Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01 13:20 - МИЛОСТ
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 2193 Коментари: 6 Гласове:
28

Последна промяна: 21.01 13:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 МИЛОСТ

Бях страничен наблюдател...

Видях едно момиченце, на не повече от 7-8 годинки. Спря един добре облечен господин и протегна притеснено ръчичка към него. Не чух какво му каза. Видях само как той избута детето, махайки с ръка, забърза напред и се качи в скъпата си кола.

Момиченцето сведе глава.

Отидох при него и го поздравих. Усмихна се въпреки всичко, а очичките му бяха все така тъжни.

- Какво стана, защо те изблъска така?

- Помолих този чичко за 1 лев, засрамено отговори тя. И продължи с треперещ глас - не ми стигнаха, паричките не ми стигнаха...

- За какво? Искаше да си купиш някакво лакомство ли?

- Не, чичко. Исках да купя лекарства за мама. Но леличката в аптеката каза, че не достигат. Поскъпнали са и да ходя до вкъщи да взема още парички. Но... - пак се натъжи - ние нямаме повече, мама е болна...

Навън беше студено. Предложих на детенцето да отидем до аптеката и да вземем лекарствата. Очичките му светнаха, лицето му се озари. И каза:

- Но как така? Аз дори не използвах вълшебната думичка?

Погледнах го странно и попитах коя е тя?

Отговорът беше:

- Мама ми е казвала, че една от вълшебните думички е - Моля!

Използвах я, когато попитах онзи господин. Казах му: „Моля Ви, можете ли да ми помогнете с 1 лев, не ми достигат за лекарствата на мама.” Тогава той ме избута.

Но знаете ли... Не му се сърдя, сигурно и неговите лекарства са много скъпи, затова не е имал възможност да ми помогне.

Това дете все повече ме объркваше и изненадваше. Пак попитах недоумяващ:

- Защо реши, че той е болен?

- Сигурно лекарствата на намръщените, сърдити и груби хора са много скъпи. Не знам, така си мисля.

Това дете ме порази...

Отидохме до аптеката и взехме лекарствата. Предложих да отскочим до съседната сладкарница и да и купя нещо. Тя ми каза:

- Мама ми е казвала да не взимам нищо от непознати.

- Ами да се запознаем тогава. Аз се казвам Ангел. А ти как се казваш?

- Ангел, като тези от небето ли?

Усмихнах се. Имах чувството, че я познавам и по някакъв начин съм свързан с нея.

- Аз се казвам Надежда.

- А как щеше да вземеш единия лев от онзи непознат, ако ти го беше дал?

Това е друго, каза тя. Тогава използвах вълшебната думичка, а на вас нищо не съм казвала.

- Нека тогава аз да използвам вълшебната думичка: „Моля, ще дойдеш ли с мен в сладкарничката да хапнем по нещо и да ми разкажеш за тези вълшебни думички?”

Момиченцето се усмихна:

- Добре, но най-вече съм съгласна, защото искате да знаете за тях. А те са много важни и ще Ви разкажа.

Все повече оставах пленен от това прекрасно детенце, от мисленето и възпитанието му.

Седнахме, очичките и грееха докато си хапваше от шоколадовата торта. Обясни ми:

- Знаеш ли чичко, не се сърдя на онзи господин. Сигурно неговата майка не му е разказвала за тези вълшебни думички, които отварят вратите към вълшебните светове и към доброто.

- Кои са те? Попитах любопитно и нетърпеливо.

- МИЛОСТ, беше отговорът й.

М - за Моля

И - за Извинявай

Л - за Липсваш ми

О - за Обичам те

С - за Съжалявам

Т - за Търпение.

И още една от най-важните думички - Благодаря! Сега аз ще я използвам и забързано започна да изброява:

- Благодаря за левчето, благодаря за тортата и за това, че искахте да чуете за вълшебните думички.

Загледа ме подозрително и ме попита.

- Но, чичко - сигурен ли си, че ти не знаеше за тях?

Усмихнах се. Това детенце ме правеше щастлив. Замислих се. За моя огромна жалост, все още нямах деца... Но знаех, че всяко дете трябва да знае за тези вълшебни думички.

- Мама също ми казва, че трябва да бъдем добри с хората. Ако беше с мен при срещата с онзи господин, щеше да ми каже да не съм тъжна и да не тая лоши чувства в сърцето си към него. Защото навярно и той има нужда от помощ. Такава си е мама, слушам я внимателно и ѝ вярвам. Нали знаете, че майките никога не лъжат?

Пак се усмихнах и кимнах в знак на съгласие. Това дете ме оставаше безмълвен и не знаех какво да кажа...

- А баща ти, той на работа ли е?

Тя леко се натъжи, очите и се навлажниха, но продължи:

- Мама ми е казвала, че много са се обичали и, че е бил добър човек. Но един ден е станала катастрофа... и преди 7 години сме го загубили. Дал е сърцето си, за да живее друг човек. Не знам как става това...

Нещо стисна гърлото ми и едвам сдържах сълзите си. Сложих ръка на сърцето си, то биеше неудържимо, сякаш щеше да изскочи от гърдите ми. Все едно бях свързан някак си с това дете. Преди 7 години и аз бях претърпял такава операция... Един непознат и добър мъж спаси живота ми. Дали беше възможно?

Надежда продължи да разказва.

- Била съм бебе и не го помня, но мама ми е казвала, че чрез мен той е оставил частичка от себе си с нея. За да не бъде никога сама. Казва ми, че когато погледне в очите ми, вижда него, че на моето лице те винаги ще бъдат заедно.

Останах в ступор, една тъга обви сърцето ми. Помислих си каква прекрасна жена беше майката на Надежда. Останала сама, след всичката мъка, е съумяла да научи детето си на толкова важни неща като, МИЛОСТ и Благодаря!

Изведнъж по радиото прозвуча една песен. Къде случайно или не съвсем...

- Хей, чичко, чуваш ли песничката, тя е на Роси Кирилова, знаеш ли я? Мама често ми я пее, много я харесвам. И в нея се споменава и моето име - Надежда.

Заслушах се...

„Ако всички по целия свят

протегнем ръце, ще се срещнем…

Ще остане далече назад

студеният вятър… и есен…

И тогава надежда ще има

навярно през цялата зима…

Много ли струва това –

да протегнем на някой ръка?

Ако всички на тази земя

погледнем за миг към звездите,

ще открием, че пада една

като детска сълза от очите…

Ти звездата не можеш да върнеш,

но можеш дете да прегърнеш.

Много ли струва това -

да протегнем на някой ръка?

Отминават сезони и дни;

животът все пак продължава.

Милион… Милиони съдби –

и всяка от тях задължава.

За бистра вода, топла дреха,

за обич, надежда, утеха…

Много ли струва това –

да протегнем на някой ръка?”

Не можех, просто не можех да кажа нищо, само слушах. Слушах урока за добротата, който ми изнесе Надежда.

Момиченцето дояде бързо тортата и каза:

- Чичко, трябва да тръгвам, мама ме чака с лекарствата. БЛАГОДАРЯ за всичко!

Пожелах да я придружа и да се запозная с майка ѝ. Детето ме заведе. Влязохме. Тя се затича към майка си и я прегърна. Жената лежеше на леглото си, леко се надигна и ме погледна притеснено. Надежда се усмихна и ме представи:

- Мамо, това е чичко Ангел. Той ми помогна, като ми даде 1 лев, защото не достигаха за лекарствата. Това съвсем не е всичко, почерпи ме и с шоколадова торта. И спокойно мамо, аз му благодарих. Както си ме учила.

Детето се усмихна, намигна на майка си и чух как шепнешком и каза: „Мамо, според мен той е вълшебник”.

Усмихнах се на жената. Казах и, че съм възхитен колко умно и добро дете е възпитала. Пожелах и бързо оздравяване. Подадох една сума пари на Надежда, като обясних, че те са от благодарност, че ми е разкрила за тайната на вълшебните думички. Оставих им и телефонния си номер. Казах им, че от днес насетне могат да ми звънят винаги, когато имат нужда от нещо. Че с радост бих им помогнал с каквото мога.

Жената и тя ми благодари сърдечно, като видимо и стана неудобно. Но се усмихваше, усмихваше обнадеждена.

Трябваше да тръгвам, пожелах им приятен ден.

Излизайки от входа, чух гласа на Надежда. Беше се показала на прозореца и се провикна:

- Чичко, аз разбрах тайната ти - ти си вълшебник с много добро сърце! Сигурна съм, че всеки ден правиш много добри неща и помагаш на хората. Нали това е работата на вълшебниците? Навярно много чудеса се случват в живота ти. Благодаря ти! Като ми махаше енергично с ръчичка.

Усмихнах се, помахах и тръгнах...

Заваля, сякаш времето ми помагаше да скрия сълзите си, които просто потекоха след срещата с това дете и майка му. Сякаш и небето плачеше с мен. А в съзнанието ми звучеше песента от сладкарницата: „ Много ли струва това, да протегнем на някой ръка...”

Прибрах се вкъщи. На вратата жена ми се затича към мен с думите:

- Чудо, стана чудо - бременна съм. След толкова години чакане...

Сълзите ми пак потекоха и вече нямаше какво да ги скрие. Една искрица на надеждата беше вече запалена и грееше в сърцето ми.

Вълшебник? Не, аз бях просто обикновен човек. Тя, Надежда - тя беше чудото, което срещнах.

Светослава Домусчиева - Sveti

https://www.facebook.com/svetoslava.sokolova








Гласувай:
28
0



1. andrei - Благодаря ТИ
21.01 16:31
...!!!Най-трудни за писане са късите разкази.Продължавай!Желая ти успех!!!
цитирай
2. avangardi - Благодаря, Андрея!
21.01 17:32
andrei написа:
...!!!Най-трудни за писане са късите разкази.Продължавай!Желая ти успех!!!

Но разказът е на Светослава Домусчиева, а аз съм споделила с вас тъжната и поучителна история.
Хубава Нова Година!
цитирай
3. donchevav - Звучи като приказка! Но съм убед...
21.01 19:00
Звучи като приказка! Но съм убедена, че може да стане и истина - красива истина за всеки, който повярва във вълшебните думички и отвори сърцето си за доброто и милостта. Благодаря ти, мила Или! Прегръдка!
цитирай
4. wonder - Топъл разказ за добри сърца, които ...
22.01 09:49
Топъл разказ за добри сърца, които знаят какво е милост, обич и съпричастност.
Благодаря, че сподели!
цитирай
5. avangardi - Благодаря, Вени!
22.01 18:00
donchevav написа:
Звучи като приказка! Но съм убедена, че може да стане и истина - красива истина за всеки, който повярва във вълшебните думички и отвори сърцето си за доброто и милостта. Благодаря ти, мила Или! Прегръдка!

Дано да стане истина за вълшебните думички във всяко едно семейство! Нека да отвори сърцето си доброто и милостта! Прегръдка!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Дела!
22.01 18:14
wonder написа:
Топъл разказ за добри сърца, които знаят какво е милост, обич и съпричастност.
Благодаря, че сподели!

Отново искам да благодаря за вниманието на малкия разказ! Почувствах се специална, както винаги! Прегръдка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 6316942
Постинги: 1856
Коментари: 10003
Гласове: 78833
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930