Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
22.05.2009 15:05 -
СПОМЕН ЗА ПЪРВИТЕ АПОСТОЛИ - ПРОСВЕТИТЕЛИ БЪЛГАРСКИ
Автор: avangardi
Категория: Технологии
Прочетен: 2239 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.05.2009 15:20
Прочетен: 2239 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 22.05.2009 15:20
11 МАЙ и 24 МАЙ – СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
СПОМЕН ЗА ПЪРВИТЕ АПОСТОЛИ
ПРОСВЕТИТЕЛИ БЪЛГАРСКИ Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови. През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. Този ден, според съвременната терминология, би могъл да бъде определен като продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава. Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свьрзани с периоди на вьзход на бьлгарската дьржава, нашите вьзрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Иоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа. КИРИЛ И МЕТОДИЙ Живот и дело Писмените извори не ни предлагат достатъчно данни и затова сега в историческата наука са малко твьрдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ - в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий - висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски произход. Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год. Участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото „проповядвал незаконно”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език. Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил образование в прочутата Магнаурската школа при мъдри учители - патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „философ” получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се установява при своя брат в манастира Полихрон. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, Моравия, Рим, Венеция. През декември 867 год. заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му публични изяви. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието”, според които словото божие може да се проповядва само на три езика - европейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?” Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е извършеното тържествено погребение в римската църква „Сан Клементе” и канонизирането му светец на християнската църква веднага след смъртта му.
ПРОСВЕТИТЕЛИ БЪЛГАРСКИ Върви народе възродени, към светла бъднина върви
с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови. През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. Този ден, според съвременната терминология, би могъл да бъде определен като продукт на волята на формиращото се през Възраждането гражданско общество в етническите граници на поробената българска държава. Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) по идея на учителя С. П. Иванов с „божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: „Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища”. По-късно една от църквите в града – „Св. Димитър” се сдобива с второ патронно име „Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по запазения на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 г. От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден - само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свьрзани с периоди на вьзход на бьлгарската дьржава, нашите вьзрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Иоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа. КИРИЛ И МЕТОДИЙ Живот и дело Писмените извори не ни предлагат достатъчно данни и затова сега в историческата наука са малко твьрдо установените факти от жизнения пьт и дейността на двамата братя. Приема се, че Методий е роден около 815 год., а Константин-Кирил Философ - в края на 826 или 827 год. в Солун. Бащата Льв е друнгарий - висока военна и административна длъжност в държавната йерархия. От по-късни извори е известно, че майката Мария е от славянски произход. Светското име на Методий не е известно. След 10 годишна административна дейност като управител на област северно от Солун, той се оттегля в манастира Полихрон в Мала Азия, пьрвоначално като монах, а по-кьсно и като игумен на манастира. През периода от 860 до 867 год. Участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в Моравия, Рим и Венеция. След 869 год. се установява в Панония като папски пратеник. Към 873 год., след като е освободен от заточение наложено му от църковен съд, защото „проповядвал незаконно”, Методий се връща в Панония, а по-късно в Моравия където е ръкоположен отново за епископ. Умира на 6 април 885 год. и е погребан във Велеград – столицата на Великоморавия. Въпреки, че е подложен на непрекъснати гонения от немските духовници, той оставя завидно наследство от преводни и оригинални книги и подготвя около 200 ученици за свещеници, които да проповядват християнската вяра на славянски език. Константин е светското име на седмото дете на Лъв и Мария. Монашеското име Кирил той приема 50 дни преди смъртта си. Роден е в края 826 или началото на 827 година. Получил образование в прочутата Магнаурската школа при мъдри учители - патриарх Фотий и Лъв Граматик. Титлата „философ” получава именно тук за изключителните си интелектуални умения. През 855 год. осъществява първата си дипломатическа мисия – при арабския халиф Мутавакил. След завръщането от Багдад се установява при своя брат в манастира Полихрон. По-късно изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, Моравия, Рим, Венеция. През декември 867 год. заедно с брат си Методий и техните ученици са приети в Рим от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги. В същата година е една от най-значимите му публични изяви. При диспута във Венеция с привържениците на „триезичието”, според които словото божие може да се проповядва само на три езика - европейски, латински и гръцки, Константин -Кирил Философ изнася реч в която защитава славянския език. Забележителни са за поколения наред неговите слова: „ Бог не праща ли еднакво дъжд на всички? Също тъй слънцето не грее ли за всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате като признавате само три езика и като повелявате щото всички други народи да бъдат глухи и слепи?” Житейският път на Константин-Кирил Философ прекъсва на 14 февруари 869 год. Признание за делата му е извършеното тържествено погребение в римската църква „Сан Клементе” и канонизирането му светец на християнската църква веднага след смъртта му.
Регионален исторически музей - Стара Загора
6000 Стара Загора
бул."Руски" № 42
e-mail: rim@museum.starazagora.net
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Магическо Прозорче към света в блог.бг - по азбучен ред
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително