Представете си, че слънчевата енергия, която влиза през прозорците, работещите електроуреди и човешката топлина са достатъчни да създадат идеалния микроклимат във вашата къща и целогодишно температурата там да е около 20 градуса. Не е задушно, защото има вентилационна система, която непрекъснато сменя и пречиства въздуха. Освен това не получавате сметки от местната топлофикация или не ви се налага да трупате огромни запаси от дърва за огрев.

Не, това не е част от научно-фантастичен роман, а реално съществуваща действителност. Къщата не е илюзия, а е просто пасивна. Нарича се така, защото не хаби енергията, а я използва оптимално, без да има нужда от допълнително топлоснабдяване и монтирането на климатични системи. В Европа отдавна се строят такива домове, а в България все още те изглеждат футуристично и може да се преброят на пръстите на едната ръка. Трудностите според проектантите са свързани както с липсата на стимули от страна на държавата, така и с недостатъчната информация за хората.

Цената

Изграждането на една пасивна къща струва с 10-15% повече от стандартната и се изплаща за 10-12 години. Спестената енергия е до 90%, категорични са специалистите от бранша. Няма изисквания къщата да е малка или тясна, нито пък стените да са дебели по метър. Няма условия да се използват само определени конструкции или материали - една къща може да стане пасивна дори с класическите тухли например, обясняват строители. Няма пречка и нормалната къща да се превърне в пасивна, но невинаги това е най-евтиният вариант.

“Ниското потребление на енергия е нов начин на живот и нова философия, която изисква и промяна в принципите на строителство”, категоричен е Радослав Радушев, чиято фирма е построила първата пасивна къща в България край Варна.

“Истината е, че това е бъдещето. Светът става все по-зависим от енергията, а източниците за нейното производство намаляват. В случай че сами не вземем мерки за създаването на такива къщи, нуждата ще ни принуди да го направим”, коментира пред “Труд” арх. Георги Николов. Студиото, в което работи, се занимава и с проектиране на пасивни къщи.

Как къщата става пасивна

Първото важно условие, за да се построи една пасивна къща, е нейното правилно разположение. Заблуда е, че тези сгради са като затвор - без прозорци, с дебели зидове, опаковани отвътре и отвън с изолация. Къщата може да бъде с големи прозорци - важното е те да са разположени на юг, за да получава сградата по-голямо слънцегреене. И обратното, на север прозорците се правят по-малки, обяснява Гергана Барабонкова от компанията “Пасивна къща България”, която сертифицира проектанти на подобни сгради.

Сред най-популярните за строителството на подобен тип обекти са модулните системи. Те се изработват в по-голямата си част в заводски условия и се сглобяват на място за няколко седмици. Архитекти и инженери уверяват - въпреки че са сглобяеми, те не отстъпват по нищо като надеждност, устойчивост и сигурност на обичайните строителни материали. “Стената на обикновената постройка се състои от 25 см строителен материал и се поставят допълнително 10 см стиропор за изолация. При пасивните къщи общата дебелина на стените е 32 см, като 30 см от тях се състоят от изолация”, обяснява Георги Николов.

След добрата изолация ключова е и добрата вентилация. За тази цел се изгражда специална система, която внася непрекъснато чист въздух в къщата, без да се налага да се отварят прозорци, особено през зимата. Въздухът първо се пречиства през специални филтри, а след това минава през тръби от вътрешната страна на стените, за да се затопли от вече съществуващия в къщата, преди да влезе в помещенията. Тази система се нарича регенерационна вентилация и успява да задържи 85-90% от енергията на вече затопления въздух, който след като изпълни функцията си, се изхвърля от къщата, допълва Радушев. По думите му, ако все пак се чувстваме некомфортно при 20 градуса вкъщи, може да повишим температурата чрез използване на геотермални помпи. Цената на подобни съоръжения се движи около 7000-10 000 евро, като инвестицията се изплаща до 25 години.

Бъдещето пред пасивните къщи е свързването им с умни електропреносни мрежи. Така един ден дори ще може да продавате произведената от вашата къща излишна енергия на местното електроразпределително предприятие.

Липсват информация и стимули

Основните причини, поради които този тип сгради още са слабо разпространени в България, е липсата на достатъчно информация за тях, категорични са специалистите в бранша. “Ако хората знаят колко могат да спестят с такава къща, никога не биха предпочели друга”, смята Радослав Радушев. По думите му строителството на пасивни къщи се нуждае от допълнителни стимули. “Ако притежаваме такива къщи, ние всъщност спестяваме на обществото разходите за допълнително производство на енергия. Трябва да получаваме възнаграждение за това под формата на субсидии. Такива отдавна се прилагат в страни като Австрия и Германия.”

Хората трябва да са наясно, че могат да повишат жизнения си стандарт, като намалят едновременно и разхода на използваната енергия, допълва арх. Николов.

В страните, в които изграждането на пасивни къщи се стимулира, те задължително се сертифицират, с което се удостоверява, че отговарят на условията за сгради с ниско потребление на енергия. В България може да има и повече от обявените досега енергоспестяващи домове, но хората избягват да ги сертифицират поради високата цена на процедурата - около 1500 евро, коментира Гергана Барабонкова.

Нещата едва ли ще се променят, докато подобен сертификат служи само за лично удовлетворение на собственика на къщата и не му гарантира достъп до по-нисколихвено кредитиране или друга финансова изгода.

Всяка пасивна къща трябва да отговаря на три основни критерия, за да бъде определена като такава:

- Общото потребление на първична енергия на сградата за всички нужди да не надхвърля 120 квтч на кв. м годишно. За традиционните къщи този показател е 300 квтч.

- Само за отопление и вентилация изразходваната енергия не трябва да надхвърля 15 квтч на кв. м годишно. За тези две дейности се използват само уреди, които работят с произведена в къщата енергия.

- Въздухопроницаемост на сградата (обмяната на енергия през стените и прозорците) - тя трябва да е до 0,6 пъти от обема на къщата, когато разликата в налягането на въздуха вътре и вън е 50 паскала. Това гарантира, че няма да има изтичане на енергия.