2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 5235 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2015 13:21
Галерия „Виктория“ предлага за ценители 53 акварели и рисунки в 125-ата година от рождението на художника
Снимка: Преса
„Аладжа манастир - Пролет“, акварел, хартия, 12/16,5 см, подписана
„Цар на акварела“ наричат Константин Щъркелов (1889-1961) приживе. Така за пръв път го оценява във в. „Зора“ проф. Александър Балабанов. От 15 до 31 януари малко познати акварели и рисунки на художника ще бъдат изложени за продажба в галерия „Виктория“ в столичния квартал „Изток“. Голяма част от рисунките са направени върху листове от тетрадка. Сред тях е и цикъл автопортрети от лятото на 1913 г., когато Щъркелов е на фронта. 24-годишният тогава художник се е изобразил в различни настроения - усмихнат, сърдит, намръщен, тъжен... От същата тетрадка са и няколко образа на приятели. Като скицата на Петър Морозов - самия той майстор на акварела, подкрепял по-младия си колега. Или на журналиста общественик Григор Василев, първия колекционер на Щъркелов; както женски моливи пейзажни мотиви, повечето превърнати по-късно в картини.
Сред героите на Щъркелов е и големият руски бас Фьодор Шаляпин. Известно е, че той пристига на гастрол в България през октомври 1934-та. Предполага се, че Щъркелов го е рисувал на маса в известната по онова време кръчма „Широката механа“ при една от срещите на знаменития певец с български артисти. Други портрети от сбирката, които разкриват личния свят на художника, са на съпругата му Соня от 1957-а и ескиз на майка му...
„В атака“, акварел, 16,5/14 см, подписана
Животът на художника е низ от възходи и спускания към дъното, но полетите са свързани главно с изкуството. Останал сирак на 13 години, той се хвърля в различни занимания за да помогне на майка си в изхранването на семейството - труди се в обущарски работилници (професията на баща му), продава вестници, статист е в театрални представления... През 1906 г. е приет в Рисувалното училище и още през първия семестър печели награда в конкурс за есенен пейзаж, в който участват и студентите от най-горния випуск. Мълчаливото слабичко момче, по описание на Чудомир от онова време, пристигало всяка сутрин с готов акварел. Но въпреки отличния старт е принуден поради липса на средства да напусне в края на втори курс. Заминава на гурбет в Русия, първоначално в Одеса, после в Москва.
Дореволюциионна Русия с пъстрилото от характери и пейзажи оживява в негови рисунки и акварели, за тях пък се намират купувачи, което му осигурява средства за прехрана. В Третяковската галерия се запознава с изкуството на старите руски майстори, попада в интересни артистични компании. През 1909 г. се връща в България - и отново опит да продължи образованието си, и отново материална несрета. През 1911-а организира първата си самостоятелна изложба. Галерията е необичайна - гардеробна към салона по история в Рисувалното училище. Близо 80-те творби, които показва, са изкупени бързо, а авторът се оказва с много пари, част от които оставя на майка си, а с другата предприема пътешествия към големите галерии на Европа - Париж, Виена, Мюнхен, Лондон, Венеция...
Портрет на Шаляпин, рисунка, молив, пастел, хартия, 42/29,7 см, 1934 г.
Иван Карагьозъв, рисунка, цветни моливи, 21,6/17 см, Сливница
Дипломира се като живописец през 1915-а в София в класа на Иван Мърквичка. Но междувременно е бил военен художник в Балканската и Междусъюзническата война, включил се е и в Първата световна, а след края й през 1918-а носи оттам над 300 скици и рисунки. Вече популярен, Щъркелов е сред основателите на легендарното дружество "Родно изкуство“, пътува из България, за да създава своите акварели, за които е споделял: „Когато рисувам - било пейзаж или цвете, аз чувам музика или стихове на Лермонтов...“ На 40 години се жени за Соня Стойкова от Варна, раждат им се две дъщери, но по-късно, когато е преследван от властта след 1944-та, е дълбоко нещастен в брака си. И цар Борис III е
сред почитателите на художника, той пък му посвещава песен, на чийто текст е автор - казват, че „Разлъка“ („Таз вечер празнувам разлъка, скъп спомен за теб изживян...“) била любим шлагер за величеството. Други спомени пък сочат, че песен („Едничък чуй се вик“), изпълнена от Щъркелов в берлинска компания пред приятеля му Панчо Владигеров, е подтикът композиторът да създаде своята велика рапсодия „Вардар“. Призоваването на художника като свидетел в делото срещу Никола Вапцаров е повод за драматичната му съдба по-късно.
Щъркелов, който по време на размириците между македонстващите организации е ятак на Йонко Вапцаров (самият той след това е укриван от цар Борис в Ситняково, защото е заплашен от смъртна присъда), познава сина поет още от дете и имат отлични взаимоотношения. Но пред съда се изказва критично за нелегалната подривна дейност на Никола Вапцаров в полза на компартията, което пък в следващите мътни времена е преекспонирано и му изяжда главата. След 9 септември 1944-та прекарва половин година в Централния затвор, изселен е, имуществото му е конфискувано, изключват го от СБХ. И едва след застъпничеството на актрисата Магда Кол-чакова пред Вълко Червенков в началото на 50-те години му разрешават отново да продава акварелите си. През 1960-а - 11 месеца след 70-ата годишнина на Константин Щъркелов, в София е открита негова юбилейна изложба, претъпкана от посетители. Покрай ласкав отзив във в. „Вечерни новини“ се появява и написаната преди години от Никола Вапцаров възторжена импресия за изкуството му. „...Аз познавам тия пръсти, които с вълшебство карат един сив камък да разказва своята хилядолетна легенда, една мура свенливо да признава любовната си игра със северния вятър...“ Писателският в. „Литературен фронт“ пък го нарича „сладникав и блудкав“, добър в „техницизма“, но останал „на повърхността - неговата четка не трепна пред никакви сътресения в обществения ни живот...“
Автопортрет XI, рисунка, цветен молив, 21,6/17 см, подписана, 14.09.1913 г.
Година по-късно, на 29 април 1961-ва Чудомир пише, че приятелят му Кочо Щъркелов е починал внезапно - „жертва преди всичко на завист и злоба“. Следващата юбилейна изложба на художника е през 1990-а, когато по случай 100-годишнината от рождението му Софийската градска художествена галерия представя негови работи в продължение на 2 месеца.
В галерия „Виктория“ този януари ценителите ще могат да се срещнат отново с изкуството на Константин Щъркелов. Цените на 53-те негови работи са между 300 и 1600 лева.
„Стара Варна“, акварел, хартия, 16,5/11,5, подписана
Тагове: Щъркелов Галерия Виктория
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
ЕТО КАК ЩЕ ПРЕБОРИМ КОРУПЦИЯТА!
Живот изпълнен с "възторг и страдание"!
Поздрави за постинга, Илче!
Живот изпълнен с "възторг и страдание"!
Поздрави за постинга, Илче!
Да, ненадминат майстор на акварелната живопис у нас!
Мирна и щастлива година, Катенце!
Поздрави!
2. разкази за художници avangardi-блог вълна
3. ДВУЕЗИЧНА БИБЛИОТЕКА с преводна литература
4. онлайн радио
5. Музика
6. 65 думи със специфичен правопис
7. impressio
8. обекти
9. сензация
10. новото познание
11. sofiadailyexpress
12. fakti.bg
13. Искам да знам
14. братле
15. изумително