Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2009 08:19 - Битката при Черномен обрича на гибел балканските християнски държави
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 1643 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.10.2009 08:26


Битката при Черномен обрича на гибел балканските християнски държави Ако крал Вълкашин не е близък роднина на царица Елена, остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош Иван Петрински
  image  

Цар Иван-Александър, стенопис в костницата на бачковската обител, около 1350 г. (снимка от 2002 г., след последната реставрация, при която бяха премахнати очите, принадлежащи изначално на друг образ и "залепени" на царското изображение през 30-те години на ХХ в.); царица Елена, стенопис от 1346-1349 г. в църквата "Св. Архангел Михаил" в обителта "Св. Гаврил Лесновски" до с. Лесново, Кратовско (снимка от 1934 г.); четириъгълна кула в замъка на Сяр, обновен и разширен при престоя на царица Елена в него, и план на крепостта (на малката снимка); Крал Вълкашин, стенопис от 1366-1371 г. в църквата "Св. Никола" в едноименната обител над с. Псача, Кумановско (снимка от 1934 г., преди реставрационната намеса, при която изображението доби значително по-благ израз чрез промяна на формата на веждите); цар Стефан Урош, стенопис от 1366-1371 г. в църквата "Св. Никола" в едноименната обител над с. Псача, Кумановско (изображението е от дясната страна на изображението на крал Вълкашин и е по-едро от него).

Колаж: Авторът

Тежко започва новата 6876 г. Есента бързо свършва и още в края на втория месец от началото на годината настъпва тежка зима. В края на октомври (= 1370 г. по грегорианския календар) дебели снегове затрупват Мизия. В Търновград старият цар Иван Александър, болнав още от дете, се чувства все по-зле. Прокоби се носят от двете страни на Хемус. На 17 февруари същата година (=1371 г.) царят издъхва, а на търновския престол се възкачва след сложни семейни борби Иван Шишман. В Сърбия още няколко месеца (до 4 декември) едва се удържа напълно обезсиленият втори и последен сръбски цар Стефан Урош. Решителните събития на Балканите се разиграват в земите южно от Стара планина, където властват братята Вълкашин и Иван Углеш. На 26 септември огромната им войска е неочаквано разгромена при Черномен - поражение, което вещае гибел на балканските християнски държави.

 

* * *

Кои са Вълкашин и Иван Углеш, засега не може да се отговори напълно категорично. Изглежда, че носят, в съответствие с българската царска традиция от Х в., двойни лични имена - едното получавано при раждането, а второто, християнско - при кръщаването им. Второто лично име на крал Вълкашин ("да е здрав и зъл като вълк") не е известно. Деспот Иван Углеш ни е познат от изворите винаги с двете си лични имена. Името, което получил още с раждането си - Углеш, е от старобългарската дума "онгл" - въглен.

Изворите винаги свързват името на Вълкашин с кралицата/царица Елена, поради което обективните изследователи основателно отдават шеметната му кариера на ясно изразената благосклонност на Иван-Александровата сестра. Едва 27-28-годишен, през 1345 г. Вълкашин със собствени средства започва истинско царско дело, свързано с огромни разходи - строителството на т. нар. Маркова обител при днешното с. Сушица, до Скопие. Малко по-късно, след 1350 г., като жупан на Прилеп сече монети заедно с брата на царица Елена деспот Иван Комнин Асен. Съвсем категорично, макар и изолирано, е едно сведение от септември 1365 г., когато брат му Иван Углеш, по това време велик войвода и управител на областта Прунея (Югоизточна Македония), е наречен "племенник" на владетелката на Сяр (по Хр. Матанов). Трябва да се добави непременно и лекотата, с която честолюбивата Елена отстъпва на деспот Иван Углеш през 1365 г. великолепното си княжество, добивано със зъби и нокти.

Ако можеше крал Вълкашин да не е близък роднина на царица Елена, тогава остава само да приемем непосредственото му участие в зачеването на престолонаследника Стефан Урош в самия край на 1335 г., защото само тези две причини могат да обяснят по-късната му близост с високопоставената българска колония в сръбския двор. Средновековната традиция за правенето на кариера не е с нищо по-различна от днешната и вариантите не са безкрайно много.

Дори при това бегло изброяване остава неясно защо двамата братя Вълкашин и Иван Углеш продължават упорито да се свързват с някакви Мърнявчевичи, според голословното твърдение на Мавро Орбини. Самият Паисий, който иначе ползва дубровнишкия историк като първостепенен източник по въпроса за двамата братя, се отделя от него и гради съвсем различна картина на категорична свързаност на краля и деспота със съвременния им български царски род. Друг е въпросът кой е "Вълкашиновият баща", споменат единствено в "История славянобългарска". Ясно е само, че това не може да бъде Елениният брат деспот Иван Комнин Асен, управител по повеля на цар Стефан Душан на Валона (днес в Южна Албания). Самият Вълкашин от своя страна е 10-12 години по-малък от Елена.

Дори и да продължим да упорстваме в подкрепата си за тезата на Орбини по въпроса за произхода на Вълкашин, тогава ще трябва да съчиним една съвсем невероятна история за участието на младия Вълкашин в почти фантастичното зачеване на дълго чакания Стефан Урош. Нека припомним, че когато първородният син на Стефан Душан бил само на 9 години, Вълкашин разполагал вече със значителни средства, за да гради една доста голяма църква, при това без да споменаваме отново за шеметната му по-сетнешна кариера.

Цели 5 години след сватбата си със Стефан Душан младата 20-25-годишна кралица не успяла да роди деца. Вече се водели преговори за нов брак на сръбския крал, когато почти по магически начин и съвсем навреме, навръх новата 6841 г. (= 1 септември 1336 г.), Елена ражда престолонаследника Стефан Урош. През цялото средновековие безродството е най-голямото проклятие за една жена. Ролята на мъжа при липсата на деца остава неизвестна за средновековния европеец. Дали Елена е била способна да си "помогне" при зачеването на престолонаследник? Имайки предвид решителния й характер, както и ексцентричността на майка й Кераца Петрица и под угрозата да довърши дните си в някоя затънтена обител или в най-добрия случай - върната при брат си в Търново, когото недолюбва, вероятно - да. Раждането на Стефан Урош наистина поразително съвпада с началото на възхода на Вълкашин, но все пак да предполагаме негово участие в зачеването на сръбския престолонаследник, би било наистина пресилено. Той, както и брат му са просто "племенници" на царицата.

* * *

Изглежда, че вече е дошло времето за преразглеждане на мястото на крал Вълкашин, на наследниците му и на събитията, свързани с тях в българската история. Въпреки отсъствието на категорични указания за Вълкашиновия произход в съвременните му извори всички исторически събития и извори насочват за неговата принадлежност към българския царски род - наследник на търновските Асеневци по женска и на видинските Шишмановци по мъжка линия. Време е голословните твърдения на Мавро Орбини, поне в българската историческа наука, никога повече да не намират място. Ако крал Вълкашин и брат му деспот Иван Углеш са от рода Мърнявчевичи, то тогава Барак Обама, вие и аз сме чистокръвни Асеневци.

След 2 години на 26 септември ще се навършат 640 години от битката при Черномен и това е добър повод да бъде подчертано нейното значение именно в българската история. Въпреки трагичния й завършек тази битка е част от героичните ни усилия за спиране на османската заплаха за Европа и това трябва да бъде дебело подчертано. Може би с тази задача би се нагърбило общинското ръководство в Свиленград, в чието историческо землище е мястото на битката, в сътрудничество със съвременните жители на близкото с. Черномен, намиращо се днес непосредствено оттатък българо-гръцката граница. Може би за това биха съдействали и някои държавни институции, ако намерят пролука в претрупаната си програма.

 

Извори

 

. . . Вукашиновият баща и Вукашина [Вълкашин], баща на Марко. Тоя Вукашин крал и Марко Кралевик били мъдри, храбри и красни човеци. Затова Стефан се почудил на тяхната осанка, умение и храброст. Той ги взел със себе си в Сърбия и имал Вукашин пръв след себе си и княз Лазара - втори . . .

При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал "цар на гърците и българите". За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места. Княз Лазар останал край Дунав и Шумадия и Морава и се съпротивлявал на Вукашин. Така сръбската земя се разделила на две за няколко години. И султан Мурад отишъл срещу княз Лазара с войска. Вукашин не отишъл на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазара на Косово поле и превзел най-напред неговата държава. След това крал Вукашин нападнал с войска турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене [Одрин], но турците пак се засилили срещу Вукашина и го подгонили назад. Бил убит от своя слуга при Марица при Пазарджик. Марко сгрешил срещу своя баща Вукашин и баща му искал да го убие. Той избягал при турския цар в Едрене.

След убийството на Вукашин цар Баязид поставил Марко за малък паша в Прилеп и Охрид. Тоя Баязид, син на Мария, дъщеря на българския цар Александър, син на Шишман Константин, обичал Марко Кралевики по родство - както се рече, и Вукашин, и Марко били от Константиновия род.

 

Паисий Хилендарски, "История славянобългарска"
image
Карта 5. Югозападните български земи след Черноменската битка
 


Статията за
битката при Черномен - 1371г. е допълнена със сведения за това сражение от Мавро Орбини и Лаоник Халкондил. Наред с бележката на монах Исая, Безименната бълг. хроника, турските автори Нашри и Саладин те дават едни от най-подробните описания за сражението. Проблемът е, че между сведенията има противоречия. Орбини се отличава особено от другите, макар и да цитира Халкондил. Но пък неговото описание съдържа много фактологически подробности.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8306930
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95678
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031