09.09.2008

Защо Европа се гневи на България?

Трябва да открием политическа воля, за да се доближим поне малко до ценностите и нормите на Стария континент

Борис Борисов

Въпросът за гнева на Европа напоследък е станал централен за българското общество. Темата особено рязко изплува в медиите след последните санкции от страна на ЕС. В публичното пространство циркулират няколко обяснителни модела за гнева на Европа, като някои от тях са подчертано безумни и очевидно противоречащи на здравия разум.
Тук визирам преди всичко схващането, че България едва ли не е жертва на общоевропейски заговор, чийто смисъл е отклоняването на вниманието на европейските граждани от реалните проблеми на ЕС, посредством нарочването на определена страна членка за изкупителна жертва. Най-странно е, че подобен тип обяснения идват в повечето случаи от хора, които до вчера оправдаваха всяка непопулярна мярка, вземана от българското правителство, с изискванията и разпоредбите на ЕС, превърнал се постепенно в дежурния виновен за всички онези действия, които противоречаха на общото благо. Парадоксът тук е, че ако преди приемането на България в ЕС родните политици чисто реторически бяха сред най-проевропейски настроените, то днес, когато техните индивидуални интереси не съответстват на нормите и стандартите, наложени от ЕС, последният се превръща във враг номер едно на страната ни.

Въпрос на манталитет

Ако се абстрахираме от очевидно абсурдните обяснителни модели и погледнем на нещата сериозно, то лесно ще се убедим, че същинското, дълбинното основание за гнева на Европа към България се състои във фундаменталните различия в сферата на манталитета. Това са същите тези различия, които подхранват евроскептицизма или поне идеята за "Европа на две скорости".
Както е известно, проблемите за България започнаха със спирането на средствата от европейските фондове, предназначени за модернизацията и обновлението на страната. Тази чисто икономическа санкция бе съпроводена и от принципно нехарактерни за европейските политици остри критики и обвинения. Това, което направи впечатление, бе, че най-критично настроената към нас страна бе Германия, чиито представители не се опитаха да скрият огромното си разочарование и дори потрес от случващото се в България. Всъщност реакцията на Германия бе особено показателна, тъй като ако немското в най-голяма степен съвпада с европейското, то именно излагането на някои основни характеристики на немския манталитет би ни помогнало да си дадем адекватен отговор на въпроса за насочения към България гняв на Европа.
Общоизвестен факт е, че Германия, наред с Франция, традиционно се счита за мотора на евроинтеграцията. Тя е най-многолюдната и мощна икономически европейска страна, и второ - именно страната на Гьоте и Шилер в най-голяма степен се противопоставя на имащата антиевропейски заряд британска идея за "Европа на нациите". Германия винаги се е застъпвала за един универсалистки модел за развитието на ЕС, при който отделните страни, отказвайки се до голяма степен от своя суверенитет, изковават обща европейска идентичност, която не е просто пълна абстракция, а конкретна реалност, проявяваща се в множество сектори - отбрана, валутен съюз, социална политика и т.н. Германското разбиране за евроинтеграцията винаги се е основавало на силния акцент върху европейската солидарност, доколкото се счита, че именно тази ценност следва да стои в основата на европейското обединение. За немците ЕС или Европа въобще не е механичен сбор от страни, отстояващи единствено своите користни национални интереси, а преди всичко една базираща се на общо споделени ценности идейна и дори духовна общност. Подкрепата на Германия за европейския проект не е декларативна или символична, а имаща максимално конкретни измерения, което личи от факта, че именно тази страна внася най-голяма сума в общия европейски бюджет. Германия е пълен антипод на Великобритания, която великият Шарл дьо Гол бе определил много удачно като "Троянски кон", визирайки специалните отношения на страната със САЩ.

Политика по германски

Политиката на немската държава по отношение на евроинтеграцията е в дълбоко противоречие с тази на източноевропейските страни, повечето от които целенасочено пречат на реализацията на проекта за обединена Европа, като парадигмален тук е случаят с Полша, която никога не е крила пристрастията си към САЩ. Германската политическа система, установена след краха на авантюрата на Хитлер, се характеризира традиционно с ценности като стабилност, управляемост, балансираност, демократичност. Ако към това прибавим и традиционните немски добродетели, които някога са впечатлявали личности от ранга на Петър Велики, като честност, неподкупност, лоялност, предвидимост и разумност, основанията за европейския гняв към България започват да се избистрят. Разбира се, Европа не е изцяло тъждествена с Германия и нейните особености, но както вече отбелязах, европейският проект от самото си начало до днес се базира преди всичко на ценности, изповядвани в Германия и Франция.
Така ако европейският манталитет до голяма степен е идентичен с немския, то въпросът сега е как стоят нещата с манталитета на съвременния българин. Този манталитет има своите дълговечни основания, но голяма роля за неговото формиране изигра и преходът от авторитарен социализъм към див, подчертано антиевропейски капитализъм. Ако в системата на социализма се правеха изначално обречени на провал опити за моделиране на характера на българина съобразно някаква съвкупност от "комунистически ценности", то при посткомунистическото управление се залитна в другата крайност. Визирам факта, че ако в единия случай българинът изкуствено се моделираше като скромен, съзнателен, солидарен с другите и т.н., то в другия случай актуални станаха ценности и поведенчески модели, които са характерни за първобитните или може би за някои съвременни африкански общества.

Отлитането на ценностите

Комунизмът бе изцяло отречен, а с него и всички ценности, които дори бегло са свързани със солидарността, честността и т.н. Като същински модел на поведение се наложи фигурата на ултраегоистично мислещия краен индивидуалист, който знае, че целта оправдава средствата, респективно че законът, както гласи една популярна българска поговорка, е "врата в полето", през която минават само наивниците. Разбира се, факт е, че днес поведенческият модел на прехода е малко омекотен, което от своя страна е ясна индикация за нормализацията и постепенната европеизация на страната. Факт също така обаче е, че въпросният модел продължава да бъде доминиращ, което пък показва, че скептично настроеният към европейските ценности и норми балкански тарикат Бай Ганьо продължава изцяло да определя насоките в т.нар. българско политическо пространство. Именно абсолютната доминация на байганьовския манталитет у болшинството български политици влиза в остро противоречие с наложените от Германия европейски ценности, които продължават да ни бъдат абсолютно чужди. В този смисъл огромната корупция, за която ни се гневи Европа, е закономерно следствие от идентификацията на спазването на правилата и законите, характерно преди всичко за немците, с балъщината и дори глупостта. В този смисъл д-р Димитър Денков е абсолютно прав, че "България никога няма да стане пълноправен член на един съюз, докато се занимава само с нужни или натрапени реформи, но пренебрегва дълбоката ценностна природа на политическото съюзяване."
Накрая може би трябва да си зададем въпроса за перспективите за европеизация на България. Тук следва да бъдем реалисти и да признаем, че ние никога не бихме могли напълно да се впишем в доминираната от Германия представа за европейски манталитет. Това обаче не означава, че трябва да се сринем до африканските стандарти, а по-скоро, че трябва да открием необходимия ресурс, политическа воля, чрез който да се доближим поне малко до ценностите и нормите, доминиращи в Европа. А може би бъдещето е на синтеза на европейското и балканското, при което разумът, дисциплината и моралът на единия ще се съчетаят диалектически с прагматизма, жизнеността и здравомислието на другия.

11.09.2008