Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2007 06:00 - on- line - Галерия "Творци" на гр.Стара Загора - Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2409 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2007 11:32



Почитат с ретроспекция Димитър Караджов

Почете гражданин на Стара Загора 
№70. Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач – 04.10.1993 г.


Живописецът остава завинаги влюбен в картините на Иван Милев и поезията на Лилиев

Христо Димитров

imageС ретроспективна изложба старозагорци отбелязаха 100-годишнината от рождението на живописеца Димитър Караджов.Творецът преживе бе утвърден за почетен гражданин на Стара Загора. За него директорът на художествената галерия доц. Марин Добрев казва: "Караджов бе художник, поет, преводач, учител, естет - един завършен интелектуалец в истинския смисъл на това деформирано от неправилна употреба понятие".
Роден е на 18 (31) юли 1907 г. в Стара Загора, където преминават детските му години, училището и първите стъпки в изкуството. Едва 13-годишен за пръв път вижда картини на казанлъчанина Иван Милев и завинаги остава в плен на живописта, за да подготви първата си самостоятелна изложба, ненавършил пълнолетие.
Учи в Художествената академия, където намира истинските предизвикателства в  ателиетата на професорите Стефан Иванов и Борис Митов и в залата с магическия фенер на Николай Райнов.Още като студент се сприятелява с  Николай Лилиев и първите му стихове с уханието на символизма. През 1928 г. създава първия си автопортрет, а през следващата година и няколкото платна, в които се стреми да улови зримия образ на витаещите страсти ("След работа", "Пътища и облаци"). През 1931 г. Караджов е назначен за преподавател по рисуване в Първа старозагорска прогимназия. След още девет години е поканен за учител в Девическата гимназия. Общо тридесет и две години от живота му ще бъдат отдадени на тази мисия.
В началото на 30-те години творческите му търсения са в областта на портрета и пейзажа. Опитва се да намери хармонията между импресионистичното виждане и експресията на чувствата. По това време, през 1934 г. идва и първото му участие в изложба на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив. От следващата година започва активно да участва в културния живот на Стара Загора. През 1936 г. негови платна са приети в изложба на Дружеството на новите художници в София. Втората половина на 30-те години е определяща в решаване на проблема за личното му присъствие в изобразителното изкуство, това е и най-продуктивният му период като художник. През онези години  окончателно се сливат живописецът и поетът, езичникът и интелигентът. Стремежът да намира адекватен израз на впечатленията се отразява в картините от Бургаското пристанище, бурята край Созопол, цветята и очите в портрета на Йоско Йосифов. В тях са заложени външното съзерцание и вътрешната експресия, светлината и собствената истина за реалността и метафората на цвета.
В началото на 50-те години Караджов се връща в света на светлината и празника на цвета, като в средата на това десетилетие  навлиза във втория си активен творчески период. Пейзажите му след 1957 г. разкриват друга страна от същинския му възглед за въздействието на колорита и пространството. Появяват се популярните платна "Край село Омарчево", "Стара Загора след дъжд", "Улица в чаршията" и двата пейзажа с езерото. През 1962 г. го пенсионират. Творческата му амбиция остава. Самокритичността му обаче се засилва. Допуска в душата си съмнението за изоставане във времето. След няколкото пейзажа от 1963 г. той все по-рядко ще търси предизвикателството на природата. Рисунките, които прави сред нея, не достигат до платното. Към четката посяга през 1969 г., за да изпише портрета на Гео Милев, който десетилетия не се решава да създаде въпреки многобройните ескизи. Осем години по-късно рисува най-голямото си платно, което нарича "Заточеници". Почти веднага след него портретува за втори път поета Иван Мирчев. През 1984 г. показва последната си живописна творба - портрета на най-близкия до душата му приятел от младостта - поета Николай Лилиев. С него, както и с един ескиз на Иван Хаджихристов, той затваря своя кръг от ония аристократи на духа, чието очарование е оформяло собствения му идеал.
Малко преди да почине, през 1997 г. излиза от печат стихосбирката му "Отломки от неизграденото", тогава е и първата му ретроспективна изложба.

 

image
Д-р Марин ДОБРЕВ - Изкуствовед, 
директор на 
Художествената галерия в Стара Загора

"Той бе художник, поет, преводач, учител, естет - един завършен интелектуалец в истинския смисъл на това деформирано от неправилна употреба понятие. Животът му достойно премина през последните осемдесет години от културната ни история и остана неотменна част от атмосферата на Стара Загора. Димитър Караджов бе сред ония личности, които градът ни почиташе далеч преди да бъдат удостоени със званието Почетен гражданин”.

Марин Добрев
изкуствовед


image
 

Димитър Караджов

Езерото

Галерия> http://www.rodina-bg.org/index.php?option=com_zoom&Itemid=68&catid=12

image
image
image
image
image
image
30x посещения 35x посещения 20x посещения
image
image
image
image
image
image
26x посещения 24x посещения 18x посещения
image
image
image
image
image
image
20x посещения 23x посещения 32x посещения

image
image
image
image
image
28x посещения 28x посещения 28x посещения
image
image
image
image
image
image
26x посещения 24x посещения 26x посещения
image
image
image
image
image
image
26x посещения 26x посещения 24x посещения

 


Отломки от неизграденото 
Тип: Поезия
Автор: Димитър Караджов
Организация: Други старозагорски автори 

image Стара Загора, 1995 

Прочети повече тук> http://www.rodina-bg.org/index.php?option=com_hotproperty&task=view&id=31&Itemid=99999999

КОЛКО МНОГО ПОЕТИ ...

Роят се милиони стихове
и падат като есенни листа,
забравата ги скрива нейде тихо
и те изчезват от света.

Какво записваше ръката слаба,
защо в нощта оставахме без сън
и стиховете –
те дали ще ни потрябват
кога ни сграбчи хаосът отвън
и ни ограби?

Един копнеж, една открита рана –
това е всичко –
и свършва нашето призвание,
и пак сме без криле, пак нещо сричаме.

Отвън снегът вали,
но ти не се разнежвай
и не пиши, макар че те боли,
макар че те гнети надежда.

 

ИМА И СУРОВ, БУНТОВЕН СТИХ ...

Като изстискаш грозда натежал
на цялата поезия световна,
ти виждаш изцедена само жал,
всеобща жал за някой миг любовен
и мъка за живота отлетял.

Защо любов? Нима това е всичко,
нима човек мълчи и се развлича,
когато е лишен от свобода,
нима непримиримата вражда
не крие също някакво величие?

Не, има и суров, бунтовен стих ...
Отровиш ли надеждите на роба,
не всичко е в поезията обич,
не всичко там е само вопъл тих.

Остане ли живота ни без лъч,
стихът неволно става друг – железен,
ще има в него гняв, ще има злъч
и ще се пеят нови марсилези.

 



Тагове:   художник,   Line,   Караджов,   поет,   преводач,


Гласувай:
0
0



1. zari - Прекрасен постинг!
21.08.2007 08:48
Радва ме този и всички свързани с изкуство!
цитирай
2. avangardi - Опитвам се да Ви запозная
21.08.2007 19:01
с именитите ми съграждани.
Благодаря за оценката. Ще продължавам поредицата. Има с какво да се гордеем в града на липите, поетите, певците, художниците и т.н. Но в кой ли Български град ги няма. Хубава е страната ни и велик е народа ни.
цитирай
3. doka - Привет Илка! :)
21.08.2007 19:55
Наистина,много хубава и полезна информация си ни предоставила,която може само да ни обогати! Благодаря!На мен много ми хареса творчеството на Димитър Караджов - и поезията...,и картините - чудни са!!! Хубава вечер от мен! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6172863
Постинги: 1838
Коментари: 9921
Гласове: 76633
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30