СЕДМИ ДЕН След толкова ухажвания на духа, човече, помисли за грешното си тяло. То като крехък съд живота ти крепи - нетрайно, наранимо, бяло... Познало ли е ласката на летен дъжд, лежало ли е върху майска детелина? Скъпернико, с каква валута ще платиш за службата на веничката синя? Живота си прекарваш зад едно бюро, прозорецът ти е замрежен от антени. И твоите позакърнели сетива от радостни усещания са лишени. Объркват вече топъл дъжд със топъл душ, прохладен вятър - с духане на вентилатор... А тялото ти на десетия етаж не чувства притегателната сила на земята. През тъмните гори препуска див елен, козле над сини пропасти е заиграло... И Бог дори си е предвидил седми ден - човече, помисли за грешното си тяло. Автор: gor   Автор: gor     Ваш текст Ната_ль_я

И благодаря. Да се възползваме от всеки седми ден! :)

Прекрасна поезия имате!
Стихотворението наистина прилегна идеално към поканата да се възползваме от всеки седми ден на седмицата - ден за покой на морното ни, грешно тяло...
Благодаря и ви желая красиви почивни дни!

Благодаря, че ни ги дари! Хубава вечер!