2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 11505 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2008 07:22
Честит Рожден Ден на един млад писател
Явор Найденов!
Честит блог http://jwk.blog.bg/, Яворе!
Много успехи на теб, книгата ти и новосъздадения блог! Попътен вятър в платната!
Име: Julian Williams Възраст: 23 Пол: мъж Град: Шумен Професия: някаква Интереси: всякакви |
|
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=642706&code=005ca37c34e080cae932b0dd6f34b78787e9c9e4
--------------------------------------------------------------
Първо представяне пред аудиторията на блог пространството на един млад автор, на който имах удоволствието да бъда издател и на двете му книги!
Да го поздравим приятели с дебюта, както и неговият баща д-р Кирил Кирилов!
Профил на comfy
Име: Kiril Kirilov Възраст: 45 Пол: мъж Град: Казанлък ICQ: 266629297 Професия: Лекар Интереси: Всякакви |
-----------------------------------------------------
Философия през розови очила
Хапчетата ме доведоха до Лудост и блаженство. За мен и двете бяха част от идеала ми.
Вече не знам дали спя или съм буден. Сънувам с отворени очи. Реалността е относително понятие дори за хората които не вземат ЛСД. Мен само едно хапче ме извади от скучната и прозаична действителност. Потопих се в свят на фантазии и мечти където няма невъзможни неща. Видях ада. Ще ви го опиша. Там всички се забавляват и нарушават всички божи заповеди. Правих секс с дявола и карах вещиците да ми духат, а те имат остри зъби. Много са грозни. Видях се с Христос, който успокояваше Юда за да не чувства вина защото ролята на предател, която самия Господ му бе отредил мъчеше съвестта му. Мога да плувам като никой друг на пода на Лудницата. Боря се с големи вълни, а веднъж дори карах сърф на огромно цунами. Летял съм с МИГ 29 и се хвърлих като парашутист от самолета, но парашута ми не се отвори. Тъкмо си казах:
Край - ще трябва да се върна в самолета за да взема нов парашут, ама къде ти, досетих се че бях бил пилота на покер и той искаше да ми го върне затова не се върна на заден ход. Добре че сина ми се занимаваше с много доходен бизнес, а именно продажба на детски балони та ми беше дал в знак на признателност, че го научих да играе покер един розов балон. Приземих се успешно във Виетнамската джунгла, но там… Сражения между някакви жълтурковци и Чарли Шийн. Даде ми автограф и си поговорихме за това дали очаква да получи Оскар. Ей това момче си го бива ама на покер… Бих го. Тъндара - мъндара. Звучи някаква песен по радиото. А…
- Хайде на бонбоните.
Не мога да разбера защо им викат бонбони. Те са бели и не са сладки. Един път почнах да хрускам така наречените бонбони и от тогава доктора забрани на сестрите да ги наричат бонбони. Само тая стара вещица сестра не знам коя си, си прави майтап с мене.
Да започнем отначало. Бях на 15 години когато започнах да пуша трева, събирахме се с отбора наркомани. Дърпахме по три - четири пъти от марихуаната и разсъждавахме върху вечните въпроси. Това продължи година - две (паметта ми изневерява) когато почнахме да правим различни смесвания на хапчета, алкохол и трева. Минах на екстази, ходехме по дискотеки и живеехме. Тогава за мен това бе истинският живот. Баща ми и майка ми бяха постоянно на работа и ангажирани. Даваха ми пари, всички бяхме богаташки хлапета. Беше велико, секс с дрогирани и едновременно пияни момичета. Един път се завихри такава оргия, че случайно опитах секс с момче. На другия ден повръщах. Живота продължава и каквото и да се случи то е било и преди. Няма нищо ново под слънцето. Пък и начина ми на живот не се измени от преживяното с момчето. Веднага реших да се възстановя по обичайния начин. Петстотин грама водка и едно екстази и забравих за случката. Но пак повръщах.
Постепенно започнаха да се случват неща които разваляха дрогирането. Едно момче от компанията падна докато се вихрехме в един клуб и не можа да стане. Помогнахме му да стане, но беше парализиран и с поглед който беше като на олигофрен. След известно време го пратиха в болница и никой не се осмели да отиде да го види.
Най - красивото момиче в групата мина на хероин, почнаха да й се появяват рани по тялото. И сега се питам какво ли стана с нея. Разбрах само че лекарите я определиха като безнадежден случай. Искам да си я представя такава каквато беше преди това, но не мога. Защо ли лошото се помни по - лесно. Никой от групата не я спомена повече. Всички бяхме сигурни че ще избягаме от ужаса като не му обръщаме внимание. Но бяхме нагазили дълбоко в лайната. Групата понамаля. За мен бе ужас когато най - добрия ми приятел се самоуби. Скочи от тринадесетия етаж на блока си. Само аз го видях на какво приличаше. Взехме решение че щом сме тръгнали по грешния път ще довършим нещата и ще си играем със смъртта. Никой от нас вече не чувстваше любов към живота, ние станахме играчи в игра която загубата е фатална. Решихме как да играем. Покер. Това беше нашата игра, който загубеше вземаше смъртоносен коктейл. Аз бях много добър. Почти най - добрия. Не. Аз бях най - добрия.
Останахме трима. Покер. Обзаложихме се. Раздаването започна. Две аса, две десятки и осмица. Разумно бе да оставя двете двойки и да чистя осмицата с цел фул и презастраховане. Аз реших да рискувам - махнах двете десятки и осмицата с цел трето асо. Но…
Не ми се умираше. Може би някой ден щях да откажа наркотиците. Беше ми малко трудно да им кажа че няма да изпълня облога. Щяха да кажат че съм страхливец. Ами другите които загубиха. Те изпълниха облога. Идея проблесна в мен.
- Дайте ми от това, от което всички се страхувате. Аз предпочитам мъките, а не покоя на смъртта.
- Какво имаш предвид? - попита едното момче
- ЛСД. Аз съм по - смел от вас.
Лежах и гледах тавана. Защо ли стените на Лудниците ги боядисват в жълто. Бия на покер всички тук, но това едва ли има значение. Направих грешката на живота си. Не. Аз отказах наркотиците. Победих всички от моята компания. Виждам третото асо.
ГЕРОИТЕ НА АДА
разкази
Автор: © Явор Найденов- Julian Williams
Всички права запазени!
isbn 978-954-9383-55-3
© Издава: РИК “Искра М-И” Стара Загора
дънов потвърждава съвета на андромеда= и...
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
Писателя, независимо от младата си възраст, ни сблъсква с едни много наболели житейски проблеми,
отразени с неприсъщи за възрастта житейска философия и изразен език.
Поздрави и дълги творчески години!
Поздравления - худ. консултант по корицата на книгата - Митко Калпакчиев
Много творчески успехи и късмет!
28.06.2008 14:47
28.06.2008 14:57
във всичко..... ! :)))
Честита радост...и на теб,Кирил ..! :)))
Бог да благослоавя и теб! :)))
Желая ви един страхотен ден... :)))))
Позволявам си да дам такава оценка защото и моите дъщери са в тази прекрасна, но и много "сложна" възраст.
Успех, Яворе!
Най-искрени поздравления и за д-р Кирил Кирилов, примесени с лееека завист! :))
Това, което съм написал е искрено и вярно. Наистина от дъщерите си знам за тези проблеми. Може би, вътрешния му цензор го е спрял да опише най-големите простотии. Важното е, че написаното не е в стил "млада журналистка съзерцава от високо", а с необходимата художественост на словото, но без да преиграва :)
Не мога да кажа как ще бъде прието. За нас, родителите, това са проблеми. За връстниците на Явор - начин на живот. Понякога чуждото нещастие помага да спреш преди първата грешна стъпка. За моите дъщери "лошия пример" бе съученичка на по-голямата, която в 7 (!) клас стана хероиново зависима, забременя, когато трябваше да бъде 10 клас почина. Може би, заради това, моите дъщери "само" пушат най-обикновени цигари.
Най-лошото ще бъде ако тръгнат приказки от сорта: това е младото поколение, но...
Мисля, че неговите връстници най-добре ще го разберат и мисля, че написаното има сила да ги накара да се замислят,поне!
А на татко ти освен да се гордее с теб, да те обича и почита, му казвам и Наздраве!
:)))))))))))))
Няма смисъл да ти казвам, че това което имаш като дарба не е леко, че най-вероятно ще ти донесе и немалко неприятности, че често ще те грабва и затваря в себе си и ще пропуснеш много действителни преживявания в името на тези на духа, но заслужава се да се изживее, дори с тези му страни, защото дава много повече, защото в крайна сметка е от Небесата. Пожелавам ти успехи, много успехи. Много от мечтите ти да се сбъднат, най-стойностните, тези които най-скъпо сам си оценил. Много вдъхновение. Много спечелени конкурси и издадени книги. Да бъде светло времето пред теб.
Здраве ти пожелавам и щастие.
И разбира се, много, много читатели.
Прочетеното ме накара да настръхна!!!
Толкова искренно и без грим.
Бичът на съвременната младеж - наркотиците. Трябва колкото се може повече хора и то младежи да прочетата това!С удоволствие ще го поощря и подкрепя! Стилът му ми харесва!!!! Пише истински и направо, без излишна, фалшива скромност. Описва нещата такива, каквито ги е изживял. Това е ценно! Това се харесва и на младите, те трябва да бъдат основните му читатели.
Къде мога да купя книгата! Смятам да я подаря на всички близки деца-тинейджъри!
още не е на книжния пазар. Тя излезе в навечерието на 23-тия му рожден ден.
Четете разказ в аванс, останалото е още по-интересно и завладяващо!
Ако автора, разреши, ще ви дам и неговия личен телефон.
Явор има притеснението, как ще бъде посрещната книгата от читателите, защото проблемите за които се пише в нея са остросоциални и наболели в обществото ни.
Ще се радва на всяко споделено мнение!
28.06.2008 15:57
28.06.2008 16:41
Малко е пре-експлоатирана, но имено в това е и предизвикателството, че въпреси всичко е написан, а се чете. Стотици в близък до този стил, а и свързани с темата съм чел, но въпреки това го изчетох без отегчение като ново преживяване. Това е достатъчно за да кажа, разказа е креативен, жив е.
За мен това е номер едно.
Темата е мрачна, но позитивния завършек създава приятно чувство.
Лъхат надежди. Мисля, че има за кого да е полезен и има кой да окуражи.
Това разбира се са само първи впечатления:)
28.06.2008 17:21
28.06.2008 17:35
28.06.2008 17:50
Разказът вдъхва надежда, че младото поколение има сили и воля да прегърне философията на ЖИВОТА и да се противопостави на УПАДЪКА в най-зловещата, най-коварната му метаморфоза - ада, постлан с всевъзможните красиви илюзии!
Поздрави на моя приятел Кирил и на издателите, заложили на този млад, но многообещаващ автор!
Разказа ти не само прочетох, но и съпреживях с лирическите герои! С тези две книги си определил посоката на пътя, който е пред теб като целия този толкова труден, но вълнуващ живот - пътя на твореца, на писателя. БЪДИ МНОГО ЩАСТЛИВ И УСПЕШЕН!
Честита радост, Кирил! Успехите на децата ни са по-сладки дори от нашите собствени. Нека винаги ти носят удовлетвореност децата, които не само си създал, но си им предал по частица от прекрасната ти душа и всестранни заложби!
Много смело и дръзко пишеш по теми - табу и те поздравявам ! Защото това е живота и не можем да сложим розови очила
Губим страшно интелигентни и нежни млади хора в тази наркоза, в тази зависимост
ТОВА Е ПЪТЯ - РЕАЛНОСТИТЕ, ПРОБЛЕМИТЕ НА ДНЕШНИЯ ДЕН
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
28.06.2008 22:00
28.06.2008 22:01
28.06.2008 23:55
Пове4е пожелания не са нужни на някой, който има нуждата вътре в себе си и нито може да спре нито да го промени, вси4ко останало си е в него самия.
Второ няма.
Писането е потребност и само понякога вдъхновение.
Имай потребността да пишеш,ако искаш да си писател.
За всичко останало си има причини.
Приятелски поздрави и към баща ти,защото и той празнува, и към сина му!
29.06.2008 01:03
Страданията са като в преддверието на ада и в самия ад и само който ги издържи и не се отчае и предаде, има шанс.Това е един общ път, извървян и свързан с нашето битие и подсъзнание. Всеки от нас преживява ада и рая, съпътстващи ни в познато и непознато.
Честит новосъздаден блог http://jwk.blog.bg/ на автора на книгата - Явор Найденов.
Спокойно може да дадете отзивите по книгата и да поднесете вашите поздравления лично!
Благодаря ви приятели за всички добри и топли думи, отправени към автора и се радвам, че съм негов издател. Може би аз съм щастливката, че попаднах на едно млад и талантлив писател, който се надявам, че го очаква красиво бъдеще!
Благодаря и на неговия баща - д-р Кирил Кирилов, че ми даде възможността и шанса, гласува доверие за издаването на двете му книги.
Да ти е честита радостта Кирил, прекрасен син имаш!
29.06.2008 07:48
На всички коментирали - много ви благодаря приятели!!!
А на сина ми... аз му казах, но и тук нека му кажа: не спирай, Яв, продължавай да пишеш, защото, май, много добре се получава!! ;))
Обичам те, приятелю и сине мой!!
Да е честит и весел празника на цялото семейство!:)
Наздраве!:)))
Поздрави!:)))
Купища здраве и щастие!:))))
Не всеки тази дарба я умее.
Щом пишеш , ти раздаваш добрина,
а с добрина човек добре живее...
29.06.2008 22:39
Това имаш ли нищо друго не ще ти липсва!!
Успех!:)))
Поздравления, Комфи!
Когато децата благоденстват и успяват, щастието на родителите е неописуемо!
Бъдете много щастливи!:)))
30.06.2008 08:34
<a href="http://s259.photobucket.com/albums/hh281/angelche2007/?action=view¤t=22222.gif" target="_blank"><img src="http://i259.photobucket.com/albums/hh281/angelche2007/22222.gif" border="0" alt="&#1076;&#1077;&#1090;&#1077;&#1083;&#1080;&#1085;&#1082;&#1072;"></a>
30.06.2008 13:47
ЗДРАВЕ И УСПЕХ ОТ МЕН!
вчера напусна този свят, ненавършил 27 години!
Ще ни липсва и ще го помним!
Да почива в мир!
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително