Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2012 20:57 - Пирин: Муратов връх, Бъндеришки чукар и Дончови караули
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 15451 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 28.09.2012 21:00


Тази година не сварих да отида в Пирин и ми беше много домъчняло... Затова потривах доволно ръчички, когато стана ясно, че ще мога да се включа в излета на Мария Дамянова на 22 и 23 септември. Събрахме се около 18 души и с една маршрутка рано сутринта в събота потеглихме от София за х. "Вихрен". След неприятните студове и ветрове времето се беше изчистило и слънцето блестеше ярко... А си и топлеше съвсем по лятному. Към 11 ч. пристигнахме в хижата, настанихме се и в 11:30 ч. повечето се строихме за първия поход: нагоре по Бъндеришката долина до Муратово езеро, оттам до Влахинския превал, оттам - качване на връх Муратов, после слизане от другата му страна, на Бъндеришка порта, и оттам, по класическата маркирана пътека - обратно към х. "Вихрен. Миналата година имах удоволствието да пребродя, отново под водачеството на Маша, част от този маршрут (но в обратна посока) и сега се чудех дали вместо това да не се юрна да кача любимия си Вихрен. Но предпочетох да остана с групата - все пак, техният план бе доста по-екзотичен!
Потеглихме по пътеката и първо подминахме големия пукнат камък над х. "Вихрен":

image

Поглед нагоре по долината към двата върха, които ще качваме в неделя - Бъндеришки чукар (вляво) и най-високия от Дончовите караули (вдясно):

image

След малко повече от час бяхме край Муратовото езеро, където се разположихме за първата почивка - поглед от брега му към Муратов връх:

image

По този улей слизахме към езерото миналата година:

image

Този път обаче се запътихме нагоре малко вдясно от него, към Влахинския превал - по пътечката, маркирана с пирамидки.
Това е поглед назад към Муратовото езеро, като фон (естествено) са Бъндеришкият чукар (вляво, барабар с чуччката си) и Дончовият караул №1 (вдясно):

image

Нанагорно към Влахинския превал:

image

Влахинският превал:

image

Отново поглед назад - вече се виждат езерата на Бъндеришкия циркус, а най-вляво отзад е ридът на Тодорките:

image

На превала бяхме около 2 ч. следобед и отново починахме малко - това е поглед надясно, към Хвойнати връх:

image

А ние поехме наляво, по равното, към основата на Муратовата пирамида:

image

Същото, плюс скалички:

image

И отново поглед назад - вдясно отново е Хвойнати връх, а до него се показа и белият Вихрен!

image

Скалите пред нас:

image

А вдясно са ридът Гредаро и Голямото Влахинско езеро:

image

Наближаваме Муратовия връх:

image

Поглед покрай камънака към Тодорките:

image

По едно време се наложи да слезем към по-удобната пътечка под тези скали:

image

И ни остана последното изкачване по ръба към върха:

image

image

Отново поглед към Влахинското езеро и Вихренската верига - вдясно, в дъното е връх Албутин:

image

Муратов връх пред нас:

image

Отново Гредаро с двата си върха вляво, Албутин вдясно, и Голямото Влахинско езеро:

image

И нашето катерене:

image

image

image

Отсреща (на север) зад Тодорките са се показали Стражите и Полежан (а долу са Бъндеришките езера):

image

А от другата страна, зад Гредаро, се показаха върховете Синаница (вляво) и Георгийца, барабар с Георгийските езера:

image

Към 15:25 ч. бяхме на Муратов връх, където отново почивахме и похапвахме. Тук съм хванала едната Таня и водачката Маша:

image

Ето я и другата Таня на преден план :)

image

Отново Маша, Джими (в гръб) и Георгийските езера:

image

Към 16 ч. за около 20 минути се смъкнахме на Бъндеришката порта. Оттам снимах продължението на рида, което ни предстоеше да обходим в неделя: Бъндеришкия чукар и Дончовите караули:

image

Засега обаче продължихме надолу по маркираната пътека и към шест без десет си бяхме обратно в хижата. Там се възползвахме от топлата баня, подредихме си багажерийките и се разположихме в уютната столова на вечеря, последвана от малко народни танци.. Към десет се отправихме към спалните, където отначало ни беше доста студено, но след като се поувихме с по три одеяла, се стоплихме и спахме от сладко по-сладко.

На другата сутрин, в неделя, станахме в 6 ч. Навън бе още тъмно и звездите светеха ярко. По небето отново нямаше нито едно облаче - и така продължи през целия ден - може и за първи път да ми се случва в тази планина :) Обаче се усещаше утринният есенен хлад и се пооблякохме. Като тръгнахме в 7 ч. дори ни духна лек ветрец и повечето сложихме шалове и ленти на главите...
Този път, за разнообразие, Маша предложи да минем покрай езерото Окото. Още преди да го стигнем, слънчевите лъчи достигнаха върха на Вихрен:

image

Ето го и самото Око, с Муратовия връх и отражението му...
image

image

Оттам - през клека, подминахме първото Бъндеришко езеро (Рибното) и около 8:40 стигнахме до второто - Жабешкото. Слънцето вече блестеше насреща ни:

image

image

Тук вече смъкнахме топлите дрехи и се разделихме на две - 13 души продължихме напред, а четирима бяха решили вместо насрещните чукари да посетят Тодорките и тръгнаха наляво да ги изкачват.
Поглед назад към връх Вихрен:

image

Към 9 ч. започнахме да подминаваме последното Бъндеришко езеро, Дългото. Малките езерца вдясно от него са доста затревени:

image

image

image

След това задрапахме по камънака към Башлийската порта:

image

Като се качихме малко по-високо, зад нас се показа Дългото Бъндеришко езеро. Е, И Вихрен, Кутело и Тодорка, радбира се:

image

Същите, от по-високо. Плюс Муратов връх отзад вляво:

image

Камънакът бе прекъснат от една полянка, където починахме за малко. Тук Маша ми показва Бъндеришкия чукар (вдясно) - а вляво е неговата чучка, която ни е най-близо и затова изглежда по-висока:

image

Последното изкачване към портата:

image

Към 10:10 ч. бяхме на Башлийската порта. Там следваше да завием вдясно и първо да минем през няколко клека:

image

Поглед на север към Възела и Стражите и Полежаните зад него:

image

И поглед на изток - на хоризонта са Каменица и околните му върхове:

image

А ние катерим чучката на Бъндеришкия чукар:

image

Към 10:55 качихме чучката (всъщност не всички):

image

Ето го отново Бъндеришкият циркус и върховете Муратов, Вихрен, Кутело и Тодорка (отляво на дясно):

image

А пред нас е вече самият Бъндеришки чукар (а зад него, вдясно - Дончовите караули, че и Синаница се вижда):

image

На върха (2738 м.) бяхме към 11:50 ч. и направихме почивка с похапка.

image

image

image

Отново поглед към Стражите и Полежаните:

image

На изток вече сме се "изравнили" с Башлийския чукар:

image

Пред нас (на юг) са се приближили Дончовите караули, отзад вляво се откроява разцепеният връх на Синаница:

image

Отново Дончовите караули, този път с Муратов връх:

image

Цял ден го гледахме тоя камънак, и ходихме по него...

image

И навсякъде следвахме пирамидките, разбира се. Тук слизаме от Бъндеришкия чукар:

image

image

Ето го пред нас и първият Дончов караул:

image

Пътеката минава близо до ръба, покрай кокетни скалички - а отзад са Тодорките:

image

И естествено, отново се любувам на Вихрен:

image

Защо ли ме привличат тия върхове, след като толкова много ме озорват?

image

Почти съм стигнала горе - последна, естествено :)

image

Ето ме и мен на Дончовия караул, към 13:35 ч. - отзад вляво е Бъндеришкият чукар, а вдясно е Башлийският чукар (мухата не я броя!):

image

Бъндеришкият чукар и ридът на Стражите отзад:

image

И отново Вихрен! Не го качих, но поне му се нагледах :)

image

А от другата страна вече сме се изравнили със Спанополския чукар - и Голямото спано поле:

image

Голямо лазене падна в този район, малко се поразкъсахме между камъните и клека, но си го издрапахме... Аз започнах да издишам тук някъде, тъй като не си носех достатъчно вода! Няколко души ми даваха да пия оттук нататък, но все не ми стигаше.. По едно време така ми се зави свят, че не можех да стоя права, камо ли да ходя по камъните. Та си отнесох бая заслужени критики - затова си отбелязвам, че за този маршрут е жизненоважно да се носи повече вода! Ако е топло и слънчево, литрово шише няма да стигне! Малко преди Башлийската порта има течаща вода, а следващата е чак при Муратово езеро, след повече от 6 часа... Тук сме преди втория Дончов караул:

image

image

И последният Дончов караул пред нас:

image

Живописната "игла" между втория и третия Дончов караул - на фона на Вихрен:

image

Същата на фона на Бъндеришката долина и Тодорките:

image

Последно драпане нагоре за деня:

image

И заобикаляне на разни скали...

image

image

Около 15 ч. бяхме на върха на последния Дончов караул:

image

Не се бавихме много-много там, продължихме напред и след около 15 минути пристигнахме на Бъндеришката порта, откъдето отново снимах преминатия рид:

image

Оттук нататък повторихме вчерашното си ходене - покрай Муратово езеро:

image

И после по долината на примамливата Бъндеришката река (с кратка почивка за разхлаждане на краката след дългия преход)...

image

В пет следобед бяхме обратно на хижа "Вихрен". За половин час си опаковахме багажа, пийнахме бири и се натоварихме в бусчето. Следващите три часа и половина път до София блажено се разлагахме по седалките и се прибрахме по мръкнало, оползотворили до максимум тия два чудни есенни дни!




Гласувай:
7



1. zvezdichka - Браво!
09.10.2012 14:10
Драпане, но сте се нагледали на гледки! Върхове, езера... И ми е чудно, че хората не коментират... Мъжки момичета и какви водачки имате само. Маркирани ли са тези маршрути? Споменаваш, че следвате пирамидките. Ние тази година посетихме Тевното езеро с мъжа ми, така, че се докоснахме до красотата на Пирин, ама снимките ни все още стоят необработени. С много неща сме се захванали и някои изостават.
цитирай
2. rumyeah - Мерси, звездичка!
12.10.2012 12:52
Нагледахме се, наистина! Водачката обича да ходи по рърбовете на планината, от връх на връх... като птичка е :) И групата си я бива! Маркирана е пътеката от х. "Вихрен" до Муратова порта и до Бъндеришките езера. Всичко останало е с пирамидки и преобладаващ камънак!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836698
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031