Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2009 07:44 - На фокус - Закона за наследството! Компетентен? Боже, опази!; Коментари-Просто питаме
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 1552 Коментари: 0 Гласове:
2



На фокус - Нахвърлиха се върху Закона за наследството

Велиана Христова

31 Юли 2009, брой 172
  Два дни след клетвата на новия кабинет започна атака срещу защитата на археологическите паметници
image

Още когато на д-р Божидар Димитров бе осигурен постът на министър без портфейл и му бяха поверени не само българите в чужбина, но и културното наследство на България, за всички бе ясно, че той ще атакува Закона за наследството. Добре известно е, че директорът на НИМ е един от най-върлите негови противници. Но това да стане буквално за часове и по заобиколен начин е все пак неочаквано.
Два дни, след като новото правителство бе избрано от парламента, омбудсманът на България сезира Конституционния съд за ключови текстове от Закона за културното наследство. Поне малко да бе изчакал, нямаше да породи съмнения за подчинение на една толкова важна за държавата независима институция на политическата конюнктура.
Юридическите термини в искането на омбудсмана не са тъй достъпни за неизкушените в правото. За да е ясно - атакуват се двете основни разпоредби на закона, които слагат някакъв ред в досегашния иманярско-колекционерски хаос в България. Пет месеца след приемането на закона и три месеца и половина след влизането му в сила се оказва, че проф. Гиньо Ганев бил сезиран как тези текстове нарушават правата на гражданите "от многобройни граждански организации, народни представители и отделни граждани". Който е следил бурните дебати около Закона за културното наследство, може поименно да изреди и организациите, и депутатите, и отделните граждани.
Първият атакуван законов текст (чл. 113) постановява, че културни ценности (да речем златни тракийски ритони, глави на мраморни римски статуи, или средновековни икони - такъв тип находки са двигателят на целия ажиотаж) не могат да се продават, ако притежателите им не са ги обявили и регистрирали пред държавата. А ако тези ценности са национално богатство, се уведомява министърът на културата и държавата, която има правото да ги купи първа. Ако за 7 дни тя не стори това, тогава ритонът може да бъде продаден на частно лице. Сиреч, ако една древна находка е изровена  престъпно от иманяри, тя няма как да бъде продадена също престъпно на колекционер, нито пък той може да я препродаде. Който пък по някакъв начин се сдобие с античен предмет, според този текст е длъжен незабавно да го обяви пред държавата. Така беше впрочем и според действащия досега Закон за паметниците на културата и музеите.
Тези изисквания според омбудсмана ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността и нарушават конституцията. Интересно е, че в аналогичния гръцки закон ги има същите изисквания, дори като граница кое е археологическа ценност е посочена година на създаването й - до 1830 г. И никой не смята, че това ограничава правата за разпореждане със собственост. Защото собствеността на извадените от земята ценности принадлежи на нацията, не на този, който ги е откраднал от нея. Ако такова изискване липсва, това означава, че законът разрешава и оттук нататък всеки да рови където си иска (200 000 души го правят според самия Божидар Димитров), да вади каквото си иска и да го продава на когото си иска у нас и зад граница, ако го измъкне чрез добре организиран канал през митниците. Значи, ако някой ти открадне колата, според закона кражбата и продажбата й са престъпление. А ако някой открадне от нацията "кола" от V в. пр. Хр., според омбудсмана и противниците на закона невъзможността да го направи безнаказно е "ограничаване на гражданските му права"! Това ли е правова държава според тях?
Вторият текст, за който е сезиран КС, е §5 от заключителните разпоредби на закона. Той изисква всички, които притежават археологически паметници (ясно е посочено - археологически!), да ги идентифицират и регистрират в някой музей в държавата в 6-месечен срок от влизането на закона в сила - сиреч до 10 октомври т.г. (май че точно затова се бърза с отмяната му). При това трябва да посочат произхода им и как са ги придобили. Ако не могат да направят това за предмети, които са национално богатство, те не могат да са техни собственици, а стават държатели. Сиреч, ако колекционер е купил легално в чужбина тракийски златен венец, изнесен от българските земи, той няма проблеми. Такава е политиката и на Гърция, и на Турция, и на Италия. Ако обаче златният венец е придобит престъпно от иманяри, колекционерът трябва да го декларира и няма право да го притежава "по давност" (сиреч, по логиката на това, че краденият предмет е попаднал у него преди 20 години, да речем). И - забележете, краденият венец не му се отнема, а само му е забранено да се разпорежда с него и да го продава по свое усмотрение. Това е държателят. Сделките с предмети национално богатство се обявяват за нищожни. Статутът на държателя също е заимстван от гръцкия Закон за археологическото наследство, но в Гърция никой не пледира, че с това се нарушават права на собственост.
Работата е там, че през 1998 г., в разгара на "прехода", с поправка в Закона за държавната собственост нашият парламент отменя закрилата на археологическите паметници от национално и световно значение чрез публична държавна собственост, те стават частна държавна собственост и могат да се придобиват като панелка в столичен квартал! Някой да не знае как земи, публична държавна собственост, се трансформират в частна държавна и сетне безпрепятствено се продават и подаряват на частници? Е, същото е. Частната държавна собственост - сиреч крадените от иманярите предмети и придобити "по давност" от колекционери в пълно нарушение на действащия и тогава Закон за паметниците на културата, по този начин се узаконяват. Кражбата получава амнистия. В съседните нам страни с богато древно археологическо наследство, сходно на нашето,  паметниците с национално и световно значение са изключителна държавна собственост. Всеки сам да си отговори защо и в чий интерес у нас уникалните находки са станали частна държавна собственост и сетне частна, при това не чрез специалния Закон за паметниците на културата и музеите, а чрез Закона за държавната собственост! Но има подробност - през 2005 г. е приета нова наредба и онези колекционери, които са я спазили, са станали собственици. "От 2005 г. реално вече никой няма оправдание за това, че не си е обявил колекцията, единствената му причина да не го е направил може да е, че се притеснява от нейната неправомерност", заяви м.г. пред ДУМА прокурорът от Върховна касационна прокуратура Николай Соларов. Очевидно "големият проблем" е в изискването да ги декларират отново по правилата на новия закон.           
Та според омбудсмана и противниците на новия Закон за културното наследство с неговия §5 на собственика на крадения от иманярите златен венец, узаконен през 1998 г., се отнема правото на собственост. А всъщност колекционерът става държател на златния венец на тракийския цар Котис например и отново никой не му го отнема, нито му пречи да го показва пред публика срещу заплащане; но му се забранява да го скрие, без да го декларира, и да го продаде тайно. Така че никакво "отчуждаване за държавни нужди без обезщетение", за каквото говори омбудсманът, просто няма. Апропо, как би погледнал Конституционният съд на казуса, че през 1998 г. с един закон е узаконена крадена от нацията собственост, чиято кражба според друг действащ тогава закон е престъпление? Подобен законодателен подход не накърнява ли "правната сигурност и предвидимостта на нормативната уредба като основни характеристики на правовата държава", както казва сега омбудсманът? Ако го няма въпросният §5, това би означавало и оттук нататък пълчища иманяри да шетат из страната, да унищожават гробници и да продават тайно и безнаказно награбеното на богаташи.
И само да попитам, когато държавата отчуждава нечий терен, за да построи магистрала на същото място, тя не накърнява ли правото на собственост, придобита законно? И не е ли достатъчно обезщетение това, че с новия закон на държателите се оставят всички права да използват в своя изгода крадените от националната земя находки? Защо ли не попитат с един референдум българина за това? Все пак става дума за националната му собственост. Ако изобщо му пука.
 Още преди да стане вицепремиер и министър на вътрешните работи, и Цветан Цветанов заяви пред "Неделя 150" на БНР: "Доста неща трябва да бъдат променени, които за съжаление не успяха да бъдат променени в така приетия закон. Но аз съм убеден, че с експертите и с представителите от културното министерство ще могат да се направят тези законодателни инициативи, които ще бъдат факт при това парламентарно мнозинство, което имаме днес в парламента". Това е жалкото - няма национална политика, има превес на това или онова лоби, при тази, или онази власт.  
И още. Според същия §5 търг се прави само с регистрирани предмети. Че къде не е така по света? Само на черния пазар е иначе. Но продадените на аукциони нерегистрирани паметници все повече се връщат в последно време на страните, от които произхождат. Очевидно това не се харесва на мнозина. Впрочем, противници на закона имаше във всички парламентарни групи в миналия парламент...
Ако правилата на новия закон действат, иманяри и колекционери масово щели да изнасят ценностите зад граница, за да ги продават там! Става като при крадеца, който вика "Дръжте крадеца!". Ами като 10 години от 1998 г. насам притежаваха свободно иманярските придобивки, защо точно в края на този период България бе провъзгласена за страна с ключова роля в доставянето на незаконно добити и изнесени по света антични предмети? Защо италианският прокурор Паоло Фери, яростен борец срещу иманярите и незаконния трафик на археологически находки, сега през юли приветства нашия нов Закон за културното наследство като добра политическа стъпка срещу черния пазар на антики?
Накрая една прогноза: След първата атака ще последва втора - по правата на археолозите, записани в новия закон. За това вече чухме закани. Археолозите са учени, а научните правила пречат да се граби безогледно. Друго си е политическата власт ЕООД да дирижира проучването на паметниците...

На фокус - Компетентен? Боже, опази!
препратка>30.07 07:16 - 5 бона за дубльор на изпит за висше

Доц. Елка Дроснева

29 Юли 2009, брой 170
  Трябва да се борим с настъпилото у нас пренебрежение към образоваността Всяко преброяване на населението в България включва графа "образование". През годините възможностите варират, но по принцип се отчитат "неграмотни", "начално образование", "основно", "средно", "средно специално", "полувисше", "висше". И - дотук. Защото посоките на професионална реализация според образованието са въпрос по-скоро на фантазия и слука. Да не говорим за финансирането им. Не е от 20 години - от по-дълго е. По-възрастните могат да си спомнят вица, според който инженери (висшисти) посещават ПУЦ (Професионално учебен център), за да се сдобият с документ за по-ниска квалификация и да намерят по-добра професионална и финансова реализация.
Наред със старите дефекти успешно придобихме и нови. Като пример - липсва разумно държавно отношение към степента на образованост на човека. Твърдя го, защото най-малкото, с което мога да го докажа, е премахването на

връзката образование - заплата

Зависи къде, какво и за кого работиш, не какво ти е образованието. Гибелна е такава постановка, дори да забравим шуро-баджанащината. Защото насажда пренебрежение към професионализма. Което излиза и извън сферата на образователната система. Превръща се в норма на обществен и държавен живот. Никой народ - твърдя го като историк - не е благоденствал, ако е загърбвал професионализма.
В системата на образованието проблемът е драстичен. След началото на промените биде измислено да се отпускат

парите според броя на учащите се

По тази логика няма никакво значение какъв е преподавателският състав. Резултат: асистент от еди-кой си държавен университет взема професорската заплата на Софийския университет. Не споделям държавна политика, според която колкото по-малко квалифициран е преподавателският състав, толкова по-добре.
Същата логика се разпростира върху училищното образование и т.нар. делегирани бюджети усърдно я защитават. Има ли ги учителите бакалаври, магистри, с клас квалификация - няма значение. Има значение само бройката ученици. Ефектът? Учениците знаят, че и да ходят на училище, и да не ходят, ще завършат класа, ако ще да е на септемврийска поправителна сесия. Другите, на които все още им се ходи, скоро съобразяват, че тъй и тъй над тройка не могат да се вдигнат и просто няма смисъл, щом и с неходене могат да я постигнат. Гине образоваността на един народ. Никакви тестове, безконечни административни проверки и прочие безумни фокуси няма да решат проблема, докато бройката обучаеми решава всичко. Като едно време кадрите.
Вестник ДУМА винаги, оттакто съществува,  анализира задълбочено и обективно държавната политика в науката и образованието, независимо дали е в позиция на "официоз" или на "опозиционер". Напоследък пак стана дума за измислените матури. И за драстичната разлика в успеваемостта на тях и на кандидат-студентските изпити. Когато нещата са изпуснати в училищното образование, висшето се заема със задача, която не му е присъща: да наваксва пропуските на средното. А кога да върши собствената си работа?
После идват големите приказки за

спад на качеството

на образованието. Че как да не спада?! Нали нормативната уредба е насочена тъкмо към това! Доказателствата? Имам място само за част от тях.
1. Както в много други сфери, и тук законите се работят на парче. Сякаш училищното образование няма нищо общо с университетското. От закона към следващите актове практиката продължава. Години минават, докато подзаконовите норми бъдат разработени.
2. За училището бедите започват с изработването на училищните курсове по различните предмети. В тях днес може да се видят остатъци от времена, когато IV клас беше ту в началния курс, ту в прогимназиалния. Така и с VIII клас - ту прогимназия, ту гимназия. Така и с експериментите на каква възраст да тръгват децата на училище - 6 или 7, и колко класа да учат - 11 или 12. Прочие, днешният ХII клас, въведен без мисъл за програмата, е пълна измишльотина - загубено време за всички участници в процеса.
3. След училищния курс идва ред на програмите по всеки предмет. Все си говорим за "олекотяване" и все си правим каквото си знаем. Може ли някой употребител на термина "олекотяване" да обясни по-точно какво всъщност има предвид? Защото приказката си е приказка, но практиката драстично се разминава с намерението.
4. После идва ред на учебниците. Много се коментира в обществото за пари, издателски и авторски интереси и прочие. Колкото до съдържанието, страдаме от общи приказки, най-често на хора, които не са отваряли учебник от времето, когато самите те са били ученици. Докато някой родител не изпищи, че в пеенката вместо "Зайченцето бяло" се кипри нещо като поп-фолк.
5. Следващо поред е ежегодното указание, пак на МОН, за разпределението на материала по съответния предмет. Това указание се разпраща по Регионалните инспекторати, те го спускат към училищата. Следват септемврийските съвещания на инспекторатите с учителите за разясняване на плановете, програмите, разпределенията, учебниците - ако са нови. Качествата на експертите в РИО не коментирам. Само споделям, че има такива, които поради бездарието си години тровят учителите. Но има и такива, които скоро-скоро напускат доброволно, или доброзорно. Системата ги изхвърля, защото са твърде големи професионалисти и пречат на дремливия й уют.
6. Идват и училищните съвети с все същи  организационни функции. Главни герои там са директорите. В случай, че са читави - справят се; участват в конкурси, или поне се чувстват изпружени на нокти от делегираните бюджети.
7. И така, най-сетне идва ред на "простосмъртния" учител.
Един премиер преди време изрече нещо, от което следваше, че професията "учител" не е обществено значима. Тъй и не разбрах кои професии са обществено значими. При тази му постановка не съм и очаквала министърът на образованието да се  пребори с финансовия министър. За 20 години досегашният министър например бе поредният, който не можа, може би и не пожела, да направи финансовия свой съмишленик. Но един министър трябва да си познава поне ресорната нормативна уредба. Не да се диви, че може да е даскал във висшето образование, пък не може да е учител в училище.
Дочух за добрите намерения на новия парламент. И на новото правителство. И на новия министър на образованието. Пожелавам му

да превърне в свой съмишленик

финансовия министър.
Радва ме идеята да се работи за издигане на обществения престиж на българския учител. Тъкмо затова подсказвам няколко посоки.
1. Обществото има нужда да осмисли, че детето се среща с училищното образование на 6-7 години. От тях липсва учителят, който го поема.
2. Оттук нататък отговорността на учителя за детето е споделена: първо със семейството, после с останалата част на обществото.
3. Детето е в училище около 8 часа. Какво са те на фона на останалите 16 в денонощието? И при 3-4 месеца ваканции?
4. Учителят е човек, който работи не по половин ден, както си мислят завистливо хората извън бранша. Напротив - работният му ден не просто е пълен, ами е препълнен. Понякога - в зависимост от предмета - без почивка в събота и неделя. Докато учениците са във ваканции, учителите са на работа. Даже няма кога да си вземат целия полагаем им се отпуск. Ако стигнат до 2/3 - доволни са. А на главата на учителя "висят" ония 7 точки по-горе.
5. Учителят разполага с 40 минути 2-3 пъти седмично да образова 20-25 деца по своя предмет. Колко можете да кажете на детето си за 4 минути за нещата, на които искате да го научите? Само че, за да изпълни хорариума си, учителят седмично учи около 100-120 деца най-малко, и то по 2 пъти седмично. Можете ли вие, които не сте в образованието, да понесете такова натоварване?
6. Учителят общува с родителите. Понякога ги издирва, те отказват срещи, а когато зачезне детето им, първо търсят класния да им каже къде е то.
7. Учителят е човек, който се е образовал дълги години, за да е добър в предмета си и в преподаването му, да общува с ученици, родители и всички, които му "висят на главата". Има степен бакалавър/магистър/доктор или и клас-квалификация. Образованието е ценност велика. Най-великата, наред със здравето.
8. По навик пиша "учителят". Мъжете в образованието, не само в България, са около 20%. Останалите 80% са жени. За разлика от съотношението в категориите, които регламентират учителския труд.
Ще постигнат ли разбирателство мъжете и жените в България по въпросите на управлението на образованието? Сиреч, ще се погрижат ли да растат по-здрави, по-умни и по-добри граждани на Република България и на Европейския съюз, на Човечеството?
Няма да стане за шест месеца - срока, който правителството иска като ориентировъчен за начинанията си. Но отнякъде, от някога и от някого трябва да се започне. С оглеждане на сбърканата нормативна уредба, например. С издигането на степента на образование в обществена ценност със съответните финансови измерения. Последното ще позволи на учителите и на учените да не търсят втора, по-добре платена работа, за да вържат двата края. Така ще имат повече време за основната. На родителите пък ще спести средствата, които сега дават за частни уроци. Защото в частния урок договорът е само между три страни - родители, учител, ученик. И 80-100 минути седмично са само за това дете.

Коментари  - Просто питаме

Юрий Борисов
30 Юли 2009, брой 171

При демокрацията ни всяка нова власт започва със следните три приказки: първо, "ще бъде трудно"; второ, "наследството е по-тежко от това, което очаквахме", и трето: "нещата не могат да се оправят с вълшебна пръчка". Което винаги контрастира с предизборното: "управляващите са некадърни и крадливи, затова живеем зле".
ГЕРБ обаче чупят рекорда. Ден след клетвата финансовият експерт депутат Менда Стоянова предупреди, че "ще затягаме коланите" (пред БНТ на 28.07). Което на прост език означава, че ще започнем да живеем по-зле. А новият финансов министър Дянков за два дни направи две взаимно изключващи се твърдения. Онзи ден каза, че парите за образование няма да се пипат. Вчера пък заяви, че не може да се мине, "без да се ударят някои от основните пера като образование...". А изненадата от тежкото наследство направо си е непонятна на фона на признанието от същия министър, че от седмици работят заедно с Орешарски.
Няма обаче да се заяждаме на дребно. Ето го конструктивния въпрос. Как така ще стягаме коланите, след като ГЕРБ обеща: да спре източването на ДДС, да деблокира спрените европейски пари, да прекрати краденето по митниците, да удари през пръсти корупцията, да направи икономиката по-конкурентоспособна. Че защо тогава ще трябва да живеем по-зле?




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8307749
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95680
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031