2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2008 06:08
Кой е той нежният и непознат лирик Стефан Тинтеров, чиито стихове Подвързачов и Дебелянов включват в своята антология на българската поезия "от Вазов насам"?
Христо Черняев
Не е възможно жадното за честна и вглъбена поезия око да не открие краткото творчество на поета-символист Вен Тин (Стефан Тинтеров). В неговите стихове, израз на една фина и изтънчена душевност, тихо тържествува дълбокопреживяна мъдра и жизнена философия, сякаш белязана свише да загатва за мисия в своето време.
Кратък е и житейският път на Вен Тин (Стефан Тинтеров). Роден е на 22 март 1885 г. в Бургас, където завършва основно образование. Учи в Пловдив - в класическия отдел на мъжката гимназия. Следва в Софийския университет - Юридически факултет. По време на студентството си дълго време е стенограф в Народното събрание. По-сетне е заместник-прокурор в Стара Загора. Веднъж, при изпълнение на служебния дълг, конят му го хвърля и на 6 юли 1912 г. загива едва 27-годишен.
Заслужава да се отбележи, че Вен Тин е роден и раснал в будно българско семейство. Баща му - Константин Тинтеров, родом от подбалканския Калофер, е възрожденец, сподвижник на Петко Рачов Славейков, адвокат и общественик. И, което е доста интересно, той е автор на текстовете на популярните някога песни "Цвете мило, цвете красно", "В цветя, в треви зелени", които се пееха навсякъде.
Едни от първите поетически творби на Вен Тин излизат през 1906 г. в редактираното от Тодор Влайков списание "Демократически преглед". Свои творби печата и в изданията "Листопад" и "Женски глас". От голямо значение е фактът, че Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов включват десет негови стихотворения в "Българска антология. Нашата поезия от Вазов насам". По-късно (през 1922 г.) негови творби са представени в антологията "Български поети" под редакцията на Христо Цанков-Дерижан, както и в "Антология болгарской поезии", преводач и съставител А.М. Федоров - София, 1924 г. А през 1939 г. негови стихове присъстват и в "Антология на българската любовна лирика", съставена от Ангел Любимов.
Освен поезия, Вен Тин пише и художествена, и публицистична проза, както и статии. Подобни творби публикува в периодичния печат, статии, които се характеризират със задълбоченото му вникване в същността на разглежданите проблеми. Такива са например "Литературата ни през 1907 година", "Жената в обществото" и др. Особено лъчение има великолепната му студия "Подир сенките на облаците" (Отбрани стихотворения на П.К. Яворов), излязла през 1910 г. в "Демократически преглед".
Освен в полето на критиката, се проявява и като преводач. В негов превод излизат стихове на Лермонтов, Верлен, Метерлинк, Мария Конопницка...
Поезията на Вен Тин, поради своята загадъчност и душевния си финес, като тълкуване на изконния смисъл на човешкото битие, е устремена към божественото. Тя не е натоварена с всевъзможни проблеми. Тъкмо затова е изчистена в своята насоченост - да осветли божествените искри и черти на земния човек, тъй като земята, на която той е стъпил, е също звезда - пътничка в Космоса. Въпреки нейната вездесъща елегичност, тази поезия има небесен дъх. Това е нейно изключително качество, което са забелязали и изследователите на Вен Тин.
Неслучайно предговора към книгата "100 неизвестни писма" литературоведът Стефан Памуков пише: "Не вярвам, че на тези стихове е предопределено забвение, но може би е необходимо някой да ги извади от праха и да ни ги посочи в тяхната истинска светлина, дори да ни разкрие, че това е поезия, която навремето е вълнувала Д. Дебелянов и той не се е стеснявал да се влияе от нея. Всичко това ни навежда на идеята за субективното и обективното в присъствието на един автор."
А Христо Цанков-Дерижан, който се спира на Вен Тин в литературните си обзори за 1910, 1911 и 1912 година, далновидно изрича следните слова за поезията му: "Неговият стих звучи като падащ върху плоча водопад. Нищо правено, нищо съчетано изкуствено няма в него. (...) Стихът на Вен Тин е нов, свеж, завладяващ. Аз бих казал, той е стихът на новата българска поезия. Той е вскърмен и израснал на почвата на родния български стих."
Тези думи се отнасят за цялостното поетическо творчество на Вен Тин и особено за стихотворенията "Съзерцания", "Metamorphosa", "Георгика", "Когато девствена, в смущенье свела взори...", "Ти, може би, ти таз...", "Молете се за нас на всички вери...", "Дете, нощта ни свързва без приют...", "Душата ми е монахиня бледа...", "Другари", поемата "Lunaria", "В дрезгавината", "Керван от сенки...".
С какво прозрение за божествената човешка участ в "Lunaria" Вен Тин пророкува:
Човекът:
Ох! мрака, който пълни ми живота,
ти няма ли най-сетне да го пръснеш?
Защо ме тласкаш се къмто Голгота?...
Глас из дълбочините:
За да възкръснеш!
А с каква покъртителна тъга и същевременно с гняв към бездушните и лицемерите е заредено стихотворението "В памет на П.П. Славейкова":
Един от малкото, които своя дял
от скръб понесоха на тоя свят с величье
- той бе самотен жрец на своя идеал...
Тълпа го с лаври не обкичи.
Дух, в който рвение бездушни вред видял,
той беше твърде горд, за да го тя обича,
- но, глуха към това, що живий бе създал,
пред мъртвий тя ще коленичи.
Коментарът е абсолютно излишен.
За творчеството на Стефан Тинтеров (Вен Тин) са писали Димитър Бабев, Христо Цанков-Дерижан, Петко Росен, Стефан Памуков, Михаил Неделчев. В тази насока специално внимание заслужават литературоведските изследвания на Владимир Стоянов. Особено в книгата "Трилогия на сърцето", където е представено творчеството на поета и където Владимир Стоянов прави твърде интересен и изчерпателен анализ на поезията на Вен Тин. Неслучайно тази книга получи наградата на Съюза на българските писатели за 2006 г.
В нея с преклонение към делото на Вен Тин и със завидна дълбочина Владимир Стоянов изследва творчеството на поета, като нарича творбите му "пейзажи на душата". Той пише: "Лирическият персонаж на Стефан Тинтеров постига себе си чрез съпричастността към вселенската болка, преосмислена като лична болка и трагедия, като вечно битие и дом. За него опорна точка е милосърдието и състраданието, които го зоват." По-нататък Владимир Стоянов продължава: "Поет на обертоновете, на плътността и звучността на детайла, Вен Тин търси словесната полусянка, вербалния полунамек. Емблематична особеност на поезията му е нейната елегична интонираност. Тя може да се аргументира и като наследство от традицията (...) и като лична нагласа: "Само повърхностните ликуват на тоя свят" (думи на Вен Тин - б.м.). Стиховете му звучат съкровено, приглушено, молитвено."
Не намирам по-верни думи за творчеството на Стефан Тинтеров (Вен Тин).
02.02.2008 - http://www.duma.bg/2008/0208/020208/index.html
ВЕН ТИН
(СТЕФАН ТИНТЕРОВ)
=============================
Стефан Тинтеров е роден през 1885 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Пловдив, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Работи в Стара Загора като заместник-прокурор. От 1906 г. започва да сътрудничи със стихове в сп. "Демократически преглед". Публикува проза, статии, рецензии в периодичния печат. Негови стихотворения са публикувани в "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам" (1910) под редакцията на Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. Умира през 1912 г. Първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист е съставената от Владимир Стоянов книга "Призраци" (1994).
ПОЕЗИЯ
Книги
Призраци
* * *
Критика за Вен Тин
http://liternet.bg/publish2/ventin/index.html
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително