2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 8310 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2009 10:09
По поръчение на Зевса и по точни негови указания Прометей създал хората и зверовете. Но нали бил голям хуманист, правил хората всеки поотделно, а животните - на матрица. Така и не усетил как създал много повече животински видове, отколкото човеци.
Creation of man Prometheus Berthelemy Louvre
Зевс го укорил за неговата несправедливост и му заповядал известно число от животните да превърне в хора.
Изпълнил заповедта Прометей, дал човешки образ на някои животни, но това било само по външност. Иначе по душа и по зъби те пак си останали кръвожадни, алчни, хищни, па и силни.
Така са произлезли тираните.
Радой Ралин
Езопиада - Басни за божества
ПРОМЕТЕЙ
Свещен ефир и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и вий, усмихнати
вълни в морето! Земьо всекърмилнице,
и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как
аз, богът, страдам от ръцете божии!
Погледнете ме, вижте ме — смазан
от ужасен позор, ще се боря навек
с безконечните дни!
...
ХОР
Втора антистрофа
Да, ти си смел! И в крайно зло
пред нищо не отстъпваш ти.
Премного волна реч редиш.
А моето сърце
тревожи и пронизва страх —
пред твоя жребий тръпна!
Дали ще видиш ти
край на всички тия
бедствия? Да, сърце неумолимо,
дух непреклонен в гърдите си крие
той, синът на Кронос.
ПРОМЕТЕЙ
Той е твърд и жесток, и закон е сега
произволът му, зная. Но до-ще часът
и тогава ще стане и кротък, и благ
под съдбовния удар; суровият гняв
ще притихне, и той ще подири съюз
и приятелство с мен,
и желан при желан ще се върне
Поздрави! Успешен ден и много усмивки!
http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1137/2089676652.JPG
Поздрави мила!
Поздрав!
и твоето стихотворение:
Не бива сине да се учиш
Отивам си ненужен никому.
Какво остава подир мен?
Сурови поетични викове
по този свят опропастен,
усилията да направя
от думите си светлина...
Сина си учих да забравя
обидите на глупостта.
В очите исках да се вглежда,
не в мавзолейните витрини
препълнени със безнадеждност
от кич и ценови картини.
Посочих му самата диря.
Той тръгна. Аз се уморих.
Но трябва ли да го възспирам
щом вярата си му разкрих?
Мечтая изгрева му ярък
преди да свърши моят ден.
Ще се лиша от сетен залък,
за да успее, но до мен...
Да знам, че утре ще се случи,
борбата с хъс ще продължа...
Не искам сине да те уча
да чакаш свойта свобода!
Бъди вечния Проветей в живота си!
05.12.2010 20:31
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително