Прочетен: 1210 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.05.2021 01:52
Раждаме се с вик и завършваме със стон! А аз искам с усмивка!
Човек се ражда, расте, старее...върти се колелото на живота! Аз лично си го представям, като голямо воденично колело, което незнайно защо се е откъснало от воденицата и се търкаля по зелена поляна, следвайки винаги нанадолнището! Не знам защо, но така го виждам аз моето си колело-живот! Пък мое си е и ще си го търкалям накъдето си искам! И докато се върти и търкаля в прътите му се заплитат ту пъстри, уханни цветя, ту бурени и храсталаци! Живот! Следвайки своя път , колелото от време на време забавя ход и тогава, ако късмета е с теб, на него успяват да се качат и други хора! Част от тях оставят с там с теб завинаги и ви е дадено да се обичате въпреки всички драми и глупости които неминуемо ще сътворите по пътя, други са там за малко и с времето изпадат през пръчките, трети сами скачат осъзнавайки, че няма да го бъде вашето общо пътуване! С годините колелото натежава от натрупалата се по него лепка от хора, емоции, стремежи и тогава сам трябва да решиш какво трябва да изхвърлиш от него, за да може да му олекне и да продължи да се движи! Да олекне та теб, на тялото и душата ти! На пръв поглед изглежда лесно, но всъщност е адски трудно! Така сме устроени ние човеците, че се привързваме към вещите си, които се обезценяват още в мига на придобиването им, привързаме се към хора, отдавна решили да се пуснат и се вкопчаваме в спомена, защото вярваме, че ако помним достатъчно дълго хубавите изживявания те ще се върнат и всичко ще е както преди! Падаме, ставаме и продължаваме да упорстваме. Някаква таква тиха лудост! Трудно научаваме уроците си от първия път и тогава съдбата се намесва размахвайки ни пръст, а понякога и големи шамари за да ни покаже в същността си нашата незначителност чрез болката - била тя физическа или емоционална! Вселената-тази хитуша и тя така умно използва нашата болка за привлече вниманието ни и да ни напомни, че нищо от това, което вярваме, че ни изгражда като човеци няма смисъл, ако не обичаме преди всичко себе и околните! Само чрез катарзиса на болката можем да станем по-мъдри и по-смирени и то само ако искрено желаем да се променим! И чак когато много ни заболи се сещаме, че всъщност нямаме нищо, освен един живот, който ни е подарен и трябва да го изживеем достойно! Без фалш и лицемерие! Без спотаен гняв! Да се научим, че правейки добро, то ще ни се върне стократно! Да се научим да уважаваме приятелствата си и да се грижим за тях! Да даваме най-доброто на което сме способни! Да мечтаем смело! Да сънуваме цветно! Ширнала се е една поляната безкрайна и колелото си се върти спускайки се по нанадолнището, бавно и сигурно! За спускането спор няма! Годините си минават и наклона се увеличава за жалост! Но за да е по-леко пътуването, трябва да се научим да се освобождаваме от всичко, което ни тежи, независимо колко силно вярваме, че го обичаме или че ни определя като хора или статус в обществото! Късаш и хвърляш, понякога дори с парчета плът! За да станеш по-силен или просто за да оцелеш! Но трябва...За да продължи пътуването!
Никога не се знае, какви по-красиви цветя има на еееей онази поляна там в далечината и колко от тях ще се заплетат в твоето колело! Аз съм типичен представител на зодия Стрелец и твърдо вярвам, че най-доброто предстои! Дори подозирам, че търкаляйки се колелото ми живот, ще премине и през някой гастролиращ цирк и там пък какъв купон ще настане....
Сигурно ще съм най-смешния и непохватен клоун, обаче ще радвам хората и ще блестя в цялата си прелест и великолепие! Защото имам харизма и съм скромна:) за красива, умна и очарователна, няма да споменавам, защото се подразбира естествено:)) И когато колелото ми достигне своята най-ниска точка и спре, искам да ме заведе на брега на морето с най-синята морска вода, с най-нежния летен бриз и най-финия бял пясък...
И от там от края ще започне някакво ново начало...
Ем.
Честит Национален празник, Българи!
Представи си - Джон Ленън