Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.02.2008 09:22 - Българският холокост* - Шест милиона са неродените българи след легализирането на абортите от 1956 г. досега
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1344 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 07.02.2008 10:40


image

По време на 12-те години, през които Адолф Шиклгрубер-Хитлер управлява Германия и Европа, в лагерите на смъртта на територията на Третия райх са умъртвени близо 6 000 000 евреи, а техните тела са изгорени в пещите на крематориумите. Същата съдба са имали и огромен брой неевреи - политически противници на националсоциалистите, военнопленници, комунисти, цигани, хомосексуалисти, славяни, инвалиди и прочие представители на "непълноценните". Но за тях по принцип не се говори и пише, не се правят филми. Поне не толкова запомнящи се и награждавани като "Списъкът на Шиндлер", "Животът е прекрасен" или книгите на Имре Кертес. Но

всичко е въпрос на лоби

и на институционализиране на проблема. И дори "канонизиране" на този проблем. В сърцето на Берлин, недалеч от Бранденбургската врата, днес има внушителен паметник на холокоста. А ако някой на територията на Федерална република Германия си позволи да се усъмни в сакралната цифра 6 000 000, или пък му мине през ума еретичната мисъл, че газовите камери може би не са съществували - той веднага попада на мушката на немския наказателен кодекс.

image

Аз не съм антисемит.
Не съм и евреин.
Затова ще си позволя да говоря за един друг холокост, за който не сме и помисляли, че съществува. Но който е убил милиони българи.
Българският холокост.
В началото на 1956 година бива приет новият Наказателен кодекс на Народна република България. Той премахва съществувалата забрана за извършване на аборти. Колкото и парадоксално да звучи, това става в резултат на "мероприятията на партията и правителството за поощряване на майчинството и за защита на детството". Наказателният кодекс разрешава извършване на операции за изкуствено прекъсване на бременността на всички бременни жени, изявили желание за това. Единственото изискване е абортът да се направи в болнично заведение (стационар), където може да се осигури максимална безопасност. По-късно по примера на Чаушеску и в името на налагането на

модела на тридетното семейство

в Народна република България Тодор Живков прави несполучлив опит да забрани абортите.
Таксата, която се заплаща през 1960-а, е 45 лева. Днес таксата е между 40 и 60 лева. Според официалната статистика в държавните болнични заведения през последната петилетка се извършват над 60 000 аборта годишно. Поне още толкова се правят и в частните клиники. Стават общо 120 000. А за 50 години това прави точно 6 000 000.
Шест милиона неродени деца. Още по-точно - 6 милиона убити български деца. Убити със съгласието на техните майка и татко, чрез ръцете и кюретата на д-р Едикойси. Ако прибавим и още един зловещ детайл, че техните мънички разчленени телца, които имат сърце, глава, очи, уста и пръстчета, обикновено се изгарят в болничните пещи заедно с медицинските отпадъци - аналогията с истинския холокост е потресаваща!
Шестата Божия заповед гласи: "Не убивай!". Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. В този смисъл техните наказателни кодекси криминализират недвусмислено лъжесвидетелството, кражбата и убийството. До неотдавна в западноевропейските католически страни абортът също бе престъпление. След организирания от управляващите социалисти референдум и Португалия вдигна белия флаг. И така Полша, Ирландия и Малта останаха единствените държави, незаляти от вълната на "културата на смъртта". Но ако европейските законодателства се оказват податливи на перверзни нововъведения като хомо-браковете, евтаназията и абортите, има един друг закон, който е константен във времето и от хилядолетия не се е изменил и на йота. Става въпрос за вселенския закон за

причинно-следствените връзки

Проливаната невинна детска кръв има цена. Днешните 300 000 български семейни двойки, страдащи от траен стерилитет, са първите, които плащат тази цена. Като цяло, отплатата на България е неизбежната демографска катастрофа. Имайки предвид, че само за 16 години страната ни се стопи с над един милион души и сега наброява 7,7 млн., чрез простото тройно правило всеки може да сметне през коя година последният българин ще дръпне шалтера, преди да се пресели в отвъдното. И никаква фалшива "национална стратегия за демографско развитие" няма да ни спаси. Докато не проумеем, че убийството ражда единствено смърт.
Когато наркоман заколи таксиметров шофьор, жълти автомобили блокират цяла София. Тримесечните неродени бебета не могат да блокират нищо. Те могат да се надяват единствено на това - някога да се пробуди заспалата ни съвест. И да проумеем, че когато се колят шофьори, и когато се абортират бебета, става въпрос за едно и също - за предумишлено убийство на хора! Наскоро прочетох думи, които ме потресоха: когато абортите са узаконени, отговорността за убийството на тези деца пада върху цялото общество.

-----------
*Холокост е производна от две гръцки думи, означаващи "цял" и "изгорен". В новата история понятието се използва за обозначаване избиването на 6 милиона евреи от европейските страни в концентрационните лагери на Третия райх.

Петър Марчев
http://www.duma.bg/2008/0208/060208/index.html




Гласувай:
0
0



1. deninosht - !!!
07.02.2008 09:46
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!:)
цитирай
2. indi - !!!!!
07.02.2008 10:32
Поздравления за постинга и от мен! По- добре няма как да бъде казано! И ак не може да се разчита на лична култура, контрол и съвест, то добре е да има наложен закон!
Поздрави от мен
цитирай
3. galinabg - Удивително!
07.02.2008 13:23
Признавам си, че никога не съм се замисляла толкова дълбоко и написаното ще запомня завинаги.Много точно!И ....много тъжно!
цитирай
4. avangardi - Джон Ленън беше казал: „Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове.“
08.02.2008 07:00

Аборт по желание – решение или кошмар

Почти няма жена, която да не мечтае да стане майка. Мечтата за новороденото бебче се заражда от ранна възраст у нас и много често години наред живеем с нея. Оказва се обаче, че желанието е едно, а готовността съвсем друго.

Не са единици случаите, когато жени с ужас и сълзи на очи виждат двете чертички на теста. Моментът не е подходящ, не е от специалния партньор или просто сега не искате да сте бременна и да раждате. Причините може да са много, но начинът по който се чувства жената в такъв момент е кошмарен и неописуем.

Противоречията са много, емоциите ескалират и най-лошото е, че никой реално не може да ни помогне за най-доброто решение в такъв момент. Да носиш живот в себе си и да знаеш, че насила ще го отнемеш – това е драма за всяка жена. Колкото и да сте сигурна, че това е правилното решение, мисълта не може да ви напусне и да осъзнаете, че това е разумният ход, защото, все пак, това е една човешка съдба. Това е едно дете. Вашето дете!

Има реални случаи, при които обичаща се двойка взема решение да направи аборт, просто защото сега не му е времето. Този „правилен“ ход обаче може да разбие психиката на всяка жена.
Няма начин да не осъзнаваме как хиляди жени по света помятат спонтанно или с години не могат да забременеят. Те чакат детенцето си като най-висш дар, правят и невъзможното за да чуят заветните думи „Бременна си!“. Толкова го искат, че животът им може да се осмисли само от появата на новороденото. На фона на тези човешки драми стои другата крайност – тези, които доброволно се разделят с възможността да дарят живот.

Ирония на съдбата или съзнателен избор?
Няма нужда от дълбок анализ, защото това е реалният живот, в който приоритетите на едни понякога лишават от живот други.

Да погледнем статистиката. Изследване, проведено през 2000 година в 27 държави, извежда най-честите причини, които водят до изкуствен аборт:

25,5% – Желаят да отложат раждането на дете.
21,3% – Не могат да издържат дете.
14,1% – Имат проблемна връзка или партньорът не желае деца.
12,2% – Твърде са млади, за да бъдат родители.
10,8% – С раждането би се прекъснало обучение или професионална реализация.
7,9% – Не желаят деца или вече имат и не желаят повече.
3,3% – Поради вероятност от не нормално (не здраво) развитие на ембриона.
2,8% – Поради риск за здравето на майката.
2,1% – Бременността е вследствие изнасилване, кръвосмешение или друго.

Начините, по които можете да осъществите изкуствения аборт са основно два – чрез хирургическа намеса и медикаментозен (медицински). И в двата случая здравето на жената след аборта не е гарантирано, защото има редица усложнения, които могат да възникнат - инфекции, бактериален или септичен шок, проблеми с бъдещо зачатие.

При медицинския аборт се използват единствено медикаменти за прекъсването му и трябва да се направи до 56-ия ден след първия ден от последния менструален цикъл.

Основно се извършава в три стъпки: инжекция, която спира бременността; лекарство, което предизвиква съкращение на матката и изхвърля плода; ултразвук, който проверява премахването на бременността. Възприема са като по-поносим от стандартния аборт, защото е без упойка и се сравнява с естествен спонтанен аборт.

Сериозен проблем, с който се сблъсква обществото, е правенето на аборт в домашни условия. Тази грешка предприемат много млади момичета, които не са запознати достатъчно с рисковете, които крият подобни непрофесионални манипулации. 80% от смъртните случаи на абортирали жени са именно тези, които са извършили аборт извън лечебно заведение.

По света има много организации, които се борят срещу аборта. В някои страни абортите са незаконни, а според каноните на християнството абортът е убийство. Въпреки това ежегодно в света се извършват средно 44,5 милиона аборта. Погледнато от друг ъгъл, това са 44.5 милиона убийства. Това са неродените ни деца, чиито плачещ глас никой никога не чува.

Защо страдаме само за тези, чиято болка виждаме, а не мислим за тези, чиито шанс за живот насила отнемаме? Механично ще отговорите: „За какво да го раждам, като сега не му е времето. Нямам средства, не съм завършила, не съм женена...“ А аз бързо ще ви оборя – подходящият момент в живота никога за нищо не настъпва! Джон Ленън беше казал „Животът е това, което се случва, докато обмисляте други планове.“

Защо така често решаваме, че моментът не е подходящ за нов живот, а е подходящ за смърт? Някои твърдят, че ембрионът все още не е човек. Само че сърцето на бебето започва да бие на осемнадесетия ден от зачеването. Така че ако не оформен човек, заченатото „нещо“ в нас е живот! Живот, който ще бъде уникален, специален и неповторим. Живот, който за известно време зависи от нас, но е напълно независим и има правото да съществува, толкова колко и ние, които сме сред щастливците да ни дадат този шанс.

Нима собственото ни удобство в един определен момент е по-важно от всичко, което му предстои на „малкия ембрион“ в нас.

Нека не създадем грешна представа. Ясно е, че абортът понякога е наложителен, поради десетки причини. Само че не толкова наложителен, че да се налага на 90% от жените на земята, както сочи статистиката. Можем само да се надяваме тази цифра да намалява. А с това може да помогне на всяка една от нас.

Източник - http://semeistvo.rozali.com/bremennost-problemi/p6308.html

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6391583
Постинги: 1857
Коментари: 10013
Гласове: 79568
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930