2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. stela50
14. bosia
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3738 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2008 18:58
а край пътя сам - сама
сребърни струи разлива
белокаменна чешма.
На чешмата надпис скромен,
с длето тънко издълбан,
пази вековечен спомен
за нечуваната бран.
В тия златокласи ниви,
гдето слънцето мълви,
своите приказки щастливи
на безгрижните треви.
Твоите братя там се били,
в непобеден кървав бой.
Отдъхни край мене, мили,
пий забрава и покой.
Аспарух (Ари) Лешников е български певец. Той е блестящ тенор и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 30-те и 40-те години на 20 век), наричан от европейската критика „Рицаря на горното фа“.
Аспарух Лешников – най-успелият българин на световната музикална сцена3 Ноември 2007
Владимир Гаджев
Портрет на Лешников, правен в София 1936 г. Снимка: Фото Папакочев Снимка: comedian-harmonists.deПо-старото поколение българи помнят Аспарух Лешников като певец на стари шлагери, починал забравен и беден през 1978 г. Някои са чували, че Ари Лешников е бил известен в Германия през 30-те години като първи тенор на много популярна тогава група – „Комедиан Хармонистс”. Но малцина знаят, че групата по онова време e била прочута колкото „Бийтълс” през 60-те години и е била канена на турнета по цял свят. Тенорът Лешников е наричан от някои критици в Европа „Царят на горното фа”.
Успехът му по сцените тогава надминава този на оперните ни певци или който и да е български музикант през 20 век. Още по-малко известен е приносът на вокалния секстет „Комедиан Хармонистс” в джаза и популярната музика, на което също обръща внимание в следващия по-долу текст журналистът и изследовател на българската музикална история Владимир Гаджев.
Немско списание, публикувало на корицата си през 1997 г. шаржове на “Комедиан Хармонистс”. Групата продължава да е популярна в Германия повече от 60 години след разтурването си. Снимка: comedian-harmonists.deНачеващото скандално “преустройство” на историческия хотел “България” в търговски център подсеща и за неумението у нас да се ценят по достойнство големите фигури от близкото минало. Такъв е случаят и с българския тенор Аспарух “Ари” Лешников (16.07.1897, Хасково - 31.07.1978, София).
На 24.09.2005 г. с голямо закъснение БНТ се дореди да пусне игралния филм на Йозеф Филсмайер “Комедиан хармонистс” (Joseph Vilsmaier – „Comedian Harmonists”) с Макс Тидоф в ролята на Лешников, спечелил след 1998 г. куп германски и международни награди. БНТ го показа, за да запознае публиката и (самодостатъчните) изследователи у нас с поредица от автентични факти, жив извор за национално самочувствие.
(По същото време в Южна България инсценираха въобразени тракийски ритуали, а в Северна България вземат предимство прабългарски бутафории, внушавайки на простодушните хора колко „сме” велики и неповторими).
Филмът на Филсмайер хвърля светлина върху фигурата на тенора Ари (Аспарух) Лешников, когото у нас по инерция продължават да възприемат като изпълнител на стари градски шлагери, придърпвайки го към доморасли критерии и културно невежество. А истината е съвсем различна и откроява артист със световно признание и много солидно място в историята на попмузиката и джаза от първата половина на 20 век.
Аспарух Лешников е от втората емигрантска вълна, поела по европейските пътища след злополучните за България три войни. Самият той се е готвел за офицер, докато Маестро Атанасов открива певческия му талант и го насочва към музиката. Така започват вокалните му занимания с педагога Иван Вульпе, за да продължат в Берлинската консерватория. За прехраната и учебните такси Аспарух Лешников работи като келнер, докато през 1927 г. става солист в “Charell-Revue chorus”. През 1928 г. той вече е съосновател на вокалния секстет “Melody Makers”, създаден по модела на “Revellers”. Американския първообраз отдавна е забравен и днес служи само като отправна точка за появата, израстването и небивалото признание на немски, а всъщност международен секстет (защото обединява германци, поляк и българин) – „Комедиан Хармонистс”. Името “Комедиан хармонистс” (Comedian Harmonists) му дава Ерик Чарел, (Erik Charell) най-авторитетната фигура на германския звукозаписен и концертен бизнес след Първата световна война. С което между 1928 и 1934 г. става световна суперзвезда и записва 234 грамофонни плочи (повечето между 1932-1934 г.), които никога няма да бъдат събрани на едно място у нас. За филмите, в които е участвала групата, да не говорим!
В Западна Европа през 90-те години на 20 век възстановяват грижливо всеки звукозапис и всяко име, участвало в него. Като резултат от тази дейност се появиха цели поредици от CD - и - DVD-та, документиращи прелюбопитни факти от миналото на попмузиката и джаза в Европа и Америка. В реставрираните звукозаписи се срещат и доста български имена, сред които е и това на Аспарух “Ари” Лешников, за когото в Интернет има десетки страници (б. р. - изписва се Ari Leschnikoff – за тези, които искат да го потърсят с Google).
Сливане на “долницата” и “високото” музикално изкуство още в началото на 20 век е дело и на “Комедиан хармонистс”! Със задължително ритмизиране, днес тази културна интеграция бележи репертоара на много знайни и незнайни ансамбли и състави. Естетическата концепция на “Комедиан хармонистс” е забележителна с първото сериозно взривяване на строго подредените европейски музикални ценности, което води до включване в афиша на всякакъв материал, достигнал вече до котата на обществената видимост.
И още един принос - става дума за първия концерт на състава през 1932 г. в залата на Берлинската филхармония – тогава светая светих на европейското музикално изкуство. Секстетът пее пред 2700 души и от този момент концертите му се причисляват към истинското изкуство. Международното потвърждение идва от рецитала в миланския оперен театър “Ла скала”. Като следствие “Комедиан хармонистс” се освобождава от доста високия данък, плащан за представленията на развлекателния бизнес (нещо, което днес би трябвало да се познава от законотворците у нас!). Приложеният критерий е чисто художествен и не се влияе от финансови мотиви и конюктурни съображения. Пък и няма защо - по това време всеки един певец от “Комедиан хармонистс” печели средно по 40-60 хиляди златни марки годишно, което е съизмеримо с доходите на най-големите филмови звезди на Холивуд като Грета Гарбо, например.
Следвоенните германски изследователи не пропускат да отделят зърното от плявата на своята културна история, да поддържат колективната памет на нацията. Особено когато става дума мощен културен импулс, прекъснат от националсоциалистическата идеология, какъвто е случаят с “Комедиан хармонистс”. По немски педантично и коректно всичко е подредено в двусерийния документален филм за секстета, дело на …българката режисьорка Детелина Крег (Detelina Kragt). Но съществува и тричасов тв-документален филм на Еберхард Фехнер (Eberhard Fechner) от Северо-германската телевизия на ФРГ, създаден през 1976 г. Подсещането е необходимо най-вече за БНТ, която все някога ще трябва да изпълни функциите си на обществена телевизия.
За по-доброто разбиране на фактите е необходимо вписването им в общополитическия контекст на Германия от 30-те години на отминалия век. По инициатива на философа-идеолог Алфред Розенберг и партийния ръководител Хайнрих Химлер, през август 1927 г. в Мюнхен се създава “Националсоциалистическо дружество за немска култура”, прераснало година по-късно в “Борчески съюз за немска култура”. През 1930 г. първият нацистки министър на вътрешните работи Вилхелм Финк (Тюрингия) издава постановлението “Срещу негърската култура - за немска народност”, а след идването на хитлеровото правителство на власт се забраняват американският джаз, френският шансон и руският романс. В навечерието на олимпиадата през 1935 г. се изострят мерките срещу “негърския джаз”. Преследванията срещу евреите са добре известни и описани, включително и в игралния филм за „Комедиан хармонистс” на Йозеф Филсмайер.
Това води до разпадането на “Комедиан хармонистс”, в който трима от певците – Роман Циковски , Ерих Колин и Хари Фромерман - са евреи. Последният концерт на състава в Германия е на 25.03.1934 г., след коeто шестимата тръгват на голямо световно турне, завършило в САЩ. Забележителен е рециталът им на палубата на “Саратога”, флагманския кораб на американските военноморски сили. В Нюйоркския залив са събрани корабите от Атлантическия и Тихоокеанския флот на САЩ, а публика е численият им състав (85 хиляди моряка). На първия ред сред официалната публика седи президентът на страната Франклин Делано Рузвелт.
След концерта тримата евреи решават да не се връщат в нацистка Германия.
В САЩ, с новоприсъединилите се Ернст Енгел (Ernst Engel), Ханс Рексайс (Hans Rexeis) и Рудолф Майнедер (Rudolf Mayneder) образуват новата формация “Комеди хармонистс” (Comedy Harmonists). Принципно новата група успешно гастролира в свободните европейски страни, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, САЩ Аржентина, но остава далеч от постиженията и популярността на оригинала.
Ари Лешников и останалите двама от първоначалния състав се връщат в Германия, привличат Херберт Имлау (Herbert Imlau), Алфред Грюнерт (Alfred Grunert) и Фред Касeн (Fred Kassen), кръщават се “Дас Майстер секстет” (Das Meister sextet) и работят заедно до 1941 г. И на тях успехът им се изплъзва. Аспарух Лешников се завръща у дома.
За него в последните години има сълзливи публикации на божем демократичната българска преса: как Ари Лешников работи най-ниско квалифициран труд (пазач на градинки), пее в цирка и по кръчми, умира в мизерия.
По-малко известно е, че през 1951 г. оперният певец Георги Белчев се опитва да създаде квинтет, подобен на “Комедиан хармонистс” и кани Аспарух Лешников за първи тенор.
С него са все още неидентифициран втори тенор, заменен по-късно от Данаил Николов, съвсем младият Георги Кордов като първи баритон, самият Георги Белчев - втори баритон и Димитър Манолов -бас. През 1954 г. ансамбълът се явява на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство (председател на журито е проф. Георги Златев-Черкин), с вокална разработка на увертюрата към операта “Севилският бръснар” от Росини. Нито политическата, нито естетическата конюктура позволяват тази изява да бъде оценена по достойнство. Следващото подобно състезание се провежда чак през 1962 г., когато шансовете за правилна и умна оценка са все пак по-големи. Но квинтетът на Георги Белчев вече не съществува.
Когато стане дума за мъжките вокални групи като следвоенните “Mills Brothers” в САЩ и “The King’s Singers” във Великобритания, или за смесените “Hendricks, Lambert and Ross” и “Les Double Six de Paris” през 50-те години, “Swingle Singers” и “Singers Unlimited” през 60-те и 70-те години, та чак до полската “NOVI” от 70-те и американската “Manhattan Transfer” до днес - всичките те произлизат от “Комедиан хармонистс”и нейния първи тенор Аспарух Лешников.
Линкове:
Сайтове на „Комедиан Хармонистс”
http://www.comedian-harmonists.de
http://www.comedian-harmonists.com/
Някои изпълнения на „Комедиан Хармонистс” – mp3 файлове:
Солови изпълнения на Аспарух Лешников в категорията стари шлагери и др. – mp3 файлове:
Внучката на Лешников търси хонорари на дядо си
Във форума на английски в сайта http://www.comedian-harmonists.com/ открихме следния постинг от 2005 г. от внучката на Аспарух Лешников:
От Джесика Лешников 10 септ. 2005 г.
Казвам се Джесика Лешников и съм внучка на Ари Лешников, първи тенор на „Комедиан Хармонистс”. Живея в Лондон и уча за оперна певица. Търся немски адвокат, който да ми помогне да получа хонорари, които е трябвало да бъдат платени на дядо ми за записи на „Комедиан Хармонистс”, но които са били незаконно платени на Робърт Биберти, бас на на „Комедиан Хармонистс”. Имам писмо от ЕМИ Електрола в Кьолн, което обяснява, че в продължение на много години две шести от целия хонорар за авторски права на „Комедиан Хармонистс” са били плащани на Биберти по негови инструкции. Моя дядо (след това и моята баба) умряха в бедност, без да получат никога това, което трябваше. Моля помогнете, това е тотална несправедливост, която е време да бъде поправена. Съжалявам, че разкривам такава ужасна история на тези от вас, които не са били запознати с тази ситуация, но чувствайки много силно как моето семейство, включително българските ми роднини, страдаха достатъчно, мисля че това е мой дълг, ако успея да помогна на всички нас. Ако можете да помогнете или знаете някой, който може да помогне, моля свържете се с мен на имейл: leschnikoff@hotmail.co.uk. Имам документи, които могат да докажат коя съм и мога да ги представя. Благодаря за отделеното време.
Джесика
(линк към форума – тук)
Български сайт за онлайн продажби на дискове с музика предлага CD на “Комедиан Хармонистс” тук.
http://e-vestnik.bg/2606
Наистина е бил голям и талантлив певец. Има един много хубав момент във филма, когато им забраняват да пеят и той е ужасен, че не може да пее! Не че няма да има пари, а че няма да може да пее!
Поздрави!
Така, все някой от младите, може и да научи нещо ново!
Много ценен блог е твоят!
Любим изпълнител!
Достави ми огромно удоволствие,Илче!:)
Благодаря ти!:)))
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително