vanguard - Авангард :: На този ден

На този ден...

Празници :

* ООН — Международен ден, напомнящ за премахването на робството

* Лаос — Ден на републиката (1975 г., национален празник)

* Обединени арабски емирства — Годишнина от създаването на федерацията (1971 г., национален празник)

В България:
* 1375 — Българският монах Киприан е ръкоположен за митрополит на Киев и Литва.

През 1851 г. в Шумен е създаден първият български симфоничен оркестър под ръководството на унгарския емигрант Михай Шафран.

1886 г.
Във Виенската опера българските пратеници - Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Калчев се срещат за първи път с принц Фердинанд Сакскобурготски.
Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война 1913 г. и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г.. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където на 10 септември 1948 г. умира.

През 1891 г. село Кутловица е обявено за град Фердинад (днес Монтана).

1912 г.
Създадено е Македонско военно губернаторство с временен губернатор ген. Христофор Хесапчиев, а по-късно - ген. Михаил Иванов, с център Сяр. То включва 4 окръга: Драмски (5 околии), Сярски (9 околии), Солунски (от 12 декември Кукушки - 5 околии) и Щипски (5 околии). На 18 декември са утвърдени Временни наредби за гражданското управление на завладените земи.
По време на Балканската война България и балканските й съюзници разгромяват за два месеца изтощената от вътрешни размирици и неуспешни реформи Османска империя. Българските войски заемат крайбрежието на Бяло и Мраморно море от Кавала до Силиврия, с изключение на Галиполския полуостров. В източната част на българската окупационна зона се формира Лозенградско (Тракийско) военно губернаторство, чието седалище след превземането на Одрин се премества от Лозенград в централния град на Тракия. На запад е създадено Македонско военно губернаторство с главен град Сяр.

1916 г.
По време на Първата световна война (1914-1918 г.) е сключена Българо-германска военна конвенция. На север от линията Черна вода-Кюстенджа се установява етапна зона на германските войски, а на юг - смесено управление, останало неприложено.

1917 г.
С тайна заповед на главнокомандващия на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков са назначени командващите на 2-а , 3-а и 4-а армия.
Никола Жеков е военен и държавен деец, генерал от пехотата. Участва като доброволец в Сръбско-българската война 1885 г. По време на Балканската война 1912-1913 г. е началник-щаб на 2-ра армия. От 5 август до 1 октомври 1915эг. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. е назначен за главнокомандващ българската армия. Уволнен е от армията и е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни се изявява като общественик и публицист. След идването на Хитлер на власт е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. След края на Втората световна война 1939-1945 г. емигрира в чужбина.
Никола Жеков е роден в Сливен. Завършва Военното училище в София през 1887г., учи и във Военната академия в Торино, Италия.

1919 г.
С Изменение на Избирателния закон в България е въведено задължително гласуване.

1920 г.
Между 2 и 9 декември се провежда Архиерейски събор на Българската екзархия в София. На него е предложено правителството да измени Закона за свикване на църковно-народен събор.

1927 г.
Със заповед на министъра на войната започва тайно изграждане на Военноморски флот в България.
След края на Първата световна война, съгласно чл. 83 от Ньойския договор, като победена страна и съюзник на Германия България е задължена да предаде окончателно и безвъзвратно военните си кораби и подводници на страните победителки. Според клаузите на договора охраната на водните граници на страната ни трябва да се извършва от патрулни кораби със снето въоръжение и граждански екипажи.
През 1927 г. със заповедта на военния министър се поставят основите на възраждането на военноморския флот. Организацията му включва Черноморската част, Морската учебна част и Дунавската част. Тайното нарушаване клаузите на Ньойския договор налага министерска заповед да бъде строго поверителна и недостъпна за Междусъюзническата контролна комисия. В бюджета на страната Черноморската и Дунавската част са посочени като Морска и Дунавска полицейски служби, а командващия флота – като началник на тези служби.

1949 г.
Пусната е в експлоатация ТЕЦ "София". Строителството на първата в България и на Балканите топлоелектрическа централа започва на 22 юни 1947 г. На 22 март 1949 г. е пусната в пробна експлоатация с мощност 12 000 киловата. От 1963 г. работи с мазут вместо с въглища, а от февруари 1975 г. - и с природен газ.

1950 г.
Границата между България и Турция е отворена и двете страни постигат споразумение, според което България занапред ще изселва само лица с турски входни визи, а Турция се задължава да пропуска по 650 преселници дневно. Емиграцията се възобновява и от декември 1950 г. до февруари 1951 г. границата е прекосявана средно от 20 000 души на месец, като за цялата 1950 г. броят на изселниците достига 55 756 души.

1952 г.
Между 2 и 4 декември се провежда съдебен процес срещу седем католически свещеници, обвинени в създаване на "нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване". Д-р Петко Ив. Момчилов е осъден на смърт. На другите подсъдими са издадени присъди за задържане под стража. Същата година в България се провежда още един процес срещу католически свещеници. От 29 септември до 3 октомври се състои така наречения "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков (на снимката), отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.
При посещението си в България през май 2002 г. папа Йоан Павел Втори обявява Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков за блажени.
Епископ Евгений Босилков е обявен за блажен още през март 1998 г. Той е първият български католически светец. Процедурата по издигането на Евгений Босилков за светец започва през 1985 г., когато е обявен за раб Божий и е признато мъченичеството му за католическата вяра.

1962г. — роден е Кардам, български княз
Княз Кардам е роден на 2 декември 1962г. в Мадрид. Той е княз Търновски и престолонаследник на цар Симеон II като цар на българите и глава на Българската Царска Фамилия. През 1996 година княз Кардам се жени за испанската благородничка Мириам Унгрия и Лопес Доня. Те имат двама сина - княз Борис (р. 12 Октомври 1997) и княз Белтран (р. 7 Април 1999).

1983г. — почива Павел Вежинов, български писател
Павел Вежинов е роден в София с кръщелно име Никола Делчев Гугов. В началото на 30-те години сътрудничи на изданията "Жупел", "РЛФ", "Щит", "Изкуство и критика" и др., през 1938-1944 г. следва философия в Софийския университет. През есента на 1944 г. заминава за фронта като редактор на в. "Фронтовак" и впечатленията си от живота на българската армия въплътява в поредица от разкази, в повестите "Златан" и "Втора рота", като последното произведение спечелва завидна популярност и претърпява няколко издания. От 1947 до 1954г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на в. "Стършел" и на сп. "Септември", а от 1954 г. близо две десетилетия работи в Българска кинематография. Почива внезапно на 2 декември 983г. Павел Вежинов е автор на сборниците "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека кабел", "Сините пеперуди", "Гибелта на Аякс", "Момчето с цигулката"; романите за деца и юноши "Следите остават", "Произшествие на тихата улица", "Прилепите летят нощем"; повестите "Бариерата", "Езерното момче", "Белият гущер" и др., както и романите "Звездите зад нас", "Нощем с белите коне" и др.

1992 г.
БСП издига като свой кандидат за министър-председател Петър Бояджиев. Неговата кандидатура обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като има двойно гражданство - френско и българско.
На 21 октомври 1992 г. в Народното събрание е внесено искане за гласуване на вот на доверие на министър-председателя. На 28 октомври 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не получава вот на доверие и от името на правителството той подава оставка.
На 12 ноември 1992 г. президентът Желю Желев на основание чл. 99, ал. 1 от Конституцията възлага на Филип Димитров да състави ново правителство. На 20 ноември 1992 г. предложеният от Филип Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове.
На 30 декември 1992 г. Народното събрание избира Любен Беров (на снимката) за министър-председател със 124 гласа “за“ от 149 гласували.

1999 г.
Световната банка отпуска втори кредит по заема ФЕСАЛ /Заем за приспособяване на финансовия и стопанския сектор/ за структурната реформа в България в размер на 95 500 000 евро. МВФ отпуска трети транш от 75 000 000 долара.
България става член на МВФ на 25 септември 1990 г. За периода 1991- 2004 г. размерът на предоставените средства е близо 2.1 млрд. Страната ни сключва общо дванадесет споразумения с МВФ, три споразумения за извънредно финансиране, едно за подпомагане на преструктуриране на системата, подписано през април 1994 г. и едно разширено тригодишно споразумение от 28 септември 1998 г, чиято цел е да подпомогне икономическите реформи за периода 1998 – 2001 г.
България подписва шест стендбай споразумения с Фонда. Първото от тях е от март 1991 г., за срок от две години за компенсиране високите цени на петрола и природния газ. Второто стендбай споразумение е от април 1992 г. Сключено е от правителството на Филип Димитров. Следващото споразумение от ноември 1994 г. е подписано от кабинета на Любен Беров. На 19 юли 1996 г. правителството на Жан Виденов договаря четвърто стенд-бай споразумение, от което страната получава само първия транш. Фондът прекратява договореностите поради неизпълнение на поетите ангажименти от българската страна.
По време на управлението на правителството на Иван Костов са договорени три заема с МВФ. На 4 ноември 1997-а правителството подписва петото стенд-бай споразумение с Фонда. Последното споразумение е от 27 февруари 2002 г. на стойност от 240 млн. специални права на тираж, разпределени в девет транша. Последният, от които е отпуснат на 4 февруари 2004 г.

През 2004 г. в Рим е открит паметник на капитан Петко войвода, който е поставен в Алеята на гарибалдийците на хълма Джаниколо.

По света:
1547г. — почива Ернан Кортес, испански конкистадор
Фернандо Кортес Монро Писаро Алтамирано, известен като Фернандо или Ернан Кортес е известен конкистадор живял в периода 1485-1547г. Испански изследовател и завоевател на ацтекската империя в Мексико. Роден в Меделин, Екстремадура, учил право в университета на Саламанка, но през 1501г. заминава за Новия свят. На 19 февруари 1519г. с отряд от 600 души, 20 коня и 10 оръдия започнал завладяването на голямата империя на Монтесума II. Огнестрелното оръжие на испанците и конете им, които не били виждани досега в Америка, всявали ужас у коренното население - индианците (Индианците вярват, че един ден техният върховен бог Кетцалкоатл, ще дойде на земята като бял човек с брада и огнена пръчка). Кортес завладял столицата Теночтитлан и си присвоил огромни богатства.

1697 г.
Отслужена е първата църковна служба в катедралата Свети Павел в Лондон.

1804г. — Наполеон Бонапарт е коронясан в катедралата Нотр Дам дьо Пари за император
Наполеон I Бонапарт е френски император от 1804 г. до 1814 г. и след това през 1815 г. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва да се задържи на императорския престол чрез нови войни и победи. В отговор на това Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. Умира на 5 май 1821 г. След смъртта на му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.

* 1805 — Армията на Наполеон Бонапарт удържа голяма победа в битката при Аустерлиц срещу обединената армия на Русия и Австрия.
Сражението се води в района на с. Аустерлиц (днес гр. Славков) в Чехия (Моравия) по време на Руско-австро-френската война от 1805 г. Обединените руско-австрийски войски под командването на генерал М. И. Кутузов наброяват 86 000 души (от тях 15 000 австрийци) и 250 оръдия. Френската армия под командването на Наполеон I наброява 73 000 души и 250 оръдия. Руско-австрийските войски извършват марш от Олмюц до Аустерлиц и започват настъпление с главните сили. От своя страна Наполеон I с част от силите прикрива десния фланг и нанася удар с главните си сили (50 000 души) към Праценските височини. След това с удар от юг обкръжава главните сили на руско-австрийскта армия и им нанася тежко поражение. Жертвите от страна на съюзниците наброяват около 27 000 души (убити и ранени), а от страна на французите – около 12 000 души. С победата на Наполеон I при Аустерлиц се слага край на третата антифренска коалиция. Австрия излиза от войната и е принудена да сключи Пресбургския мир (1805 г.). В Аустерлицко сражение участват трима императори - Александър I, Франц I и Наполеон I.

1816 г.
Във Филаделфия е открита първата спестовна банка в Америка.

* През 1823 г. е обявена доктрината "Монро" от президента на САЩ Джеймс Монро, недопускаща намеса на европейските държави в американския континент.
Джеймс Монро е роден на 28 април 1758 г. в щата Вирджиния. През 1776 г. завършва колежа “Уилям и Мери”. Участва във Войната за независимост (1775-1783 г.), в хода на която е ранен. В резултат излиза в оставка с чин “майор”. В периода 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. В годините 1782-1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния. От 1783 г. до 1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. Джеймс Монро е практикуващ юрист. В периода 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния, след което до 1796 г. е посланик на САЩ във Франция. Между 1799 г. и 1802 г. е губернатор на щата Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. В годините между 1803-1807 г. Джеймс Монро е посланик във Великобритания. През януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, като през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. Джеймс Монро евакуира целия архив на Държавния департамент. От септември 1814 г. той изпълнява и длъжността военен министър. Джеймс Монро печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като “ерата на съгласието” в историята на САЩ, а името му се свързва с “доктрината Монро”. Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност на 4 юли 1831 г. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 г. тленните му останки са преместени в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 тома (1898-1903 г.). Той оставя недовършени мемоари.

* 1848 — Австрийският император Фердинанд I абдикира и за император е провъзгласен неговият племенник Франц Йосиф I.

1851 г. - В резултат на преврат във Франция на власт идва Луи Бонапарт. Шарл Луи Наполеон Бонапарт е племенник на Наполеон I. Син е на Луи Бонапарт (1778-1846 г.) и на Ортенз дьо Боарне. На 10 декември 1848 г. е избран за президент на Втората република. Една година след извършения държавен преврат се обявява за император. Ползва се с абсолютна авторитарна власт. Води множество завоевателни войни. През Френско-пруската война 1870-1871 г. капитулира при Седан на 2 септември 1870 г. и се предава в плен на германците. Свален е от власт при Септемврийската революция от 4 септември 1870 г.

* През 1852 г. Луи Бонапарт, племенник на Наполеон I Бонапарт, се обявява за император под името Наполеон III.

* 1857 — Руският император Александър II слага началото на така нар. Селска реформа в Русия — премахване на крепостното право в тази държава.

1863 г. - Завършено е строителството на купола на Капитолия във Вашингтон.

1901 г. - В САЩ е патентована самобръсначката “Жилет”.

1903 г. - Пожар унищожава сградата на университета в Отава (Канада).

1914 г. - По време на Първата световна война Австро-унгарската армия влиза в сръбската столица Белград.

1915г. — Алберт Айнщайн публикува знаменитата си „Теория за относителността“

1923г. — родена е Мария Калас, оперна певица
Мария Калас (Калогеропулос) е оперна певица. Родителите й са Евангелия Деметроадис и Джорж Калогеропулос. Родена е на 2 декември 1923г. „Мария Калас е най-високият връх в певческото изкуство на ХХ век. Гласът й беше феноменален, на основата на невероятна техника, съвършена музикалност и магнетично присъствие на сцената. Тези уникални качества я направиха мит в историята и във въображението на обществото...”, казва за нея българската прима Райна Кабаиванска.

* 1927 — Лев Троцки е изключен от болшевишката партия на СССР с мотив антипартийна дейност.

1940 г. - Испанският диктатор Франко подписва финансов договор с Англия.
Франко управлява Испания в годините 1939-1975 г. Той е роден на 4 декември 1892 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка. През 1921 г. е командир на Чуждестранния легион. През 1934 г. е началник на главния щаб на сухопътните войски, командир на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократически сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио”) на Испания. Създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга (организация на националистическите сили). Председател е на министерски съвет (до 1973 г.) и върховен главнокомандващ на държавата. Прокарва закон за наследството на престола (1947 г.), съгласно който Испания “в съответствие с традицията” е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон. След ликвидиране на последствията от комунистическо управление, постепенно се оттегля от властта. Умира на 20 ноември 1975 г. в Мадрид.
1942г. – Енрико Ферми получава за пръв път контролируема верижна ядрена реакция
1944г. — роден е Ибрахим Ругова, косовски политик
Ибрахим Ругова е косовски политик, президент на Косово, лидер на водещата в областта партия - Демократичната лига на Косово, писател. Баща му и дядо му са убити от югославски комунисти. Завършва средното си образование в Печ (Пейъ), а висшето си — в Прищина. По-късно учи лингвистика в Сорбоната. През 1984г. получава докторска степен по литература в университета в Прищина, известно време е и преподавател в Прищина. През 1989г. е избран за председател на Съюза на писателите на Косово. След отнемането на автономията на Косово през 1989г. Ругова е един от създателите на първата некомунистическа партия в Косово - Демократичната лига на Косово. Политиката на мирно противопоставяне на режима на Милошевич през следващите години печели на Ругова прозвището „балканския Ганди“. Партията на Ругова бойкотира сръбските федерални избори и спомага за създаването на паралелно управление за етническото албанско население, включително в областта на здравеопазването, образованието и други. През 1992 и 1998г. Ругова е избран за президент на самопровъзгласилата се „Република Косово“. През 1999г., по време на Косовската криза Ругова си навлича гнева на част от населението на Косово поради приеманата за пасивна политика спрямо сръбските власти. През същата година той взима участие в мирните преговори в Рамбуйе като член на делегацията на косовските албанци. През март 2002г. Ругова е избран за президент на Косово. През септември 2005г. е обявено, че Ругова е болен от рак на белия дроб, но той продължава да изпълнява функциите си. Умира на 21 януари 2006г. Ругова е автор на редица книги, издадени в Косово и извън него.

* 1946 — САЩ и Великобритания обединяват окупираните от тях зони в западна Германия, наричайки тази територия Бизония; през 1948 г. е присъединена френската окупационна зона, обазувайки Тризония, върху която територия през 1949 г. е създадена Федерална република Германия.

* 1961 — Студената война: В свое изказване, кубинският лидер Фидел Кастро обявява, че е последовател на идеите на Карл Маркс и Ленин и че Куба ще приеме като форма на управление комунизма.

1971г. - сформирани са Обединените арабски емирства
Обединени арабски емирства е богата на нефт държава в Югозападна Азия. Разположена е на югоизточния бряг на Арабския полуостров. Тя включва седем емирства: Абу Даби, Аджман, Дубай, Фуджейра, Рас Ал Хайм, Шаржа и Ум Ал Куейн. Граничи с Оман и Саудитска Арабия. Границата между ОАЕ и Саудитска Арабия е установена с договори от 1974г. и 1977г. Тези договори никога не са били обществено достояние, а границата между двете държави е известна само на техните правителства. Преди откриването на петрола по тези земи през 1950г., ОАЕ била група от силно изостанали и неразвити държави под протекцията на британското правителство. Петролната индустрия довежда до бърз икономически растеж и модернизация, което помага на емирствата да се освободят от контрола на Британия през първата половина на 70-те години на XX век. По–голямата част от петрола на страната е открит в Абу Даби, което го прави най-богатото и силно между седемте емирства.

* 1975 — Кралят на Лаос е принуден да абдикира, страната е обявена за народна република, а денят се чества като национален празник.

* 1982 — В университета в Юта 61-годишният зъболекар Барни Кларк става първият човек, на когото е присадено изкуствено сърце (той живее 112 дни с него).

* 1995 — Изстрелян е космическият апарат СОХО (съкратено от английски "Слънчева хелиосферна обсерватория") по съвместна мисия на ЕКА и НАСА.

НА 2 ДЕКЕМВРИ СА РОДЕНИ:

1885 г.
Джордж Ричардс Майнот - американски патофизиолог и терапевт хематолог. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1934 г. (съвместно с У. Мърфи и Х. Уипъл). През 1912 г. завършва Медицинското училище към Харвардския университет. Преподавател е в Харвардския университет, професор е от 1928 г. Научните му трудове са посветени на изследвания в областта на патофизиологията и клиниката на анемичните състояния. Разработва метод за терапия на злокачествената анемия, която е стимул за изучаване на механизма на заболяването и води до откриването на “антипернициозния” витамин В12. Умира на 25 февруари 1950 г. в Бруклин.

1901 г.
Недялка Димитрова Симеонова – цигуларка и музикален педагог. На 12 години след няколко концертни обиколки в България заминава с баща си за САЩ, където изнася множество концерти. През 1914 г. посещава летните курсове за цигулари виртуози в Дрезден, ръководени от проф. Л. Ацер (консерваторията в Санкт Петербург). В Дрезден учи при А. Раполди (1914 г.) и Г. Хавеман (1916-1920 г.). В годините между 1921-1923 г. продължава заниманията си при Л. Ацер в Ню Йорк. През тези години започва усилена концертна дейност в Европа и Америка. Работи и като концертмайстор в Кооперативния театър в София (1933-1939 г.). В годините 1937-1939 г. е лектор по цигулка в Държавната музикална академия (дн. БДК). През 1940 г. свири в Белградския симфоничния оркестър и в Дрезденската филхармония (1941-1942 г.). В периода 1942-1944 г. е концертиращ музикант в Германия. След 1944 г. намира признание и в България. През 1946 г. е професор по цигулка в Държавната музикална академия. Продължава активната си концертна дейност в страната и в чужбина. През 1948 г. става първи концертмайстор на новосъздадения Симфоничен оркестър на Българската телевизия и радио. Репертоарът й включва всички значителни творби за цигулка от различни епохи и стилове. Недялка Симеонова умира на 14 март 1959 г.

1941 г.
Калин Георгиев Донков - български писател. През 1966 г. завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Българската телевизия, Радио София и вестник "Антени". Председател е на Кабинета на младия писател от 1980 г. Автор е на съчиненията: "Априлски хълмове" (1970 г.), "Внезапна възраст" (1974 г.), "Риза за ближния" (1977 г.), "Частен случай" (1979 г.), "Ранни мемоари" (1980 г.) и др.

1954 г.
Евгений Михайлов – кинорежисьор. През 1980 г. завършва кинорежисура във Висшия държавен институт по кинематография /ВГИК/ в Москва. В периода
1980-1991 г. е режисьор постановчик в киноцентъра “Бояна”.
От 1992 г. до 1993 г. е главен художествен ръководител на Ефир 2 на Българската национална телевизия. В периода 1993-1994 г. е на свободна практика. Заместник-председател е на Национално движение "Екогласност". През 1994 г. става заместник-председател на Националния координационен съвет на СДС. Същата година е избран за народен представител в XXXVII-то народно събрание с листата на СДС като заместник-председател на Национално движение “Екогласност”, избирателен район Ловеч. Членува в Комисията по културата през 1995 г. и е заместник-председател на Комисията по радио, телевизия и БТА.
От 1997 г. до 2005 г. е директор на “Бояна филм”. През октомври 2005 г. заедно с управителния съвет подава оставка в знак на несъгласие с проведената приватизация на "Бояна филм". Той е продуцент на продължилото около три години предаване по БНТ "Понеделник 8 1/2", в което се представят и показват български филми от минали десетилетия. Автор е на документални и игрални филми. Документални: “Вечният двигател” (1986); “Състезанието” (1987); “ С открити карти” (1988). Игрални: “Дом за нежни души” (1981); “Смъртта може да почака” (1985); “Сезонът на канарчетата” (1993).
Носител е на наградата “Златна роза” от Националния кинофестивал, Варна, 94 за най-добра режисура.

1962 г.
Кардам, княз Търновски, херцог Саксонски (Сакс-Кобург-Гота) - първороден син на Симеон Сакскобургготски. Завършва философия и международна икономика в университета “Кларк”, САЩ. Получава степен по селскостопанска икономика; специализира агроиндустрия и хидромелиорации в американския университет “Пен” в Пенсилвания. През 1989 г. започва работа в Буенос Айрес в многонационалната агропромишлена компания “Фаунтинхед груп”. Живее и работи в САЩ като агроикономист в компанията GIC, Вирджиния. Търговски директор е на телекомуникационна компания “Телефония мовилес интерконтинентал”, генерален-директор на проекти UMTS. Женен е за Мириам Унгрия-и-Лопес, от която има 2 синове - Борис и Белтран.
1981г. — родена е Бритни Спиърс, американска певица
Бритни Джин Спирс е американска поп-певица. В началото на 90-те години на XX век Спиърс участва в детския телевизионен “Клуб на Мики Маус”. Успехът на Спиърс идва през ноември 1998г. с излизането на сингъла “Baby One More Time”, който заедно с излезлия по-късно едноименен албум, заема първо място в класациите в САЩ. След излизането на следващите два албума “Oops... I Did It Again” и “In The Zone”, Спиърс прекратява музикалната си кариера и се съсредоточава над личния си живот. През 2004г. се омъжва за Кевин Федерлайн. На 15 септември 2005г. ражда момче. Кръщават го Шон Престън Спиърс Федерлайн. На 12 септември 2006г. певицата ражда втори син.

НА 2 ДЕКЕМВРИ УМИРАТ:

1859 г.
Джон Браун - американски борец за права и свободи на чернокожото население, един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото движение. На 16 октомври 1859 г. с отряд от 18 души завладява правителствения арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. Джон Браун е обесен в Чарлстън. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.

1914 г.
Владимир Иванович Ламански - руски писател и езиковед, академик в Петербургската Академия на Науките (от 1900 г.). През 1854 г. завършва Петербургския университет, ученик е на И. И. Срезневски. В периода 1865-1900 г. е професор по славянски езици в Петербург. Прокарва идеите на славянофилството и панславизма. Автор е на трудовете "Исторически проучвания на гръцко-славянския свят", "Южноруски песни", "Чешка литература", "Славянските племена в Мала Азия" и др. Почетен член е на всички руски университети, на всички славянски научни академии, както и на Славянско дружество в България. Владимир Иванович Ламански е роден на 8 юли 1833 г.

1915 г.
Алберт Стефанов Гечев – български филолог. Литературно-критичната си дейност започва като учител в Пловдив. Посещава с научна цел културните средища на Европа. Умира по време на Първата световна война. Автор е на съчиненията: "Българската литература през последните няколко години (1900-1912 г.). Критически статии" (1941 г.), "Български правопис. История и научни основания" (1914 г.). Алберт Стефанов Гечев е роден на 11 октомври 1881 г. в Ловеч.

1920 г.
Вячеслав Николаевич Шчепкин - руски учен славист, езиковед, палеограф, историк на староруско изкуство; член-кореспондент е на Руската Академия на Науките от 1911 г. Ученик е на Ф. Ф. Фортунатов. През 1885 г. завършва Московския университет, а от 1907 г. е професор в него. От 1887 г. работи в Историческия музей в Москва, където създава системата на научни каталози в Отдела за ръкописни и старопечатни книги. Магистърската му дисертация “Разсъждения за езика на Савината книга” (1898-1899 г.) е изследване върху фонетиката на старославянските езици. Неговата докторска дисертация - “Болонски псалтир” (1906 г.), е изследване на фонетиката и морфологията на среднобългарски паметник и ценен материал за изучаване на старобългарския говори. Автор е на съчиненията “Въведение в славянознанието” (1914 г.), “Учебник по руска палеография” (1918 г.), изследвания за Новгродската иконописна школа и др. Вячеслав Николаевич Шчепкин е роден на 6 юни 1863 г.

1924 г.
Еми Шарлота Акте - финландска оперна певица (сопран), педагог, една от основоположниците на финландското оперно изкуство. Учи пеене при Мехелин в Хелзинки, при В. Масе в Париж, при Дж. Б. Лампарти в Стокхолм и при Е. Хилдах в Дрезден. От 1873 г. до 1879 г. е солистка на Финската опера в Хелзинки. Известни нейни партии са: Лучия ("Лучия ди Ламермур" от Доницети), Леонора ("Трубадур" от Верди), Норма ("Норма" от Белини), Памина ("Вълшебната флейта" от Моцарт), Маргарита ("Фауст" от Гуно) и др. От 1891 г. до 1922 г. ръководи собствена оперна трупа. В периода 1912-1923 г. е преподавателка в Музикалния институт в Хелзинки (дн. Академия "Сибелиус"). Еми Шарлота Акте е родена на 14 ноември 1850 г. в Оулу.

1937 г.
Тихомир-Александър Павлов - български белетрист и публицист. Завършва гимназия и следва право в София. Сътрудничи в сп. "Обществена мисъл", "Хиперион" и др. Редактор е на в-к "Епоха" и "Народ". Автор е на "Горчив смях", роман (1920 г.), "Еднодневка", повест (1923 г.), "Вечната приказка", роман (1933 г.), "Страхил войвода", драматична поема (1934 г.), "Българите в Моравско и Тимошко" (1931 г.), "Сърбизмът и българщината на Балканите" (1933 г.). Роден е на 27 юни 1880 г. в Казанлък.

1943 г.
Нурдал Григ - норвежки писател, поет, публицист, есеист, драматург. В първия му сборник с поезия "Около нос Добра Надежда" (1922 г.), в романа "Корабът продължава да пътува" (1924 г.), в сб. "Камъни в потока" (1926 г.) са отразени впечатленията на автора от пътуванията му. Учи филологически науки в университетите в Осло и Оксфорд. През 1925 г. защитава дисертация за Р. Киплинг, а през 1932 г. издава книгата есе "Рано умрелите" (за Дж. Кийтс, П. Б. Шели, Дж. Г. Байрон и др.). През 1927 г. публикува "Китайски дневници".
След това издава: лирическия сборник "Норвегия в нашите сърца" (1929 г.), драмите "Атлантически океан" (1932 г.), "Нашата слава и нашето могъщество" (1935 г.), "Но вчера …" (1936 г.). В годините 1936-1937 г. издава сп. "Вейен фром" ("Veien from") и се обявява срещу настъплението на фашизма и опасността от война. Загива на борда на бомбардировач по време на полет над Берлин. Стиховете му излизат от печат посмъртно в сборниците "Свобода" (1945 г.) и "Надежда" (1946 г.). Нурдал Григ е роден на 1 ноември 1902 г.

1944 г.
Филипо Томазо Маринети - италиански писател. От 1929 г. е член на Италианската академия. Пише на италиански и френски език. Той е един от основоположниците и теоретиците на футуризма. Учи литература в Сорбоната в Париж и право в университета в Генуа. Пътува по света, посещава двукратно България (пише поемата “Цанг-Тумб-Тумб” за атаката на Одрин по време на Балканската война). Автор е на манифести на футуризма (първият е отпечатан във френския вестник “Фигаро” през 1909 г.). Своите разбирания за езика излага в книгата “Думите на свободата”. Пише още: “Цар Бомбанс” (пиеса, 1905 г.), “Мафарка” (роман, 1910 г.), “Битката при Триполи” (1911 г.), теоретичната книга “Манифести на футуризма” (т. 1-4, 1909-1919 г.). Сътрудничи на Б. Мусолини.

1993 г.
Пабло Ескобар - колумбийски наркомафиот.
Пабло Емилио Ескобар Гавирия е прочут колумбийски наркобарон. Роден е през 1949 г. Списание „Форбс“ го нарежда на 7-о място в списъка на най-богатите хора за 1989 г. Основната фигура в картела Меделин – когато Пабло Ескобар е на върха, разполагал с повече от 28 000 000 000 $ в банкова сметка, което за този период го прави най-богатия човек на земята. Предлага да плати външния дълг на Колумбия срещу административна протекция.
След въвеждането на политиката за екстрадиране към САЩ на дилъри, картелът Меделин обявяват “По-добре гроб в Колумбия, отколкото затвор в САЩ!” след което започват вълна от убийства на привърженици на режима , което довежда до контра-удар от полицията през Февруари 1987 година, когато заловен и екстрадиран е Карлос Ледър.
Кулминацията на “войната” настъпва през Август 1989 година, когато е убит водещия кандидат за президент Луис Карлос Галан. Действия на властта са подпомогнати с 65 000 000 $ от САЩ.
Към началото на 1990 година са конфискувани 367 самолета, 73 катера, 710 автомобила, около 5 тона кокаин, оръжие и амуниции.
Отговорът не закъснява – взривяват се банки, пощи, партийни офиси и дори частни домове, централата на колумбийската полиция и самолет със 101 пътници и 6 души екипаж при вътрешен полет.
Полицията от своя страна предприема решителен ход и при престрелка убива Гонзало Родригес Гача – нарочен за основен поръчител на множеството бомбени атентати. След смъртта му и поради превеса на силите на полицията, Пабло Ескобар и братята Очоа се предават срещу леки присъди, които да се изтърпят в специално построен затвор в родния на Ескобар град Енвигадо. Власите прекъстват политиката по екстрадирането на наркодилъри към САЩ именно във връзка с тяхното задържане.
Нищо не се променя с влизането на основните босове на картела Меделин в затвора. Те управляват империята си от килиите , при все че губят позиции от конкуретния картел Кали. Така или иначе всяка седмица за САЩ продължават да пътуват по над 3 тона чист кокаин.
През Юли 1992 год. властите решават да преместят Ескобар в затвор с по-строг режим и по-голяма сигурност. При преместването той успява да избяга. Криенето му от закона трае 499 дни, през които го търси екип от повече от 1500 души , които избиват почти всички, които се осмелят да му помагат и да го защитават, докато накрая през декември 1993 год. го застрелват.