Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2010 07:08 - На фокус "Хабилис" означава способен. Има правен абсурд в закона за научните титли
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 758 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.01.2010 07:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

"Хабилис" означава способен

Проф. д-р, инж. Константин Миронов
22 Януари 2010, брой 17

Закон за узаконяване на беззаконието и увеличаване на научната ентропия

 

image
 

Някои чакат да лапнат титли без четене

 

    Чувствам се граждански отговорен и професионално задължен публично да споделя някои принципни съображения за проекта на "Закона за развитието на академичния състав в РБ". Целта ми е единствено, ако мога, да бъда полезен и евентуално да бъда чут - поне от министър-председателя Бойко Борисов.
    През далечната 1995 година написах статия със заглавие "Прекръстването не прави висшия институт университет" и въпреки безспорното доказателство, "че ако някой просто ме прекръсти от Константин на Иисус, сигурно няма да стана Господ", не бях разбран. Но изминалите 15 години показаха, че съм прав, защото сега всички са убедени, че качеството на висшето образование

непрекъснато се влошава оттогава

    Още в началото ще отбележа несъгласието си с формата и същността на този проектозакон.
    Мисля, че основната цел не е много ясна, че наименованието на този закон е научно и юридически некоректно. Известно е: още Аристотел е знаел, че проблемите на науката и нейното развитие не могат да се решават с гласуване, т.е. със закони и

заповеди на властимащите

При това понятието "развитие" означава иманентен процес на преминаване от по-нисше към по-висше качествено състояние. Според мен е грешно научните звания да се свързват единствено с научните длъжности. Нито е законно, нито е морално едно хабилитирано лице, щом напусне научната длъжност и стане например пенсионер, да губи и своето научно звание. Латинската дума "habilis" означава "способен".
    Научните длъжности се заемат само от лица, придобили вече научни звания, хабилитирани. Следователно научните звания са първични и трябва да бъдат пожизнени. Научните степени и научните звания не бива да се свързват с конкретна институция. Те трябва единствено да се присвояват

за конкретни научни постижения

в определена област и за преподавателски постижения. Например научното звание "професор по строителни конструкции" трябва да бъде присвоено при едни и същи критерии и изисквания, а не да се свързва с конкретните различни ведомствени правилници на висшите училища, които в нашата страна са повече от 50, а може да станат и повече.
    Наивно е да се смята, че един професор, избран например в Медицинския университет в София за научната длъжност "Вътрешни болести", не е такъв за останалите медицински университети в Пловдив, Варна, Плевен. Според мен той е професор по "Вътрешни болести" не само за всички български университети, но и за цялата българска общественост, и то пожизнено.
    Трябва да е ясно, че званията са нещо различно от длъжностите (например Бойко Борисов е генерал и сега, без генералска длъжност). Необосновано е винаги и всякога научните звания да се свързват със заемането на научните длъжности. Ако проектозаконът остане с това съдържание, по-коректно е той да се озаглави "Закон за научната степен и научните длъжности".
Освен това в проектозакона липсват ясно и еднозначно дефинирани критерии, показатели, изисквания за даване на различните научни звания, за заемане на съответните научни длъжности. Премахването на научната степен "доктор на науките" означава неразбиране на ролята на науката и

ликвидиране на един от стимулите

за нейното перманентно развитие. Предполагам, че в нашата страна има около 1000 човека с такава научна степен и те законно представляват висшия научен елит в България. Далеч съм от мисълта, че всички те достойно и заслужено са получили тази висока научна степен, което е само един показател, че съществуващата система е необходимо да се усъвършенства или изцяло промени, като се замени с перфектно работеща алтернатива, каквато в този проектозакон не се предлага.
    В преходните и заключителни разпоредби е вписан текст, който гласи: "Придобилите научна степен "доктор на науките" преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен "доктор". Този текст е не само несъстоятелен, но и противоконституционен. На трето място - с премахването на научната степен "доктор на науките" и научните звания "старши асистент" и "главен асистент", фигуративно казано, се скъсява с три стъпала стълбата към върховете на научното развитие. Очевидно е, че колкото една стълба е по-къса, толкова по-лесно се изкачва по нея, но и толкова по-ниско се стига. Това означава, че

стойността на дипломите

и свидетелствата, които ще се издават от висшите училища, някои от които са дълбоко неизвестни по света, ще бъдат по-малки от същите, издадени досега от държавата чрез ВАК. Това е повече от очевидно.
    Четвърто, предложеният закон поражда съмнения за защита на определени позиции и интереси, което говори и за наличие на идеологически моменти. Придобитите досега по незаконен път, без да бъде спазен действащият закон, научни степени и научни звания, с този закон ще бъдат узаконени. Това означава, че беззаконията, извършвани от някои частни университети, ще бъдат узаконени. Лицата, които без документи (удостоверения и свидетелства) от ВАК се кичеха със званието "професор", вече законно ще поставят тази титла пред името си.
    Пето, с приемането на този закон се създава възможност да се увеличават и досега съществуващите

негативни явления при процедурите

в научните среди, които накратко аз дефинирам като научна ентропия. Това е тази част от човешката енергия, която се насочва и влага в: псевдонаучни изследвания; присвояването понякога на научни степени и научни звания за квази научни приноси; обиди, омраза и ненавист към всеки, който има смелостта и научното достойнство да критикува от научни позиции и да се обяви против квази научните изследвания; незаконно присвояване и публично използване на титлата "професор", с което се заблуждава обществеността, без да се носи отговорност. Всеки, който не спазва действащи закони в една правова държава, трябва да понесе последствия от това нарушаване.
Смятам също, че закриването на ВАК в настоящия момент е

непоправима стратегическа грешка

за България с нейните над 50 вуза, с общо около 250 000 студенти. А държавата ни е няколкократно по-малка от един съвременен голям световен град, в който само в един университет се обучават повече от 300 000 студенти. Не съм консерватор, повече от убеден съм, че на този свят няма нищо по-постоянно от промяната. Една реформирана и оптимизирана по състав, структура, процедури и функции ВАК е обективна необходимост, като надведомствена институция към Министерския съвет, която трябва да насочи вниманието си не само към процедурни въпроси, а преди всичко по същността и качеството на защитаваните дисертации. Това е основното и главното.
    Допуснати процедурни пропуски не са фатални. Опасни и непоправими са допуснати грешки по същество, т.е. положителни оценки на квази научни приноси, защото

посредствеността в науката ражда

още по-голяма посредственост.
    Необходимите и желани икономии могат да се постигнат дори само с намаление с повече от 50% на членовете на Специализираните научни съвети и те се трансформират в журита с променлив състав от 7 до 9 човека. Некоректно и наивно е да се смята, че със закриване на ВАК "пряката бюджетна икономия ще възлезе на около 350 хил.лв.". Нали за многобройните журита и многото рецензии за различните процедури са необходими пари, и то сигурно в по-голям размер.
    Убеден съм, че без една реформирана ВАК няма да има никаква съизмеримост в качеството на научните степени и научните звания в България. Висшето образование и науката са като два скачени съда. Затова процедурите може да се децентрализират, но не бива да се допусне локална ведомствена научна оценка, т.е. децентрализация на обективността. Без ВАК, без национални критерии, без изисквания и контрол нараства рискът от субективизъм, корупция и обезценяване на научните степени и научни звания, от девалвация.
Според мен този проектозакон следва да се преработи и по форма, и по съдържание. Един закон, който с почти всеки свой член препраща към различни ведомствени правилници (броят им може да надмине и 100), не е качествен закон. Той не може да осигури никакво развитие, напротив - той още повече ще понижи качеството във висшето образование и вместо да ни приближи, ще ни отдалечи от европейските и световните практики в тази област.
 

 

Има правен абсурд в закона за научните титли

Стефка Манева, юрист
25 Януари 2010, брой 19

Народното събрание наруши драстично конституцията, като прие на първо четене този проект

 

image
 

 

 

    Действащият Закон за научните степени и научните звания, както и правилникът за прилагането му уреждат научните степени и звания, реда и условията за придобиването им, респективно за отнемането им. Научните степени са "доктор" и "доктор на науките", а научните звания са: "асистент" и "научен сътрудник"; "доцент" и "старши научен сътудник II степен"; "професор" и "старши научен сътрудник I степен".  
    Придобитите по този ред научни степени и звания са национални, тъй като те се дават от Висшата атестационна комисия, която включва специализирани научни съвети, научни комисии и Президиума на ВАК. По своята правна природа те представляват централни административни органи. Производството, осъществявано пред тях, представлява специализирано административно производство, като за неуредените в закона случаи намира субсидиарна приложимост АПК. То приключва с издаване на документ - диплом за придобита научна степен, и свидетелство за придобито научно звание, които се издават от държавен

орган със специализирана компетентност

    Тези документи се признават от всички държави, с които България е сключила договори за взаимно признаване на придобитите научни степени и звания. Признаването на степени и звания, придобити в чужди държави, и приравняването им към тези, предвидени в Закона за научните степени и научните звания, се осъществява от държавен орган - Президиума на ВАК.
    Научните длъжности се уреждат в Закона за висшето образование и в други нормативни актове. По наименование те съответстват на придобитите научни звания. Научните длъжности се заемат въз основа на трудов договор след придобиването на съответстващото им научно звание. По своята правна природа те представляват трудови отношения, като със Закона за висшето образование е дадена тяхната специална уредба, а за неуредените случаи намира субсидиарна приложимост Кодексът на труда.
    За разлика от научните степени и от научните звания, научните длъжности нямат национален характер. Те са валидни само за висшето училище или научната организация, които са сключили трудови договори със съответните учени. При прекратяването на трудовите правоотношения учените загубват придобитите научни длъжности, но запазват научните си звания, които им дават възможност да кандидатстват за придобиване на нови научни длъжности, съответстващи на званията им. Запазват и научните си степени, които им дават възможност да кандидатстват за нови, по-високи научни звания.
    В законопроекта за развитието на академичния състав научните длъжности са наименувани като академични. Според законопроекта учените имат право да придобиват само академични длъжности, но не и научни звания. Те имат право да придобиват и научната степен "доктор". Предвидените академични длъжности и научната степен "доктор" не са национални, тъй като не се дават от държавен орган, а от органи на висшите училища или на научните организации. Те се придобиват при условия и ред, предвидени в правилниците на висшите училища и научните организации. Те са валидни само за съответния вуз или научна организация, в които са придобити. Научната степен "доктор" може да се признава взаимно от организациите, съобразно техните правилници. Придобитата в чужди държави научна степен "доктор" се признава от висшите училища пак съобразно техните правилници.
Горното изложение дава възможност за известна съпоставимост в правата на учените, които се придобиват въз основа на сегашната система, определяна като централизирана, и правата, които те биха имали след децентрализацията, предвидена в законопроекта.
    В първия случай научните степени и звания се придобиват въз основа на закона. Въз основа на закона се придибиват и научните длъжности.
    За всяка държава, най-вече за правовата държава, намира всеобщо признание принципът, че правата и задълженията на гражданите произтичат от закона. Законът като

равна мярка за равни хора

гарантира в качеството си на форма на правото равенството на гражданите пред закона, въздигнат и в конституционен принцип (чл. 6, ал. 2 от конституцията ни).
    Във втория случай правата на учените да  придобиват академични длъжности и научната степен "доктор" се основават на вътрешните правилници на висшите училища и научните организации.
    С правилниците се дава първичната уредба на условията и реда за заемането на академичните длъжности и на научната степен "доктор", което означава, че тези условия и ред са различни за всеки вуз и научна организация. Следователно, за разлика от закона, правилниците по смисъла на законопроекта представляват неравна мярка за равни хора, като чрез тях се създава възможност за неоправдано поставяне на учените в неравностойно положение, а с това се нарушава изискването на чл. 6, ал. 2 от конституцията.    
     Правилниците не са нормативни актове, тъй като такива съгласно чл. 1/а от Закона за нормативните актове могат да се приемат само от държавни органи, при това не от всички, а само от такива, предвидени в конституцията или в закон. Чл. 3 от Закона за нормативните актове  предвижда, че първичната уредба на обществените отношения може да се дава само със закон. Като предвижда условията и реда за заемане на академичните длъжности и на научната степен "доктор" да се уреждат с правилниците, законопроектът им предоставя правомощието да осъществяват първичната им уредба. Горното противоречи на Конституцията на Република България, тъй като правомощието да се извършва първично уреждане на обществените отношения може да се извършва само със закон. А закон се приема от Народното събрание.
    Чл. 2, ал. 2 от Закона за нормативните актове изрично предписва, че компетентността на държавните органи за издаване на нормативни актове

не може да се прехвърля

Горното се отнася и за Народното събрание, още повече че правомощието за приемане на закони е включено от  конституцията в изключителната му компетентност. Тъй като първична уредба на обществените отношения може да се дава само със закон, то конституцията изключва подобно правомощие и от компетентността на централния орган на изпълнителната власт - Министерския съвет, като в чл. 114 изрично предвижда, че приеманите от него актове - постановления, разпореждания, решения, както и приеманите от него с постановления правилници и наредби се издават въз основа и по прилагане на закона.    При приемането на първо четене на Законопроекта за развитието на академичния състав парламентът предостави правомощието си да дава първичната уредба на обществените отношения с приемането от него закони на вузовете и научните организации, с което излезе извън границите на изключителната си компетентност, предвидена за него с конституцията. По този начин влезе в противоречие с основни разпоредби на Конституцията на Република България и създаде предпоставките

за оспорване на законопроекта

като противоконституционен. С предоставянето на горните правомощия парламентът влезе в противоречие и с чл. 1, ал. 2 от конституцията, който предвижда, че държавната власт се осъществява чрез органите, предвидени в тази конституция, а съгласно чл. 62, ал. 1 от нея законодателната власт се осъществява от Народното събрание. То

не може да делегира законодателната власт

на никой друг орган. В случая то делегира най-важната форма на публичната власт на органи на юридически лица, които не са публично-правни, а са частно-правни субекти. По всичко личи, че Народното събрание дори не успя да забележи това свое достижение.
    С предоставянето на горните правомощия на вузовете и научните организации пърламентът влезе в противоречие и с чл. 4, ал. 1 от конституцията, който обявява Република България за правова държава и предвижда изрично, че тя се управлява според конституцията и законите на страната. Предоставянето на вузовете и научните организации правомощието да приемат с правилниците си въз основа и по прилагане на закона и вместо закона противоречи на самата същност на правовата държава.
    Изводът, който произтича от всичко това, е, че възприетият в законопроекта за развитието на академичния състав подход следва да се преразгледа, като законопроектът бъде върнат на вносителя, за да се съобразят концепцията му и съдържащите се в него разпоредби с основния ни закон. Това означава, че на висшите училища може да се вмени да уреждат с правилниците си само специфични отношения, характерни за тяхната дейност.
    Децентрализацията на условията и редът за придобиването на академичните длъжности и на научната степен "доктор" не следва да се осъществяват чрез недопустима децентрализация на законотворчеството, а чрез пълната им и изчерпателна уредба на закона, осигуряваща равенство при осъществяването им.



Тагове:   фокус,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6224324
Постинги: 1845
Коментари: 9955
Гласове: 77443
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031