Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2007 07:33 - Лондонското четвероевангелие излезе на дигитален диск
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
0



Уникалният паметник се "завръща" в България в пълно издание, осъществено с подкрепата на ООД "КЕЙТ"

Илия Пехливанов

Неотдавна в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" бе представено мултимедийно чрез дигитален диск Четвероевангелието на цар Иван Александър, съхранявано в Британската библиотека в Лондон. Прочетено бе писмо от бившия премиер Симеон Сакскобургготски, който е запознат от самото начало с осъществяването на този проект. От името на г-н Джеръми Хил, посланик на Великобритания в София, директорът на Британския съвет Йън Стюарт подчерта, че илюстрованият ръкопис от ХIV век е сред най-големите ценности на Британската библиотека, който освен чисто филологическата си стойност като книжовен паметник има много по-голямо значение като свидетел за богатото културно наследство на България.
Директорът на Народната библиотека проф. Боряна Христова потвърди с каква почит и благоговение се отнасят служителите в Лондонската библиотека към Четвероевангелието, в което тя е имала възможност да се убеди лично. България встъпва в Европейския съюз със своята азбука - кирилицата, което през следващата 2008 г. ще бъде представено на изложба с избрани страници от търновския ръкопис.
Паметникът сега се завръща ритуално в родината си благодарение на д-р Екатерина Димитрова. През 1994 г. е отпечатана на английски език нейна книга за Четвероевангелието. Дискът е произведен от ООД "КЕЙТ" с управител инж. Живко Желев. Той съдържа пълно факсимиле на всичките 286 листа пергамент на ръкописа с 367 цветни миниатюри, минимизирани четворно с техническа възможност да бъдат увеличавани, като е съхранена автентично патината на времето. Разпространява се във Великобритания и България в училища, университети, научни институти, читалища и другаде. Цената на един диск е 30 лева.
Проектът е осъществен в сътрудничество с големи европейски книгохранилища и архиви: Френската национална библиотека, където се пази паралелен първоизточник на ръкописа от ХI век, създаден в манастира Студит, Константинопол; Ватиканската апостолическа библиотека, която е осигурила достъп до оригинала на Манасиевата летопис - друг илюстрован български ръкопис от ХIV век; Библиотеката "Медици" във Флоренция, Италия; Библиотеката на Рилския манастир. Особена благодарност авторите дължат на ръководителя на ръкописния отдел на Британската библиотека и директора на издателския й отдел.
През 1971 г. пишещият тези редове бе честит да види с очите си Четвероевангелието в самия Британски музей, поставено в един ъгъл съседно със залата на египетските мумии и плочките с клинописи по стените. Това е наистина несравнимо с нищо преживяване. Застанал сред необикновеното съсредоточаване на следи от световната култура, почваш да се усещаш като незначителна мравунка, смазана от радиация. И като видиш образа на царското семейство на Книголюбеца, изпълваш се с усещане за своето относително тегло на човек, роден не изобщо някъде, а близо до древната българска столица Търново. Само че тогава можеше да се видят единствено двете страници с миниатюрите на царското семейство. Както и на последвалите две изложби на Британската библиотека в Криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски", когато мнозина сънародници имаха рядката възможност да ги видят под стъклен похлупак. Тогава Британският музей и библиотека направиха прецедент като на два пъти изнесоха свой скъпоценен ръкопис извън Лондон. Това бе в отговор на изложбата с тракийското злато, която гостува на английската столица и смути с каратите си ценителите от Албиона. По дестинация Лондон-София друг път не е пътувал самолет с книга, две музейни сътруднички и полицаи като единствени пътници.
Екатерина Димитрова, магистър на изкуствата, е изнасяла лекции по българска литература в университетите на София, Делхи и Лондон. Тя е член на Дружеството за славистични и източноевропейски средновековни изследвания във Великобритания и съпредседател на Българското царско научно дружество. Първата нейна публикация върху Четвероевангелието на цар Иван Александър е издадена от Британската библиотека през 1994 г. и е включена в представителната серия на библиотеката "Ръкописи в цветове".
"В послеслова на монах Симеон Четвероевангелието е "извор, от който, пиеш като пиеш веднъж никога никога не ожадняваш" и който става "съкровище на сърдечното царство". Цар Иван Александър е изобразен шест пъти от общия портрет на царското семейство в началото на ръкописа до сцената с второто пришествие. Освен това той е изобразен още четири пъти в разговор със съответните евангелисти - Матей, Марко, Лука и Йоан. Непознато дотогава, той е изобразен също и в сцената със Страшния съд като светско лице. Това напомня Борис I, който решава да се покръсти пред сцената със Страшния съд и по такъв начин се отваря нов хоризонт за синтезиране на по-обхватен български владетелски духовен идиом.
Нещо забележително: дори работниците в лозята са изобразени в миниатюрите обути, също отиващи към ада. В същото време царят е показан без червените царствени ботуши и двуглавия орел - символ на Византия...
Изключителен интерес представлява новаторското откритие на математическата стойност на Магическия квадрат с името на царя в края на ръкописа. Той бе декодиран и разчетен за пръв път. В него чрез формула за бинарен растеж е изписано името на цар Иван Александър повече от 10 милиона пъти! Това единствено по рода си средновековно "судоку" дава възможност за по-пълно разбиране на образователните стандарти на Търновската книжовна школа."

Евангелието бе преведено на славянска реч

"Слава на Бога, прославен в Св. Троица, който изпълва всяко добро начинание, що се начева за него, и дава начало и край.
Написан бе този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение на Христа и неговите божествени самовидци, ученици и апостоли, наречен Четвероблаговестник не само по външен шар и злато, или пресукан лен, или по украса с камъни и бисери, но и по излияние на вътрешното божествено слово, откровение и проявление. Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от старите царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви евангелието биде преведено от гръцки слова на нашата славянска реч и бе положено за показ. То биде обковано отвън с позлатени дъски, а вътре биде украсено художествено от живописци с животворни образи на Господа и на неговите славни ученици, изписани със светли шарки и злато. Това бе сторено за утвърждение на неговото царство...
Тогава Иван Александър владееше скиптъра на българското и византийското царство заедно със своята благоверна, боговенчана и новопросветена царица госпожа Теодора... и със своя роден и превъзлюбен син цар Иван Шишман...

В годината 6864 от Сътворението на света (1355-1356 от новата ера), индикт 9-и.
А този, който написа тази книга, се нарича монах Симон, роб на Господина моя цар.

Написаното остава

"Неизследимата висота на божествените писания не идва просто до човешкия разум, но първом изисква чистота и много разум, и отдалечаване на всички скверни и светски неща.
А пък аз, скверният и неразумен, валяйки се в този суетен живот, не съм сътворил нито едно добро дело на този свят и не зная кое място ще ме приеме, сторих това дело лениво и неразумно. Но прочее, моля ви, заради казаното от Господа не ми въздавайте зло за зло, понеже не писа това Дух свети, но ръка тленна и смрадна. И на пишещия ръцете ще изгният и ще се стрият на прах, а писаното, макар и грубовато, са слова Божи и пребивава навеки.
Поради това, ако ли нещо е погрешно или неизправно, заради бедността на моя ум - защото моят ум се рееше другаде в лукави мисли - вие, на които Господ развързва ума, за да разберете писаното, прочитайте го, благославяйте, а не кълнете, та с вашата поправка и моят недостатък да се изправи, та негли владиката ме избави от геената в онзи ден, когато ще дойде и ще рече: "Донесете делата, за да получите отплата."
Писана бе тази книга в дните на благоверния и христолюбивия господин Александър, който произхожда от две страни от царско коляно..."

(Из Осмогласник от времето на цар Иван Александър, писан в Македония. Съхранява се в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий"-София

20.07.2007

 



Тагове:   диск,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8307861
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95681
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031