Постинг
30.04.2021 17:15 -
Портите към Рая ни
Автор: lexparsy
Категория: Поезия
Прочетен: 967 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2021 11:31
Прочетен: 967 Коментари: 0 Гласове:
19
Последна промяна: 02.05.2021 11:31
Затвори високи твои порти,
и направи достъпни само ниски,
за поклонно влезли по призвание.
Там не ще злят мерзките кохорти,
а споделни припознато близки,
а знали Мирното познание.
---
Бог Ад, Рай са огледално светски,
синхронично споделени с близки,
и дарни всеки с Себеспособие!
Порта не са знанията хорски,
а доброВъзмереност към всички
причастни с Боже приподобие.
Отворните ни ключове са прости,
високо скрити, но и Възкресно близки,
цветно ни, и с пролетно ухание...
-----
Такива ми ги дудне тъмносинята Светка, а аз не знам какво общо имаме със синхроничните ни размисли...
Само се разхождам в добре поддържаната парковата София, и си търся да разпозная многото, но уж прикриващи се в своя визия за пролетната красота душевно оцелели хора. Разпознаваме се, като се взирме естествено в нещо красиво и се търсим за споделяне... И се познаваме...., И с всеки жест на минувачите, които си спомнят сънища за общо споделяне... И не се съмняват даже че са си добри познати! Следват си очите и си казват Добър Ден, все едно са се познавали винаги! А ако се заговорим, споделят неща толкова лични съкровени, които не са могли със сродните, с панелни близките, камо ли с телевизора си... :-)))
... Ами защото сме Тук..., да се учим, а после ще си седнем в нашия Рай на маса, и ще се разказваме... , как сме се творили вЗаедно, оставили за Възкресение Любовта си, даже след самооблеченя "Армагедон" на антиРазума..., чиято агресивност е просто безпомощна срещу "безсмъртни" :-)))))
---
Само да се оплача че светлосинята се изказа, че нищо не съм бил разбрал от сестричката и, и ми коригира стихчето...
Ама още ще се оплача, че ми спряха тока, но тя ми светка докато се пиша, повече от смартфона даже... :-)))
и направи достъпни само ниски,
за поклонно влезли по призвание.
Там не ще злят мерзките кохорти,
а споделни припознато близки,
а знали Мирното познание.
---
Бог Ад, Рай са огледално светски,
синхронично споделени с близки,
и дарни всеки с Себеспособие!
Порта не са знанията хорски,
а доброВъзмереност към всички
причастни с Боже приподобие.
Отворните ни ключове са прости,
високо скрити, но и Възкресно близки,
цветно ни, и с пролетно ухание...
-----
Такива ми ги дудне тъмносинята Светка, а аз не знам какво общо имаме със синхроничните ни размисли...
Само се разхождам в добре поддържаната парковата София, и си търся да разпозная многото, но уж прикриващи се в своя визия за пролетната красота душевно оцелели хора. Разпознаваме се, като се взирме естествено в нещо красиво и се търсим за споделяне... И се познаваме...., И с всеки жест на минувачите, които си спомнят сънища за общо споделяне... И не се съмняват даже че са си добри познати! Следват си очите и си казват Добър Ден, все едно са се познавали винаги! А ако се заговорим, споделят неща толкова лични съкровени, които не са могли със сродните, с панелни близките, камо ли с телевизора си... :-)))
... Ами защото сме Тук..., да се учим, а после ще си седнем в нашия Рай на маса, и ще се разказваме... , как сме се творили вЗаедно, оставили за Възкресение Любовта си, даже след самооблеченя "Армагедон" на антиРазума..., чиято агресивност е просто безпомощна срещу "безсмъртни" :-)))))
---
Само да се оплача че светлосинята се изказа, че нищо не съм бил разбрал от сестричката и, и ми коригира стихчето...
Ама още ще се оплача, че ми спряха тока, но тя ми светка докато се пиша, повече от смартфона даже... :-)))
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7382
Блогрол
1. Моля, напиши ми стих!
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна