е в състояние да съответства на образеца, изваян от Европа.

От това следва, че въпросният просветен фар на човечеството има цялата легитимност за икономически наказания, политическа принуда, културна дискредитация на Русия. Всичко това може да се налага от налага на надарено със здрав разум обществено мнение само при едно условие: пропагандистка реалност, съответстваща на действителността.

Но ако нечие критично мислене постави под съмнение демократичния характер на Европа? Ако нечие антропологично усилие изясни в руската цивилизация друга модалност на битието, която да е богатство за човечеството? Ами ако някакви исторически изследвания отменят изнесената включително заради Навални присъда по Украйна, Донбас, Крим, Кавказ, Сирия, Либия? Нима всяко едно съждение не предполага предварително разглеждане на обстоятелства? Ако в демократическия съд се окаже, че обвиняемият е бил принуден да извърши деянията си под натиска на обстоятелства, че не е можело да действа по различен начин, без да загине, ще му бъде ли наложена пълна отговорност за неговите постъпки?

Първоначално Западът постави Русия на колене, опря нож до гърлото ѝ, за да унищожи нейната идентичност (както става при Русия на Елцин), а сега я осъжда за ударите, които нанася, за да оцелее.

На Русия на Путин се вменява само отежняващите вината обстоятелства, потвърждаващи нейната онтологична вина, включително, че тя е единствената международна държава, нанасяща военно поражение на „Ислямска държава“ и други терористи.

А нали уж връзката между едни и други западни финансови олигарси не е толкова съмнителна. А Кремъл ще бъде още повече осъждан, че е наказал руските олигарси. Тогава е очевидно, че в този странен съдебен процес арбитражната инстанция е просто заинтересована страна, при това хитра.

Не е ли време да се смаже цялата тази уж силогическа конструкция с изградените на нейна основа изводи? Не е ли пагубно за интересите на Европа отменянето на проекта за газопровода в съответствие с американските интереси? Но не. Опорочените разсъждения ще бъдат все по-настървени, поддържани от всички „демократически инстанции“, а ЕП ще упреква комисар Жозеп Борел, че не е бил достатъчно твърд в Москва със Сергей Лавров при защитата на псевдологията (Патологична склонност към съобщаване на лъжлива информация, за съчиняване на фантастични истории. Обикновено е обусловена с желанието на индивида да обърне вниманието към себе си чрез доказване на собствената си значимост), служеща за аргумент все повече да се обвинява Русия, който трябва заедно с Китай да бъде виновна за всички беди на света…

Ако последователно се разсъждава, без да се пренебрегват елементарните правила на логиката, то следва да се предположи, че Западът води война, сравнима с изпълнението на задачите, които са поставени първоначално от Наполеон, а след това от Хитлер, но в други форми, с особени и многочислени предупреждения при постановката на тази пиеса.

Тази хипотеза, достойна за Духа на просвещението, я извеждам, изхождайки от идеологическите традиции на континента, на който живея, разбирайки, че няма място „в свободния и демократичен свят“. Но знам, че в неговото съзнание до гроб е запечатано името Сталинград.

 

Точно!

Ето това не могат да понесат извратеняците. Но, до ще време, да се броят пилците!

Русия е слаба или я няма целият ни континент върви надолу.
Така е било и през средните векове, когато монголите завземат руските княжества, Европа затъва в непрогледно средновековие и упадък.
След въстановяване на руската държавност нещата тръгват напред за целия континент.
Русия на 2 пъти спасява Европа от нашествието на османлиите,спира ги пред Виена.
Някой задавал ли си е въпроса какъв щеше да е континента ни, ако русите не бяха спряли турците пред стените на австрииската столица?