Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2007 06:08 - Икономически и правен консулт - В какви срокове се обжалва уволнение. Съпругът и децата наследяват земя по равно
Автор: avangardi Категория: Технологии   
Прочетен: 2866 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.07.2007 06:10


В какви срокове се обжалва уволнение

Консултът подготви адвокатът Иван Сотиров

"Бях уволнена заради съкращаване и подбор с по-слаби в административно отношение колежки. Като инспектор в държавна администрация имам 29 г. трудов стаж и това много ме обиди. Бях ядосана и защото членувам в синдикат и писмено поисках от председателя на профсъюза да ме защити, като се намеси пред директора да ме върне на работа. Много бях учудена, че синдикатът е изпратил молбата ми в районния съд, който реши да я разгледа. Работодателят веднага възрази за изтекла давност. Моля да ми разясните какви са правата ми?
Савка Лесова от София

В Кодекса на труда (КТ) са определени периодите (давността), в които работникът може да се защити при незаконно уволнение. Съгласно чл. 358, ал.1 от КТ исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 споровете между избраните по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а представители на работниците и служителите и работодателя при нарушаване на правата им.
2. двумесечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. тригодишен - по всички останали трудови спорове.
Сроковете, посочени по-горе, започват да текат:
1. за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.
2. за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
По силата на чл. 357, ал.3 от КТ срокът не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Това е било основанието и районният съд да приеме, че е налице молба/искане, която да съдържа елементите на искова молба по смисъла на Гражданския процесуален кодекс и поради това да пристъпи към разглеждане на трудовия спор. Препращането по компетентност е основанието, сезирало съда като първа инстанция.
Трудовите правоотношения са между равнопоставени страни, а не на власт и подчинение. Защитата срещу така издадената заповед за съкращаване в щата и уволнение след подбор е допустима само по реда на исковото съдебно производство като трудов (граждански) спор. В случая е налице хипотезата на чл. 358, ал. 3 от КТ. Съдът няма задължение да следи служебно дали искът е погасен по давност. Давността, за която се тревожи читателката, се прилага само при възражение на една от страните (в случая работодателят е възразил, т.е. той има право на такава позиция). Съдът обаче не е длъжен да се съобразява с поведението на работодателя - длъжен е да го обсъди в мотивите на решението си заедно с другите обстоятелства, довели до подаването на молбата до синдиката и до служебното й препращане на съда.
Относно възражението за изтекла погасителна давност Кодексът на труда съдържа изрична уредба за давността при предявяване на исковете по трудови спорове, каквито са и тези по чл. 344, ал. 1, тт. 1-3 КТ (отмяна на уволнението и обявяването му за незаконно; възстановяване на предишната работа; заплащане на 6 брутни трудови възнаграждения като обезщетения за оставане без работа в резултат на уволнението). Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок. В случая молбата до профсъюзния лидер е в рамките на 2-месечния срок за обжалване/внасяне на исковата молба в съда и няма никакви причини делото да не се гледа. Такова е и поведението на районния съдия. При изключително голям процент вероятност делото ще бъде спечелено от читателката още на първа инстанция. Дори възражението на работодателя за изтекла давност е в полза на читателката. Защото тя може да бъде сюрпризирана с подобно оспорване за изтекла давност на всяка съдебна инстанция. Срещу такава позиция (опасност) е по-добре да се защити още на ниво районен съд, като представи необходимите доказателства. Би било недопустимо например в касационното производство (трета инстанция) да се събират доказателства за спазване на срока пред некомпетентен орган, защото пред третата инстанция се осъществява само контролна дейност. При нея не могат да се събират нови доказателства, нито да се обсъждат нови доводи, които не са били заявени в инстанциите по същество - а именно първата и втората инстанция. Предметът на касационното производство са само закононарушенията, а не и фактическото изясняване на спора.

Съпругът и децата наследяват земя по равно

Консултацията подготви юристът КРАСИМИР ДОБРЕВ

Собственик на земеделска земя (девета категория - естествени ливади ) е починал. Каква част според действащия закон наследява всеки наследник от живите към момента - съпруга, син и дъщеря?
По мейла

Законът не прави разлика по отношение на какво точно се наследява - дали са жилища, дали е земеделска земя или пък земя в регулация, или движими вещи, включително пари, автомобили и др. Всичко, което има наследодателят, образува обща наследствена маса, която се дели по специални процедури в зависимост от това кои и какви наследници остават. До разделянето всеки разполага със съответните идеални части.
От въпроса не става ясно дали наследодателят е оставил единствено въпросната земеделска земя или има и други движими и недвижими вещи. Освен това не е известно и дали въпросната земя е наследствена на самия наследодател или пък е придобита по време на брака със съпругата-наследодател. Затова ще разгледаме и двете възможни хипотези.
Ако земята е наследствена на самия наследодател или пък лична или придобита преди брака, то тогава нещата са по-прости. В този случай според правилата на Закона за наследството (ЗН) всеки един от посочените във въпроса наследодатели ще получат равни части - т.е. по една трета. Това е така, защото по чл. 5 от ЗН "децата на починалия наследяват по равни части". Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Според чл. 9, ал. 1 от ЗН пък съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Малко по-различно е положението, ако въпросната земеделска земя е придобита по време на брака - например чрез покупко-продажба или пък замяна. Тогава се включват и правилата на Семейния кодекс за съпружеската имуществена общност. В този случай съпругата получава половината от цялата земеделска земя. Другата половина пък се разделя между нея и двете деца по равно. Така съпругата ще има 1/2 от цялата земя плюс 1/3 от другата половина. Другите 2/3 от тази половинка ще наследят по равно децата.
За да има изобщо наследяване обаче, всеки един - съпругата, дъщерята и синът, трябва да декларират, че приемат наследството. Това е важно, защото всеки от наследниците има право и да се откаже от наследството. Ако някой направи това изрично, то тогава неговият дял ще уголеми дела на всеки от другите наследници.
Необходимо е да се знае и че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават. Възможно е наследник да поиска да приеме наследството по опис (това той може да направи, като заяви писмено пред районния съд в тримесечен срок от узнаването, че е открито наследството). Тогава той ще отговаря само до размера на полученото от него наследство.
Трябва да се има предвид още нещо - дяловете на всеки един от наследниците са от т.нар. идеални. Тоест това е своеобразна съсобственост, която трябва задължително да се раздели, за да може всеки един от наследниците да стане собственик на своята част и да се разпорежда с нея. За да стане това, трябва да се мине през делба - било то доброволна или пък съдебна, ако не се стигне до съгласие.
Според чл. 69 от ЗН "наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя". Освен това всеки един може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. Преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях.
Делбата може да бъде доброволна или съдебна. При всички положения тя приключва с акт на съда. В първия случай се утвърждава споразумението, постигнато между наследниците, а във втория вариант в условията на спорно производство съдът се произнася с решение и определя сам окончателните условия, при които се осъществява делбата.
Има и няколко важни правила, когато се дели точно земеделска земя. При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар. Има и още едно правило в тази посока. То дава предимство на наследника земеделец-стопанин, който живее във или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти. Според ЗН той може, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, да изкупи непокритите недвижими имоти от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или пък не се занимават със земеделие.
Важно е да се знае, че при делбата задължително трябва да участват всички наследници - в случая и съпругата, и дъщерята, и синът. Ако някой от тях не участва, делбата е изцяло нищожна.
Ако при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително, казва законът. Това означава, че ако бъде установено по-късно, че наследодателят е оставил някъде влог или пък друг недвижим имот, те ще са обект на ново поделяне.
http://www.segabg.com/online/sect.asp?issueid=2715§ionid=25




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 5846877
Постинги: 1812
Коментари: 9785
Гласове: 72557
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930