Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2012 15:04 - Метреса. Тайната власт на жените. Коварство и любов в леглото на силните в света, оставили следа в историята на човечеството.
Автор: avangardi Категория: История   
Прочетен: 3450 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 18.12.2012 15:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Метреса. Тайната власт на жените 1 - 2 - 3 серия онлайн 
 
image

Название фильма: Метрессы. Тайная власть женщин
Оригинальное название фильма
: Matressen. Die Geheime Macht der Frauen
Режисёр
: Ян Петер
Год выхода: 2005
Жанр: документальный
Информация о произведении Метрессы. Тайная власть женщин: Цикл из трех фильмов о женщинах, бывших рядом с сильными мира сего и оставивших след в истории человечества.

Фильм 1: Наложница султана / Die Geliebte Des Sultans. Роксалана (Анастасия Лисовская) похищена работорговцами и продана в гарем султана Сулеймана Великолепного, правившего Оттоманской империей в период ее наибольшего расцвета. Честолюбивая женщина добилась привилегированного положения, став женой султана. Некоторые источники обвиняют ее в дальнейшем упадке Великолепной Порты, ведь по ее наущению султан казнил обладавшего военным талантом наследника Мустафу, сына Сулеймана от другой жены. Сын Роксаланы, султан Селим, известен в истории как Селим-пьяница.

Фильм 2: Фаворитка короля / Die Geliebte Des Konigs. Франсуаза Атенаис де Рошешуар-Мортемар маркиза де Монтеспан, фаворитка Короля-Солнце Людовика XIV, в период расцвета своего влияния раздававшая должности при королевском дворе. После «дела отравителей», когда среди покупателей приворотных зельев была названа маркиза де Монтеспан, король к ней охладел, хотя дело в отношении ее было замято.

Фильм 3: Любовница Папы Римского / Die Geliebte Des Papstes. Джулия Фарнезе — любовница папы римского Александра VI (Родриго Борджиа). Благодаря своей красоте она была известна, как Giulia la Bella — прекрасная Джулия. Используя отношения с понтификом, Джулия обеспечила своему брату Алессандро, ставшему впоследствии Папой, кардинальскую шапку. Картина «Дама с единорогом» по мнению некоторых исследователей творчества Рафаэля Санти является портретом Джулии Фарнезе.

Категория: Документални

 



 

Коварство и любов в леглото на властта


Агрипина


 

(1559 г. пр.Хр.). Майка на Нерон, сестра на Калигула и съпруга на император Клавдий, тази жена изобщо не се поколебала да убие политическите си противници, включително и своите роднини сред тях, за да установи неформалната си власт и да не остане извън кръга на имащите влияние върху политиката на римския император.

Император Клавдий е известен като малодушен владетел, който често се е превръщал в играчка в ръцете на съпругите си и неведнъж е жертвал живота на своите съперници под натиска на ревността на спътничките си в живота. Младата му съпруга Месалина успяла да отстрани от своя път към властта и влиянието в елитните среди на Рим една племенница на Клавдий, както и една внучка на Тиберий. Месалина притежавала достатъчно силен характер и достатъчно корист, за да се разправи дори и с богат и утвърден римски сенатор като Децимус Валериус Азиатикус с цел да се сдобие с неговите прекрасни градини край Рим. Съдбата обаче отново показала своето чувство за ирония и самата Месалина намерила смъртта си именно в тези градини, след като станала жертва на заговор на група аристократи, пожелали да изместят съпруга й от властта.

Борбата за съпружеското ложе на 48-годишния Клавдий след това станала още по-ожесточена. В нея участвали две красиви и знатни жени. Първата била Лолия Паулинабивша съпруга на племенника на Клавдий Калигула и сестра на бившата съпруга на същия онзи сенатор Азиатикус. Другата била Агрипинавнучка на Октавиан Август и племенничка на самия Клавдий. Последната спечелила битката с красивата и също немалко амбициозна Паулина. Наложило се да бъде променен законът така, че император Клавдий да може да се ожени за своята племенница. Тя впрочем вече се била омъжвала за свой втори братовчед, от когото бил синът й и бъдещ император на Рим Нерон. Агрипина обаче не се задоволила с личностния триумф над Паулина и заповядала нейното заточаване, сдобивайки се по този начин с всичкото й имущество. За още по-сигурно пресметливата, но и ненаситна Агрипина заповядала малко по-късно да й донесат главата на Паулина като гаранция за нейната смърт.

Ревността на Агрипина, изглежда, била концентрирана повече върху властта, отколкото лично върху императора, тъй като тя се погрижила и за смъртта на съпруга си Клавдий (според наличните информации, отравяйки го с гъби), след като издействала от него да признае Нерон за наследник. В лицето на своя син обаче тя намерила изключително достоен съперник в изкуството на интригите и машинациите. По време на управлението си Нерон убил Агрипина по доста жесток начин, след което изгорил тялото й. Подобна била съдбата и на няколко от неговите съпруги.

Любопитното в цялата тази плетеница от безцеремонни предателства, интриги и жажда за власт е, че по закон жените, сестрите или майките на римските императори не разполагали с юридическа власт. В латинския език дори нямало дума за „императрица“, а използвали нарицателното „августа“. Но властта и влиянието никога и никъде не са се ограничавали до разписаните регламенти...

Ревността била основен прерогатив на гръцката богиня


 

Хера


 

Повелителката на облаците и бурите била сестра и съпруга набащата на хората и боговетеЗевс. Тъй като всемогъществото на Зевс не се ограничавало до суверен и главнокомандващ, а намирало израз и в извъннормените му сексуални възможности, в спектъра на неговите интимни партньори влизали всевъзможни богини, земни и смъртни жени, че дори и млади мъже като Ганимед например. В пълен контраст на фриволността на Зевс Хера символизирала стабилността на брачната институция и бдяла за благоденствието на съпружеския съюз, което, естествено, я правело вярна на Зевс. Като отмъщение за многобройните и разнообразни връзки на съпруга си обаче Хера си го изкарвала на неговите любовници, а понякога дори и на децата, родени от неговите отношения с други жени, за да утоли своята ярост в резултат на ревността.


 

Показателна е случката с Йо, към която Зевс имал особена слабост. Когато Хера разбрала за поредната любовница на съпруга си, тя започнала да преследва Йо с все сили. Зевс се принудил да превърне младата красавица в бяла юница, за да я предпази от гнева на своята съпруга. Въпреки това Хера не се отказала и възложила на стоокия гигант Аргус да охранява преобразената Йо. Тогава Зевс отново се намесил и възложил на Хермес да помогне на Йо да избяга и да убие Аргос. Хера пък от своя страна изпратила стършел, който вечно да преследва Йо по цялата земя.

Подобен е и случаят с Алкмена, която Зевс успява да съблазни и като плод на техните отношения се появява Херкулес. Хера отново се вбесила и изпратила в люлката на малкия Херкулес две змии, които бебето герой обаче убило без особени усилия.

Случаят с пристрастения към женското разнообразие Луи XIV е емблематичен за ситуация, в която многото жени около един властен мъж се примиряват с неговата демонстративна полигамия и започват да се стремят не толкова към неговата любов, колкото към неговото благоразположение и възможността за по-добри позиции спрямо останалите кандидатки за леглото му.

Волтер казва за Луи XIV: "Той обича жените и това е реципрочно." Любовният живот на Краля Слънце е пословичен, а около него кипял един неспирен фестивал на хедонизма. Луи XIV бил обграден е от сервилна свита. Тя била на негово разположение от мига, в който сутрин се събуждал, до вечерта, когато се оттеглял, поемайки по лабиринта от тайни коридори, за да посети някоя и друга от своите метреси. Впрочем множеството жени в живота на френския монарх били неспирно окуражавани от своите семейства, от бащите, майките и дори от съпрузите си да търсят кралското благоволение, което било гаранция за материално и социално израстване. Тяхното положение не било в никакъв случай незавидно, а напротив, престижно.

Сред множеството любовници на краля обаче се откроявала


 

мадам Дьо Монтеспан


 

- съпруга на принца на Монако, която успяла да узурпира сърцето на краля за над 10 години, след като изместила оттам своята приятелка Луиз дьо Валиер. Последната била сред компаньонките на жената на хомосексуалния брат на Луи XIV, която впрочем кралят също ухажвал.

Спечелвайки веднъж любовта на величеството, мадам Дьо Монтеспан си дала сметка, че другите дворцови дами били безспорна заплаха за нея. Скоро ревността й намерила повод за изява и стигнала до сериозни крайности от сорта на черни магии, използване на чародейни отвари и дори жертвоприношения. Това се случило, след като гувернантката на децата на краля от мадам Дьо Монтеспан - мадам Дьо Ментнон, започнала да става все по-близка с Луи XIV. Впоследствие между двете жени се завързала борба за сърцето му, която била спечелена от гувернантката. Мадам Дьо Ментнон дори станала официална съпруга на Луи XIV, каквато мадам Дьо Монтеспан така и не успяла да бъде. Класическа ситуация и до ден днешенбавачката на децата нерядко се оказва любовница на мъжа. Кой ли избира бавачките в едно семейство тогава?

Смятана за фригидна по природа и нравствено шокирана от авантюрите на Луи XIV,селската кралица, както станала известна мадам Дьо Ментнон, направила всичко по силите си и в крайна сметка споделяла кралското легло, докато гангрената не отнесла краля пет дни преди неговия 77-и рожден ден. Силно сладострастен, Луи XIV остава до самия си край пламенен любовник.

Италианският политически елит няма как да остане извън кратката ретроспекция на любовните афери и изблиците на ревност сред лицата на властта от миналото. И не става дума само за познатите за всеки днес скандали в живота на бившия министър-председател Силвио Берлускони. Преди него друг виден италиански лидер в лицето на Бенито Мусолини имал много сходни на Берлускони маниери и предпочитания по отношение на жените. Мусолини бил женен за


 

Дона Ракеле


 

- както я наричали италианците. От нея имал пет деца и въпреки безспорните му и очевидни изневери, Дона Ракеле била склонна да преглътне неговия начин на живот, стига неговите своеволия да не стават обществено достояние. Търпението й се изчерпало, когато Мусолини завързал отношения с 22 години по-младата от нея Клара Петачи. Новата любовница на фашисткия лидер се сближила с него в края на 30-те години на XX в., точно когато властта на Дучето доближавала своя връх.

Клара Петачи произхождала от знатно римско семейство и имала на своя страна предимството на младостта, но била изправена пред сериозна заплаха, макар и бидейки метреса на авторитарния лидер на страната. Достопочтената Дона Ракеле разполагала с безценен ресурсза нея не било необходимо да се крие и можела да използва всички връзки на правителството в качеството си на официална съпруга, включително подслушване, връзки с полицията и разузнаването и т.н. Така веднъж заедно с вътрешния министър в кабинета на Мусолини тя решила да направи изненадващо посещение в една от правителствените вили в Ломбардия, където, разбира се, заварила госпожица Петачи. Министърът на Дучето бил напълно наясно с предстоящата ситуация, но въпреки това едва смогнал да укроти двете жени. Всяка от тях разполагала с огромен арсенал от обиди и имена на птици, който безмилостно използвала срещу другата. След скандала Дона Ракеле дори направила неуспешен опит да се самоубие, поглъщайки неизвестно количество белина. Борбата между двете жени била колкото за власт, толкова и резултат на ревност, но в крайна сметка, последната дума имал, разбира се, Мусолини, който коментирал опита за самоубийство с белина чрез следната саркастична фраза:Тя очевидно се беше постарала да намери наполовина празна бутилка...

Китайският Велик кормчия Мао Дзедун също бил заклет и непоправим консуматор на жени. Реакциите на неговите жертви варирали от страх през гордост до удоволствие от получен плик с пари. Някои от тези жени обаче го обичали малко повече, какъвто бил и случаят с една известна актриса от Шанхай в края на 60-те години на XX в., както и с медицинската сестра, която се грижела за него до последните дни от живота му.

Три други жени обаче го искали само за себе си. Ян Кайхуей, неговата първа действителна съпруга, не успяла да се справи с тази задача. През 20-те години тя родила три деца от него, но след това той я изоставил, без тя да посмее да му разкрие действителните размери на своята ревност и привързаност към него. Вождът бързо й намерил заместничка в лицето на младата революционерка Хе Жижен, за която се оженил през 1930 г. Тя родила на Мао шест деца, от които обаче оцеляло само едно момиче. Жижен била смела и самоуверена, но не можела да понесе страстта на Мао към жените. Първоначално искала да го накара да страда, но през пролетта на 1938 г. предпочела да отиде да изучава и да гледа отблизо строителството на социализма в Москва. Голяма грешка! В условията на повсеместната мизерия в Съветския съюз през онзи период, а и по времето на Втората световна война, която започнала малко по-късно, Хе почти полудяла. Върнала се в Китай чак през 1949 г., без да предизвика у Мао нещо повече от слаба носталгия и тиха обич. Психическото й състояние рязко се влошило през 1954 г., когато чула по радиото реч на своя поел едноличната власт в ККП бивш съпруг. След това тя живяла още цели 30 г. в постоянни кошмари, съжаление и ревност.

Малко след заминаването на Хе Жижен Мао вече имал нова жена до себе си. Това била


 

Цзян Цин


 

рожба на куртизанка, с тежко детство, юношество, прекарано в обиколки с малки театрални трупи, и живот, преминал основно в насилие и мизерия. Тя обаче била изключителен&l

 

Филм 1: Наложницата на султана / Die Geliebte Des Sultans  


Филм 2: Фаворитката на краля / Die Geliebte Des Konigs


Филм 3: Любовница на Папа Римски / Die Geliebte Des Papstes  






Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8279458
Постинги: 1977
Коментари: 10400
Гласове: 95539
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031