Венецианецът нарисувал новия континент на карта 200 години преди Колумб ФБР: Марко Поло е открил Америка Документът се пази в библиотеката на Конгреса Снимка: Интернет

Карта доказвала, че Марко Поло е открил западното крайбрежие на Америка, твърдят експерти от ФБР.

Америка, или по-скоро западното й крайбрежие, е била открита от Марко Поло близо 200 години преди Христофор Колумб, разкриват специалисти от ФБР във френското списание VSD.
Експерти от ФБР от 1943 г. изследват географска карта от Библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон.
Картата е била предадена в библиотеката през 1933 г. от американеца от италиански произход Маршън Роси и изобразява кораб до карта, показваща част от Индия, Китай, Япония, Индонезия и Северна Америка, според тогавашния доклад на библиотеката. Документът е наречен "Карта с кораб". Под кораба е изрисуван герб, плетеница от букви оформяща името Марко Поло.
"Протокът, който разделя Сибир от Аляска, е основният сюжет в картата", отбелязва авторът на статията в списанието Тиери Секретан. Секретан разказва, че анализ с ултравиолетови лъчи, направен от ФБР през 1943 г., е открил наличието на три вида печатарски мастила върху картата, която навремето е била осъвременена. Докладът лансира няколко хипотези, сред които е вероятността, че "Марко Поло, който се връща във Венеция през 1295 г., е дал в Европа първите сведения за съществуването на Северна Америка".
"Ако тази карта действително е на Марко Поло, излиза, че италианецът е достигнал до Америка два века преди Колумб и е нарисувал протока, който отделя Азия от Америка, четири века, преди той да се появи на европейските карти" - подчертава Тиери Секретан.
Откриването на Америка се приписва на Христофор Колумб през 1492 г.
Марко Поло, който във връзка с пътешествията си никога не е споменавал за откриване на суша в района на Аляска, на смъртното си легло е казал пред приятелите си: "Не съм описал и половината от това, което съм видял", припомня Тиери Секретан. 
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=129098&cid=1&eid=1133

Марко Поло 

„Когато човек язди през пустинята през нощта и поради някаква причина – ако заспи или нещо друго, – се отдели от спътниците си и тръгне да ги търси, той чува призрачни гласове, които му говорят, сякаш са му спътници, понякога дори го викат по име…” („Пътуванията на Марко Поло”)

От най-древни времена, въпреки че нямало автомагистрали, Изтокът и Западът били свързани, макар и пътят между тях да бил много дълъг и труден. Един от най-прочутите мостове между Далечния и Близкия изток е Големият северен път на керваните. Той тръгвал от Багдад, пресичал целия азиатски континент и достигал до непознатите земи на подправките и коприната – Индия и Китай. Не една и две велики цивилизации използват именно този дълъг 8000 км път, за да развият търговията си и да станат още по-велики: Китай, древен Египет, Месопотамия, Персия, Индия, Рим…

Един от първите европейци, изминал Пътя на коприната – както Европа нарекла Пътя на керваните, – бил венецианският търговец Марко Поло. Неговите записки за пътешествията му за пръв път показали на европейците какво има в Далечния Изток. Изтощената от средновековен мрак и мръсотия (във всякакъв смисъл) Европа едва започвала своя Ренесанс и, заедно с това, научавала какво се крие отвъд азиатските пустини…

Как става така, че един търговец, който живее във Венеция, се озовава в непознатите земи на Изтока? Всъщност става постепенно – бащата и чичото на Марко Поло около 1260г. по различни причини тръгват към Азия, от Константинопол, през Кримския полуостров и земите на Златната орда. В монголските земи братята срещат една делегация, тръгнала към Великия Кублай хан. Делегатите били очаровани, че могат да заведат европейци при хана и убедили братята Поло да тръгнат с тях. Великият хан дотогава не бил виждал европейци и щял много да им се зарадва. Така семейството продължило на изток, преминавайки през „приятни местенца” като пустинята Гоби. През 1266 те стигнали до хана, до земите на днешен Китай. 

Кублай хан действително се зарадвал и дори поискал братята Поло да занесат съобщение от него до Папата, включващо молба той да изпрати християнски проповедници в монголските земи. Нещо повече, той поискал да му се изпратят 100 души, които да учат хората не само на християнство, но и на науките, познати на европейците. Кой би казал, че именно тази така далечна история може да даде пример за диалог между културите и религиите…

В крайна сметка братята се върнали във Венеция и след известно време тръгнали отново, за да занесат на Великия хан отговора на Папата (както и да му доведат двама монаси, които обаче се уплашили от пътуването и бързо-бързо се върнали насред пътя.) Именно тогава единият брат взел със себе си 17-годишния си син Марко.

От неговите записки по-късно европейците ще научат хиляди непознати неща. Например какво е пустинята Гоби – огромно пространство, което „се състои изцяло от планини и пясъци” и в което „няма нищо за ядене”. Марко Поло пише и за обичаите в Монголската империя, някои от които са меко казано жестоки –  когато умирал ханът, всеки, който имал нещастието да срещне погребалната му процесия, бил убиван, за да служи на владетеля в отвъдното. Един от хановете получил по този начин над 20 000 слуги…

Поло бил много впечатлен и от семейните традиции на монголците – мъжете можели да имат толкова съпруги, колкото поискат, а след смъртта на мъжа неговият най-възрастен син се женел за жените на баща си, с изключение на собствената си майка естествено. Интересно е, че на Марко Поло му прави впечатление и една напитка от кобилешко мляко, която са пили и нашите прадеди прабългарите – кумис.

Марко бързо станал любимец на хана, включително и заради четирите езика, които знаел. Владетелят му давал важни постове и го пращал на мисии в Китай, Бирма и Индия. Така Марко Поло видял места, които нямало да бъдат посетени от европейци през следващите шест века. И продължавал да запомня видяното, за да го опише по-късно.

Марко попаднал и на нещо много интересно, нещо, с което сме свикнали от векове и което не съществувало в тогавашна Европа – хартиените пари. Той с учудване видял и силно развитата икономика на Изтока – производството на желязо в Китай за една година по онова време – да не забравяме, че говорим за 13 век – било толкова, колкото щяло да бъде в Европа… през 18 век.

Марко Поло и семейството му прекарали 17 години в двора на Кублай хан. Към края на този период те вече нямали търпение да си тръгнат, въпреки че Марко описва красотите на Изтока и това колко влюбен бил в тях. Причината – семейство Поло вече били събрали много големи богатства и се страхували, че след смъртта на Кублай – по това време той наближавал 80-годишна възраст – те няма да могат да си ги изнесат от страната. (Говорим за търговци все пак!) Макар и да не му се искало, Кублай хан ги пуснал да си ходят в родната Венеция… Следвало дълго и мъчително морско пътуване от Китай, през Индийския океан, към Европа.

През всички пътувания на семейство Поло, още от първата им среща с Великия хан, владетелят ги пазел. А именно – дал им един своеобразен паспорт, една златна плочка, която показвала на всеки, когото търговците срещали по пътя си, че тези хора са пазени от Кублай хан. Тази плочка помагала на семейството дори след смъртта на хана, по пътя към дома.

Три години след завръщането си във Венеция Марко Поло записал всичко, което бил видял в Далечния Изток. Книгата му „Пътуванията на Марко Поло” имала огромно влияние в тогавашна Европа, защото показала един свят, за който хората не знаели почти нищо и който бил за него като на измислици…

Най-интересното обаче все още предстои. Марко Поло умира във Венеция и на смъртното си легло казва следното: „Разказах само половината от това, което съм видял!”

Оттам нататък започват споровете на учените. Според някои Марко Поло изобщо не е стигнал до Китай, защото в писанията му не се споменават неща, които са характерни за онези земи и които няма как да е пропуснал – Великата китайска стена, чая, калиграфията (особено първото изглежда доста големичко, за да не се забележи.) Неговото име не било записано и в аналите на империята, в които се записвали всички чуждестранни посетители.

Така или иначе, факт е, че книгата му става много популярна и полезна, независимо от съмненията. Нещо повече, приносът на Марко Поло е много по-голям от описанието на далечни земи – той се показва като човек, който е в състояние да разбере култури, много различни от неговата собствена, което е огромно постижение.

Също така, благодарение на описанията му за Пътя на коприната пътешествениците след него имат поне бегла идея през какво ще преминат, отправяйки се на Изток, през земи, за които все още нямало дори точни карти.

Накрая, на Марко Поло никак не му липсва самочувствие за това, което е направил и това се вижда от книгата му. Там той казва: „Вярвам, че сме се завърнали по Божията воля, за да знаят хората какви неща има по света, защото… никой друг, християнин или сарацин, монголец или езичник, не е изследвал толкова много света, колкото месер Марко, син на месер Николо Поло, велик и благороден гражданин на Венеция.”

Ето какви били според Марко Поло опасностите на пътя през пустините – откъс от „Пътешествията на Марко Поло”:

„Когато човек язди през пустинята през нощта и поради някаква причина – ако заспи или нещо друго, – се отдели от спътниците си и тръгне да ги търси, той чува призрачни гласове, които му говорят, сякаш са му спътници, понякога дори го викат по име. Често тези гласове примамват пътника встрани от пътеката и той не може повече да я намери. Много хора са се загубили и загинали по този начин.

Понякога през нощта пътниците чуват странни шумове – тропота на много конници встрани от пътя; и ако пътниците повярват, че това са конници от тяхната собствена група и тръгнат след шума, те изпадат в голяма беда и осъзнават грешката си, едва когато се развидели. Има и някои, които, пресичайки пустинята, срещат странни хора, които идват към тях. Пътниците мислят, че това са крадци, тръгват наобратно и без да усетят, са се загубили безнадеждно.

Дори през деня пътникът чува гласовете на духовете и понякога му се струва, че това са напевите на много музикални инструменти, най-вече барабани, както и звън на оръжия.

Затова групите пътници се стараят да са много близо един до друг. Преди да заспят, те забиват в земята знак, сочещ посоката, в която трябва да потеглят на сутринта. Също така, завързват звънчета около вратовете на всичките си животни, за да ги чуят, ако те се отдалечат от пътеката.”

Викингите 500 години преди Колумб стигат до Ню Фаундленд, като първо колонизират Гренландия, а после и Исландия.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B8

и увлекателно да прочета повече за този забелижим изследовател.
Благодаря ти!