Сайтовете вече и на кирилица 25 май 2009, 06:02
  “Вече ще изписваме адреси в интернет и на български. Това ще стане най-късно до края на годината”, обяви навръх 24 май вицепремиерът Ивайло Калфин. “Домейнът ".бг" е първият на кирилица, а руснаците, които подали заявка за същото ден след нас, са уволнени за закъснението”, каза още Калфин. Новите адреси ще имат по-малко ограничения от сегашния ".bg", който е на частна фирма. /БЛИЦ

---

Купешките думи от времето на Бай Ганьо още са на мода Парламентът като Вавилонска кула Диалекти се леят от трибуната, депутати "мекат" след цял мандат в столицата
Ако българската мутра говори с 400 думи общо, то родният политик ползва около 400 свои думи. Всичко останало в езика му са клишета, паразитни фрази и нищо неказващи словосъчетания. До този извод стигнаха родните лингвисти, които от няколко години следят езика на различните социални слоеве у нас и вече са готови да регистрират център за мониторинг на езика.

 
И при недотам пълна зала в Народното събрание се раждат словесни бисери
Фото "Стандарт" В момента парламентът ни наподобява Вавилонска кула, в която са смесени диалекти от различни краища на страната, а разговорните "ма" и "ва" (което пък от своя страна е диалектна форма на "бе") звучат редовно от неговата трибуна. Дори горката реформа, която провеждаме вече 20 г., витае в пленарната зала под кодовото име "риформътъ", вероятно защото я е срам да бъде разпозната, шегуват се лингвистите у нас.
Българският политик в момента е не просто лошо говорещ - той задава цял един модел на грешно произнасяне на думите, защото бива чут от десетки хора, които приемат езика му за норма. Обикновено публиката искрено се възмущава, когато т. нар. каруцарски език нахлуе в разгорещените политически дебати. Репликата "що не дойдете тук да ви шибна една плесница" на "великата" депутатка Свободка Стефанова се превърна в култова преди години, защото е рядкост улицата да заговори така откровено от трибуната.
Дребните грешки на политиците обаче се прощават и пренебрегват, а понякога дори и не се забелязват. Министри редовно произнасят имената на подресорните си ведомства и предприятия диалектно и с грешки, като това важи дори и за просветния шеф Даниел Вълчев. Той, както и колегите му редовно поставят погрешно ударение на "училища" и пропуска да членува думата министерство, когато говори за МОН. "Езикът ни е малко или много разколебан и някои от нормите могат да отпаднат в разговорната реч, но не и от парламентарната трибуна. Не може председател на комисия да пита "На кой да дам думътъ" - изречение, в което има поне три правоговорни грешки", заявиха филолозите. Избраниците ни масово казват още рекъх, четъх, 120 депутата (вместо депутати). Лингвистите се шегуват с тях, че явно не се смятат за хора, защото подобна бройна форма се употребява само за неодушевените предмети. Около две трети от завършващото мандата си Народно събрание "мьека" - тоест редуцира "е" в "и", "о" в "у" и "а" в "ъ". Въпреки четирите години на парламентарната скамейка родните избраници така и не се научиха да наричат себе си "депутати", а не "дипутати", констатират лингвистите.
Те са отчели и още една характерна за политиците стратегия - всеки втори избраник, поставен в неловка ситуация, обожава да започва изреченията си с "Ако трябва да бъда откровен". Жените министри пък са затормозени от безкрайното произнасяне на "госпожа министърката" вместо "министърът". Депутатите от нежния пол вече са свикнали да ги скланят в женски род, на "депутатка", но най-тежко пострадали в езиково отношение са бизнес дамите, които някои избраници продължават и от парламентарната трибуна да наричат "бизнесменки".
Всъщност констатациите, които лингвистите са направили, извън тясно специалната сфера, съвпадат с общия образ на политика, който всеки у нас може да нарисува. Неговият "езиков портрет" накратко е следният: агресивен, недиалогичен, използващ огромно количество паразитни думи и клишета и от две години насам - криещ се зад щита на "европейското" всеки път, когато няма какво да каже на родна почва. Както Бай Ганьо и неговите съратници Гочоолу и Дочоолу и те обичат купешките думички. И докато Алековите герои в "Бай Ганьо прави избори" възклицават "Като кажа "фатален, гаче някой ме фаща за гърлото", съвременните им наследници ги "фаща" от думички като "политическа воля", "максимален" и "финализиране на преговорите".

Ако трябва да бъде обобщен моделът на политическо говорене у нас, то накратко той би изглеждал така - "Нищо не казват, но пък с много грешки".
Стела Стоянова

:)
това е история

Всичко е казано, отдавна не си правя труда да ги слушам, но някой път ги пускат по новините вечер, в телевизионни предавания и ....., но това не е от вчера.