Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2009 06:59 - На фокус - Да убиеш духовност...
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 820 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 01.07.2009 07:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да убиеш духовност... Проф. Емил Янев
30 Юни 2009 Ще оставим ли чалгата и парите да съсипят българската култура?image

 

 

 

 


 

Добър акцент в програмата на завършилия Международен фестивал "Софийски музикални седмици" бе включването на теоретична конференция "Между кредото и кризата". Крайно време е да използваме всички възможности за открит обществен дебат по актуални проблеми на българската култура, свързани с нейното осъвременяване и проспериране.
Напрегнатото време, в което живеем, се обуславя от двукратната смяна на обществено-икономическата система в страната само в рамките на 45 години и с настоящата световна икономическа криза. Това са три колосални и многоаспектни обществени труса. В периодите на преход духовната сфера като вторичен обществен продукт изцяло е зависима от икономическите фактори.
Основните изводи, които може да се направят от световната икономическа ситуация в момента, са три:
- Изцяло е нарушен балансът между общественото производство и обществените отношения, между количеството произведени стоки и покупателната способност на хората, с неминуемото драстично поляризиране на богати и бедни;
- Широко пропагандираната и утвърждавана като всестранен балансьор и регулатор на обществените отношения пазарна икономика не издържа изпитанията;
- И в съвременното общество държавата няма да отпадне, защото доказа, че е институцията, разполагаща с най-големи и многостранни ресурси, тя е първостепенна обществена сила.
Къде е мястото на културата в този объркан свят? Както винаги през вековете, тя запазва своя приоритет в сферата на духовността, като важен фактор, обуславящ:
- Създаването - заедно с образователната система, на квалифицирана работна сила, годна да отговори успешно на конкурентните процеси в глобален мащаб;
- Успешното преодоляване на отрицателното въздействие на стреса, оказван върху хората;
- Поемането на част от морално-етичното и емоционално-естетическото възпитание на хората, изповядващи различни религии и изработването на нови ценности, норми и модели за обществено поведение.
Задачи, важни и отговорни, за запазване на човешкия образ на хомосапиенса.
Как рефлектират и се осъществяват тези процеси у нас? Най-общо казано, на автопилот! Вече 20 години българската култура се развива без официално обявена концепция, без ясна стратегия, без конкретна тактика, изработени след широко обществено обсъждане. Приетият от 39-ото народно събрание Закон за закрила и развитие на културата, е едно неработещо недоносче със сбъркана философия, поради което самите държавни и общински институции не спазват неговите разпоредби, които са пожелателни, а не разпоредителни!

Мислещите хора в България

многократно подчертават, че въпреки проблемите, свързани с развитието на икономиката, грижите за културата не трябва да се занемаряват и подценяват, защото, когато икономиката влезе в релси, ще бъде безкрайно късно, скъпо и трудно да се преодолеят нанесените щети в духовната сфера! Днешната реалност за жалост изцяло потвърждава тази прогноза и всички сме свидетели на невероятно големия духовен упадък, обхванал българското общество. Едва напоследък се чуват отделни плахи гласове, искащи - въпреки ярко изразената липса на политическа воля от страна на управляващите и на опозиционните партии, регламентирането на културата като национален приоритет, увеличаване на средствата за културата, отделяни в държавния и общинските бюджети, и преминаване към перспективно планиране на дейността на културните институти. Все повече хора започват да разбират, че не забавата, а емоционално-естетическото възпитание на слушателите и зрителите е основното предназначение на музическите изкуства, те са "оръжия със специално предназначение", имащи дългосрочно въздействие върху хората.
Колкото и да е неприятно, трябва да признаем, че освен официалното Министерство на културата в България има още три министерства на културата - империята "Пайнер", "Ара аудио-вижън" (с дъщерната й фирма "Балканика") и "Мюзик ентерпрайс". Те развиват невероятно активна и целенасочена дейност, но само в едно направление - чалгата или по-новото й име "поп-фолка". Благодарение на това създаденият от тях звуков продукт е доминиращият в страната. Изцяло я залива и продукт, предназначен за увеселителните заведения, който все повече се превръща в концертен и театрален факт. Хората, работещи за тях, са добре задоволени материално, те са "звезди" и ВИП-персони и затова никога не са и помисляли да емигрират. Нито Митко Пайнера, нито Виктор Касъмов, нито Фънки са виновни за това, защото те са търговци, а не културолози и извън парите хич не се интересуват от възпитателните функции на изкуството. Но заедно с това те дават и отличен пример как мениджърите трябва да се грижат за "своите" артисти.
Коренно различна е ситуацията в другата, "сериозната", сфера на музикалното изкуство. За нея никога не достигат средствата, заплатите на истински талантливите артисти, работещи в нея, са символични,

те не са "звезди", а "черноработници"

чиито имена въпреки дарованието им в повечето случаи са неизвестни на обществото и неоценени от него и затова погледите им непрестанно са насочени към чужбина.
Всъщност не трябва да сме изненадани от това развитие на събитията, защото то е закономерен резултат от отношението на държавните и общинските структури към управлението на културните процеси. В повечето случаи за тях те са "мероприятие", което показва "загрижеността им" за удовлетворяване на духовните интереси на електората. Затова по принцип те се готвят в последния момент, което априори "гарантира" множеството пропуски в детайлите, "убиващи" празничната атмосфера на празника, но даващи "обективно" основание да се отчете, че "мероприятието е проведено според плана". А българското музикално изкуство има нужда от събития, не от мероприятия!

Чиновниците, натоварени с организацията

на различните културни събития, обикновено не влагат "душа, фантазия и ентусиазъм" в работата си, защото - по техните думи: "Това няма да повиши заплатите им." А истинската причина е, че повечето от тях са хора с ограничен експертен капацитет, които предпочитат "живуркането" пред "риска на работата". Не липсата на средства е голямата пречка, а липсата на отношение към процесите в културната сфера, към творците и всички мислещи и креативни личности в страната!
Паралелно с това трябва да се отбележи и още един негатив - липсата на достатъчна обществена активност от повечето музикални и танцови дейци и липсата на консолидация между тях. Все още много артисти не осъзнават, че "спасяването поединично" не е печелившата възможност. Печелившата формула изисква обединение и целенасочени усилия от всички, за да бъдат по-силни и по-убедителни в исканията си.
За да бъдат работите успешни, трябва да се постигне консенсус по основните проблеми - запазване на съществуващите музикални институти и на работната сила в тях, постигането на подобрени условия и организация на труда в тях и по-ефикасна синдикална защита. Тези неща трябва да бъдат гарантирани с адекватни и ясни законови актове.
Вторият акцент трябва да бъде максималното оползотворяване на художествения продукт, създаван в страната и подобаващото му отразяване от средствата за масово осведомяване. Това е много болезнен проблем, който трябва да се реши на високо правителствено равнище, както това бе направено със спорта. В този контекст особено е важно да се регламентира многократно увеличеното присъствие на изкуството, създавано от българските композитори и изпълнители, в националния ефир, което сега е символично, както и равнопоставеността между различните музикални жанрове. Сега на практика конституционното право на българските граждани да получават музикална информация, която да задоволява техните индивидуални потребности и нужди, изцяло е нарушено, те нямат право на избор, понеже излъчваните

звукови - а не музикални

предавания са в 90% еднообразно-забавни и предимно от чуждестранни композитори и изпълнители. В тази връзка трябва да се заклейми обидната за музикалното изкуство формула, наложена от БНР, че "музикалното изпълнение играе ролята на пауза между две текстови предавания". Интересно каква ли би била обществената реакция, ако радиата в България само за един ден не излъчват музика?
Третата цел трябва да бъде осигуряването на тоталното прилагане на Закона за защита на авторските и сродните права. Открито трябва да се каже, че понеже няма правилник за приложението му, българските музиканти и танцьори са подложени на ограбване от всички! Сегашната порочна практика повече не бива да продължава и всеки, който ползва художествен продукт, създаден от български композитори и изпълнители, трябва да заплаща.
Уместно е да се обсъжда и капиталният въпрос за

нарушения баланс в учебните програми

на българските училища, засягащ интелектуалното, физическото и емоционално-естетическото възпитание на учащите се. В резултат на безкрайните и недостатъчно обосновани образователни реформи времето за реално изграждане на емоционално-естетическата култура на учениците непрестанно намалява и очертаващата се перспектива е то окончателно да се обезцени и... да изчезне! Печалните резултати от този процес вече са видни за всички, защото расте поколение, което в голяма степен е опустошено духовно и има само консумативни интереси. Трябва да се поиска от МОН да реши конкретно проблема. В противен случай подрастващото поколение все повече ще опростява; кадрите, които ще излизат от българското училище, ще бъдат просто бездушни роботи.



Тагове:   духовност,   на фокус,


Гласувай:
0
0



1. gothic - Интересна статия,
01.07.2009 15:31
но според мен отмества основния въпрос. Чалгата, като музика, съществува така или иначе. Отделен е въпроса, че тя напусна кръчмите, където й е мястото и се превърна в официална музикална визитка на България. Основния проблем е чалгизацията на обществото, заложен далеч преди последните 20 години....Един народ, в голямата си част отдавана отказал се да мисли самостоятелно, е много логично да предпочете нещо лесно смилаемо като звук, предложено в лъскава опаковка. Пенчо от Люлин 4, работещ във фирмата на бившия партиен секретар за 300 лева, с безработна съпруга, щерка мутреса и дрогиращ се син естествено че ще предпочете с евтината ракийка да гледа клип на Мара Отварачката и силиконовото й виме, вместо да се напряга излишно върху посланията в музиката на Депеш Мод или Шайндаун. Да не говорим за джаз или класическа музика...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6310055
Постинги: 1855
Коментари: 10000
Гласове: 78760
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930