|
След по-малко от седмица предстои събитие, което не е в центъра на общественото внимание, а би трябвало. Навършват се 140 години от създаването на първата държавна институция в новата ни история - Българското книжовно дружество, което се ражда в Браила през 1869 г., а през 1912 г. е преобразувано в Българска академия на науките. Не е без значение, че родолюбците на един поробен народ създават храм на знанието, преди да се освободят от турското владичество. Създават го на чужда територия - в румънския град Браила, за да го преместят в София веднага след Освобождението.
Този знаменателен юбилей е поводът, по който със създействието на Националния политехнически музей и на Съюза на учените две авторки - Люба Дашовска и Пенка Лазарова, издадоха интересен и богато илюстрован сборник. Той се нарича "Българската следа в науката" и съдържа материали за големите учени, работили през десетилетията в природо-математическия клон на Българската академия на науките. И оставили научни постижения, които са наистина българска следа в международната наука. Имена на учени, които са известни в цял свят, постиженията на някои от тях присъстват дори в съвременните учебници за висшите училища на всички континенти. Брошурата съдържа кратки данни за големи изследователи, които си струва да изброим, поне защото те са стожерите и определят развитието на науката у нас в продължение на десетилетия:
- Ангел Балевски, Асен Хаджиолов, Владимир Христов, Георги Близнаков, Георги Бончев, Георги Наджаков, Даки Йорданов, Димитър Иванов, Димитър Мишев, Димитър Ораховац, Дончо Костов, Емил Джаков, Иван Буреш, Иван Костов, Йордан Малиновски, Кирил Братанов, Кирил Серафимов, Любомир Илиев, Любомир Кръстанов, Любомир Чакалов, Методий Попов, Милко Борисов, Никола Бонев, Виксолай Стоянов, Ростислав Каишев, Румен Цанев, Стефан Ангелов, Христо Я. Христов.
За 140 години организирана наука в България изследванията на нашите учени са пробивали външни граници и вътрешни бариери, но неизменно са били в служба на държавата. За съжаление това, общо взето, не интересува властващите, въпреки всички словесни излияния, че следваме и изпълняваме Лисабонската стратегия за развитие на икономика и на общество на знанието. Стратегия, според която като стратегически приоритет за днешния ден и бъдещето на Европа е обявена науката.
В такъв момент е добре да си спомним за началото, когато жаждата за знания и просвета се е оказала онази градивна сила, която е създала държавата върху основите на знанието. Един "Лисабон" преди 140 години! Предлагаме на читателя част от уводните думи на Пенка Лазарова към издадената за юбилея брошура.
"Да работи за духовното и вещественото обогатяване на нацията!"
Пенка Лазарова
Преди 140 години, благодарение на усилията на родолюбиви българи, в Браила се създава Българското книжовно дружество (БКД - днешната Българска академия на науките, като "всенародно учреждение", обединяващо "умствените български сили" с главна цел "да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване" (чл. 2 от Устава на БКД, 1869 г.) То - за разлика от подобни научни учреждения в другите страни - възникнали при готова държавност след щедри дарения или с кралски декрет, се създава в чужда, макар гостоприемна страна. Учредителите на дружеството са учени, учители, общественици, писатели, революционери (дори Левски е дал лепта за БКД), които виждат в знанието сила, освобождаваща духа и способстваща за културното издигане на нацията ни. Те започват своето свято дело в името на бъдещето на България.
"Без науката ние не можем дълго да съществуваме... ние ще се изгубим като народ... или ще бъдем всякога роби на по-образованите от нас". Тези пророчески думи принадлежат на Васил Друмев - един от инициаторите за създаването на БКД и негов учредител.
Така една голяма, родолюбива идея, занимавала умовете на поколения българи, най-сетне се осъществява и най-ревностните радетели за създаването на дружеството изричат клетвата: "...давам почтена реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности". Те ще се придържат към нея през нелеките години на емигрантство, през периода на възстановяване на дейността на дружеството във вече освободена България и при превръщането му в Академия на науките, която според завета на създателите си от 1869 г. трябва да стане "един от най-великолепните храмове на българската наука". И "да служи за духовното и веществено обогатяване на нацията". През всичките трудни, но богати по съдържание, етапи на съществуването си и днес академията се развива и утвърждава, следвайки демократичните завети на своите основатели.
Юбилеят на БАН е празник не само на академията, но и на всички учени в България, на всички българи, защото историята показва, че духовното и материалното възвисяване на един народ се гради на просвещението и науката. В днещните времена, когато текат сложните процеси на глобализация, Българската академия на науките, като основна национална научна институция у нас, представя авторитетно пред света България и нейната наука и доказва, че ние винаги сме били и ще бъдем неделима част от Европа. Така, както са мечтаели основателите на БКД - "да заеме той, българският народ, законното си място като самостоятелна нация в Европа". Учените от БАН днес с удовлетворение могат да заявят, че за тях конкурентоспособността и постоянното сравняване с европейските и световните стандарти в областта на научните изследвания винаги са били от особена важност и в съответствие с националните интереси и световните тенденции. Защото техните постижения, както постижениията на техните предшественици, са постижения за България.
Георги Наджаков. Първото българско откритие, основа на ксерокса
Първото българско откритие е регистрирано през 1937 г. Световноизвестният физик акад. Георги Наджаков открива т.нар. фотоелектретно състояние на веществата и фотоелектричната проводимост. Този принос във фундаменталното световно знание довежда до развитието на широк спектър от приложни науки - от електрофотографията и ксерокса до запаметяващите устройства и рентгеновите дозиметри.
Акад. Наджаков е директор на Физическия институт на БАН от 1946 до 1972 г. И днес физическите звена в академията са сред най-силните в научната област.
Ростислав Каишев. Растежът на кристалите
Учен с международна известност, акад. Ростислав Каишев в тандем с проф. Иван Странски създава българската школа по физикохимия, особено в областта на растежа и фазообразуването на кристалите. В световната наука е известна като Теорията на Странски и Каишев. Десетки видни наши учени от много поколения са възпитаници и съратници в научната школа на Каишев.
Ангел Балевски. Леенето с противоналягане
Това българско научно постижение е известно в цял свят, резултатите му се използват и в САЩ, и в Китай, и къде ли не. Авторското свидетелство на Балевски (дългогодишен председател на БАН до 1988 г.) и на Иван Димов е от 1961 г. Откритието на леенето с противоналягане има блестяща съдба в чужбина. В момента по този български метод в заводите на САЩ се произвеждат над 2,1 млн. автомобилни колела годишно. А Институтът по металознание на БАН, който Балевски създаде, е едно от водещите научни звена в академията.
Иван Костов. Палитра на минералите
Тласък за развитието на ново направление в световната кристалография и минералогия даде едно откритие на големия наш минералог акад. Иван Костов. Учен от световна величина, с огромна по обем научна дейност, акад. Костов създаде една от най-известните в света класификации на минерали. Откри нов минерал и го нарече Бончевит, на името на учитля си акад. Георги Бончев. Изследва минералите и разпределението на минералните находища в България, ръководи комплексната програма "Родопи".
Димитър Мишев. Космическият учен
Присъствието на България в Космоса като 18-а космическа страна е свързано с развитието у нас най-вече на модерна космическа физика, материалознание и биология, както и на дистанционните изследвания на Земята от Космоса. Уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256" са само част от над 30 години изследователски приноси на акад. Димитър Мишев, които направиха известно името му от САЩ до Япония. Той е 10-ият учен в света, награден от Международната астронавтична федерация за фундаментален принос в науките за Космоса и единствен от Източна Европа (2002 г.)
|
