Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

Край

    ЕДИН КРАСИВ ПРЕХОД НА МАЛАТА ПЛАНИНА

    В този постинг ще опиша един преход на Малата планина, останал в сърцето ми с красотата си:

    Разходката ще бъде из някогашната мегамалаха Церецел, с площ почти колкото е София в кръга на околовръстното шосе. Писал съм в блога си доста за тази планина. Преди много години тя е вдъхновила Вазов да напише прекрасното си стихотворенние „На Малата планина”, което поместгвам. В една малка нейна долина е /било!/ разположено село Зебрец.

   Селото е носело името Заврец, което отговаря на мястото, където се намира, но поради неблагозвучие е променено на Зебрец. Аз, познавайки това село почти 50 години, до сега зебри около него не съм срещал. Най-високата махала на селото се е казвала Шосе, наречена така от благодарност към строителите на пътя след Освобождението. После името е променено на Път.

   До селото може да се достигне от ж. п. спирка Томпъсн или от ж. п. гара Реброво. От Томпсън е по-кратко, от Реброво – по-красиво. Пътят пресича долината на р. Зебрец. Имаше път за товарни животни покрай реката до селото, днес непроходим поради подраст. От двете му страни имаше  къщи, сега изоставени, те се рушат. Пътят достига местността Попови ливади и се разделя, като лявото отклонение катери към махалата. В ачалото пътят е доста стръмен, но изкачи ли се рида, гледката е чудно хубава. Вижда се отсрещния бряг на река Искър, зад който е Големата планина. Долу се вие рекичката Зебрец, а към нея се спускат малки рекички по северния скат на долината й. Гората е смесена, защото на мястото на уннищожената широколистна гора е посадена борова. 

    Нещо важно:

    До тук се достига с джип, след това се продължава из този планиннски рай пеша.

    Селото е разположено само на южия скат на долината на реката. Път, строен от трудоваците след Освобождението минава почти по хоризонтала през селото, чиито къщи са на доста стръмния скат на бърдото. Извори има много, чешми с поилки за животните, също. Селото е било с поминък животноводство. В дворовете на къщите има място за малки градинки, в горната част на селото, за мънички ниви. Красотата на природата тук е голяма. Приближавайки горния му край на селото се открива взор към северната страна на долината. Петна и ивици от различни цветове на листата на горите, малки стръмни долчинки с временни поточета до към лятото, които вият във всякакви възмжни кривини. Над тях стърчи най-високия връх тук, извисен над ж. п. гара Реброво. Отивайки все по-нагоре се разкриват нови красоти – централното било на Балкана с върховете Издремец, Чукава и виличавият купол на Мургаш.

   Последните къщи на селото бяха ползвани за около две години от цигани, които дойдоха тук финансирани по европейски програми да гледат животни. Тяхното идване съвпадна с осичане на церовите /планински дъб/ дървета, изчезване от изоставените къщи каквото е останало в тях. С УАЗ-ка осеченото е свалено надолу. Затворили им кранчето от Европа, они изчезнАли...

  След това неприятно място пътят излиза на превал-кръстовище, от което се тръгва към с. Владо Тричков, към с. Церецел-център и към с. Кътина. Тук наоколо са били пасищата за животните на хората от селото. Днес за тях напомня един тенекиен овчарник, грозно стърчащ на гол връх.

   Пътят достига главния рид на Малата планина. По него минава път, бих го нарекъл панорамен. При първия разклон с оброка наляво се слиза към с. Кътина/Курило. Това е било мястото за бартер на селяните някога, за да си набавят каквото не могат да си произведат, напр. сол, гвоздеи, газ за осветление.

   Пътят по обгледния рид продължава. От гората се покзават изоставени къщички, следва букова гора, която я секат мутри и се достига до църквата на село Церецел. Крадена и прекрадвана, църквата отново е с икони и камбана. В двора има монументален оброчен кръст. От тук наляво има втори път за с. Церецел.

   Пътят по рида продължава, в дясно има три махали на заравнеости, почти отвесно под които тече р. Дълбочица. Достига се водосборната зона на р. Дълбочица, където е разкронненнието за планината Косматица. Там е най-високият връх на Малата планина. Тук туристите имат алтернатива – към с. Балша, към Чибаовци или към с. Дръмша, към с. Балша ила към суперкрасавицата Косматица.

   Това село, Зебрец, по-правилното е да се каже махала на с. Церецел съществува до текезесирането, когато отнемат земята, ливадите, горите, долитъка и интвентара на хората и така ги проговат от родните им места. Нещо ужасно, сътворено от идеолози-идиоти, имащи за цел да направят хората несвободни, да ги превърнат в манипулируеми тълпи и маси. Издънка нна това време е сегашният ни президент, ГРУшника Радев.

   Този маршрут е прекрасен, рпредполагам, че го познават почти всички хора и туристи. Със сигурност обаче той е непознат за госпожите от Русе, ЦАВ12929 и Радостинналасса, защото са доста отдалеченни от тази красота. За тях описах този преход и имам една задочна препоръка:

   Да си организират преход по тази планина, където да ги заведе най-голямото машкарче в блога. Не осветлявам името му, защото блоговите дами ще му подпалят блога от прониквания в него. Освен като най-горямото машкарче, той има и друга екстра, готен високопроходим джип. Това предоставя на двете госпожи транспорт от София до първата къща на с. Зебрец, от където пътят става по-лек, а красота – все по-завладяваща.

   Най-красиво тук е през пролетта, когато растат по високата част на планинната сини минзухари, по-ниско – жълти и много видове цветя, между които и прекрасното цвете, наричано Коте или Съсел. Това е едно от най-красивите цветя, които съм виждал по планината.

  С пожелание за изработка на план за такова посещение и успешното му реализирае. Заслужава си!!!

   Най-подходящата дата е около 15. 05. защото тогава тук цъвти едно много рядко, божествено кпрасиво цвете, Ивичест миннзухар. Имам блога си доста от неговите разнвидности. Никъде другаде в България го няма.

   Приятна разходка!