2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 7218 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2010 09:45
Зная, че скоро ще осъзнаеш моята липса
Зная, че ще копнееш да чуеш гласа ми,
Зная, че ще разбереш колко много
С теб сме били обвързани
Колко пуст е живота ти днес
Без мен и без моята обич
Защото до вчера бяхме
Винаги заедно и неразделни.
Мен ме имаше в твоите делници,
имаше ме и в твоите празници
А днес...
днес съм мълчание....
(по стихове на Оля Александрова)
***
В памет на Майка ми!Три месеца без тебе Мамо,
без твоите очи красиви,
без твоите топли ръце!
Потънала съм в мъка само
и всичко без Теб така боли...
Липсваш ми, мила Мамо,
толкова много ми липсваш,
че спира ми дъхът дори..
Искам да се върнеш само,
но знам това е невъзмжно - уви...
"Господи, нека мама да е щастлива
нека в очите красиви да няма сълзи
усмивката от нейното лице не слиза
и нека никога повече да не я боли."
yiruma - if i could see you again
На мама
ЧАКАМ ТЕ Клепачите се сляха уморени,
изсъхнали в солените сълзи...
Очи, като изплакани вселени,
сънуваха в тунели от лъчи...
А там бе ти, за мене, като изгрев...
Едно небе, искрящо в светлина...
Една душа, обичаща и чиста...
Една любов, за две сърца...
Във утрото звездите щом угаснат
и земята срещне новият си ден,
мислите ми ще политнат като вятър
за да те прегърнат със любов от мен.
Нощта отново спуска тъмнината...
В нежен сън унася се града...
Аз те чакам тук във тишината
и ще те сънувам чак до сутринта...
да се върнеш пак при мен,
една майчина прегръдка
би върнала щастието в мен!
Как ни липсват добротата,
и благата усмивка,
с които ти радваше ни Мамо
и обгръщаше ни със любов!
Липсваш ни тъй силно
през тези тежки дни,
върни се мила мамо
и пак ни прегърни!
"Господи, нека тя да е щастлива
нека в очите красиви да няма сълзи
нека усмивката от нейното лице не слиза
нека никога повече не я боли."
БОЖЕ ПАЗИ Я - ДАЙ И СВЕТЛИНА!
С ОГРОМНА МЪКА: ТВОЯ ДЪЩЕРЯ
"
"Господи, нека мама да е щастлива
нека в очите красиви да няма сълзи
усмивката от нейното лице не слиза
и нека никога повече да не я боли."
Не я боли, но и ти трябва да се погрижиш за усмивката. Не искат нашите любими да ни гледат удасващи след тях. Успокой я поне малко, знам, че е трудно! Усмихни се макар и през сълзи!!!
05.02.2010 11:04
Искам да кажа, до къде са стигнали децата. Днес господства този начин на мислене. Някога родителите ни се караха, удряха ни и по някой шамар, но и през ум не ни минаваше лоша мисъл за тях. Приемахме и пръчката като милувката, без да се противим, без да мислим дали сме виновни много или малко. Вярвахме, че и боят е за наше добро. Знаехме, че родителите ни обичат и когато ни милваха, и когато ни целуваха, и когато ни удряха по някой шамар. Защото и шамарът и милувката и целувката на родителите - всичко е от любов. Когато родителите бият децата си. сърцето им се измъчва. Когато децата изядат някой шамар, боли ги бузата. Следователно по-голяма е болката на сърцето от болката на бузата. Майката, каквото и да прави е децата си - било да им се скара, било да ги набие, било да ги помилва, всичко върши от любов, и всичко това излиза от едно и също майчино сърце. Когато обаче децата не разбират това и говорят безочливо, противят се и се инатят, тогава прогонват Божията благодат от себе си и е естествено да претърпят съответното бесовско влияние.
-Отче, не съществуват ли и лоши родители?
-Да, има, но на децата, които имат такива родители, Сам Бог помага. Бог не е несправедлив. Дивите круши са пълни с плод. Там на пътя за моята колиба има една дива джанка. Листата й не се виждат от плод. Клоните се чупят от натежалите джанки. А питомните, въпреки че ги пръскат, не дават никакъв плод.
спят в полунощ, а трябва да си лягат при залез слънце. Затворени са в жилищните блокове, сред бетона и се включват в начина на живот на възрастните. Що да сторят децата, що да сторят и родителите? Идват децата и ми казват: „Родителите не ни разбират". Идват родителите и казват: „Децата не ни разбират". Получила се е пропаст между родителите и децата. За да изчезне тази пропаст, необходимо е родителите да се поставят на мястото на децата и децата на мястото на родителите. Ако сега децата не мъчат родителите си, то когато по-късно те станат родители, техните деца също няма да им причиняват мъка. Докато ако сега са непослушни и причиняват мъка на родителите си, и техните деца по-късно ще ги измъчват, защото ще влязат в действие духовните закони.
- Отче, някои деца казват, че им е навредила родителската любов.
- Не са прави. Когато у детето има любочестие, не може да получи вреда от обичта на родителите си. Ако злоупотребява с тяхната любов, ще се погуби. Ако детето получава вреда от любовта на родителите си, всъщност самото дете е повредено. Вместо да благодари на Бога за родителите си, за тяхната любов, то е недоволно, че се отнасят добре с него, а в същото време други деца нямат родители! Какво да рече човек! Когато едно дете не зачита родителите си като свои благодетели и не ги обича (и особено ако родителите имат страх Божий), тогава как е възможно да почита и обича Бога, най-големия свой Благодетел и Баща на всички хора? Това и без друго е трудно да го разбере в детските си години.
От книгата "Слова с болка и любов за съвременния човек"
Блаженият старецът Паисий Светогорец - Света гора, Атон,
Като прочетох коментара ти така се разплаках, че и до сега текат сълзите! Изнамерих една снимка от стар мой постинг от 2008 год - 10 май от блога си
sensacion.blog.bg, където с мама сме се снимали за моят рожден ден. Реших и изрязах от общата снимка за да я запазя във вида с тази рамка.
Беше много красива и лъчезарна жена, с красива усмивка и топли бадемови очи. А какви отрудени и нежни ръце имаше - цялата топлина беше събрана в тях. Ще те погали и тихо ще пошепне - ти си моето слънчице, а на внуците си - вие сте нашите съкровища, нашата гордост! Да беше жив дядо ви, да ви се радва, че и двамата се изучихте! Да съм жива да ви видя на сватбата ви, но няма да го доживея! Тук е стиснала притеснително устните си заради протезите, които така и не ги направиха удобни.
Благословенни сме, че сме имали такава майка, че сме имали такива родители!
Благодаря ти за топлите и сърдечни думи. Те означават много за мен.
Прегръдки - Илка
Иле, моите съболезнования, Бог да я прости и Там, където е тя, уверена съм, че е щастлива и Й е добре. Нека светлината на Живота озарява твоето лице и на душата ти да е по-леко и спокойно. Прегръдки от мен. Нинка.
"
"Господи, нека мама да е щастлива
нека в очите красиви да няма сълзи
усмивката от нейното лице не слиза
и нека никога повече да не я боли."
Не я боли, но и ти трябва да се погрижиш за усмивката. Не искат нашите любими да ни гледат удасващи след тях. Успокой я поне малко, знам, че е трудно! Усмихни се макар и през сълзи!!!
Сигурно съм голям егоист, защото я искам до себе си, а тук на земята тя имаше болка и страдание.
Много ми липсва и немога да се примиря с коравосърдечието и безразличието на лекарите, които с действията си и бездействието си доведоха до смъртта й. Сякаш захвърлят на бунището старите хора, а както непрекъснато чета от това не са предпазени децата и младите хора.
Господ да ги съди!
За това си позволих и да напиша двата коментара от книгата на светия старец Паисий Светогорец .
Защото и лекарите са нечии деца, които с действията си отричат своите родители.
Благодаря ти от сърце за утехата, старая се, но в тези дни сякаш отново правя погребение...
Прегръдки - Илка
Осиротях и аз!
Мир на праха им!
Просто те прегръщам!
Прегръщам те...
Иле, моите съболезнования, Бог да я прости и Там, където е тя, уверена съм, че е щастлива и Й е добре. Нека светлината на Живота озарява твоето лице и на душата ти да е по-леко и спокойно. Прегръдки от мен. Нинка.
"Да прегърнем майките си, и ръка да им целунем..." Много силно и нежно си го казала, Нинка. Майките са нашият небесен благослов.
На ден сме се прегръщали и целували за добро утро, добър вечер, с повод и без повод - просто изблик на спонтанна радост, мили думи на признателност, че Бог ни е отредил да бъдем заедно. Приемах, че майка ми ще бъде до края на дните ми до мен, че толкова много ме обича и никога няма да ми причини болката да се разделим. Издъхна в моите прегръдки тихо, така тихо да не ме притеснява, че не разбрах какво ставаше. Осъзнах лошото, когато спря да ми отговаря и започна да поема конвулсивно въздух.
Винаги трябва да им засвидетелстваме нашата обич и да им искаме прошка, ако неволно сме сбъркали. И то никога няма да стигне, за да им кажем колко много ги обичаме. Необходимо е да им даваме надеждата и вярата за живот. Да им засвиделстваме, че те не са само нашето минало, а и нашето настояще, и нашето бъдеще. Без майчината обич и мъдър съвет оставаме като малки осиротели деца. Възрастта загубва значение в този миг - ние оставаме беззащитни в живота, защото земният ангел ни е напуснал - нашата майка.
Благодаря ти Нинче! Дай-надеждата за живот на твоята майчица и Господ да бди над нея и вас!
Прегръдки мила!
Позната ми е болката ти, Илке...
Мир на праха й! Господ да закриля живите!
Разплака ме с твоя постинг /то аз от два дни си плача/.
Както баба ми е разказвала - Дядо Боже ги държи при него на топло и светло.
Това ми е успокоението - че са на топло и светло и вече нищо не ги боли ...
Бог да Ги прости!
14.02.2010 01:20
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително