>MARK MEDLOCK - Summer Love | 

Хванаха ме във виртуална изневяра
Всичко е любов. Така нарекохме нашата рубрика, но излиза, че Антония от Бургас не е съгласна с това твърдение. Нейният живот е доказателство за една друга теза: че семейството, дори без много любов, е по-важно. Тя е успяла да издържи на изкушението да разруши дома, който е градила. Не е изоставила всичко заради мъж, който твърди, че обича. Никой няма право да съди другия. В крайна сметка животът е най-големият съдник.
Пишете ни. Вашите истории са много ценни за "Неделен Стандарт". Очакваме писмата и предложенията ви за рубриката "Запознанства". Пишете ни на адрес:
nedelya@standartnews.com или по пощата:1404 София, пк 41, бул. "България" 49, Бизнес център "Витоша", за "Неделен Стандарт."

През целия си съпружески живот съм била вярна, без това да ми е коствало някакви усилия. Нямала съм изкушения, не съм потискала страсти, не съм въздишала по чужди мъже. Спокоен и за мен, и за съпруга ми живот. Понякога съм гледала линията на живота на ръката ми - права, гладка... до едно място. А после - плетеница с други дребни линии. Чудила съм се какво ли ме очаква. Не, не съм суеверна до глупост, но животът ми вървеше по тази линия много години и аз й повярвах.
Та преди няколко месеца стигнах кръстопът. Запознах се с един мъж по интернет. От общи приказки минахме на теми за семействата си, проблеми с децата, всекидневието... И двамата имаме половинки, с които се разбираме и уж нищо не ни липсва в живота. Но както става често, намерихме близки теми, разговори по скайп с часове и... любопитството ни един за друг някак естествено премина в споделяне.
Съвсем случайно, или може би аз само така си мисля, стана дума за секс. И аз, за да не се правя на ощипана девица, отговорих смело. Отворихме кутията на Пандора. Тази тема стана много по-интересна и предпочитана от другите. И уж всичко ни беше наред, а изведнъж се оказа, че и двамата се чувстваме неудовлетворени от сексуалния си живот, но в името на обичта и разбирателството сме омаловажили значението му за нас.
Веднъж, когато бях в романтично-весело настроение, казах няколко думи, които ме възбудиха, а после разбрах, че и той се е почувствал така. Той поначало си беше по-сдържан и не показваше емоциите си, но когато панталонът му отеснееше на чатала, ставаше по-словоохотлив и в този момент реагира адекватно на моята заигравка. Когато възбудата ми отмина, на нейно място дойде угризението, че съм предала съпруга си.
Предполагах, че и той се почувства така, защото винаги е говорил за жена си с много уважение. Но това не ни спря пак да го направим - и то по-дръзко и по-възбуждащо. Хареса ни. Дори ни липсваше, когато по обективни причини не можехме да си правим виртуален секс.
Бяхме си разменили по една снимка и имахме някаква представа за себе си, но образът, който си бях изградила за него, беше повече фантазия, отколкото реалност. Защото за реалността трябваха повече данни, а аз ги нямах. И така ми беше добре.
Продължихме с това 3-4 месеца, аз - пак с угризенията си, и то най-вече заради желанието ми за истинска среща в моментите на най-силна възбуда. Добре че нямах смелост да го направя, а и въпреки всичко обичах съпруга си.
Веднъж, когато ми се наложи да стана от компютъра набързо, забравих да се отпиша от скайпа, мъжът ми погледнал случайно и разбрал какво става.
Няма да описвам през какво минахме. Нямам думи за болката, която той изживя, нито за моята... И най-страшният ми кошмар бледнее пред това. Още се чудя какъв е урокът, който трябваше да науча. Нали всяко премеждие ни учи на нещо? Дали е "Никога не казвай "никога", или да не си заравям главата в пясъка и да се самозалъгвам, че нямам проблеми. Или да не търся най-лесното решение, а най-достойното, или че приятелството между мъж и жена е трудно постижимо...
За себе си зная, че не искам отново да преживея всичко. И ще се стремя към това, но не казвам, че никога няма да го направя. Вече не.

Имам нужда от повече партньори
Изневерих на приятеля си за пореден път. От 7 години сме заедно. Случва ми се на годината да го правя по два-три пъти. Той е ужасно ревнив. (имах глупостта навремето да му разкажа за всичките си стари бройки) и постоянно ме държи изкъсо за всеки поглед към друг мъж.
Работата е в това, че съм още много млада и от време на време имам нужда от някой флирт, иначе се задушавам. Последния път обаче ме хвана и направо откачи. Оттогава животът ми е ад.
Не знам дали е удачно да скъсаме, и двамата се обичаме и сме привързани един към друг, но от друга страна, се задушавам от еднообразието. Знам, че звучи егоистично, но не знам какво искам. Въпреки че сме от толкова време заедно, не съм готова за семейство.
Жена на 28 години
От сайта izpoved.com

Не искам да живея без нея
Аз съм на 22 години, от 18-годишен живея сам. Имах приятелка близо 4 години, но поради взаимни грешки се стигна до там, че аз пожелах да се разделим. Вече близо девет месеца не сме се виждали и не виждам смисъл да живея, не мога да обикна никоя друга. Чувствам се сам и излишен от този свят.
В последните дни изпадам в нещо като пристъпи на агония, лошо ми е, нямам желание дори да дишам. Искам просто да си отида от този свят, ако ще продължавам да съм без нея.
Г. Л.
От сайта izpoved.com

И да е истина от какъв зор го има и във вестника ?!

как пускаме в мръсното ни бельо да наднича цял народ.
Вестинка казва:
"Вашите истории са много ценни за "Неделен Стандарт".

Ценни са защото правят пари от пълнене на страници с клюки, а ние като балами рибки захапваме въдицата.

С клипа ви желая усмихнат и приятен летен ден!